Новите геномни техники: Ще лекуват ли доматите рак и защо обществената дискусия е важна

През януари 2021 г. Япония издаде одобрение за първите CRISPR домати, които ще се използват в производството на храни. В сравнение с конвенционално отглежданите домати, CRISPR доматите съдържат много по-висока концентрация на съдържащата се γ-аминомаслена киселина (GABA) в растението. GABA може да намали предаването на специфични сигнали в централната нервна система, което може, наред с другото, да доведе до понижаване на кръвното налягане. Поради това доматите ще бъдат представени като съвременен продукт свързан с начина на живот.

Същевременно е известно, че GABA има многофункционална роля в доматените растения: тя влияе например върху растежа на растенията, устойчивостта им към вредители и болести, както и върху редица други метаболитни реакции. Според наличната информация доматите не са били изследвани нито за предвидените ефекти, нито за потенциални непредвидени ефекти върху здравето.

Концентрацията на GABA се повишава по естествен начин в растения, които са нападнати от вредители. Въпреки това всички опити за постигане на постоянно по-високо ниво на GABA в растенията чрез конвенционално отглеждане са неуспешни. Поради многофункционалната роля на GABA трябва да се предположи, че генетичната намеса ще повлияе на метаболизма на растенията на няколко нива. Тези промени могат да предизвикат и нежелани здравни ефекти при консумация. Освен това растенията могат да проявят неочаквани реакции към стресови условия на околната среда, което впоследствие може да повлияе на безопасността на хранителните продукти. И ако доматите понижават кръвното налягане, то намалената им съпротивителна сила към болести и неприятели може доведе до по-голямо количество на химикали.

Този пример показва как могат да се постигнат значителни промени в състава на хранителните растения, без да се вкарват допълнителни гени. Процесите на новите ГМО могат да доведат до екстремни варианти на биологичните характеристики, както и до нови признаци, които е малко вероятно да бъдат постигнати с конвенционално отглеждане. Непредвидени ефекти могат да възникнат поради взаимодействията в сложните мрежи от гени, протеини и други биологично активни молекули. Такива нежелани ефекти могат да се появят дори в случаите, когато генетичната намеса е целенасочена и прецизна. Ето защо е необходимо генетично модифицираните растения, вкл и т.н генно редактирани да бъдат щателно проучени, преди да се правят заключения относно рисковете за здравето и околната среда или безопасността.

ЕС се стреми да облекчи ограниченията

за генно редактирани култури. Европейската комисия предложи преразглеждане на правилата си за генетично модифицирани организми (ГМО) на 5 юли 2023 г., за да разхлаби някои ограничения за растенията, произтичащи от по-нова технология за редактиране на гени. Принципът зад тези нови геномни техники е да се мутират съществуващите геноми на растителен сорт, без да се добавят гени извън вида.

Изпълнителният орган на ЕС заяви, че този ход ще даде на земеделските стопани по-устойчиви култури и ще намали използването на химически пестициди, както и ще предложи на потребителите храни с по-висока хранителна стойност. Комисията започна преглед през 2021 г., след като заключи, че законодателството за ГМО от 2001 г. „не е подходящо за целта„.

Върховният съд на ЕС постанови през 2018 г., че техниките за редактиране на генома трябва да се ръководят от правилата за ГМО.

Според Комисията тези нововъведения биха могли да направят възможно разработването на растения, които са по-устойчиви на изменението на климата или неприятелите. „Можем да бъдем много по-бързи, можем да бъдем много по-целенасочени и с това вероятно можем да бъдем и по-евтини. Така че ще можем да тапгетираме селекцията си и ще можем да се съсредоточим върху търговията, която наистина има значение за фермерите и потребителите.“, каза Гарлих фон Есен, генерален секретар на Euroseeds  пред Euronews.

Комисията подчертава, че това нововъведение би могло например да намали наполовина употребата на пестициди.

Храната ще бъде патентована?

Най-новото предложение на Европейската комисия за нови геномни техники (НГТ) оставя без отговор въпроса за патентоспособността на растенията, получени чрез тези нови методи, като изпълнителната власт на ЕС отлага възможните действия до 2026 г. Комисията обаче реши, да не се занимае с правата върху интелектуалната собственост в новото предложение за НГТ. „Законодателството, което предлагаме за NGT, не се занимава с въпроса за патентоспособността„, коментира служител на ЕС, добавяйки, че правната препратка в този смисъл остава директивата от 1998 г. за правната защита на биотехнологичните изобретения.

Вместо това изпълнителната власт на ЕС ще следи отблизо въздействието на патентите върху пазара и иновациите в създаването на иновации като част от по-широк пазарен анализ. Анализът ще вземе предвид достъпа на селекционерите до генетичен материал и техники, както и наличието на семена за земеделските стопани и общата конкурентоспособност на биотехнологичната промишленост на ЕС.

Комисията ще докладва за своите констатации до 2026 г. Тя ще идентифицира възможните предизвикателства в сектора и ще послужи като основа за вземане на решение за евентуални последващи действия„, се казва в съобщението относно устойчивото използване на природните ресурси – което включва новата рамка за НГТ.

Защо новите геномни техники се нуждаят от контрол?

Генното редактиране или наричаните още нови геномни техники е вид генно инженерство. При тази по-нова технология има промяна в ДНК чрез въвеждане, изрязване, модифициране или замяна в генома на живия организъм. За разлика от по-ранните генноинженерни техники, които могат да въвеждат ген от съвсем чужд вид (напр. от животно към растение), то при генното редактиране може да не се въвежда чужд ген, но също има промяна/редактиране на генома. Затова тази по-нова технология по същество е генно инженерство или ГМО.

От гледна точка на здравето и опазването на околната среда техническият потенциал на новите техники на генното инженерство, особено приложенията на CRISPR/Cas, е нееднозначен. Това се признава дори от изобретателите на технологията. Например Дженифър Дудна, която е подала много патенти за технологията CRISPR, пише: „Като се има предвид колко радикални са последиците от редактирането на

гени за нашия вид и нашата планета, комуникацията между науката и обществеността никога не е било по-важно от сега.“ (Doudna & Sternberg „A Crack in Creation“, 2017 г.)

Ако генно редактираните организми не бъдат строго контролирани чрез закони, тяхното пускане на пазара ще застраши изхранването на човечеството, биоразнообразието и земеделското производство. (вж. доклада „Генетичното инженерство застрашава опазването на видовете“). Много заинтересовани страни се стремят да избегнат всякаква открита дискусия относно тези рискове. Това се дължи на икономическите им интереси в областта на научните изследвания, и най-вече разработването и предлагането на пазара на продукти с редактиран геном.

Новите техники дават възможност за дълбоки промени в генома, дори без да се вкарват допълнителни гени. Тези техники са коренно различни от конвенционалните методи за селекция на растенията или естествено възникващите мутации. Генните ножици, като CRISPR/Cas, са биотехнологични мутагени, които могат да се използват за заобикаляне на естествените механизми на генна регулация и наследяване. Те правят генома достъпен за промени по нов и много по-задълбочен начин.

Получените генетични промени се различават от тези при „спонтанните“ или „случайните“ мутации. Освен това в много случаи новите техники на генното инженерство предизвикват и специфични непредвидени и нежелани ефекти. Примери за това са непреднамереното вмъкване на  допълнителни гени и промени в генома на неподходящо място.

При конвенционалната селекция на културните растения няма промяна в генома чрез изрязване или пренареждане. Мутациите в природата се случват в продължение на столетия и запазват цялостния характер на растението и неговите характеристики.

Новите технологии често се комбинират и със „стари“ методи на генното инженерство, като например „генното оръдие“. Те се използват за вмъкване на „генни ножици“ в генома на целевия организъм, което води до множество допълнителни рискове.

Има сериозни предизвикателства при оценката на риска за околната среда, например с това, че генетично модифицираните организми, могат да се запазят и възпроизвеждат в контролирана среда, в земеделието и дори в естествената природа.

Генетичните и биологичните характеристики на геномноредактираните организми трябва да бъдат задълбочено проучени за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните използвани техники, преди да се вземе решение за тяхната безопасност. Дори малки намеси в генетичния състав могат да имат огромни и необратими последици.

Каквото и решение да бъде взето в крайна сметка, важно е обществеността да бъде информирана за всичките му аспекти. Вероятно, конкуренцията на САЩ ще принуди европейските регулатори да приемат и да допуснат НГТ на европейския пазар. Изходът за потребителите ще бъде да консумират качествена храна, ясно обозначена със сертификати за произход и органично производство.

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини