Интегрираното земеделие е подход към управлението на селскостопанските системи, който се стреми да интегрира различни компоненти на земеделската дейност с цел постигане на устойчивост и оптимизиране на производството. Този подход включва интегриране на различни аспекти като географска местност, климатични условия, биологична разнообразност, социално-икономически фактори и технологични иновации.
Някои от ключовите принципи и практики, свързани с интегрираното земеделие, включват:
- Биологично земеделие: Подчертаване на използването на биологични методи за управление на вредителите и болестите, като се избягва или намалява използването на химикали.
- Ротация на културите: Разнообразие в сеитбените площи с помощта на ротация на културите за подобряване на фертилността на почвата и намаляване на риска от болести и вредители.
- Управление на почвата: Прилагане на устойчиви методи за управление на почвата, като се поддържа здравето й и се намалява ерозията.
- Усъвършенствани Технологии: Въвеждане на нови технологии и иновации, които подпомагат устойчивостта и ефективността на производството.
- Съчетаване на животновъдство и растениевъдство: Интегриране на животновъдството със земеделието, като се усъвършенстват синергиите и се минимизират отпадъците.
- Рециклиране на ресурси: Усъвършенстване на употребата на ресурси чрез рециклиране и рационализиране на производствения процес.
- Системно мислене: Анализиране на селскостопанските системи като цяло и прилагане на системен подход към управлението им.
- Задълбочени познания: Интегриране на задълбочени познания и научни изследвания за подобряване на земеделските практики.
Интегрираното земеделие се стреми да поддържа равновесие между икономическите, социалните и екологичните аспекти на селското стопанство, като по този начин подпомага устойчивостта на производството в дългосрочен план.
Интегрираното производство на селскостопанска продукция е стъпка в посока на въвеждане на природосъобразно земеделие. То също отговаря на определени правила и стандарти, а продукцията се сертифицира, както при биологичното производство, но за разлика от него допуска ограничено използване на агрохимикали – основно пестициди и минерални торове. Те са разделение на три списъка – зелен, жълт и червен. В България съществуват разработени технологии за интегрирано производство само при плодовете и зеленчуците.
Що се отнася до агротехниката, при която се отглежда всяка отделна култура – избор на място, сортове, подложки, системи за засаждане, напояване, резитби и т.н. , изискванията при интегрираното производство не се различават от тези при биологичното. Няма и съществени различия при използването на оборски тор, като не се следи за произхода му. Прилагането на минерални торове обаче се допуска само при доказана нужда чрез листна или почвена диагностика. Оценката за потребност от торене се базира на следните оптимални стойности на трите главни хранителни елемента в листата на овощните растения: азот – 2,1%, фосфор – 0,15%, калий – 1,4%. Разрешено е използването и на торове с микроелементи, чрез почвата или листата при доказан недостиг на желязо, цинк и др.
Ключовият елемент за производството на интегрирана селскостопанска продукция е интегрираната растителна защита, тъй като пестицидите са най-големите замърсители на околната среда. Това е система, която трябва да се построи така, че да се съобразява максимално с естествените условия в района, в който се прилага и да намали до минимум отрицателните антропогенни влияния. Ето защо химичните препарати трябва да се подбират много внимателно и да се използват само при доказана нужда, както и да се спазват всички предписания за безопасна работа по отношение на хората и околната среда.
Интегрирани растително-защитни системи са разработени за почти всички култури, отглеждани у нас.
Същност и основни принципи на интегрираната растителна защита
Интегрираната растителна защита (ИРЗ) е стратегия за управление на болести, вредители и болести в растениевъдството, която се фокусира на намаляване на използването на пестициди и химикали, като същевременно се осигурява устойчивост на културите и опазва околната среда.
Тази стратегия включва разнообразни методи и подходи, като използване на биологични контролни средства (например, естествените врагове на вредителите), развитие на устойчиви култури и сортове, въведение на полезни микроорганизми, оптимизиране на земеделската практика и прилагане на точково земеделие с помощта на технологии като дронове или сензори.
Главната идея зад ИРЗ е да се минимизират неблагоприятните ефекти от химикалите върху здравето на хората, околната среда и биоразнообразието, като се поддържа ефективността на земеделските практики за осигуряване на продуктивни реколти. Този подход се осъществява чрез балансирано използване на различни методи за контрол на вредителите и болестите, които не включват само химикалите, но и разнообразни агротехнически и биологични средства за управление на проблемите в земеделието.
