Едва 4 дни преди изтичането на срока за изплащане на помощта по украинската мярка – 22 април, от Българска аграрна камара се сетиха да попитат МЗХ и правителството, а пари въобще има ли. Пари няма, за което отдавна алармираме. Пари, които не са заложени в бюджета няма как да ги има, и това беше ясно от самото начало. По неизвестни за нас причини министър Кирил Вътев въобще не се притесняваше от този факт. Може би защото знаеше, че изпълнението на инвестиционните мерки е в пълен батак и парите ще бъдат отрязани от там. Което е пълен абсурд и безотговорност.
Да обобщим – пари за украинската помощ няма. В момента новото ръководство на страната спешно търси начини да ги осигури. Вероятно с временен трансфер от централен бюджет с ПМС , със задължение за възстановяване на парите от съфинансирането на ПРСР през последно тримесечие на годината, както научихме от наши източници. Жалко за инвестиционните мерки, обаче, и едва ли това може да се отчете като помощ.
Вероятно от БАК трябва да се обърнат към финансово грамотни съветници, които да им обяснят, че средства, които не са предвидени в бюджета, не могат да съществуват и парите не никнат просто така. И че когато се подписват меморандуми, те трябва да са гарантирани от Министерство на финансите.
БАК трябваше да попита за парите по-отдавна…сега просто се саморекламира
Съществува ли риск за изплащането на т.н. „украинска помощ“ за земеделските стопани в договорения й размер и срокове? Този въпрос сега се сети да задава Българската аграрна камара /БАК/ в писмо до президента, министър-председателя, министъра на земеделието и храните и изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Повод за тези притеснения имаше още преди 6 дни, или по-точно, когато на 12 април сайтът земеделеца. бг пусна от достоверен източник „ Доклад на ДФЗ: Пари за „украинската помощ“ за зърнопроизводителите няма“.
Но тогава никой не зададе на фонда и на МЗХ адекватните въпроси, а сега браншовете се били разтревожили от изявлението на служебния премиер, което за тях е просто постфактум изказване за заварено от него положение, че не са обезпечени финансовите средства за помощта.
Ако служебният премиер е установил това сега, когато заема поста, то напълно естествено излиза, че при този заварен финансов дефицит той наистина може да има основание да изтъкне това като един от мотивите за исканата смяна на земеделския министър…и в това не се вижда нищо чудно.
БАК твърди, че не иска да допусне страховете на земеделските производители да бъдат използвани за политически цели, но всъщност с това писмо ръководството на камарата показва, че го допуска.
Според БАК, независимо от политическите решения за ръководството на МЗХ и на ръководството на ДФЗ, които се вземат, камарата едиствено очаквала да се работи по важните за сектора политики и да се постигат резултати по тях. Но трябва да се каже, че първото писмото на БАК в случая изгежда напъно безмислено, и второ – няма такова нещо „независимо от политическите решения“, защото знаем, че всичко зависи именно от тях. Така че казаното и в писмото също е политическо, още повече, че членовете на БАК просто ги интересува кой ще намери парите за украйнската помощ, а е ясно, че те ще бъдат намерени по политически начин и натиск.
Така че в случая Българската аграрна камара просто е написала едно писмо, от което честно казано не се вижда каква е необходимостта и какъв е смисълът, освен да се самоизрекламира.
