В отворено писмо до Министерството на земеделието и храните и с копие до медиите 15 организации от хранително вкусовата промишленост остро възразяват срещу поредните промени в наредба 12 от 2023 г., която регламентира условията и реда за употреба на продукти за растителна защита. Според предложените текстове, публикувани за обществени консултации на 7 юни т.г., реално се премахва самоконтролът от страна на земеделските производители върху използваните от тях препарати за растителна защита.
Публикуваме изразеното мнение в становището на 15-те организации, което тепърва подлежи на дискусия с всички страни, засегнати от тези нормативни промени.
„Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект за изменение на Наредба 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита, изразяваме следното становище:
1. Категорично ВЪЗРАЗЯВАМЕ срещу конюнктурното променяне на българското законодателство под натиска на определени участници в агрохранителната верига. Наредба 8/2021 год. е действаща и се прилага в продължение на 3 години. Наредба 12/2023 бе обявена за обществено обсъждане през 2021 и 2022 г. и бе обнародвана през 2023-та и за това време не се проведе обществен дебат за целесъобразността и приложимостта на посочените дву наредби. Не беше предоставен анализ за прилагането и ефективността на предлагания самоконтрол от страна на оператори първично производство, а също и последващия контрол от БАБХ.
2. Категорично НЕ ПОДКРЕПЯМЕ отпадането на чл. 11, т.8 от Наредба 12 от 2023 г. и отмяната на чл. 17, т. 8 от Наредба 8 от 2021 г. Считаме, че пълното отпадане на изискването за самоконтрол на земеделските стопани съгласно Наредба 12 чл.11 ал.8 и контрол от страна на БАБХ съгласно чл.17 т.8 от Наредба 8/2021 ще доведе до:
1. Възможност на пазара на пресни плодове и зеленчуци да се реализират продукти със завишени остатъчни количества пестициди и препарати за растителна защита (ПРЗ), което ще е заплаха за здравето на потребителите и най-вече на децата и подрастващите;
2. Заплаха за здравето и на животни хранени с фуражи, съдържащи компоненти с остатъчни количества пестициди и ПРЗ;
3. Вторично замърсяване на почвата и водите, което в дългосрочен план застрашава здравето на потребителите и животните.
Съгласно ДОКЛАДА на МЗХ за така предложените промени, посочените ЦЕЛИ – за „…..създаване на конкурента среда за българските земеделски производители и преработватели на храни и фуражи от растителен произход, чрез премахване на ненужна административна и финансова тежест и при спазване на действащото право на Европейския съюз“, смятаме, че те категорично няма да бъдат постигнати, защото отговоростта за безопасността на храните и фуражите и финансовата тежест за тези изследвания ще се прехвърли изцяло върху следващите звена в агрохранителната верига – търговци и преработвателните предприятия, производителите на фуражи, което гарантирано няма да доведе до намаляване на стойността на крайния продукт.
Също така, изразяваме мнението, че промените не отразяват тенденцията през последните години, която показва, че между 10% и 14% от пазара на пестициди в ЕС е засегнат от незаконна търговия с фалшиви пестициди. По данни на Европол тя се оценява на милиарди евро в световен мащаб и представлява значителен риск за здравето, околната среда и икономиката. Според проучване на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO- The economic cost of IPR infringement in the pesticides sector), индустрията губи приблизително 1,3 милиарда евро приходи годишно поради наличието на фалшиви пестициди на пазара в ЕС, което съответства на 13,8 % от продажбите на сектора.
Подчертаваме, че отпадането на самоконтрола на първите участници в агрохранителната верига (земеделските производители) в началото на агрохранителната верига, и последващия контрол от БАБХ, ще доведат до неизпълнение от страна на България като държава-членка на ЕС на разпоредбите на редица европейски регламенти като:
А/ Регламент (ЕО) №852/2004 за хигиена на храните, в който:
– в чл.1 т.б е записано, че е необходимо е да се осигури безопасността на храните по цялата хранителна верига, като се започне от първичното производство;
– Приложение1 Първично производство т. 9- операторите, които произвеждат и събират реколта от растителни продукти, са длъжни да водят и съхраняват документация за резултатите от анализи, извършени върху проби, имащи значение за човешкото здраве.
Б/ Регламент №183/2005 Хигиена на фуражите – в част А I Мерки за хигиена е записано: Операторите в сектора на фуражите изпълняват мерки за контрол върху рисково замърсяване, произлизащо от въздуха; почвата; водата; торовете; продуктите за растителна защита, както и от третиране и отстраняване на отпадъци.
В/ Неефективно изпълнение на Регламенти (ЕО) № 882/2004 и №396/2005, според който следва ежегодно да се изготвя и изпълнява единна Национална програма за контрол на остатъци от пестициди в и върху храни от растителен и животински произход и да изпълнява програмата на ЕК, предвидена в Регламент (ЕС) № 1274/2011 за координирана многогодишнаконтролна програма на Общността.
Зловредна практика е националните ни програми за контрол на остатъци от пестициди в храни от растителен и животински произход да не се публикуват, както и резултатите от проведения контрол. В резултат на това заинтересованите страни не са запознати с ефективността от дейността на Официалния контрол в тази обществено значима дейност свързана с гарантиране безопасността и здравето на населението и животните.
Нещо повече, в хода на проведените разговори и по настояване на бизнеса се установи, че е незначителен броят на вземаните проби за анализиране на остатъчно съдържание на пестициди в Националните програми за 2022 и 2023 год. – на фона на общо регистрираните 69 990 земеделски производители.
EFSA продължава интензивно да анализира вредното влияние на остатъците от замърсители в храни и фуражи, в т. ч. и на допустимото остатъчното съдържание на пестициди. В резултат на тези изследвания се установява, че именно тези допустими остатъчни количества пестициди са първоизточник за образуването на вредни за човешкото здраве вещества с доказан канцерогенен ефект в процеса на преработка на някои растителни суровини. Пример за това са глицидиловите естери (GE) и 3-МСPD, установени в някои храни, които са приготвени с растителни масла или в растителни масла. Това наложи въвеждането на Регламент (ЕО) № 1881/2006 и последващи изменения.
В заключение, нашите предложения са:
1. Да не се отменя чл. 17, т. 8 от Наредба 8 от 2021 г.
– В Наредба №12 да се включи текст, който да задължава земеделските стопани, предлагащи растителна продукция за преработка или директна реализация, след направена оценка на риска и не по-малко един път годишно да изследват произведената от тях продукция, като пробите да бъдат вземани по регламентирания в българското законодателство начин, а лабораторните изследвания да се извършват в акредитирана лаборатория.
Настояваме становището ни да бъде взето предвид и оставаме на разположение за по-нататъшно обсъждане. Предвид значителното единодушие на национално представителните браншови организации от хранителната и фуражна индустрии настояваме за съобразяване с мнението на отговорния бизнес, произвеждащ и предлагащ безопасни храни и фуражи в страната и на световните пазари“.
Жътвата започна, а Наредба 12 е на обществено обсъждане до 21 юни.