Интегрираната растителна защита е система, при която числеността на вредителите по растенията се поддържа на ниво, при които те не нанасят икономически значими вреди, като се използват резултатите от природното регулиране и познатите методи за борба, съчетани по най-целесъобразен начин. Интегрираната растителна защита има за цел не напълно да унищожи вредителите по културните растения, а да регулира числеността им и тя да намалява под определено равнище, известно като праг на икономическа вредност (ПИВ).
Тази система обръща внимание на всичките вредители на дадена култура, а не само на основните. При нея с предимство се използват резултатите от природното регулиране, тоест неблагоприятното влияние на абиотични и биотични фактори върху числеността на вредителите и използването на нехимични методи. Само когато действието на тези фактори и методи не е достатъчно, за да намали числеността на вредителите под прага на икономическа вредност се включва използването на пестициди.
Чрез прилагане на интегрирана растителна защита могат да се спестят много средства за препарати, а природната среда и продукцията да се опазват от замърсяване с пестициди.
Основни принципи на интегрираната растителна защита:
Биоекоценологичен
Вредителите по растенията трябва да се разглеждат не самостоятелно, а във връзка с обкръжаващата среда (жива и нежива). Според този принцип, към химическа борба се пристъпва само когато естествените регулатори – ентомофаги и акрофаги не са в състояние да спират числеността на основните вредители, а абиотичните фактори на природното регулиране благоприятстват развитието им. Принципът допуска намножаване на вредителите под прага на икономичедска вредност, =метод на замърсеното поле“, което се отнася за поддържане на биологичното равновесие в ценозите – ентомофагите имат храна, която им позволява постоянно да поддържат определена численост, достатъчна да не позволи на неприятелите да се намножат до такава степен, че да нанасят икономическа вреда.
Икономически принципи
Същността им се изразява чрез праговете на икономическа вредност. Към химична борба се пристъпва само в случаите, когато числеността на вредителите е над праговете на икономическа вредност. Прагът на икономическа вредност представлява такова количество от даден вредител, средно на единица площ, едно растение, плод, лис и т.н., при което вредите от него, изразени стойностно, се равняват на двойните разходи, необходими за химическа борба. Утвърдени са прагове за всички икономически важни неприятели у нас. Този принцип позволява да се избегне до известна степен неблагоприятното въздействие на препаратите върху околната среда.
Правилен подбор на химически препарати
Според този принцип в интегрираната растителна защита следва да се прилагат пестициди, които са безопасни или слабо токсични за околната среда, човека, опрашителите, домашните и дивите животни, ентомофагите и акрофагите. Силно отровните препарати вече са забранени и при конвенционалното земеделие, но тук особено внимание трябва да се обърне на селективността на пестицидите към полезните насекоми и акари.
Тотални пестициди могат да се използват еднократно, преди внедряването на интегрираната растителна защита, при много висока численост на вредителите, за тяхното почти пълно унижощаване.
Въвеждането на интегрирана растителна защита е свързано с наличието на много предпоставки, основните от които са:
Определяне на основните вредители в дадена агроценоза, познаване на биологията, фенологията и екологията им и възможностите за тяхното прогнозиране.
Познаване на ентомофагите, акрофагите и причинителите на болести по основните вредители и техните регулиращи възможности, конкретно за даден район и местност.
Познаване на влиянието на модифициращите (абиотични) фактори – температура, влажност, валежи, ветрове и т.н., върху популационната численост на вредителите и възможностите за оценяване на това влияние в дадения район.
Познаване на праговете на икономическа вредност на основните вредители по културите в дадения район и местност. Праговете варират и в зависимост от състоянието на културите – очаквани добиви, цени на продукция и препарати, и т.н.
Възможности за оценка на популационната численост на вредителите и на техните ентомофаги, акарофаги и антагонисти чрез подходящи методи за наблюдение.
Наличие на подходящи пестициди за интегрирана растителна защита и възможности за комбинирането им за едновременна борба с различни групи вредители. Възможности за използване на биологични агенти – микробиални препарати, ентомофаги, акрофаги и други, размножавани в биофабрики или биолаборатории.
Наличие на подготвени специалисти за интегрирана растителна защита и интегрирано производство и преодоляване на психологичната нагласа за 100% опазване на културите от вредители, което нито е възможно, нито е необходимо и икономически целесъобразно.
