Ценообразуването на въглеродните емисии в селското стопанство е ключът към намаляване на емисиите, казват съветниците на ЕС по въпросите на климата

Настоящите политики не са достатъчен стимул за земеделските стопани да направят повече за постигане на целите на ЕС в областта на климата, според експертите на Европейския научен консултативен съвет по изменение на климата (ESABCC), които предупредиха за необходимостта от система за ценообразуване на въглеродните емисии за сектора.

„Земеделските производители и управителите на земи трябва да бъдат насърчавани по-силно, за да намалят емисиите“, заяви Йет Бредал Якобсен, заместник-председател на ESABCC, в съобщение за пресата, добавяйки, че „това може да бъде постигнато чрез поставяне на цена на емисиите и възнаграждаване за секвестиране на въглерода“.

Докладът, публикуван в четвъртък (18 януари) от ESABCC – консултативната група по климата, създадена с Европейския закон за климата за 2021 г. – разгледа основните пропуски в зелените политики на ЕС и установи, че земеделските стопани не разполагат с адекватни финансови стимули за намаляване на емисиите в сектора.

Секторът „остава до голяма степен непроменен от 2005 г. насам“, като две трети от емисиите идват от животновъдството.

За да се обърне тенденцията, трябва да се въведе система за ценообразуване на въглеродните емисии „най-късно до 2031 г.“, препоръчаха експертите.

Докладът идва в момент, когато ЕС има за цел да намали емисиите на парникови газове с 55% спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г.

ESABCC публикува своите препоръки, докато изпълнителната власт на ЕС подготвя нов документ, който ще определи междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г., заяви говорителят на Комисията за климата и енергетиката Тим Макфий на брифинг за пресата след публикуването на доклада.

Съветниците по климата идентифицират основните пропуски в политиката на ЕС в областта на климата след 2030 г.

Европейският научен консултативен съвет по изменение на климата (ESABCC) публикува нов доклад в четвъртък (18 януари), в който се анализират основните пропуски в политиката на ЕС в областта на климата след 2030 г., като възобновяемите енергийни източници и улавянето на въглерод са определени като най-належащите въпроси, изискващи незабавни действия.

Недостатъци на ОСП
Според ESABCC Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС – програмата на блока за земеделски субсидии – не е достатъчна, за да осигури допълнителни действия в областта на климата.

„ОСП се основава предимно на доброволни усилия, които е малко вероятно да бъдат ефективни“, се казва в доклада, като се добавя, че повечето от нейните климатични цели са качествени, а не количествени.

Рамката на ЕС за селскостопански субсидии, добавят експерти по климата, дава на държавите членки „малък стимул да бъдат амбициозни“, като им позволява висока степен на гъвкавост и широки изключения.

Консултативният съвет също така заяви, че ОСП е „пристрастна към по-големите стопанства“ чрез директни плащания – които се изплащат на земеделските стопани въз основа на площта на стопанството.

Принципът „замърсителят плаща“
Панелът на ESABCC призова за система за ценообразуване на въглеродните емисии, която прилага принципа „замърсителят плаща“ в селското стопанство, за да стимулира земеделските стопани да намалят емисиите, отразявайки схемата за търговия с емисии, която обхваща главно енергийната и производствената промишленост.

Поставянето на цена на емисиите от селското стопанство е нещо, което Европейската комисия вече разглежда. Понастоящем институциите на ЕС договарят критерии за създаване на сертифицирани и надеждни схеми за „въглеродно земеделие“, за да възнаградят земеделските стопани за приноса им към поглъщането на CO2 в културите и горите.

Реалният пазар за селскостопански емисии обаче е стъпка напред. Тя изисква задължение за използване на квоти за емитиране. Най-трудният въпрос е, че ЕС ще трябва да реши къде да постави „точките на задължение“ – да определи кой плаща за замърсяването.

Например, това могат да бъдат всички  ферми или само животновъдни ферми, хранително-вкусовата промишленост или производители на суровини – които ще включват производители и вносители на торове и фуражи.

Председателят на Комисията по околна среда на Европейския парламент Паскал Канфин и евродепутатът Жереми Десерле (и двамата от центристката група „Обнови Европа“) предложиха  система, включваща фермери и преработватели.

Проучване от 2023 г ., поръчано от Генерална дирекция „Климат“ на Комисията, установи, че съществуват предизвикателства, специфични за селскостопанския сектор, които трябва да бъдат взети предвид при разработването на политика „замърсителят плаща“. Те включват големия брой стопанства в ЕС – повече от девет милиона – и хетерогенността на емисиите на парникови газове (ПГ) от стопанствата.

 

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини