За ползите от кравешкото лайно и оценките на някои еколози
След първото винаги има живот, докато след второто не е сигурно
Диана Ванчева
Гореща е темата днес и ще става по-гореща след като близо 9000 говеда бяха лишени от храната си във вид на паша в природните паркове, а стопаните им бяха принудени да излязат на протест, защото повече от месец никой не обърна внимание на молбите им за среща с МОСВ.
Такава една среща, свикана набързо, все пак се състоя миналата седмица и ще ви разкажем какво произлезе на нея.
Но преди това да кажем, че фермерите, чийто бизнес и живот зависят от заветната паша в националните паркове, чакаха повече от месец МОСВ, МЗХ, както и президента Румен Радев да вземат да реагират и организират работен експертен диалог, на който да бъдат обсъдени всички въпроси относно пашуването тази година и намирането на изход. Те писаха няколко пъти, че искат да се преразгледа как се пускат и приключват процедурите и разрешителните за паша, и как се оценява броят на животните в едно пасище.
А набързо свиканата и по принуда среща се състоя само, защото животновъдите казаха, че ще протестират.
Там биоживотновъдът Николай Василиев от „Дивата ферма“, който с фамилията от 15-16 г. води на паша техните 1200 крави на планинско пасище Белмекен, се беше постарал да направи нещо като презентация и с фотоси да докаже какви научни данни има и какво е фактологическото състояние у нас, заради което еколози и животновъди и днес говорят на абсолютно различен език, а би трябвало да са едно цяло в една система.
Докато еколозите си говорят на техния език, аз искам да покажа как ние животновъдите говорим на нашия стар език, на дядовците ни. Какво ни показа той на база на множество събрани данни и научни изследвания, доклади и проекти, както български, така и от европейски и световни източници. И какви изводи и заключения беше извадил.
Науката отдавна е доказала
каква е ползата от природосъобразното пашуване
което от столетия е част от екологията и от опазването на околната среда. Установено е, че след кравешкото лайно има живот за почвите и тревните видове.
Той е заснел как в течение на повече от десет години по пасищата им, където са пашували около 1200 крави, редовно идват еленчета и сърнички и се приютяват на паша до кравите…Или как масово всяка година долитат по много щъркели, които винаги се събират около пашуващите им говеда.
А що се отнася и до оценените като изчезващи лешояди, които еколозите се мъчат да събират един по един, то при нас те идват на ята от по 40-50 на брой край пашуващите ни крави, казва той. Защото лешоядите обичат да виждат много животни на едно място, а всъщност тези животни са един ден и бъдещата им храна. Така си съжителстват идеално.
„Дивата ферма“, която за разлика от доста еколози, е изучавала и работила по живота и навиците на лешояда и го защитава активно, твърди, че техните крави редовно биват облитани от кресненските лешояди.
Николай още ни показа как вълци от околните планини най-редовно наглеждат кравите, когато са на паша. Направил е и фотоси как с течение на години дивите кози винаги идват на местата, където кравите са пашували 15-20 дни по-рано, защото има какво да се дояжда.
Животновъдът препоръчва всеки да изгледа това негово филмче и да го покаже непременно и на децата си, които да научат, че
слюнката, урината и другите екскременти от говедата обогатяват почвата и предизвикват тревите да растат
Пашуващите крави всъщност са едни подвижни цистерни за микроорганизми, казва Николай. След техните изпражнения, които са изключително полезни, винаги се ражда нов живот по пасищата.
И според световните данни, казва той, е доказано, че една крава изпасва само горната половина на тревостоя, защото е най-питателна…А по този начин с останалото от тревата, която се разлага заедно с корените, почвата получава много хумус и въглерод.
Опасване поне веднъж на сезон е незаменимо полезно и може да даде на дадена територия този ефект, а така създава и милиарди микроорганизми в почвата, обяснява той. Допълва, че това е една истинска завършена земеделска еко система.
На местата, където миналата година са лежали кравите на нашето семейство, показва Николай, не само, че няма следи от празни места по пасището, а напротив – там се ражда най-голямото биологично разнообразие, заснел е наблюденията си той.
Да не говорим, че е доказано и от най-големите световни научни капацитети, че овце, коне, крави и кози имат различни тревопасни навици, поради което е много добре да пашуват заедно. Така се постига не само най-добър ефект за почвите, но и животните се защитават взаимно и едни други се пазят от вълци например. Често ядосаните крави са способни да прогонят вълк и така да опазят по-малките от тях животни. Заради всичко това
летните и зимни пасища са много важен екологичен елемент от биологичната верига
За доказателство Ники и Благовеста Василиеви дават и чужди и наши стари примери, припомняйки как бизоните в Америка от десетилетия са били премествани от Тексас в Монтана, а пък стадата на нашите баби и дядовци преди поколения не случайно са пътували да пашуват от Балкана в Беломорието и обратно, според сезоните.
Само че днес нещата не стоят така, както си мечтаят биоживотновъдите и останалите техни колеги.
Днес еколозитете показаха, че могат да се държат повече като чиновници, отколкото да откликнат на болката на животновъдите и да търсят с тях начин да решат проблема им.
Всъщност МОСВ, като управляващ орган, много лесно стъпва административно на дадени текстове и се мотивира с мерките и препоръките от Становището по екологична оценка от МОСВ, но иначе явно гледа на проблема като кон с капаци.
Оказа се, че и за еколозите от неправителствените организации, и за експертите от МОСВ е по-изгодно да работят по европроекти, където еврофинансирането е гарантирано. Така те защитиха тезата си за хвойната например.
За какво става дума?
Според животновъдите много от пасищата у нас вече на 90% са затрупани с хвойна и ако сега се въведе ограничение в пашата, догодина хвойната ще стане 100% и тогава ще се чудят как да се спасяват от нея. Еко експертите обаче отговориха, че нека първо да се докаже с проект, че хвойната е вредна и тогава ще се търсят мерки.
Защо за парковете едно бебе теле е отделна глава животно?
Това още питат фермерите, при положение, че според критериите за дейностите за възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии за новите многогодишни ангажименти от 2024 г. на МЗХ е въведено условието за наличие на 1 животинска единица (ЖЕ) на 1 заявен хектар, а едно теле винаги е било 1 ЖЕ заедно с кравата.
Като мерят със своята бройна единица глава животно, от парка всъщност много ни ощетяват, защото ни свалят наполовина обема на декарите за паша, казва Благовеста Василиева.
Вместо чиновниците в националните паркове да ни вдигат таксата за паша и да ни прогонват като не издават разрешителни, е време да бъдат накарани от МОСВ да променят показателите за броя животни и някои изисквания, допълни тя. Подкрепят я десетки нейни колеги, които днес вече протестират.
Как се докарахме до тук?
На този въпрос някои еколози имат отговор. Те откроиха два проблема, които са довели до днешната драма.
На първо място това е мярката пасторализъм, въведена в предния програмен период на ОСП, която заради субсидиите е възбудила голям апетити за паша.
А на второ място проблемът се дължал и на това, че сами си правим мръсотиите. Защото много еко учени и наши еколози от неправителствени организации, от БАН, от Института по биоразнообразие, от Биологичния факултет към СУ, както и известни български фитопатолози не само често са били на различно мнение, но и са изпращали разнопосочни сигнали в Европа.
Едни са се произнасяли, че има увреждания в природните паркове от преизпасване, а другите в същото време са писали, че има следи от слабо изпасване, заяви Мирослав Калугеров от МОСВ. Според него от БАН са предупреждавали за преизпасване, а в същото време други специалисти обръщали внимание, че е налице слабо изпасване.
Както казахме, според фермерите днес 90% от пасищата вече са захрастевени, много от тях са с много хвойна, затова е редно да им се направи нова актуална оценка.
Става донякъде ясно защо българските животновъди днес са на този хал и се пекат на този огън. За да не бъдат обаче съвсем ликвидирани и отказани от бизнеса си, който е техен живот, държавата трябва да се намеси и да вземе мерки.
А може би, ако по света отколе е доказано, че след кравешките лайна винаги има живот, а у нас това още не е сигурно, ще трябва да го докажем с европроект???
Адвокатът:
. Според Емилия Тончева, нает вече адвокат от част от засегнатите животновъди, ако в екологичната оценка на управляващия орган МОСВ е констатирана натовареност на дадени пасища, то това не дава право да се прави компилация между тази оценка и плановете за управление на парковете.
Тя казва, че ако животновъдството и биопроизводството са важни секторни направления и политики за България, то тогава трябва да се намери баланс, който пак да е съобразен с екологичното законодателство.
Решение може да има, смята тя, и като пашата се изчислява на официалната база, която е в животински единици, а не на глава добитък, както са решили да го правят в парковете.
