Основните фактори за различието в прилаганите системи за защита от градушки в Европа, а и в света, са два: липсата на категорични доказателства за значимостта на провежданите мероприятия и историческа обусловеност на държавния обществено-икономически строй. Това обяснява факта, че в развитите западни страни (Германия, Австрия, Франция, Испания, САЩ) организацията на противоградовата защита почива изцяло на доброволен принцип. Борбата се води от неправителствения сектор, който се финансира с местни ресурси (често дарения) от заинтересованите страни. За разлика от тях, в Източна Европа, Русия и Китай държавата играе основна роля в мероприятията по ИВВ, като усилията са концентрирани на централно ниво и имат задължителен характер.
Германия и Австрия
Съществуващите програми за борба с градушката в Германия са ограничени в отделни райони и се изпълняват от неправителствени организации с идеална цел. В момента такива дейности се осъществяват в провинциите Бавария, Баден-Вюртемберг и Рейнланд-Пфалц. Първата експериментална програма за борба с градушките е разработена и се изпълнява в периода 1958 – 1965 година в Бавария. За тестване на възможностите на наличните методи за борба с градушките е избран районът Розенхайм. Експериментът стартира с прилагането на разпръскване на сребърен йодид от ракетни площадки и чрез наземни генератори – 18 наземни генератора (през първата година на изпълнение на програмата) и 76 ракетни поста са разположени в района. Те са поддържани от доброволци, преминали специфично обучение, както за изстрелване на ракетите, така и за начина на съхранението им.
През този период начинът на организация следва следната схема:
Доброволците получават информация чрез радио съобщения или по телефона за нуждата от изстрелване на ракети, като във всички случаи целта е времето между получаването на информацията и изстрелването на ракетата да е минимално. Решението за конкретния момент на изстрелване е предоставено на отговорника на ракетната станция, като след получаването на сигнала той има право да изстреля ракета в момента, в който считат, че ще има най-голям успех. В края на всеки един от дните доброволците изготвят отчети за изстреляните ракети, за да могат те да бъдат заменени с нови и за да се осигури проследяемост и оценка на ефективността на експеримента. По отношение на наземните генератори информацията е предоставяна по радиото и те са действали едновременно, за да разпръскат реагента. През този период 140 оператора на ракетни площадки, 30 отговорници на наземните генератори и повече от 200 доброволци, следящи метеорологичните условия са ангажирани в изпълнението на проекта. Оценката на ефективността на този първи етап в прилагането на дейности за борба с градушката в Германия се осъществява чрез събирането на богата база от метеорологична информация за целия регион – Розенхайм и прилежащите до него райони, данни от застрахователните агенти, както и информация от специално създадена мрежа от около 600 доброволци, които докладват за развитието на бури и градушки в региона. Целта е да се направи сравнение за падналите градушки в Розенхайм и в райони, където не се осъществяват специфични дейности за борба с градушките. Въпреки че се наблюдават положителни ефекти от този първи етап в Германия, изводите от експеримента не са категорични.
Географско покритие на системите за защита против градушка в
Германия и Австрия
След този първоначален етап, дейностите по борба с градушките в Германия в отделни региони продължават, като в Розенхайм се въвежда и разпръскване с помощта на самолети. Този подход започва да се прилага и през 1980 година в района на Щутгарт. В отделни случаи летателните апарати са предмет на дарение, като обикновено се наемат пилотите и самолетите на местни авиокомпании. Те са ангажирани от асоциации с нестопанска цел, организиращи дейността по противоградова защита. Често тези организации работят с представители на научната област и/или местни университети, за да осигуряват освен защита срещу градушката и информация за научни изследвания, както и за да се възползват от новостите в развитието на науката. Финансирането на организациите е най-често от местните общини, фермерски организации, такси от членовете на сдруженията, както и от дарения от местните общности. Тези организации не разчитат на държавно финансиране и не са част от държавни структури.
Основните организации, функциониращи днес са: Hagelabwehr Rosenheim – Борба с градушките, Розенхайм. „Асоциация за изследване на ефективността на борбата с градушките в Розенхайм“.
Нестопанската организация „Асоциация за изследване на ефективността на борбата с градушките в Розенхайм“ е създадена през 1994 година след петиция от страна на местното население, като в настоящия момент има над 8000 члена – физически и юридически лица. Основното финансиране идва от местните администрации и от членовете на асоциацията. Всеки един от членовете може да участва дори с минимална годишна вноска. Сред целите на асоциацията са да осъществява опити за борба с градушките в района, както и да събира систематична информация за климатичните условия, буреносните и градоносните облаци, падналите градушки.
Използваният от организацията подход се базира на концепцията за полезна конкуренция, като градоносните облаци се засяват с реагент – сребърен йодид. Реагентът се доставя чрез самолети, като асоциацията разполага с два самолета. Единият самолет разполага и със специално оборудване за осъществяване на изследвания, предоставено от Института Фраунхофер в Гармиш-Партенкирхен. Той набира ценни данни, използвани в национални и международни научни изследвания. Тези проучвания допринасят за усъвършенстване на провежданите дейности за борба с градушките. Районът покриван от асоциацията е с площ около 4400 кв. км. (440 хил. ха), като обхваща района на Розенхайм, околиите Майсбах и Траунщайн, както и 13 съседни общини в Австрия (от 2000 година). Пилотите са специално обучени за осъществяване на дейностите и за летене в специфичните климатични условия.
Борбата с градушките в провинция Баден-Вюртемберг се осъществява от
три основни организации – сдружения с нестопанска цел:
Hagelabwehr im Rems-Murr-Kreis – Организация за борба с градушките в
Ремс-Мур-Крайс
Организацията започва своята дейност през 1980 година в района на Щутгарт, като използва самолети за разпръскване на реагент. Използват се летателни машини и пилоти от две частни авиокомпании – Schopf GmbH и FK Aviation. Организацията е с нестопанска цел, а финансирането се осъществява от местните общини и градове, организацията на производителите на грозде, отделни производители на грозде, съюз на производителите на плодове, местния бизнес и от регионалната администрация на Ремс-Мур1. Организацията разчита и на включването на доброволци, които да следят и да докладват за случаи на градушка, дори сами те да нямат поражения.
Hagelabwehr Schwarzwald-Baar-Tuttlingen e.V. – Сдружение за борба с
градушките в областите Шварцвалд-Баар и Тутлинген
Организацията, ангажирана с борбата с градушките в района, също е нестопанска, като хората осъществяващи дейността работят на доброволен принцип. Дейностите се извършват от два самолета и покриват площите на двата района. Финансирането се набира чрез дарения.
Hagelabwehr im Landkreis Reutlingen – Асоциация за борба с градушките в
окръг Ройтлинген
Асоциацията е типичен пример за начина на организация на противоградовата защита в Германия. Тя е съвсем нова (създадена през 2014 г.) и възлага изпълнението на дейността по противоградова защита на пилоти от авиокомпания Jumara Air Services. Територията на окръг Ройтлинген е малко над 1000 кв. км. (10 000 ха) и асоциацията е изчислила, че за ефективната ѝ защита са необходими 130 000 евро на година (1,3 евро на ха). Тя организира публични срещи сред местните общности и бизнес, за да ги приобщи към дейността си.
Определила е следните ставки2 за членски внос:
• Физически лица – 20 евро;
• Юридически лица до 10 души персонал – 50 евро;
• Юридически лица с 11-30 души персонал – 150 евро;
• Юридически лица с 31-100 души персонал – 250 евро;
• Юридически лица над 100 души персонал – 500 евро;
• Клубове/асоциации – 50 евро;
Полученото финансиране през 2015 е от: Общини и местни общности – € 97 678; Производители на плодове и грозде – € 101 466; Фирми и застрахователни компании – € 23 416.
• Общини – 0,25 евро на жител;
• Частни дарения са добре дошли;
За 2016 г. асоциацията е набрала 40 000 евро от 800 члена.
Hagelabwehr Ortenau – Асоциация за борба с градушките Ортенау
Организацията е нова – от 2015 г., от Баден-Баден и Солинген. След големите загуби, претърпени от земеделските производители през 2012 г. те се събират и вземат решението на въпроса с опасността от градушки в свои ръце. В основата са производителите на грозде, тютюн и плодове, които решават, че трябва да издържат система за защита чрез членски внос. В последствие интерес проявяват и други предприемачи.
Организацията покрива 28 000 ха обработваема земя, от които 20 000 ха пасища и 8000 ха специализирани култури. Сключен е тригодишен договор с авиокомпания „FK Aviation“, като се търси възможност за наемането на втори самолет. Членският внос е определен на 30 евро на ха за специализирани култури и 2 евро на хектар за обработваема земя.
В два региона в Австрия – Лангенлоис и Щирия, също функционират организации, посветени на борбата с градушките. Организацията в Щирия се грижи за защитата на около 97 общини. Използва се метода за разпръскване на реагента с помощта на самолети (3 броя). Финансирането идва от общините и от други заинтересовани страни. В Лангенлоис също се провеждат дейности по борба с градушките с помощта на самолети. 13 пилота на доброволен принцип от средата на април до септември разпръскват реагент при нужда. Налични са 3 самолета с подходящо оборудване. Организацията осигурява защитата на 1000 кв. км. или 10 000 ха площи с лозови насаждения в 30 общини. Финансирането също е доброволно, най-вече от самите земеделски производители.
Интересно е сътрудничеството между граничещите с Германия австрийски общини. От 2000 г. няколко от тях се включват в „Асоциация за изследване на ефективността на борбата с градушките в Розенхайм“ чрез споразумение за на летците в Розенхайм, финансирано с доброволни вноски. Желанието на австрийските общини е да се обучи пилот и да се ангажира трета машина, отговаряща за австрийската част от защитаваните площи. Към клуба проявяват желание да се включат и други общини като Куфщайн. Градското население на Куфщайн е 20 000 жители и вноската им (приема се, че не само земеделските производители страдат от градушки) е определена на 3000 евро (15 цента на жител).
Франция
Дейности по борба с градушката във Франция започват да се изпитват и прилагат в средата на 20-и век. През 1951 година е създадена асоциация с нестопанска цел, наречена Association Nationale d’Etude et de Lutte contre les Fléaux Atmosphériques (Асоциация за противодействие на атмосферни бедствия).
Основните дейности са осъществявани в югозападната и централната част на Франция, в четири региона, в периода от април до октомври и обхващат и защитават площ от около 55 000 кв. км.
Използваният във Франция метод е базиран на наземни генератори, които разпръскват реагент, основаващ се на принципа на полезната конкуренция. В миналото е прилаган и метод за разпръскване на реагента от самолет, но поради несъвместимост с изискванията за въздушния трафик във Франция и нуждата от по-голямо финансиране, този метод вече не се прилага. Дейността е организирана като в защитаваните територии се разполагат съответен брой ръчно оперирани генератори, управляват ги фермери – доброволци. Прогнозите за градушки се дават от метеорологичните служби, въз основа на споразумение. Известяването следва да е поне 4 часа преди очакваната градушка като то се осъществява чрез компютъризирана телефонна система. Наземните генератори изгарят смес, отделяща сребърен йодид, като работата на генераторите продължава до 10 часа след получаване на известието за опасност от градушка.
В сравнение с други методи за предотвратяване на градушки – чрез изстрелване на ракети или с помощта на самолети, приземните генератори имат предимството да са лесни за употреба и да имат ниски експлоатационни разходи. Трудностите в използването на този метод са свързани с необходимостта да се разположат генератори извън защитаваните зони, с оглед максимално ранно въздействие върху бързодвижещи се бури.
ANELFA е сдружение с нестопанска цел, обединяващо местни асоциации, занимаващи се с борба с градушките. В ANELFA членуват 13 асоциации, опериращи 731 генератора. Местните асоциации участват с членски внос в ANELFA, като по този начин подпомагат финансирането на дейностите. Финансирането се осигурява посредством заплащането на предварително определени такси от страна на организациите-членове. Тези такси са два вида:
− Фиксирани такси (Годишни членски вноски, изчислени въз основа на броя на генераторите в конкретния район, като таксата варира при отделните категории <50, от 50-75 и >75 генератора);
− Променливи такси, зависещи от необходимостта от доставка на оборудване и консумативи;
Фиксираните такси се поемат от съответните департаменти, докато променливите такси се разпределят на местните общини, общности, браншови организации и пр. в съответствие с броя на жителите и хектарите земя със селскостопанско предназначение. Ролята на фермерите в защитените райони се изчерпва с доброволчество – дежурство, включване и изключване на генераторите
в случай на нужда5.
Пример:
Previgrele Association Intedepartamente – член на ANELFA6
Организацията е създадена през 1997 г. с основна цел да действа за ограничаване щетите, нанесени от градушки – да подпомага фермерите да защитят доходите си и да защити местната икономика и собствеността на населението. Previgrele покрива 6 департамента – Bouches-du-Rhône, Vaucluse, Drôme, Hautes Alpes, Gard, Ardeche. Генераторите, оперирани от асоциацията са 66 във Vaucluse, 27 в Bouches-du-Rhône, 25 в Drome, 1 в Hautes Alpes, 6 в Gard и 2 в Ardeche. Те се управляват от местни фермери – доброволци, в чиито ферми са инсталирани въпросните генератори. Всеки фермер е подпомаган от двама помощници – също доброволци, а общият брой на ангажираните хора е 381 за 127 генератора. Тъй като работата по поддръжката на генераторите не изисква наемането на постоянен персонал се сключват договори с двама фермери, които покриват определен периметър, обхванат с генератори. Техните обходи се осъществяват с помощта на Previgrele, а когато възникне нужда от техническа помощ, тя се осъществява по телефон или при нужда на място. Цялата
административна работа на Previgrele (организация на срещи, борд на директорите, счетоводство и контрол и пр.) е аутсорсната на външна фирма FD Civam.
За 2012 г. набраните от асоциацията средства под формата на фиксирани такси се разпределят както следва:
• Департамент Vaucluse – 19 000 евро;
• Департамент Bouches-du-Rhône – 12 720 евро;
• Регионален съве PACA – 7387 евро;
• Департамент Drôme – 4750 евро;
В допълнение, всеки от градовете и селата в общността, браншовите организации и пр. получават искане за различно по размер финансиране в съответствие с нуждите за покриване на оперативните разходи (променливи такси – виж горе). То се определя на база броя на жителите и площите със селскостопанско предназначение. За департаментите Drôme и Gard таксата е определена така че да покрие реалните разходи за един генератор – 2460 евро за 2013 година.
Сърбия
Противоградовата защита в Сърбия следва модела, прилаган в бившия Съветски съюз – система от противоградови радарни станции, следящи метеорологичната обстановка и ракетни площадки, от които се изстрелват противоградови ракети (Gavrilov et al, 2013). Дейността е изцяло финансирана от държавата и в момента покритието на страната е 100%. Борбата с градушките стартира още през 60-те години на 20 век. През 1967 г., защитата обхваща само няколко общини като постепенно територията се разширява и през 1985 година обхваща цяла Сърбия (вкл. Косово), но без Войводина. От 2000 до 2003 година тези дейности се осъществяват само върху територията на Централна Сърбия (без Войводина и Косово), а след 2003 година и Войводина е включена в обхвата на противоградовата защита. От 2003 г. насам борбата с градушките се осъществява от 13 радарни центрове и 1650 ракетни площадки. Активният период е от 15 април до 15 октомври всяка година. Дейностите се осъществяват от Хидрометеорологичната служба на Република Сърбия, като след 2010 година те са прехвърлени към Министерството на вътрешните работи на Сърбия и са част от Системата за борба с извънредните ситуации.
Годишно в Сърбия за противоградова защита се осигуряват между 13 – 20 хил. ракети. От тях около 13 000 ракети са заложени в държавния бюджет, а останалите около 30%-40% от ракетите се закупуват със средства, отпускани от Министерство на земеделието при нужда (Gavrilov et al, 2013) . В системата има около 250 щатни служители, 3500 души с временна заетост, 13 ракетни станции, 1650 ракетни площадки, техника, оборудване и автомобили. Годишните разходи за издръжка според Гаврилов и колектив са около 10 млн. евро, изцяло финансирани от бюджета на Република Сърбия.
Средно в Сърбия се използват по около 12 000 ракети за периода 1977-2006 година. Като след 2003 година, когато е осигурено покритието на цялата страна – средният брой ракети е 12,6 хил. Градушките често нанасят сериозни вреди на селскостопанската продукция.
Застраховането в селското стопанство в Сърбия като цяло не е широко разпространено, но все пак в районите, в които най-често падат градушки се наблюдава по-широк интерес към застраховане. Градушката е и основният риск, който влиза в земеделските застраховки. Държавата започва да субсидира застрахователните премии през 2007 г. Допустими са единствено регистрирани ферми, чиито единствен източник на доходи е земеделието. През 2007 и 2008 година държавата финансира 30% от премията, а от 2009 година – 40%. Въпреки това, много малък процент от регистрираните ферми сключват застраховки – едва 7% към 2015 г. (Zarkovic, 2014).
През 2015 г. се създава нов Закон за защитата от градушки, с който се цели увеличаване на финансирането на противоградовата система в страната. Една част от допълнителните средства идват от заделяне на 5% от приходите от отдаване на земя под аренда, друга от дял от застрахователните премии за земеделска продукция. Основната част ще продължи да идва от държавния бюджет.
Сред част от научните среди в Сърбия има сериозна опозиция срещу пилеенето на държавни средства за противоградова защита с твърде спорен ефект. Според тях, алтернативни решения са мрежите против градушки, що се отнася до трайните насаждения, и увеличаване субсидията за застрахователните премии за полските култури до размера на разходите за противоградовата защита в страната (Milivoj, 2015).
Други страни
Методът за борба с градушките в Испания е подобен на този във Франция. Дейностите се осъществяват от Асоциация за борба с градушките в Арагон с подкрепата на Университета на Леон. Те са съсредоточени основно в северните части на страната. Освен със защита на площите от вредното въздействие на градушките, дейностите са и част от научни изследване за ефективността на мерките. Районите, в които се прилагат дейностите са в Сарагоса и Теруел. Защитаваната територия общо в двата района е около 8000 кв. км. (800 хил. ха). На разположение са общо 51 наземни генератора. Метеорологична информация и прогнози за предстоящи градушки се подават от университета в Леон, който отговоря за научния аспект на проекта. След подаване на сигнал – поне един час преди опасността, започва работата на генераторите и приключва след преминаването на опасността. Периодът на функциониране е от 15 май до 30 септември. Обикновено системата функционира в около 50 дни от този период.
Генераторите в Испания се управляват дистанционно. Асоциацията, организираща и осъществяваща дейността има за членове градове от следните райони: Calatayud, Valdejalón, Carignan, Daroca и Jiloca, които отговарят основно за финансирането на организацията. Получават се грантове и от страна на държавата.
В Румъния през 1999 година е поставено началото на национална система за борба с градушките. По-късно е създадена и административна структура, която е част от Министерство на земеделието и селските райони. Целта е покриване на цялата страна. През 2006 година започва пилотен проект, включващ освен защита и изследване на ефектите от осъществяваната дейност. Пилотният проект се реализира в окръг Прахова. Избраният метод за защита е чрез използване на противоградови ракети. Характерно за Румъния е, че освен с борба с градушките, тяхната национална система има поставена още една цел – увеличаване на валежите в засушливи райони на страната. Приета е национална програма 2010-2024 година, която има за цел противоградовата защита да обхване цялата страна. Финансирането е на 100% от страна на държавата.
В Гърция борбата с градушките е съсредоточена в северната част на страната. Тя е част от дейностите на Гръцката организация за селскостопанско застраховане (ELGA), която е изцяло държавна структура. Организацията осъществява дейности за защита от градушка с помощта на самолети, както и с наземни средства, а също така подпомага и закупуването на противоградови мрежи от страна на земеделските производители (до 60% подкрепа в специфични райони и за специфични култури).
Дейностите по разпръскване на реагента със самолет се изпълняват в Централна Македония и особено в префектурите Иматия, Пела и част от префектурите на Солун и Пирея, заемащи площ от 235 000 ха, в периода от 15 април до 30 септември. Застраховките, предлагани от ELGA, са задължителни за земеделските производители и покриват почти 100% от всички фермери. Те заплащат ежегодна премия, която е базирана на % от стойността на произвежданата от тях продукция – 3% за растениевъдство и 0,75% за животновъдството. За определени култури има отделни ставки. Дейностите по защита от градушка се покриват от страна на ELGA. В последните години държавата не участва финансово в ELGA.
Държавно регулираният статут на ELGA силно ограничава частния пазар на застраховки. На практика само една частна компания покрива риска от градушки в Гърция – Agrotiki Insurance, но в много малък пазарен дял (около 20%), което води до ограничаване на конкуренцията както по отношение на качество на услугата, така и по отношение на цена. Срок на изплащане на обезщетенията не е заложен в закона, който задължава фермерите да правят вноски в ELGA, но по данни на компаниите е в рамките на 3 месеца след жътва при ELGA и 1 месец при Agrotiki Insurance. Въпреки това, при определени ситуации ELGA бави плащания между 2-3 години.
