Както се казва – „Пролет пукна, ние – не“. Работата на полето започва. Топлото време предразполага към работа, но преди да започне тази работа, трябва да се направи много добра преценка какво се случва на полето и какво предстои по важност. Наблюдавам ентусиазирани земеделци, които почват да култивират. Но това не е най-важната задача за момента.
В момента пшениците на полето са повече от прекрасни. Абсолютна кондиция, дори и най-слабите растения са много добре вкоренени и развити. При ечемика положението е същото. Поради факта, че земеделците през миналата година горе-долу се съобразиха и не избързаха с ранни сеитби, посевите нямат някакви проблеми по отношение на есенно заразяване с болести. За първа пролет виждам ечемика без едно петно от дрешляра. Всичко това дава добри надежди за новата реколта.
При пшеницата също не се откриват наченки на заболявания. През миналата година брашнестата мана се беше развила още в началото на януари. По-късно се появи и септория в по-малка степен. Сега пшеницата е абсолютно чиста. Това е голямо предимство. Когато растенията влязат в активна вегетация чисти от болести и нямат зарази още през есенно-зимния период, това дава на фермерите добра възможност да се справят по-добре с икономически важните болести. А на растенията да могат да се развият и да бъдат в оптимална кондиция.
Тази зима нямаше проблеми с преносители на вирусни заболявания. Надявам се ечемиченото вджуджаване в по-късна пролет да изчезне като заразен фон. Това е също много добра новина за земеделците. Голяма част от причината за ниските добиви през миналата година беше големият процент на заразени с жълто вджуджаване растения.
Дотук всичко това са много добри новини. Студеното време, което имахме през януари и февруари и в момента, забавя активния растеж на пшеницата, така че през април тя би трябвало нормално да влезе в активна фаза на развитие. Всичко това са предпоставки за добри добиви.
По отношение на плевелния състав. Предходните 2 години имахме сухи и топли зими и житните плевели излизаха доста по-късно на полето – към средата на март-началото на април. Съответно третиранията срещу тях бяха изтеглени във времето. Тази година с по-влажната зима и снежната покривка, която имаше, вече наблюдаваме нормалното есенно-зимно поникване на дивия овес. Характерното за този плевел е че има две вълни на поникване. Едната е в края на есента – началото на зимата, а втората е сега през пролетта. Тук трябва много внимателно да се прецизира.
Избързването с третиранията срещу зимния овес ще хване само есенно-зимната вълна на развитие. Все още няма поникване на пролетната вълна на дивия овес. По моя преценка, ако се сбъднат прогнозите за дъждове, поникването ще стане към втората половина на февруари. Затова моята препоръка е третирането срещу дивия овес е да се направи в края на февруари-началото на март. Ако се избърза, ще имаме развитие на втората вълна. Фермерите да имат малко търпение, да правят много огледи на полето, макар че самият плевел е доста труден за откриване, тъй като визуално много прилича на пшеницата и ечемика. Един от признаците, по които може да се разпознае е, че той е силно окосмен, с много власинки.
Ако миналата година ефемерите или широколистните плевели, поради топлото време се бяха развили още през декември-януари, то тази година те в момента все още поникват и са в ранните фази на развитието си. Това също е предпоставка да не се избързва с прилагането на хербицидите. В края на февруари – началото на март да се направи едно хербицидно третиране срещу житните плевели. Основното е дивия овес, които е повсеместен. Регионално има и други плевели – овсиги, власатки, ветрушки и т.н. като цяло житните плевели в пшеницата са едни от най-вредоносните плевели. 1 див овес на квадратен метър носи 10% понижаване на добива. А това е много сериозна цифра.
Сега е моментът за огледи, наблюдения и изграждане на стратегия по отношение на справянето с плевелите. На този етап за болести не говорим, тъй като нямаме налични.
По отношение на предстоящата пролетна кампания, тъй като виждам, че вече доста хора се подготвиха и тръгнаха да култивират, според мен е още твърде рано. Все още угарите са чисти, въобще няма наченки на покълване на плевелни семена. Една такава обработка, направена сега няма да донесе положителен ефект по отношение на справяне със заплевеляването. По-скоро може да има обратен ефект. Прогнозата е за нормални количества валежи през февруари и март. Това означава, че култивираните площи ще бъдат наново уплътнени. Това носи негативи по отношение на следващия процес – сеитбата.
Следващото важно нещо, за което в момента всеки един земеделец следва да си изгради стратегия е борбата с плевелите. Поради условията, наложени в новия програмен период с премахването на лятната дълбока оран, голяма част от полетата през лятото останаха силно заплевелени. Помогна и Екосхемата, по която много земеделци кандидатстваха, за неползване на глифозатсъдържащи продукти. Тези плевели завършиха вегетационния си цикъл, и в момента на полетата има милиарди плевелни семена – като се започне от видовете кощрява, балур, бяла лобода, татул, бутрак и още каквото можем да се сетим.
През последните години т.нар. запечатка или третиране преди поникването с хербициди, беше намалено на значителни площи. След толкова години третиране запасът от плевелни семена беше на горния праг на икономическа вредност и успявахме да се справим само с вегетационните третирания в пролетните култури. Сега много се опасявам, че това ще бъде много трудно поради факта, че имаме прекалено голям брой семена.
Голяма част от плевелите са изградили защитен механизъм. Едва 30% от семената , които са от текущата година, попаднали на полето, поникват през следващата календарна година. Останалите остават жизнеспособни при някои видове дори и до 12 години в почвата и всяка година част от тях поникват. Така че в момента си сътворихме една беля, за която ще си плащаме през следващите 10 години. Желанието на ЕС за намаляване на употребата на пестициди в земеделието за момента няма как да се случи. Поради простата причина, че ние ще имаме все повече и повече плевели, с които ще е много трудно да се справим с минимални вегетационни или механични обработки. Затова бих препоръчал на фермерите да се опитат да възобновят практиката за употреба на хербициди с т.нар. запечатки. Наясно съм, че много от тях ще реагират, че това мероприятие е доста скъпо. Наистина тези продукти не са евтини. Но е добре фермерите да намерят финанси и и сили за тях, за да могат да си изведат една добра реколта тази година.
Влагозапасяването за момента е доста добро както при есенниците, така и за пролетните култури. Дългосрочните прогнози са, че пролетта ще бъде влажна и топла, което е също много добра новина, ако тези прогнози се сбъднат. Налични са всички предпоставки да се прекрати този 3-годишен период на спад на добивите на основните зърнено-житни култури и отново да тръгнем нагоре.
Себестойността на нашата продукция има 2 измерения – разходи и приходи. Високи разходи за отглеждане и ниски добиви, както се случи миналата година, изпратиха българските земеделци на дъното. И сега разходите няма да бъдат ниски, но ако добивите са над средните, това ще даде глътка въздух на земеделците и възможност да прекратим този низходящ цикъл.
Разбира се, така изглеждат нещата за момента. Земеделието е фабрика на открито и никой не може да каже какво ще последва.
Агроном Димитър Витковски
