От началото на годината влезе в сила Наредбата за превоз на стоки с висок фискален риск, която въведе още повече административна тежест за производителите в и без това уязвимите сектори. Наредбата стартира с объркване и неясноти. За коментар потърсихме Росица Телкеджийска, собственик на биоферма „Моравско село“.
Госпожо Телкеджийска, вие сте един от големите производители на плодове и зеленчуци в България. При това – на биологични такива. Всеки ден експедирате стока за различни дестинации и, ако мога така да се изразя – сте на бойното поле. Как се справят с Наредбата за превоз на стоки с висок фискален риск? Затрудни ли ви?
Колегите, които се занимават с това буквално се побъркаха докато влязат в ритъм. Двама души във фирмата се занимават с това. Звъним и на търговските вериги да ни дадат информация какво трябва да направим. Никой не знае нищо. На 3 януари рискът да не ни приемат стоките беше много голям. Просто защото никой нищо не знае и всеки на приема си ги тълкува както ги разбира. По същия начин вероятно всеки ще глобява както си иска.
Необходим ли е такъв контрол? Идеята да се изсветли сивия сектор не е лоша. Постига ли тази цел наредбата?
Не. Тези, които са на светло, ще си останат на светло и ще се мъчим да спазваме правилата. Тези, които са в сивия сектор ще потънат до черно. Това е недопустимо.
Един малък земеделски производител, ако днес трябва да набере 500 салати, да ги измие, да ги нареди в кашони или касетки, да даде фактура в същия ден и да пусне код към НАП. Как да се случи?
Не стига, че има масов отлив от регистрирани производители, тъй като осигуровките станаха непосилни. На година трябва да се плащат повече от 5000 лв. на човек само осигуровки. За земеделските производители в Югозападна България това е непосилно. Тук са малки производители. Отглеждат салати, домати, цените на които падат до 80 ст/кг през лятото, краставици, които се продават по 60 ст/кг. Усреднената цена не надскача 1.30 – 1.40 лв/кг. А всички видове разходи на земеделските производители се увеличават главоломно.
Никой от нелегалния сектор няма да тръгне да влиза в легалния, за да издава 50 документа отгоре, да назначава хора и всеки един момент на базата на този издаден номер да очаква глоби и проверки от НАП.
Тоест освен, че увеличава административната тежест върху легалните производители друг ефект няма?
За мен не се постига нищо. Освен да се принудят земеделците отново да излязат на протести.
Ефект може да има само при едно коректно отношение на държавата към производителите. Това е като отношението към майката. Ако си е оставила детето на произвола на съдбата, какво отношение да очаква? Кой не иска да живее нормално, да си е платил осигуровките и да знае къде да си продаде продукцията? Може ли един ЗП от двама души семейство, както са при нас, с по 2 дка оранжерия да се оправи с всичко това? Те просто нямат човешки ресурс да се справят с всички тези административни задължения и в същия момент да работят в производството. А в същото време изкупните цени на продукцията, не покриват дори техния труд, камо ли да наемат допълнителни работници и счетоводители. В една връзка лук има толкова труд, не да я произведеш, а само да я вържеш, а ти я купуват на 2 стотинки. Кой луд ще го прави, камо ли да излиза в легалния сектор. А подпомагането насреща е смешно.
Ние тази година за първи път кандидатствахме за акциза за дизел. За 2022 г. сме имали около 20 000 литра годишен разход. Върнаха ни 199 лв акциз след като цялото счетоводство една седмица попълва документи.
Нека да следят вноса. Нека да следят прекупвачите и търговците с каква суровина работят от внос. Но не да натоварват реалните производители, които и без това едвам оцеляват, с още повече административна тежест. Това няма да ги изсветли, а напротив.
