Само ползи имат земеделците от въглеродното земеделие

Въглеродното земеделие води само и единствено до подобряване на състоянието на почвите, оптимизиране на разходите в стопанството и понижаване на себестойността на продукцията. То не е печатане на въглеродни сертификати.

Земеделските изложения са важни форуми, на които се срещат производителите, търговците, представителите на науката и политиката. Те са място, на което по дефиниция, трябва да намериш и почерпиш идеи за бъдещото си развитие. В днешния динамичен свят  всичко се променя изключително бързо, а технологиите напредват дори и докато хората спят. Затова, както казва вечният литературен шедьовър „Алиса в страната на чудесата“, -„Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място“. А за да напреднеш в днешните трудни времена, трябва да тичаш два пъти по-бързо.  Изложението АГРА в Пловдив в края на февруари по традиция открива сезона на проявите в България, където земеделците трябва  да открият идеи за развитие и отговори на въпросите си в днешните кризисни времена, когато е очевидно, че има нужда от промяна – както в мисленото, така и в технологиите. Отговори ли АГРА на очакванията, с което изложение от ранга му е натоварено? Готови ли са земеделците за промените, които трябва да направят, за да продължат успешното си развитие?

Разговаряме с Христо Николов, съдружник в българската компания за въглеродно земеделие Карбонсейф.

Това, което ние за себе си отбелязахме на АГРА 2024, е че вече темата въглеродно земеделие и Карбонсейф,  като компания, която работи в сферата на въглеродното земеделие, са разпознаваеми от земеделците. Виждайки ни като бранд и като екип, те знаят, че ние сме хората, които се занимават с въглеродно земеделие в България. Добро постижение за една година откакто работим на пазара. Българските земеделци, които взимат решение да работят в посока въглеродно земеделие, и имат желанието да участват в надеждна и устойчива програма, виждат Карбонсейф като свой естествен партньор. От друга страна, от разговорите ни с много български земеделци, виждаме, че те все още не са вникнали в темата и не разбират ползите от въглеродните програми.

Отчитаме, че на ниво национално земеделие темата не е достатъчно популярна и ясна на всички. Земеделците все още не разбират, че ползата от въглеродното земеделие не е печатането и търговията със сертификати.

Едно изложение като АГРА може да даде отговор на много въпроси. В случая видяхме, че нивото на изложението като иновации и технологии не беше на достатъчно високо ниво. Само преди 4 месеца в Хановер, Германия, на изложението Агритехника, всички световни производители и технологични компании в сферата на земеделието, показаха най-новите решения в сектора. Не видяхме българските компании, представители на тези световни концерни, да докарат и да покажат тези иновации в Пловдив. Много малък процент от тях станаха достояние на българските посетители на изложението. По-скоро АГРА беше пазар, а не изложение, на което да се запознаеш със световните иновации. Това се видя и по връчените награди. Нямаше някаква значима и запомняща се награда за иновация, която дава значимо технологично решение на земеделците.

От една страна компаниите, които са доставчици на решения за сектора, не бяха достатъчно активни и не наситиха изложението с интересни предложения. От друга страна посещаемостта от земеделците беше много ниска. През ноември на АГРИТЕХНИКА в Хановер имаше повече български земеделци, отколкото на АГРА в Пловдив. Това е притеснително. При настоящата тенденция за свиване на пазарите, при тенденцията за устойчивите изменения в климата, и многото предизвикателства пред земеделските производители, да не посещаваш такива форуми, да не се интересуваш от иновации от една страна, а от друга страна да не предлагаш решения и иновации на хората, които имат нужда от тях, е тревожно. Тазгодишната АГРА премина сякаш всичко е прекрасно, търговците са представили вече всичко необходимо на пазара, земеделците са го усвоили и приложили  в производството си, и нещата в земеделието се развиват чудесно. Изложението изглеждаше сякаш всички сме много добре и нямаме нужда от никаква промяна.

И ние, като доставчици, трябва да вдигнем качеството и нивото на услугите и решенията, които даваме на земеделците. И земеделците трябва да проявят малко повече инициатива и малко повече интерес. Ако се отдадат на апатията, не ни чака нищо добро. Трябват ни лидери на идеи.

Не може да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. В земеделието това клише звучи най-точно. Но първо трябва да осъзнаем какви са ни проблемите и от къде произтичат.

Няма как вече да се прави земеделие без почвени проби. Не може да даваш 120 лв. на декар за рента за земята и да не дадеш 2 лева на декар, за да разбереш какво има в тази земя. Срещу 2 лева на декар земеделецът получава жизненоважна информация за бизнеса си. За тези пари в България има няколко фирми, сред които и Карбонсейф, които могат да дадат „пълна кръвна картина“ на почвата. Просто е задължително това да се прави на фона на всички останали разходи. Един фунгицид е почти 7 лв/дка, един хербицид за житни е до 8 лв/дка, един килограм тор в активно вещество е над 2 лв/дка. Най-ниската рента в България е 25-30 лв/дка. Една тежка обработка на почвата е 2-3 литра гориво на декар. И на фона на всички тези разходи, не може да не дадеш 2-2.50 лв/дка, за да знаеш в каква среда работиш. А тя се променя всяка година. Почвата е жив организъм. Ако не си го умъртвил. А ако си го умъртвил, още повече имаш нужда от информация.

Разликата между всички останали фирми за почвени проби и Карбонсейф, е че в този процес на обследване на почвата и правенето на подробен анализ, ние отчитаме и съдържанието на въглерод в почвата. И имаме необходимите акредитации, за да го сертифицираме и изтъргуваме. Сред стопанствата над 5000 дка в България не трябва да има нито едно, което не прави почвени проби. Това е „А и Б“ на земеделието. Не можеш да лекуваш един организъм без да си го прегледал.

Миналата 2023 година влезе в сила Директивата за мониторинг и устойчивост на почвите, т.нар. Закон за почвите на ЕС.  В този стратегически документ много ясно е посочено каква ще бъде връзката на почвите с подпомагането на земеделците през следващия програмен период. Официално се въвежда понятието „почвено здраве“.  У нас нито почвоведите, нито почвознанието като наука, припознава този термин, но той ще се налага и земеделците могат да са сигурни в това. Така че колкото и да е некоректен, ще трябва да свикваме с него. Именно там е посочено сертифициране на здрава почва. Това е сертификат, който ще надгражда въглеродния сертификат, и ще се обвърже с бъдещите плащания по ОСП. Това е буквален цитат от документа. Така че земеделие без почвени проби вече няма да има.

Въглеродното земеделие не е сертификати, не е и но-тил

Глифозатът няма нищо общо с регенеративното и въглеродното земеделие. Щетите, които глифозатът нанася в почвата, нито една форма на земеделие не може да компенсира. Целият живот в почвата и микробната активност се унищожават само с едно прилагане на глифозат. И земеделецът се връща в изходна позиция. Ако има нещо, което е по-вредно от класическата оран и обръщането на почвата, това е глифозата.

Схващането за но-тил, което съществува в България, няма нищо общо с действителността. Това е една много неизследвана територия. В България няма опита и необходимите записи, за да бъде еднозначно казано дали тази технология е добра или не, дали е приложима или не е приложима. А съвсем отделен е въпросът как ние я прилагаме на практика. Но-тил като технология не е лоша технология, но по-важното е ние как я практикуваме. Много хора си мислят, че като си купиш една сеялка за директна сеитба и една пръскачка и вече си но-тилър. Не, категорично това не е така.

Регенеративното земеделие не е но-тил или поне не е само но-тил. Но-тил е един от инструментите за регенеративно земеделие. Но-тил сам по себе си не върши работа.

Въглеродното земеделие, което ние промотираме и насърчаваме, води само и единствено до подобряване на състоянието на почвите, оптимизиране на разходите в стопанството и понижаване на себестойността на продукцията. Всичко, което ние от Карбонсейф, изготвяме като индивидуална стратегия, което препоръчваме като практики, което следим като процеси в почвата и което насърчаваме фермера да прави, са неща, които еднопосочно и категорично водят до понижаване на себестойността на производството. Дали през оптимизация на разходите, дали през повишаване на добива, дали през обработки, които изискват по-малко енергийни ресурси, но при всички положения това са само ползи за земеделците.

Една част от тези ползи фермерът усеща директно в момента, в които прилага практиките. Друга част, под формата на натрупване на продуктивна органична материя в почвата, ще даде едни по-дългосрочни резултати.

И в целия този процес, в световен мащаб съществува механизъм под формата на доброволен пазар, който е готов да стимулира финансово този принос на фермерите. Земеделците нямат никаква административна тежест. Те не правят нищо под принуда и под натиск. Тук няма Зелена сделка. Презумпцията е, че един фермер, ползващ правилната технология, помагащ за секвестирането на въглерод, бива стимулиран и възнаграден от индустрии, които осъзнават, че замърсяват атмосферата. Това е пазар, който функционира доброволно.

Важно е да се осъзнае, че въглеродното земеделие не е сертификати.

Въглеродното земеделие е усвояването на регенеративни практики с цел дългосрочно подобряване на състоянието на почвите, устойчиво понижаване на себестойността на продукцията и като бонус дава възможност за един допълнителен приход от търговията с въглеродни сертификати. Не е задължително всеки практикуващ регенеративно земеделие фермер да участва във въглеродна програма. Това е само една възможност, която стои пред него. Но правейки го системно, и с необходимите обследвания и записи, и в крайна сметка да не стигне до търгуване с въглероден сертификат, е пропускане на една немалка полза от страна на земеделеца.

Промените никога не са лесни. Но дори природата се променя непрекъснато. Климатичните промени вече не се оспорват и от най-големите скептици. Важно е земеделците да се приспособят към тях и да намерят решения. Светът също се променя и всичко, което някога е било силно, днес се оказва несигурно. Не можем просто да скръстим ръце и да се отдадем на апатията, нито да продължим да правим това, което сме правили десетилетия наред, защото това води до все по-незадоволителни резултати за българските земеделци.  „Ако не се справяте толкова добре, колкото очаквате, най-вероятно това е така, защото правилата на играта са се променили, но никой не ви го е казал“, пише Сет Годин в  „Линчпин“. Правилата на играта в земеделието са променени. Както всички земеделци вече могат да видят – и на полето, и в банковите си сметки. Но никой не ни пречи да играем играта по новите правила и да печелим.

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини