През 2020 г. почти всеки трети управител на стопанства в ЕС е бил на 65 или повече години. Приемствеността между поколенията е сред основните предизвикателства на европейското селско стопанство, а подпомагането на младите земеделски стопани е една от най-важните цели на Общата селскостопанска политика (ОСП). На този фон в своите национални стратегически планове (НСП) държавите членки се ангажираха да подпомогнат около 368 000 млади земеделски стопани в установяването на селскостопанско производство през 2023-2027 г.
ПОЛША
Младите хора са склонни да изоставят земеделието в Полша. Средната възраст на полските фермери расте, а тя вече надхвърли 50, а 46% са над 55 години, според земеделското преброяване през 2020 г. В сравнение с преброяването през 2010 г. средната възраст се е увеличила с почти три години.
Това е съпроводено с 25% спад на селскостопанските работници в сравнение с 2010 г. Повечето експерти смятат, че това е резултат от намаляващия интерес на младите хора към земеделието, тъй като младото поколение не намира селското стопанство за потенциално интересен сектор.
„Човек може да спечели повече за осем часа, с по-малко физически труд, отколкото един земеделски производител често би направил за цял работен ден“, каза тогава депутатът, а сега сенатор Мачей Горски (ПиС, ЕКР) пред парламентарната комисия по земеделие миналата година. Той добави, че при минимална заплата от над четири хиляди злоти (€930) земеделието вече не е печелившо и „едва ли можете да спечелите същата сума пари с ферма от 15-20 хектара“.
Що се отнася до разделението между мъжете и жените, броят на стопанствата, притежавани от последните, нараства, както потвърди Statistic Poland (GUS). От 1,3 милиона работници в селското стопанство, 43% са жени.
Националният стратегически план на Полша подкрепя конкретни интервенции за насърчаване на младите хора да предприемат селскостопански дейности и да създават и развиват икономически дейности в селските райони.
По-специално, полската NSP отделя над 315 милиона евро от фондовете за развитие на селските райони за млади земеделски стопани, нови земеделски стопани и стартиращи предприятия в селските райони. През 2023—2027 г. Варшава задели повече от 500 милиона евро от фондовете за директни плащания за финансиране на допълнителна помощ за млади земеделски стопани.
ГЪРЦИЯ
„Голямото предизвикателство“ на приемствеността между поколенията. Приемствеността между поколенията на селското население на Гърция е „сред основните предизвикателства“ за националното селско стопанство поради демографските проблеми и високия процент на застаряване на населението в селските райони.
„Сред основните предизвикателства пред първичния сектор на Гърция е важен въпросът за възрастовото обновяване на селското население“, посочи професор Серкос Харутуниан, президент на ELGO-Dimitra, допълващ агент на Министерството на развитието на селските райони, в интервю за информационната агенция APE-MPE през февруари.
По-конкретно, 61% от собствениците на ферми в Гърция са на възраст над 55 години, „което е свързано с нежеланието на младите хора да се присъединят към първичния сектор поради намалената привлекателност на професията на фермера“, добави той.
В тази рамка гръцкият Национален стратегически план за ОСП 2023-27 осигурява средства и обучение за млади фермери. Според Харутуниан, „819 програми за обучение ще бъдат изпълнени“ в Гърция „обхващащи растениевъдството, животновъдството и пчеларството“.
Гърция е на първо място по общ процент млади фермери (под 40 години), които се възползват от новата ОСП. Според сравнителна оценка на 27-те стратегически плана, извършена от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия и публикувана миналата година, Гърция си е поставила за цел 67 363 млади земеделски стопани „да се възползват от създаването с подкрепа от ОСП, включително разбивка по пол“ – втората най-висока цел след Италия.
За обновяването на застаряващото си селско население Гърция е поела ангажимент за 5,5% от общите средства по новата ОСП, което я поставя на първо място, като Малта е на второ място (под 5%), а средната стойност за ЕС е малко под 3%.
Въпреки това, според доклада, „негативните тенденции в броя на стопанствата и младите фермери засягат всички държави членки“. Гърция е сред 11-те страни членки с най-силно изразено намаление на броя на земеделските стопанства.
ИСПАНИЯ
Испанското земеделие застарява: средно 61,4 години. Средната възраст на мениджърите на ферми в Испания е 61,4 години, сочат данни на Испанския национален статистически институт (INE). Около 41% от ръководителите на 914 000 испански земеделски стопанства са на възраст над 65 години, 25% са на възраст между 55 и 64 години, а само 4% от фермерите са под 35 години, според доклад, публикуван от компанията за селски имоти Cocampo през 2023 г.
В Испания в селското стопанство и животновъдните ферми работят около 770 000 души. Само 33% са под 40 години, а 54% са между 40 и 59. Според последните данни на Министерството на земеделието жените притежават само 32% от фермите в Испания. Делът на жените мениджъри на ферми е по-нисък, около 25%.
Испанският национален стратегически план за ОСП отпуска около 97 милиона евро годишно за специална помощ за млади земеделски стопани. Помощта се начислява върху първите сто хектара. Ако кандидатите са жени, помощта е с 15% по-висока. Тази подкрепа за нови земеделски стопани допълва основното плащане, като облагодетелства лицата, отговарящи за стопанствата до 40-годишна възраст. Плащането е достъпно за максимум пет кампании от 2023 г.
ЧЕШКА РЕПУБЛИКА
Чехия стартира нови програми с авансови плащания. Повечето фермери в Чехия са на възраст 45-59 години. По данни на чешкото земеделско министерство делът на работещите на 45 и повече навършени години в аграрния сектор се увеличава, като през 2022 г. достига 58,9%.
Проблемът с недостатъчното обновяване на поколенията е видим и на ръководните длъжности. Данните показват, че 26,8% от мениджърите са в пенсионна възраст, което означава 65 и повече години. От друга страна, само 10,2% от стопанствата се управляват от млади хора под 40 години.
Част от проблема е липсата на интерес да бъдат фермери сред младите хора – включително и тези, които изучават специалността в университетите. Според доклад на Чешкия институт за селскостопански изследвания студентите в селското стопанство не са склонни да влязат в сектора след обучението си и само 30% от студентите по съответните програми са започнали да работят в селското стопанство след дипломирането си.
Факторите за нежеланието на завършилите да навлязат в областта могат да включват не само трудността на професията, но и ниските заплати в сравнение с други сектори.
Освен това чешките организации на младите фермери предупреждават, че в страната има малко земя, тъй като големите аграрни компании са я завзели.
Чешкото правителство подкрепя младите фермери чрез два основни инструмента на ОСП.
Първо, младите земеделски стопани получават изключителна подкрепа от главата за развитие на селските райони на чешкия стратегически селскостопански план. По-конкретно, те могат да получат безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на бизнес плана си, включително закупуване на земеделска земя, технологии и др. Кандидатите ще получат пари от тази програма предварително, което е различно от известните досега грантови подпомагания.
Второ, младите земеделски стопани имат право на допълнително директно плащане, добавено към основното плащане за всеки хектар, който управляват. Около 4,3 милиона евро годишно се отпускат за директните плащания на тези млади земеделски стопани.
ИТАЛИЯ
ОСП подкрепя смяната на поколенията в италианските селскостопански предприятия. Смяната на поколенията в селскостопанския сектор е особено чувствителен и сложен въпрос в Италия и е сред новите цели на ОСП 2023/2027.
Данните от преброяването на земеделските стопанства за 2010-2020 г. разкриват значителен демографски дисбаланс в националния земеделски сектор. Над 57% от земеделските предприемачи са над 60 години, което е значително увеличение от 50% през 2010 г. Обратно, само 9,3% от селскостопанските предприятия се управляват от лица под 40 години. Според доклада жените, заемащи предприемачески позиции, съставляват 31,5%.
Въпреки това, благодарение на подкрепата на Общата селскостопанска политика (ОСП), селскостопанският сектор също преживява противоположна тенденция. Според националната фермерска организация Coldiretti броят на младите мениджъри на ферми под 30 години се е увеличил с 12,8% между 2014 и 2023 г., при среден спад от 25,2% във всички останали икономически сектори.
Между 2000 и 2022 г. Италия е отпуснала средно 912 милиона евро от средствата по ОСП за подпомагане на младежкото предприемачество в селскостопанския сектор, според анализ, публикуван в специализираната медия „Terra e vita“.
Новата ОСП прави качествен скок в сравнение с предишните програми, където стимулите за първоначално започване на земеделски бизнес бяха основният инструмент за насърчаване на младите хора да навлязат в селскостопанския сектор. Програмирането за периода 2023-2027 г. въвежда мерки, насочени към смяната на поколенията, като набляга на инвестициите, обучението и консултантската подкрепа.
В рамките на схемата за директни плащания младите земеделски стопани могат да получават допълнително подпомагане на доходите, като предоставят еднократна сума за до 90 хектара за период от пет години. При планирането на фондовете за развитие на селските райони инициативата „Установяване на млади земеделски стопани“ предлага финансиране до 100 000 евро за стартиране на нови селскостопански предприятия, в зависимост от разработването на устойчив бизнес план.
Допълнителни инициативи, като „Più Impresa“ и „Generazione Terra“ от Ismea (Институт за услуги за селскостопанския и хранителния пазар), имат за цел да насърчат конкурентоспособността на бизнеса и да улеснят придобиването на земя за млади предприемачи.
В края на февруари парламентът одобри законопроекта за насърчаване на младежкото предприемачество в селското стопанство, включително данъчни облекчения и разпоредби, които да улеснят изпреварването и обратното изкупуване на земеделска земя за младите предприемачи.
БЪЛГАРИЯ
Правителството иска специална безвъзмездна помощ за фермерите на средна възраст. България настоява Европейската комисия да даде зелена светлина на грантова схема от 30 000 евро за подпомагане на български предприемачи на възраст между 41 и 65 години, стартиращи земеделски бизнес. Страната се надява, че мярката от 20 милиона евро ще привлече най-малко 663 нови предприемачи в сектора.
Предложението на българските власти отразява проблемната ситуация в селскостопанския сектор на една от най-бързо застаряващите европейски държави. Според анализа на Федерацията на независимите земеделски синдикати демографският профил на българските фермери е „силно тревожен“. Едва 6,4% от българските фермери са на възраст под 35 години, а най-значимият процент от земеделските стопани над 65 години е повече от 36,7%.
Близо 44% от работната сила в земеделието е с основно или никакво образование, а само около 8% от заетите в сектора са със средно или висше образование. Възрастните хора управляват предимно селскостопанския сектор без селскостопанско образование, а само 3,5% от мениджърите на стопанства имат селскостопанско образование. Семейната работна сила и трайно заетите в българското земеделие са 292 000, голям дял от българското население (6,44 млн.).
В България земеделието е преди всичко семеен бизнес, като 79% от заетите в сектора са част от семейства, управляващи семейни стопанства. Близо една трета са жените, които са управители на стопанства през 2020 г., като делът им се е увеличил с 5% в сравнение с 2010 г. В селските райони на България живеят около 2,9 милиона души, което е 42% от българското население, а повечето са жени.
„Жените в селското стопанство много по-често са принудени да работят в неформалния сектор на икономиката, да приемат несигурна, сезонна, работа на парче или лична земеделска работа“, съобщи Федерацията на независимите синдикати в земеделието.
Съюзът заключава, че по-ниските доходи и липсата на диференцирани предпазни мрежи изпращат по-голямата част от жените в селското стопанство под прага на бедността и дават основание да се говори за феминизация на бедността.
РУМЪНИЯ
Букурещ ще предостави подкрепа на над 36 000 млади фермери. Чрез Националния стратегически план за ОСП 2023-2027 г. Румъния има за цел да подкрепи повече от 36 000 млади фермери.
Въпреки че земеделските стопани над 65 години съставляват 44,3% от общия брой, през последното десетилетие в Румъния се наблюдава скок в интереса на младите хора към селското стопанство и селските дейности. Според Евростат Румъния е на 5-то място в ЕС по дял на младите мениджъри на ферми. Повече от 155 000 млади хора под 25 години се занимават активно със земеделие.
Националният стратегически план 2023-2027 очертава цялостна стратегия за приемственост между поколенията, включително директни плащания, улесняване на установяването на млади земеделски стопани и повишаване на жизнеспособността и устойчивостта на техните стопанства.
Отпуснати са над 250 милиона евро за улесняване на интеграцията на младите хора в селските райони, като допълнителни 67 милиона евро са отпуснати за допълване на доходите на младите земеделски стопани.
Освен това близо 170 милиона евро са предназначени за инвестиции, насърчаващи развитието на предприятията на младите земеделски стопани. За да спре вълната от младежка миграция от селските райони, Букурещ също така насърчава създаването и растежа на малки неселскостопански предприятия, като ги признава за жизненоважни източници на заетост и диверсификация на доходите.
Румънските власти признават пречките, пред които са изправени младите земеделски стопани при достъпа до заеми – независимо дали поради пропуски във финансовата грамотност или липса на кредитна история – и активно търсят решения, включително законодателни мерки, за да улеснят достъпа им до финансиране за придобиване на земя.
