За 3 години криза българските правителства не направиха нищо за българското зърнопроизводство

Никой не произвежда нещо, което не знае какво ще го прави. Никой бизнес никъде по света. Българските зърнопроизводители обаче правят точно това през последните 3 години, откакто започна войната в Украйна и пазарите и геополитиката тотално се пренаредиха. Произвеждат зърно, което се оказва непродаваемо. Пазарът за българско зърно е затворен.

Липсата на пазар е загуба не само на отделните зърнопроизводители. Това е загуба за държавата от износ в размер на милиарди левове всяка година, които допринасят за стабилно външнотърговско салдо на държавата ни. Един от няколкото сектора, които реално вкарват свежи пари в българската икономика. Но за три години откакто има война, държавата не си мръдна пръста за този стратегически важен отрасъл.

А можеше да направи много. Виждали ли сте огромната колона тирове на Констанца?  За три години румънската държава построи още едно такова пристанище, увеличи двойно капацитета на Констанца и изгради магистрала, която да насочи целия износ. Изгражда огромни силози, в които количествата да се съхраняват докато чакат транспорт. Кой ще се занимава с българското зърно, което е трудно транспортирумо и оскъпено? Още повече, че пари има. ЕК и Европейската банка за развитие и възстановяване отпускат милиони евро за инфраструктурни проекти за коридорите на солидарността. Румъния се възползва на максимум от тях и се подготвя за новата геополитическа ситуация, която е тук, за да остане. България – не.

Българските правителства не само не строят инфраструктура, но не правят и по-елементарни неща, за да подкрепят сектора. По време на протестите МЗХ обеща да направи икономически борд с анализи на международните пазари. Да дава прогнози, да следи пазари и да насочва българските зърнопроизводители. Да съдейства за външнотърговски сделки. Нищо от това не се случи. Никой дори не знае каква е квотата за внос на украинско зърно у нас, ако въобще има такава.

Ситуацията на България е по-тежка от тази в останалите държави. Да, там протестират срещу политиката на ЕС, но нямат нашите проблеми с пазари и цени. Борсовите цени падат, но субсидиите и държавните помощи го компенсират до голяма степен. Пазари всеки се стреми да си осигури. Дали със забрана на вноса, дали с увеличаване на капацитета за износ, дали с държавни интервенции за изкупуване. А и вътрешните са значителни. В България за зърното няма нито вътрешен, нито външен пазар.

На този фон, на абсолютно абдикирала държава, не е чудно, че българските зърнопроизводители се лутат и не им е ясно какво трябва да се направи.  Искат намаляване на рентата. Искат отмяна на зелените изисквания. Искат ГМО. За да произвеждат повече от нещо, което и без това няма пазар?

Пазарът е замръзнал и не се очертава раздвижване. Да го раздвижат не е по силите на производителите. Или ще трябва да се преориентират в производството, или да заработят с държавата за намиране на пазари. Защото фуражното зърно пазар в България няма. А и честно казано, никой по света не се интересува чак толкова от нашите количества. Особено в условия на перманентно свръхпроизводство и новите големи играчи на пазара. Ако ние не се погрижим за себе си, няма кой друг. Кой ще купува българското зърно?

Държавата да мобилизира Министерство на външните работи, търговски аташета, търговски фирми. Да направят стратегия. Имаше идея за създаване на агенция, която да финансира сделките с трети държави. Да се направи кризисен щаб и да се работи денонощно в тази посока. Защото безвъзвратно закъсняхме. Румъния е 3 години преди нас.

Това трябва да иска НАЗ и да работи за това денонощно. Не за Закони за браншови организации, не за Аграрни камари и прочее. Какви браншови закони без бранш? Не за фиксирана рента. И нула да е рентата като няма пазар, полза няма. Питайте останалите сектори.

Защото земеделието е бизнес като всички останали и за да съществува трябва да има печалба. Добре е тя да е от приходи от пазара, а не от субсидии, за да е жизнеспособен сектора. Иначе и злато да имаш, като не се търси, все тая.

Загубата на зърнопроизводството ще е загуба за България и българската икономика. Фалити винаги е имало и ще има. Но да убиеш един икономически работещ сектор, просто защото те мързи да си мръднеш пръста е глупаво. Нямаме много такива.

Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини