Както бяхме предвидили преди месеци, и през 2024 г. мазните борби ще продължат. И това стана…Сега те се разгоряха с нова сила, което личи от официалната позиция на производителите на растителни масла и маслопродукти.
Секторът избухна покрай новите искания на земеделските производители и заради ситуацията с вътрешния пазар.
Браншовата организация на преработвателите казва, че като предприемаческа асоциация много добре осъзнава сложната ситуация, в която се намират българските земеделски производители…
Но трябва да има някакъв разумен предел на готовността на правителството да удовлетворява всички земеделски искания
Високата себестойност на българската земеделска продукция в настоящата кампания, поради високите разходи за производство и ниските добиви, доведоха до неконкурентноспособността им спрямо колегите им в Русия и Украйна, а заедно с ниските цени на външните пазари, това в момента е основният проблем на българското земеделско производство.
Но исканията на НАЗ от 13.01.2024 даже и да намерят някакви компромисни решения, няма да бъдат достатъчни за решаване на този основен проблем, който е с тенденция да стане цикличен.
Преработвателите смятат, че
на българското земеделие са му необходими решения, които да повишат конкурентноспособността му
а не такива, които само да компенсират тази неконкурентоспособност.
А, когато няма дългосрочни решения, натискът и протестите на земеделските производители са причина за взимане на половинчати решения.
Необяснимо е защо във всички последни искания и протести на земеделските стопани се включва и забраната за внос от Украйна на 4 култури и най-вече на слънчоглед. Спирането на този внос със законодателни и административни мерки се превърна в основна грижа на МЗХ през последните 10 месеца.
Преработвателите предупреждават, че
подобни мерки, използвани в командните икономики, няма да окажат влияние на цената
както на слънчогледа, така и на другите зърнени култури на вътрешния пазар. Защото тя е в пряка зависимост от международните цени.
Според масления бранш в нито един момент не е съществувала заплаха за българското земеделие, продиктувана от вноса от Украйна, напротив, именно десетмесечната забрана за внос на слънчоглед в страната е довел до забавяне в продажбата на произведения и у нас слънчоглед.
Очакванията от фермерите за покачване на цената на слънчогледа на вътрешния пазар не се оправдаха, както стана видно. Напротив тя падна по-ниско след момента на въвеждането на забраната, в синхрон с движенията на международния пазар. А пък задържането на продажбите на български слънчоглед в очакване на по-високи цени, не доведе до нищо друго, освен до влошаване на качеството му поради лошо съхранение.
Крайният резултат бе един – липса на суровина за българските преработватели.
В цифри и факти какво се получи…
Производството на слънчоглед в България от реколта 2023 е 1,62 млн. тона, а нуждите на преработвателите са над 4 млн. тона на годишна база.
- Преустановена е преработката в редица български заводи поради липсата на суровина.
- Въвеждането на различни механизми и увеличаването на административната тежест от страна на МЗХ, единствено възпрепятства вноса на слънчоглед от Украйна.
- Пропусната беше преработка на над 1,5 млн. тона слънчоглед.
- Многомилионните инвестиции в преработвателни български мощности са в застой и не могат да гарантират преработката на повече от 10 000 тона слънчоглед дневно. В тази връзка твърденията, че „1000 тона внос на ден е огромно количество и това застрашава реализацията на българския слънчоглед“ са абсолютно неоснователни.
Солидарността на България и българските земеделски производители към исканията на Полша, Унгария, Словакия и Румъния в този аспект е нелогична тъй като България не е граничеща по суша страна с Украйна, поради което транзита на украински стоки е незначителен, освен когато става дума за стоки за преработка и реекспорт. Плюс това другите страни от петорката не разполагат с производствени мощности за преработка на слънчоглед, с които разполага България.
Към правителството…
Абстрахирайки се от непрекъснатият икономически и лобистки натиск от страна на земеделските производители, правителството трябва да предприеме справедливи решения спрямо всички отрасли, които разчитат на земеделски суровини. И да не задушава една от големите и успешни преработвателни промишлености, в които България е на едно от водещите места.
Реплика – дуплика към МЗХ
След отпадането на 01.12.2023 на неофициалната забрана за вноса от Украйна, наложена от правителството в резултат на протестите на земеделските производители и подписания с тях меморандум, се очакваше от началото на декември вносът от Украйна да се либерализира, което беше официално потвърдено от министър-председателя и други представители на правителството.
Всичко това остана като думи на вятъра.
До настоящия момент, два месеца по-късно, НЯМА НИТО ЕДИН ОДОБРЕН ЛИЦЕНЗ ЗА ВНОС ОТ УКРАЙНА, НО ПЪК ИМА ОБРАТЕН ЕФЕКТ – В резултат многобройни украински износители се позоваха на предизвикан от българската държава форсмажор и отмениха договорите си за доставка на слънчоглед и рапица, предназначени за българската преработвателна промишленост.
Прогноза…
Предвид на настоящата ситуация на липса на суровина и продължаващото задържане на местната реколта от производителите, прогнозите са, че преработвателните предприятия ще започнат да затварят поради липса на суровина още тази пролет.
Това ще доведе до освобождаване на персонал и излизане на ефективни стачни действия на целия бранш и зависещите от наличието на олио и фуражи свързани сектори, казва Яни Янев, председател на сдружението, който апелира правителството да не абдикира от задължението си да постави нещата на мястото.
Официална позиция на сектор „Производство на растителни масла и маслопродукти“
по повод новите искания на земеделските производители и ситуацията с вътрешния пазар на земеделска продукция
Като браншова организация на преработватели на земеделска продукция ние много добре осъзнаваме сложната ситуация, в която се намират българските земеделски производители в настоящата кампания.
При все това, трябва да има някакъв разумен предел на готовността на правителството да удовлетворява всички техни искания. Използването на ограниченията за внос от Украйна като опит да се потушат исканията на земеделските стопани не е решение на техните проблеми. Високата себестойност на българската земеделска продукция в настоящата кампания поради високите разходи за производство и ниските добиви, доведоха до неконкурентноспособност спрямо производителите в Русия и Украйна и ниските цени на външните пазари, това в момента е основния проблем на българското земеделско производство. Исканията, които са посочени в Декларация на Националната асоциация на зърнопроизводителите от 13.01.2024 и последвалата среща в МС, даже и да намерят някакви компромисни решения, няма да бъдат достатъчни за решаване на този основен проблем, който е с тенденция да стане цикличен. На българското земеделие са му необходими решения, които повишават конкурентноспособността му, а не такива, които целят единствено да компенсират тази неконкурентоспособност. Съответно, когато няма дългосрочни решения, натискът и протестите на земеделските производители са причината за взимане на половинчати решения, които имат ефект от няколко месеца и после ситуацията се повтаря.
Необяснимо е защо във всички последни искания и протести на земеделските стопани се включва и забраната за внос от Украйна на четирите култури и най-вече на слънчоглед (доколкото целия исторически обем на вноса от Украйна е от тази култура). Спирането на този внос със законодателни и административни мерки се превърна в основна грижа на МЗХ през последните десет месеца, и това фигурира отново в последната декларация на зърнопроизводителите, за да се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
Ние предупреждавахме нееднократно, че подобни мерки, използвани в командните икономики, няма да окажат влияние на цената, както на слънчогледа, така и на другите зърнени култури на вътрешния пазар, доколкото тя е в пряка зависимост от международните цени заради износа на голямата част от българската продукция. Бихме искали да подчертаем, че в нито един момент не е съществувала заплаха за българското земеделие, продиктувана от вноса от Украйна, напротив, именно десетмесечната забрана за внос на слънчоглед в страната, доведе до:
- Забавяне в продажбата на произведения от българските земеделски производители слънчоглед, поради ниските цени на международните пазари и липса на очаквания ефект за изкуствено увеличение на вътрешните цени за изкупуване;
- Очакванията за покачване на цената на слънчогледа на вътрешния пазар отново не се оправдаха, напротив тя падна по-ниско след момента на въвеждането на забраната, в синхрон с движенията на международния пазар;
- Задържане на продажбите на български слънчоглед в очакване на по-високи цени доведоха до влошаване на качеството му поради лошо съхранение;
- Невъзможност за внос на слънчоглед от Украйна като най-голям източник на суровина и допълване на нуждите от суровина за българските преработватели. Производството на слънчоглед в Република България от реколта 2023 е 1,62 млн. тона, а нуждите на преработвателите са над 4 млн. тона на годишна база.
