Куха работа: МЗХ е виновно, че не знаем кои са представителните аграрни организации, и кои са кухи

Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ всъщност е изцяло виновно, че не се знае кои са представителните организации в земеделието и кои са кухи и само искат да теглят субсидии, без да са реални и да го заслужават.

Според лидера на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ Илия Проданов е недостойно „псевдобраншовици“ да използват протеста на „реалните фермери“ и да искат да седнат на една маса с тях, за да преговарят с премиера.

Да, така е…Но това трябва да го каже МЗХ, а не НАЗ и БАК, които по някаква причина се самоназначиха за преговарящи и решиха, че те знаят кои са реални и кои – нереални. И е меко казано странно те да определят кой е псевдо и кой не. Никой не им е делегирал такива правомощия. Поне според сега действащото законодателство. Може би се надяват в бъдеще да получат такива права, но засега нямат. А и протестът започна не точно от тях…

Лидерът на Българска аграрна камара-БАК, днес също каза, че на преговорите с премиера Денков има отвън едни кухи организации, с които исканията им се разминават, защото отсрещните са политически.

„Те са едни кухи организации, които през годините са свикнали да се нареждат в МЗХ и да се уреждат“, заяви Костадинов, без и той да цитира имена.

Онзи ден премиерът Денков каза буквално „Каним всички земеделци на среща …“

И земеделците са отишли. Доколкото знаем там са били АЗПБ, браншови организации на свиневъди, оризопроизводители, птицевъди, овощари, говедовъди, БФС, в протестите участват оризопроизводители, преработватели на слънчоглед и още десетки организации. Кои от тези свои колеги председателите на БАК и НАЗ наричат кухи и как биха обосновали това свое твърдение?

Лошото е, че и земеделският министър Кирил Вътев за толкова месеци също не цитира имена, за да изобличи тези псевдо земеделци, а напротив – разговаря и с тях.

Заради което днес сме на този хал и наблюдаваме тази грозна и комична картина, както по шосетата и кръстовищата на страната, където се протестира, така и пред премиерския кабинет в Министерски съвет, където едни и други земеделци не искат да се видят в очите, а се бутат и пререждат кой пръв да влезе на преговори.

Земеделският министър Кирил Вътев имаше обаче повече от 8 месеца, за да роди ведомството му поне един от законите, този за браншовите организации, който закон щеше да легитимира кои са представителните аграрни браншове и кои са кухите и нямат членове, но взимат пари наравно с останалите.

…Днес заради този пропуск и това бавене на агроминистъра още не се знае какъв е критерият за представителност и кои съюзи и асоциации могат да преговарят с държавата и кои нямат това право.

Затова и след третите поред протести на фермерите може да се каже, че цялото време до днес е напълно изгубено.

Това смята и Иван Христанов, който беше зам.-министър на земеделието и според който техният екип е  повел битка с хора и фирми, които не са реални и са подкрепяни от задкулисието, но днес не е така.

Според него

кои са истинските, и кои – фалшивите, това е  работа на министъра на земеделието да го каже и да знае с кого сяда на една маса

 Заради това мълчание, примирение или страх сектор земеделие днес се е превърнал в източник на огромни злоупотреби, а министър Вътев не води война с тях.

Да повторим – председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ Илия Проданов каза, че не са влезли при премиера заедно с псевдо браншовиците, а са ги изчакали. Костадин Костадинов, шефът на БАК, ги нарече кухи организации. Представител на НАЗ си е позволил обидни квалификации по отношение на колегите.

Много от асоциациациите получават субсидиране от държавата. Затова трябва да се знае кои са кухи и кои  – не. Но, както казахме веднъж, това е работа на министъра и той го дължи на цялото общество, което плаща за тези държавни помощи от общия ни джоб.

Нали така!?

А иначе в страната протестират десетки хиляди фермери от най-различни асоциации и обединения и сектори, както и много, много такива, които са излезли сами, без да са членове на никого. Всички те са заедно на барикадите и проблемите им са едни и същи. Не е ясно защо лидерите им се опитват да ги делят и да си мерят кой е „кух“ и кой е „пълен“. Защото и в двата лагера има и такива, и онакива … Но със сигурност законът не е казвал, че едните са легитимни, а другите – не. Така че нека никой да не си присвоява правото да говори неща, които трябва да каже държавата. Засега е така. И държавата е длъжна да се съобрази и да не толерира едните за сметка на другите. Всички те имат членове и в момента те са на барикадите. Ако се подпише някаква договорка със самоназначилите се преговарящи, то членовете на останалите може да не се съобразят с нея и да си останат на барикадите.

И накрая…

Да имаш политически искания е нормално. Всяка бъркотия се забърква от политиците и протестите винаги са политически. Искането за оставка също е едно нормално искане при всяка една демокрация, когато браншът не е доволен от този, когото е назначил да го ръководи.

Диана Ванчева

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини