С нелеката задача да вдъхне живот на селата в Северозападна България се е заел Петър Пешев, председател на Врачанския съюз на зърнопроизводителите. Самият той се връща преди няколко години от Гърция, зарязва кариерата си на шеф готвач, за да се захване със земеделие. И не съжалява, защото, както казва, това е неговото място.
Като повечето млади хора и Петър е непримирим с несправедливостите, но вместо само да недоволства, се опитва да ги промени. Важна мисия за Петър е да работи за това да се даде възможност на младите хора да работят в земеделието. Реалността понякога побеждава идеализма, често е много трудно, но и отказването за него не е вариант.
Каква е твоята история в земеделието? Как от Гърция с кариера в кулинарията се оказа в във врачанското село Бутан, за да правиш земеделие?
По майчина линия произхождам от семейство на гръцки политемигранти, избягали по време на гражданската война в България. През 1988 г семейството ни е репатрирано в Гърция, където завърших образованието си. Първо техникум по електроника, в казармата се запалих по готварството и след това го завърших като професионално образование. Тръгнах по пътя на кулинарията, имах добра кариера в сектора в Гърция. Но след това дойдох в България и от тогава – вече 20 години призванието ми е земеделието. Първо се върна баща ми и започна да обработва наследствените земи. След като му стана трудно да се справя сам, се върнах и аз, и поех по този път.
В момента обработвам с моето семейство 2100 дка. Отглеждам пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, грах, овес. Културите, които могат да виреят в нашия район при неполивни условия. Малка част от земята е собствена, но повечето е под аренда.
2000 дка е едно нормално семейно стопанство, но икономически излиза ли сметката да се издържа едно семейство от стопанство с такъв размер в зърнопроизводството?
В нашия, Врачански съюз на зърнопроизводителите има доста примери, че е възможно. Имаме колеги с 1000 – 1200 дка. В никакъв случай не е лесно, не можеш да седиш в офиса и някой друг да работи. Трябва да си ти на полето и в машините. Но когато внимаваш и добре си правиш сметките, нещата се получават.
Как се прави сметката?
Преценяваш ситуациите, наблюдаваш нещата, не се изхвърляш. Смяна на технологията не може да стане изведнъж. Правиш нещо, което работи, пробваш новото на малко декари. Ако работи – разширяваш площите. Непрекъснато изпитваме сортове. Всяка година залагаме опити. И тази година имам заложени на малки парцели 24 сорта царевица и 15 сорта слънчоглед. Наблюдавам ги как се развиват на нашите полета, какво дават в реални условия и преценявам какво да засеем за следващата година.
Внимаваме с разходите – торене, препарати. Това са неща, с които трябва да се внимава много. Правим всяка една обработка и всяко едно мероприятие точно в подходящия момент. Когато нямаш много декари, няма нужда да бързаш или да подраняваш. Изчакваме подходящия момент и подходящите условия. Преди време, даваха прогноза за дъжд, колегите се втурнаха да торят, полето побеля, а дъжд нямаше. И торът отиде на вятъра, и нивите изгоряха. Докато не видя дъжда на полето, не влизам да торя. Това е само едно от нещата.
По каква технология работите?
Конвенционална. За момента от опитите, които сме правили, за нашите почви не бих преминал към по-минимални обработки. За мен разликата в добивите не оправдава икономията.
А относно сортовете какво сочи твоя опит, кои сортове са подходящи за вас?
При нас районът е трайно засушлив, а почвите са леки, излужени карбонатни черноземи. Залагаме на сортове, които издържат повече на сушата.
Напояване при вас няма …
Имаше и то много сериозни съоръжения. Но всичко е унищожено. Темата е много болна за мен. Видял съм как в Гърция поливат с нашата вода и какво правят. А ние сме до Дунава, във вода газим, жадни ходим. Борбата е да почне някакво възстановяване на напояването. При нас има съоръжения, които биха могли да се възстановят, но са много добре унищожени. Необходими са сериозни средства. Но нека почне отнякъде. Надяваме се да стигне и до нас. При нас не са малко обработваемите площи. В Златията има над 600 000 дка обработваема земя.
Да, наричат Златията Малката Добруджа. В тази връзка как е борбата за земя при вас?
Жестока. Масовите ренти в момента са 80 лв/дка. Някои от големите фирми дават ренти от 120 лв/дка. Но има години, в които такива ренти не могат да се изкарат като приход. Няма икономическа логика. Добивите им са същите като при нас, не жънат по-различно. А много пъти и не жънат колкото нас. Няма как без някакъв друг интерес да се дават такива ренти. Но това води до ликвидиране на малките и средни семейни ферми като нашата. Създават се монополи. И това вече коренно променя смисъла на земеделието.
Как се справяте?
Разчитаме на съвестта на хората – тези, които земята да остане в семейните стопанства и да се развиват селата. Има такива. Големите корпорации, които навлизат агресивно на пазара, не дават нищо на селата. В нашето землище от обработваемите 55 000 дка, около 25 000 са на 3 големи фирми. На тия декари имат по 1 работник. На останалите 25 000 дка сме над 10 земеделеца, 10 семейства имаме някакъв бизнес и отделно поддържаме и работници, които живеят в селото. Това са семейства, които се изхранват от тази земя. Дори аз, с моите декари, имам 2 работника.
Тази година ще излезе ли сметката?
Надявам се. Пшениците засега изглеждат обещаващо. За съжаление, цените отново тръгнаха надолу. Но пък сме свили разходите колкото е възможно. Не можем да очакваме, че всяка година ще е печеливша. Но каквото е за нас, това е и за всички. Колкото е по-голямо стопанството, толкова са по-високи и разходите.
Коя култура е най-печеливша през годините?
Винаги гледам трите основни култури – царевицата, слънчогледа и пшеницата, да заемат горе-долу равни площи. 500-600 дка за всяка една от културите. Всяка година има една, която е по-добре от другите. Така разпределям риска. Винаги трябва да има някакъв баланс. Някои колеги като видят, че една година някоя култура е по-печеливша, на следващата залагат предимно на нея. Но на следващата точно тази култура може да е зле откъм добиви. Или пък се получава наводняване на пазара и няма цена. Трябва да има баланс във всичко.
А тази година има ли пазар? Цените падат, но въобще има ли търсене?
Признавам, че за пшеницата не се интересувам много. От години работя със „Симид“. Правя хлебни пшеници, имаме дългогодишни отношения. Това е един партньор, който е безценен за нашия район. Цялата пшеница гарантирано реализирам там.
Малко производители залагат на хлебни сортове, обаче…
Да, на чисто хлебни да. Но дори с някои фуражни сортове като „Авеню“, който в нашия район дава доста прилични добиви, могат да се постигнат добри показатели. Като се гледат правилно пшениците, си ги правим хлебни.
Ако се върнем на рентите, каква според теб, трябва да е формулата за тяхното формиране?
Според мен, рентата би трябвало да е процент от печалбата. Когато няма печалба земеделеца, как да плаща рента. Може би някакъв процент от добива. Много е трудна тази тема.
Трудна е несъмнено, и въобще има ли някакво регулаторно решение?
Мисля, че нещата ще се регулират пазарно. Не мисля, че тези, които дават тези високи ренти, могат да издържат дълго. В един момент имаше печалба в земеделието и почнаха да се наливат пари от други странични бизнеси в сектора без да е направена добре сметката. В нашия район в един момент започнаха да купуват земеделска земя на цени от 3500-3600 лв/дка, да им искат ренти по 120 лв. Как да дам такава рента, като не мога да я изкарам? Получи се някакъв нереален балон в пазара на земеделска земя, който мисля, че полека започва да издиша.
А в Гърция как е?
В Гърция на поливни парцели максималната рента е 40 евро на дка. В най-земеделските райони. Тук без поливно сме на същите пари. А там правят по 2 тона царевица от декар. Водата за напояване е безплатна за земеделците, тя се финансира от гръцката държава. Сондажите също са безплатни, както и прокарването на електричество до сондажите.
В Гърция има един по-различен начин на мислене. Те са голям консуматор на зърно, тъй като има и много животновъдство. Но произвеждат и много зърно за износ. И за тях този износ означава свежи пари, които влизат в държавата. А когато имат пари земеделците, те ще ги изхарчат в страната. И това са пари, които движат икономиката. За съжаление, у нас мисленето не е такова.
Най-тъжното е, че голяма част от това се прави с вода, която идва от България. А с тази вода, която тече по Дунава, ако се напояват полетата, влагата ще се връща обратно в атмосферата, а и ще се подобри състоянието на подземните водни тела, които според доклада на Световната банка у нас били в лошо състояние. Но някой трябва да мисли държавнически и да има цялостна политика, а не да се работи на парче.
Критикуват ви напоследък, че само зърно гледате, на диетата на Дънов сме щели да минем. Какво друго може да гледаш ти лично?
Какво да гледам без напояване? Едно време са гледали зеленчуци. В моето село навремето е имало 1500 работни места. Но работеше напояването, имаше консервна фабрика с капацитет 80 000 буркана на ден. Около селото имаше градини, в които се гледаха корнишони, грах, и т.т., и всичко отиваше във фабриката. В нашия район се гледаха и много копринени буби. Улиците навсякъде бяха с по два реда черници. Сега още работи Института по бубарство, но и там замря без пазар. Няма какво да направиш без напояване. Как да сложиш зеленчук без напояване? В нашия район е студено. Овошките не стават, измръзват през зимата. Дори и лозята при нас не стават. Домашните лози хората ги свалят на земята на главини през зимата.
Не те ли уморяват като производител тези празни приказки, които се хвърлят в пространството?
Изнервят ме. Почваш да се чудиш какво и защо правиш.
Ти си председател на Врачанския съюз на зърнопроизводителите, част от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Какво те накара да се захванеш с обществена дейност?
Членувам в организацията вече доста години, може би 13. Когато почнах да се занимавам със земеделие, разчитах основно на познанията на баща ми. Но разбрах, че това не е достатъчно. Започнах да чета, да се уча, изкарах курсове. А и манталитетът, който съм придобил в Гърция, където хората винаги са много активни и наистина вярват, че съединението прави силата, не ми даде да остана настрана. Исках да работя за обединение на колегите, да можем да си помагаме един на друг. Тогава разбрах за НАЗ и ме приеха във Врачанския съюз. А преди 2 години колегите ми се довериха и ме избраха за председател.
Получава ли се обединение у нас?
Като че ли напоследък хората почват да разбират необходимостта. Специално членовете на Врачанския съюз на зърнопроизводителите непрекъснато се увеличават.
Стараем се да държим хората в течение на всички административни новости. Правим разяснителни кампании. Ежедневно изпращаме на колегите по имеилите информация за това какви промени има. И мога да кажа, че нашите членове са много информирани и в час с нещата, които се случват. Защото промените, които ни спускат, са ежедневни.
Като че ли бюрокрацията стана в повече…
Доста в повече. На мен повече време ми отнема административната дейност от самото земеделие. Аз, както и повечето земеделци, живея на село. Общинският град е на 20 км в едната посока, а областният град е на 60 км в другата посока. Работя земя в две общини – Козлодуй и Оряхово. Преди няколко дни, за да си направя анкетната карта трябваше да ида във Враца, после в Оряхово да я заверя, след това в Козлодуй за другите землища, и да се върна пак във Враца, за да я предам. Това са стотици километри на ден.
Нали от МЗХ казват, че всичко е дигитализирано и ви призовават да вършите всичко онлайн, не се ли получава?
Ние на полето ли да работим или на компютъра? Моята работа не е да работя на компютър. Не може всички да сме специалисти във всички области.
В тази връзка как върви очертаването, има ли проблеми?
Няма бутон за приключване още. От МЗХ твърдяха, че до 24 юни ще се приключи всичко, аз не мисля, че ще могат да се оправят дотогава. Ние ще идем и ще начертаем, но самите служители няма да могат да се оправят. Според мен, кампанията ще се удължи, даже и до 30 юни не виждам как ще приключат.
Има и много неизплатени субсидии все още, чува се, че няма да могат да се приключат всичките до края на юни. Държавата ще търпи санкции от Брюксел. Защо трябва да ги търпим, не знам. Цяла зима не можаха да ги оправят тези неща. Лошото е, че хората от администрацията не са хора с опит на полето, нямат практическите знания. Както казваше моя кръстник: „Това дето го има по книгите, го няма по нивите“.
От МЗХ не търсят ли Националната асоциация за съвети и помощ?
Много пъти ни питат след свършен факт. А не трябва да е така. И никой не иска да дойде на полето да види как седят нещата в реалността. Много пъти съм канил политици, щом си мислят, че е толкова лесно и правим големи пари, нека дойдат при нас, да видя колко ще издържат.
Теб лично какво те мотивира да продължаваш?
Земеделието е като краста. Който се е захванал, трудно се отказва. Синът ми е на 6 години, като виждам, че и на него му е мерак, душата ми се радва. Обича машините, полето, ходим заедно, разглеждаме растенията. Иска ми се да продължи. От друга страна, като знам колко е трудно, се замислям, а дали искам и той да си причини това. Земеделците сме по природа оптимисти. Колкото и да е зле годината, се надяваш, че следващата ще е по-добре.
Започвате жътва. Какво се очертава като добиви? Подминаха ли ви градушките?
Градушките, Слава богу, ни подминаха, но при нас е другата крайност – сушата. Виждам, че царевицата и слънчогледите умират с всеки изминал ден. Надявам се да завали. Дъждовете сега не са добри за пшеницата, намаляват качествата й, но трябва да се спасят пролетниците. При нас от началото на годината до момента са паднали 180 литра дъжд. Не случайно навремето са правили тези поливни системи. От язовир Шишманов вал се напояваха 6 землища в 2 общини. Но тръбите се изкараха от земята и се нарязаха за скраб. А не бяха мръднали. Непокътнати тръби на 50 години.
Земята при нас има голям потенциал за земеделие. Но трябва напояване. По-миналата година жънахме по 400 кг/дка царевица. С напояване могат да стигнат до 1 тон и половина и вече може да се мисли и за други култури.
За мен напояването трябва да стане приоритет номер едно. А освен това трябва да се начертае стратегие за развитие на земеделието и независимо кой е на власт да я следва.
Какво трябва да влезе в тази стратегия?
Поземлените отношения. Всяка година споразуменията са късане на нерви. Хора с 20-30 дка, бъркат работата на землища от 50 000-60 000 дка. В нашето село направихме споразумението преди 1 месец.
Приеха промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Няма ли да помогнат?
На доста от колегите ще помогне, но при нас няма. При нас големите фирми са с почти половината земя. Има землища, в които една от фирмите държи две трети от землището. При нас в Северозапада нещата са страшни. Изпуснаха се от контрол. Цели села села са пусти, единствено някое магазинче създава по някое работно място и ние – земеделците. И въпреки това все още има семейни ферми като нашата. За тях е моята борба.
Интервю на Ася Василева
