Новите ГМО са много по-печеливши от създаването на сортове и хибриди. Но кой е печелившият?

Определено, намеренията на ЕК  относно Новите геномни техники са добри, но те може да се окажат част от пътя към ада. Шумно прокламираните преди години ГМО и „огромните ползи“ от тях се оказаха напразни надежди, с опасни последици за земеделците от страните, в които се отглеждаха.  В същото време носят огромни ползи за компаниите производители. Нито намаля употребата на торове, нито тази на пестициди. Дори напротив.

Оказа се, че с времето необходимостта нараства поради вредното въздействие на глифозата върху самите растения и върху следващата култура от сеитбооборота. Компаниите производители не признават емисията на целеви гени в околната среда, но откриването от самите тях на такива гени в конвенционални растения и нарастващата устойчивост към глифозат са пряко доказателство за това. Това е съвсем реална опасност както за конвенционалното, така и за биологичното земеделие.

Твърди се, че НГТ са идентични с естествените процеси и принципите на селекцията, но дали е така в действителност? Може ли да се намесваме в процеси, за които все още не знаем как функционират като цяло? Въпреки секвенирането и картирането на генома на много организми, науката все още не знае как функционира генома в своето единство.

Генома е многопластова, саморегулираща се информационна матрица, която притежава много точни механизми за елиминиране на повреди и външни намеси.  Целта е  да се запази точно копие на вида във всяко следващо поколение. Вмъкването дори на цял пакет от гени, независимо дали са от близкородствен или от същия вид, ако обхваща само един пласт от генома, ще води до изрязването му в следващото поколение ако липсва  като информация в останалите пластове. Ще имаме само едно поколение проявяващо целевия признак. Това наблюдаваме при старите транс-геномни техники. Те са изключително полезни за компаниите производители защото им осигуряват пълен приоритет и контрол над семената.

Новите цис-геномни техники не само не са идентични с принципите на селекцията, а са много близки до старите транс-геномни техники. Тук също имаме заместване на секвенции, гени или генни пакети, които ще бъдат елиминирани в следващото поколение поради вече посочените причини. Няма устойчивост на признака в следващите поколения както е при създаването на сортовете. Опасността от емисия на целевите гени в околната среда остава, особено ако те са за устойчивост на хербициди.  Няма общо и с мутагенезата, защото при нея се въздейства върху цялата геномна матрица, а не върху части от нея. Визираме основно зърнопроизводството. При вегетативното размножаване може да е съвсем различно.

Опасяваме се, че промяната на законодателството в посока на  облекчаване на процедурите по регистрация и пускане на пазара на НГТ, особено по отношение на цис-генезата, са  прибързани. Необходими са още много научни изследвания за да се стигне до получаване на генетически устойчиви организми с помощта на НГТ, което би ги направило идентични със сортовете. Новите техники унаследяват проблемите на старите геномни техники – липсата на достатъчно данни за въздействие върху околната среда и върху човешкия организъм.

В крайна сметка целта на създаването на нови сортове е постъпването им в хранителната верига, а там бързането е опасно. Изчерпан ли е потенциала на съвременните сортове широко застъпени в зърнопроизводството, например? Добивният потенциал на съвременните сортове пшеница, основно западноевропейска селекция,  е около 1500-1600 кг/дка, но дали се постигат тези резултати? Не.

Високите резултати при различни климатични условия се движат между 700 и 900 кг/дка. Подобно е положението и при другите основни зърнени култури. Това означава, че производството успява да реализира едва половината от потенциала на най-продуктивните сортове. Означава още, че проблема не е в  генетиката им, а в субективния фактор. Трябва да подобряваме условията за развитие на растенията и технологиите за отглеждането им.

С други думи, трябва да разбираме по-добре процесите в растенията и техните нужди във всеки един етап от развитието им. Почвеното здраве е на заден план, а то е хранителната среда на растенията, източника на тяхното здраве и сила. В това направление трябва да работи науката. Все още растителният имунитет е не достатъчно познат и не се използват неговите пълни и огромни възможности за справяне с биотични  фактори.

Вече има технологии, които индуцират устойчивост към биотични фактори без пестициди, изцяло на база естествен растителен имунитет. Съществуват работещи на полето технологии, които осигуряват рентабилно производство с минимално количество торове и почвена влага. Има голям набор от неизползвани в достатъчна степен от практиката възможности да се влияе върху добивите и качеството на земеделската продукция. Има възможности за високи добиви с минимално използване на химични пестициди.

Науката все още не е разкрила дори половината от потенциалните възможности на растенията, а се е насочила към промяна на генома им без и него да познава добре. Това е много рисково начинание с непредвидими последици както за околната среда, така и за човека.

Нашите почвено-климатични условия не предполагат чудеса в земеделското производство. Те не са като в Западна Европа, Украйна или Русия. България не може да бъде конкурентна на продукцията на Украйна и Русия като себестойност. Ние съвсем ясно трябва да дефинираме посоката, в която трябва да се развива българското земеделие за да е конкурентно в международен план.

Определено това са екологичните производства с гарантиран произход и качество.  Затова българската земеделска наука трябва да бъде възстановена, подкрепена и натоварена с  решаване на най-големите нужди на земеделското производство. Българската селекция трябва да разполага със съвременни инструменти за селектиране на сортове. Затова изследванията по НГТ трябва да продължат, но с нова философия. Те трябва да създават устойчиви сортове, а не генетични ефемери. Трябва да се бърза с научните изследвания, а не със законодателството и пускане в хранителната верига.

Опасенията на обществото са напълно основателни защото НГТ може да се превърнат във вратичка за навлизане на нови модификации ГМО. Транс и цис-генезата  са  много по-атрактивни и печеливши за компаниите производители от създаването на сортове и дори на хибриди. Възможностите им за влияние и натиск на всякакво ниво в отделните държави също са отдавна известни.  Темата е много чувствителна защото касае нашата продоволствена сигурност, но най-вече нашето здраве и това на децата ни.

Ивелин Желязков – Научно-изследователски и технологичен център по земеделие ПЛАНТИС

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини