Чавдар Маринов: Земеделието ни се лута без цел и посока, това отчайва хората

В условия на криза земеделието ни е оставено без визия и национална стратегия. Това каза Чавдар Маринов, зам. министър на земеделието 2019-2020 г. и съдружник в Карбонсейф, пред земеделеца.бг . Според него точно тази несигурност и неяснота за бъдещето е основното, което притеснява земеделците.

Как ще се развива земеделието не само у нас, но и в Европа и в света? Това е основният въпрос, който притеснява земеделците. Климатът се променя. В България няма напояване. Няма и някаква визия как ще се работи занапред в тази посока. Всичко се прави на парче и хаотично. Говорят се неща, които не се случват в реалността. Това смята Чавдар Маринов и задава няколко важни въпроса

Българските земеделци знаят ли кой ги води? Накъде? Към каква политика?

Знаят ли как да диверсифицират култури, какво да гледат? Аз миналата година съм провел 134 срещи със земеделци, обработващи 1 млн. и 500 дка. Това са индивидуални земеделски производители, които не влизат в бройката на организациите, с които съм се срещал. Това са горди хора, работливи хора. Дори и у силни и големи земеделци видях притеснение в очите. Всички казват, че са готови да работят и без субсидии, но да знаят каква е посоката.

След последните протести в обществото остана едно неразбиране какво искат земеделците. Чуваше се: „искаме пари, не искаме пари“. Хората не искат пари, те искат работа при равни условия. Но при всички най-голямото притеснение е, че не виждат път, виждат пълна липса на визия в земеделието. Какво ще се прави? Как ще се развиваме, в каква посока ще вървим?

Питам всички – ние можем ли да се конкурираме с Украйна и Русия по отношение на зърнопроизводството? Можем ли да тичаме на тази писта с тях, знаейки какви производители са? Дори и в момента, когато тези страни са във война, виждаме какво става. Трябва да има някаква визия. Някой да предложи някаква диверсификация. Разбира се, че не става дума земеделец с 10 000 дка зърнено-житни култури да почне да гледа плодове и зеленчуци. Няма как да стане. Държавата не е създала такива предпоставки. Няма напояване, няма работна ръка, няма конкурентоспособност и т.н.

Но може да се мисли за специфични сортове, които издържат на суша, с високопекарни качества. В момента Франция има огромна нужда от такива. Да, те ще бъдат по-малко добивни, но ще бъдат на по-висока цена. Тези сортове не се отглеждат от големите ни преки конкуренти. МЗХ трябва да предложи такава визия. Някой трябва да предложи такава визия. Как ще се развива занапред земеделието. Това е национална политика.

Какво правят румънците? Всички виждаме  – инфраструктура, капацитети. Ние пак нямаме визия и се лутаме. Това кара земеделците да не виждат пътя. Трябва да се начертае една ясна програма. Не говоря за политическа програма, но тя трябва да има подкрепата на всички парламентарни сили. Това трябва да е национално подкрепена доктрина. Да има визия и яснота къде са пазарите, какво очаква българското земеделие, накъде да върви.

А сега какво се случва – пазари няма, субсидиите падат като стойност всяка следваща година, добивите падат, цените падат. Какво ще правят българските земеделци? Кой ще им даде съвет и посока как да развиват стопанствата си?

Това са важни неща. Да се намерят пазари, да се предприемат конкретни мерки в законодателството. Да се засили контрола върху вноса. Не да се ограничава и спира. Само да има контрол какво и как влиза и къде отива. Това е по силите на държавата. Трябва да се намерят пазари. Хората казват: „Не ми хвали стока, а ми хвали пазар“. Общественият сектор – болници, детски градини, училища, може да се регулира. Да, не може да наложиш да са само български продукти. Но нека бъдат обвързани със стандарти за качество. Може да се наложи и подобен принцип на работа и в търговските вериги. Не можем само да ги обвиняваме. Когато държавата им каже със закон, че определен процент храни трябва да са обвързани с такива стандарти, те ще го правят. Има много такива механизми, които са в ръцете на държавата.

Трябва да има някаква визия и структура, за да видят земеделците, че някой мисли за тях и има представа какво ще се случва със земеделието. Всичко друго е на парче. Година след година даваме субсидии. Сега и по 100 лв на декар да бяха дали на земеделците, те вече са похарчени. Парите са гасене на пожар. Трябва да има визия, която да очертае поне средносрочен хоризонт.

Сега виждам големи производители, грамотни хора, с модерен машинен парк, земя. Те ще работят и ще се развиват. Но и в тях усещам една несигурност по отношение на това какво ще е бъдещето. Всички виждат проблемите с климата, засушаването, намаляването на добивите. Виждат и искат някой с авторитет като държавата да им каже какво ще се направи. Това е бъдещето, договорили сме тези пазари, това ще се търси.

Аз съм убеден, че ние не можем да останем в това състезание, с тези огромни производители. Те ще ни съсипят.

България трябва нещо да измисли. Трябва да се поеме отговорност за земеделието и това да стане с национален консенсус.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X