Как ще се промени плодородието на почвата до 2050 г.

Обработваемата земя ще се измества на север

До 2050 г. световното търсене на храна ще се увеличи със 110%.

Днес около 40% от земята и пасищата са застрашени поради повишаване на средната температура на планетата, високи концентрации на парникови газове в атмосферата и много други фактори.

На тази база група учени от Института по география на Руската академия на науките и други водещи световни организации, използвайки голямо количество отворени данни и изкуствен интелект, са анализирали как плодородието на почвата може да се промени за 25 години.

Стигнали са до извода, че

площите, подходящи за отглеждане на земеделски култури, ще се увеличат в северните територии

Тяхната работа е публикувана в списание IEEE Access, където се казва, че методологията на изследването е включвала 3 етапа, състоящи се от събиране и предварителна обработка на данни, обучение на модели за машинно обучение и оценка на резултатите чрез прогнозиране на разпределението на обработваемата земя въз основа на различни климатични модели.

Проучването е фокусирано върху регионите от Източна Европа и Северна Азия.

Данните, които са използвани са отворени и всеки може да ги ползва, се казва в публикацията, те са ERA5 – данни за анализ на климата от Европейския център за прогнозиране на времето, комбинация от реални измервания от метеорологични станции и модели, които помагат да се получи обща мрежа от 30 x 30 квадратни километра по света.

Други данни, които са модели CMIP, имат за цел да предскажат изменението на климата до 2100 г.Това са климатични модели, които се правят в различни институти по света.

Тъй като моделите CMIP имат различна точност за различни климатични параметри (температура на въздуха, скорост на вятъра и други), изследователите съобщават, че са получили три набора от данни и са ги анализирали при три различни сценария за изменение на климата: бъдеще за устойчива зелена енергия с ниски емисии, умерен сценарии със средни емисии и висока зависимост от изкопаеми горива със значително увеличение на емисиите на парникови газове.

За да проучи внимателно условията за напояване на обработваемата земя, екипът е интегрирал данни от анализ на Глобалната подкрепа за продоволствена сигурност с разделителна способност 1 x 1 km.

Полученият модел предсказва какво ще бъде през 2050 г.

Не може да се каже, че прогнозата е стопроцентово точна,  защото е важно да се вземат предвид много параметри като например вида и ерозията на съответните почви, но може да се  прогнозират тенденциите при различните сценарии за развитие на климата.

Учените са стигнали до извода, че

след 25 години количеството обработваема земя ще се увеличи, но ще се измести на север

а площите, които днес се използват активно за отглеждане на земеделски култури, ще изискват значително по-интензивно напояване.

Авторите подчертават, че техните констатации са в съответствие с препоръките на Междуправителствения панел по изменението на климата, който подчертава важността на подробните регионални оценки за адаптиране към променливостта на климата и осигуряване на храни.

Топлинна карта на размера на земята, неподходяща за отглеждане на култури до 2050 г. При сценарии на умерено изменение на климата с умерени емисии.

 Източник:Въздействие на изменението на климата върху пригодността на земеделската земя, казус от Евразия

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини