България има уникални условия за земеделие, и земеделието може да е новото злато за страната ни. Но това няма да стане по досегашните правила. Само образованите, знаещи и иновативни фермери, които приложат устойчиви технологии и произвеждат качествена и чиста храна, с едновременно пълно оптимизиране на производството ще имат бъдеще.
Земеделците трябва да произвеждат храна – качествена и безопасна. Но трябва да спазват и много изисквания, които да гарантират това. Европейската политика постави много предизвикателства пред земеделското производство, с които земеделците трябва да се справят през следващите години. Един от приоритетите например е на 25% от земеделската земя в ЕС да се развива биологично земеделие. Целите са високи и несъмнено няма да бъдат постигнати бързо и лесно. Все пак трябва да вървим в тази посока. Преходът от конвенционалното към биологичното земеделие може да направим с интегрираното управление на вредителите.
Няма как стопанствата автоматично да преминат от едно производство към друго. Това трябва да стане плавно. От няколко години в практиката навлизат биологични средства за контрол на вредители, самите агрохимически компании предлагат различни решения, които изключват химията. И все пак, на този етап от земеделието, няма как да се изключи употребата на химически продукти за растителна защита. В близките години пестицидите ще продължат да се прилагат за контрол на вредителите, но при устойчива употреба, като съответно започнат да навлизат и биологичните средства за борба в технологиите.
В следващите години Европейският съюз ще продължи да акцентира върху популяризирането на Зелената сделка в областта на земеделието и растителната защита. Милиони евро ще се дадат по различни европрограми, за да се научим да произвеждаме земеделска продукция, отговаряща на високите европейски стандарти за безопасност и качество. Разбира се, различните държави са на различен етап от възприемане на устойчивата употреба. Има страни, в които още през 80-те започнаха да намаляват употребата на химическите средства. Например Швеция от тогава до днес е намалила до 50% употребата на пестициди. Там свободно не можеш да си купиш продукт за растителна защита. Защото приоритет е грамотността на земеделците. В Гърция пестициди можеш да си купиш само с „рецепта“ от дипломиран агроном. В Южната ни съседка явно са заложили на професионалното обслужване на земеделците.
Темата за образованието на фермерите и повишаване на тяхната грамотност е сред акцентите в земеделската ни политика, на които трябва да се обърне голямо внимание. И това произтича от новите изисквания, които е наложително да се спазват, за да се отглежда безопасна земеделска продукция. А освен да се спазват те трябва и да са икономически рентабилни. Вече не може да се прави просто агрономическа схема за стопанството. Тя трябва да е оптимално съобразена както с агрономията, така и с икономиката. Агроном без икономически познания в бъдеще ще е нон-сенс.
Според анализатори през следващите години ще има нужда от доставка на храни към държави, които са с нисък ръст на растеж, като Южна Корея, Мексико, Япония, Канада. Това е възможност към земеделието на Европа. Пари ще се дават. Важно е кои страни ще успея да се възползват от това. Безспорен е фактът, че България има изключително подходящи природни условия за развитие на интензивните сектори, които включват отглеждането на разнообразни плодове и зеленчуци, разнообразни сортове грозде.
Не трябва да пропускаме тази възможност. Европейският съюз ще даде приоритетно на тези държави, които увеличат земеделската продукция, която е със съответните качества, за да може да се осигури поток от храни. И всъщност каква по-добра перспектива за нашите производители да продължат да следват директивата за устойчива употреба на пестициди, използвайки автентичната природна даденост на България и чрез увеличаване на производството, осигурявайки поток от растителна продукция не само в Европа, но и в света. Българският петрол и злато – това е земята и водите ни.