- Преустановена бе преработката в редица български заводи поради липсата на суровина;
- Въвеждане на различни механизми и увеличаване на административната тежест от страна на МЗХ, които единствено възпрепятстваха вноса на слънчоглед от Украйна;
- Пропусната преработка от над 1,5 млн. тона слънчоглед;
- Многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой, а те гарантират преработката на повече от 10 000 тона слънчоглед дневно. В тази връзка твърденията, че „1000 тона внос на ден е огромно количество и това застрашава реализацията на българския слънчоглед“ са абсолютно неоснователни.
Солидарността на България и българските земеделски производители към исканията на Полша, Унгария, Словакия и Румъния в този аспект е нелогична тъй като:
- България не е граничеща по суша страна с Украйна, поради което транзита на украински стоки е незначителен, освен когато става дума за стоки за преработка и реекспорт;
- Другите страни от петорката не разполагат с производствените мощности за преработка на слънчоглед, с който разполага България;
- Основните количества зърно, маслодайни семена, олио и други селскостопански стоки от Украйна преминават през Полша, Румъния, Унгария и Словакия, за което тези страни получават такси за превоз и за претоварни операции на тяхната територия, като в тези страни се инвестираха огромни европейски средства в пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура.
В същото време България получава за солидарността си само едно – негативи.
Неразбираемо е защо в условията на свободен внос от Украйна, действията на Министерството на земеделието и храните и земеделските производители целенасочено работят против интересите на българските преработватели. Вероятно непрекъснатият икономически и лобистки натиск от страна на земеделските производители не позволява на Правителството да предприеме справедливи решения спрямо всички отрасли, които разчитат на земеделски суровини и именно по този начин подкрепя политика на бавно задушаване на една от големите и успешни преработвателни промишлености, в които България е на едно от водещите места в света, но може би ще стане поредната, за която ще говорим в минало време.
След отпадането на 01.12.2023 на неофициалната забрана за вноса от Украйна, наложена от правителството в резултат на протестите на земеделските производители и подписания през септември с тях меморандум, се очакваше от началото на декември вносът от Украйна да се либерализира, което беше официално потвърдено от министър-председателя и други представители на правителството. Всичко това останаха само думи на вятъра. До настоящия момент, два месеца по-късно, няма НИТО ЕДИН одобрен лиценз за внос от Украйна въпреки липсата на каквито и да е забрани. В резултат многобройни украински износители се позоваха на предизвикан от българската държава форсмажор и отмениха договорите си за доставка на слънчоглед и рапица, предназначени за българската преработвателна промишленост.
До настоящия момент, сме подхождали диалогично и партньорски с единствената цел, да работим свободно, да плащаме редовно заплатите на над 20 000 ангажирани в сектора, с данъците и таксите, които плащаме да допринасяме за устойчивостта на държавния бюджет и да имаме възможността да инвестираме в нови производствени мощности, с които да сме конкурентноспособни на международния пазар, защото около 90% от нашата продукция е предназначена за експорт.
Предвид на настоящата ситуация на липса на суровина и продължаващото задържане на местната реколта от производителите с намерение за реализация в следващата кампания, както и тоталната абдикация на Правителството от проблема, прогнозите са, че преработвателните предприятия ще започнат да затварят поради липса на суровина още тази пролет. Това ще доведе до освобождаване на персонал и излизане на ефективни стачни действия на целия бранш и зависещите от наличието на олио и фуражи свързани сектори.
Настоящата наша позиция беше споделена с правителството на 19.01.2024 г. и с предложение за съвместна работа по проблемите с участие на техни и наши представители. До настоящия момент, една седмица по-късно, няма каквато и да е реакция от страна на правителството. Крайно време е то да поеме политическата отговорност за действията и бездействията си.
ЯНИ ЯНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СДРУЖЕНИЕТО НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РАСТИТЕЛНИ МАСЛА И МАСЛОПРОДУКТИ В БЪЛГАРИЯ
