Според Нитратната директива в нитратно-уязвимите зони не трябва да се тори. Това трябваше да се направи до 31 октомври.
От гледна точка на физиологията на растенията, те трябва да разполагат до основното торене с постоянен ресурс от около 3 кг азот като активно вещество. Това е така наречената защитна доза азот, която им дава възможност да се развиват оптимално и да реагират на резките изменения в средата и да поддържат активна имунна система. Тази доза в нитратните зони се подава до 31 октомври като 10-12 кг амониев нитрат, а извън тези зони може да се внесе и през декември. Това позволява до средата на февруари и началото на март растенията да имат бързо достъпен азот, който има много важно значение в реакциите срещу станалите редовни през последните години измръзвания.
Тази зима опасността от измръзване остава и дори вероятността. Опитът от последните две години показа недвусмислено, че растенията с азотен запас се възстановяват много по-бързо и пълноценно от тези, които нямат такъв.
Ако изобщо е възможно да се прави азотно торене в момента, става въпрос именно за тази защитна доза от около 3 кг в АВ, което ще позволи безпроблемно развитие на посевите до основното торене през февруари и март.
Видовете торове трябва да се съобразят с рН на почвите и задължително трябва да се има в предвид структурата на почвата. При песъчливите почви азотът се подава по-късно, а при глинестите – по-рано и то не преди обилни дъждове и преовлажняване. На киселите почви – карбамид с инхибитор, и най-вече КАН.
И още нещо свързано с азота: проверете чрез анализ съдържанието на елементите, участващи в азотния обмен и оптималното му усвояване – калций, сяра, манган, цинк, мед, молибден. Площите с рН под 6 са заплашени от калциев дефицит. Големият проблем са цинка и медта, тъй като се извличат интензивно с растителната продукция и трябва да се добавят в почвата периодично, за разлика от бора, който остава в растителните остатъци и се натрупва в почвата. Проблемите с азотните торове ще се задълбочават и трябва да се търсят начини за оптимизирането на усвояването им. Много полезни в тези случаи са азотфиксиращите бакгтерии.