Земеделските производители трябва да познават новите изисквания и правила, които да прилагат в производствата си, за да отглеждат качествена и безопасна храна. Повишаването на образованието на фермерите е задължително. Продуктите за растителна защита са специфични, използването им в практиката изисква много знания, налага спазването на редица правила и изисквания. В условията на новите европейски регулации, които постоянно се променят, е наложително те постоянно да се следят. Винаги да са в крак с промените, безспорно е трудно за земеделците. И именно затова са експертите, агрономите, икономистите. Те трябва да се използват активно.
От няколко години продуктите за растителна защита са подложени на тежки рестрикции, много от активните вещества бяха забранени, като забраните ще продължат и в бъдеще. Продуктовите листи на агрохимическите компании се редуцираха значително. Много по-лесно е да се забранят пестициди, много по-трудно е да се въведат нови в практиката. За съжаление, това е сложен и бавен процес, изисква се около 10-годишен период по създаването, изпитването и регистрирането на един нов продукт. И въпреки това индустрията работи – появяват се нови продукти, които вече се въвеждат в технологиите. Разбира се, очаква се в бъдеще да има много нови разработки, които да позволят да се осъществява ефективен контрол на вредителите по културните растения.
Устойчивата употреба на продукти за растителна защита включва използването на нови такива, които са много по-различни от досега използваните в практиката. Чуват се мнения, че те не са работещи и няма ефект от приложението им. Това, разбира се, не е вярно. Всички нови продукти преминават през редица изпитвания, включително и за ефективност.
Няма смисъл един продукт да се регистрира за употреба, ако той не е ефективен срещу определен вредител. Освен това тези нови продукти имат едно много важно предимство, те са в пъти по-безопасни от старите, което ги прави щадящи за околната среда, водите, както и за пчелите и полезните насекоми при инсектицидите. Да не говорим за това, че те са напълно безопасни за хората, тъй като активните им вещества не са химични. Едва ли земеделците биха искали да произвеждат вредна храна и да разрушат околната среда, която е тяхната среда за работа.
Разбира се, земеделието се нуждае от преход при преминаване от едни технологии на други. Според специалистите в близките години превес трябва да има интегрираният подход за растителна защита, чрез който производителите могат да защитят ефективно културите, които отглеждат и в същото време да има едно устойчиво земеделско производство. Всичко това изисква първо едно важно нещо – образование и ново мислене. Например, бъдещето на пръскането на културите вероятно е с дрон. А знаете ли как се прави полетен план за пръскане с контактни биологични препарати? Или, че с влизането в сила на новия механизъм за компенсиране на въглеродните емисии на границите, само след 2 години синтетичните торове ще струват поне 2 пъти по-скъпо? Или че Стратегията за почвата на ЕС въвежда задължително сертифициране на здрава почва като основа на субсидиите в бъдещия програмен период? Имате два пътя – да махнете с ръка и да не правите нищо, оплаквайки се и произвеждайки по стария нерентабилен начин. Или да намерите решението и да видите възможностите и да се подготвите за бъдещето, което неизбежно ще се случи.
Земеделците напоследък виждат рентите като единствен ресурс за спестяване на средства. А това е много погрешно. Има огромни резерви и на други места – торене според конкретната необходимост на почвата може да спести стотици хиляди левове на едно стопанство годишно. Производство на търсена и качествена храна може да повиши приходите, защото продажбата на евтин стандартизиран продукт, никога не е добра стратегия. Обединяването на производители за продажба, съхранение, маркетингови стратегии. Грижата за почвеното плодородие, което се отплаща с по-високи добиви и по-ниски разходи. Въглеродно земеделие. Възможности има много. Трябва някой да ги види. Но това изисква знания.
Наскоро бях в една съвременна оранжерия, която работи изцяло с биологична растителна защита. Собственикът й сподели на шега следното: „След като преминахме към този начин на производство и първоначалното увеличаване на видимите живи същества, добивите са увеличиха, разходите намаляха, но агрономът ни е в пълна паника“. Мисля си, че така може да се опише състоянието на земеделието в момента. Всички виждат, че по старому не може, но от новото ги е страх.
Ася Василева
