Това разбираме след като МЗХ публикува за второ обществено обсъждане – насоките за кандидатстване по целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство. Тоест става дума за подмярка 4.1 за инвестиции в земеделски стопанства от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.
Това стана възможно след финала на преговорите със службите на ЕК, пред които България явно е направила промяната, която й се вменяваше и е отстъпила от желанието си да включи в подмярката и нови площи за напояване.
Както знаехме и писахме преди десетина дни, ЕК имаше против по отношение на обхвата на планираните от България инвестиции и това против остава в сила.
Проблемът е, че землищата и масивите, за които могат да се подпомагат инвестиционни проекти са много ограничени (качват се на сайта на Напоителни системи все още), тъй като липсват действащи ПУРБ и инвестициите извън съществуващите като поливни площи, се считат за нетно увеличение на поливните площи в страната, което не се допуска от ЕК.
Така се оказва, че инвестициите извън съществуващите като поливни площи, се считат за неправомерни, защото са вид нетно увеличение на поливните площи в страната, което не се допуска от ЕК, както обяснихме още преди десет дни.
В крайна сметка загубата ще е за наша сметка, защото
в насоките за кандидатстване е ограничен обхвата на прилагане на подмярката
Тоест допустими ще бъдат инвестиции в съществуващи напоителни инсталации или в елемент от напоителна инфраструктура само в рамките на напояваните площи.
Няма да бъдат допустими инвестиции, които водят до нетно увеличение на напояваната площ
Крайният срок за предоставяне на предложения и коментари по публикувания документ е до 16 август 2024 г.
Да припомним, че общият бюджет на процедурата е 97,7 млн. лева, минималният размер на допустимите разходи за един проект е 29 337 лв., а максималният – 880 110 лв. Финансовата помощ за одобрени проекти ще е до 50% от общия размер на допустимите разходи.
Като допустими кандидати МЗХ е решило да впише на първо място регистрирани земеделски стопани, които осъществяват дейност без прекъсване през последните 36 месеца към датата на подаване на проект. После са признати групи или организации на производители за колективни инвестиции.
Следват като приоритет инвестиции в сектор „Плодове и зеленчуци“, „Животновъдство“ и „Етеричномаслени и медицински култури“.
Предимство ще има и за кандидати, които до момента не са финансирани по подмярка 4.1, такива с история като земеделски стопани и до 40 годишна възраст.
Приоритетни ще бъдат още проекти на кандидати, които в последните 3 г. имат по-голям от общата стойност на разходите по проекта – средноаритметичен размер на оперативната печалба или средноаритметичен размер на приходите от продажби.
Преднина в оценяването, без да се казва каква, ще се даде и на инвестиционни предложения, подадени от групи/организации на производители, био производители или отглеждащи царевица.
МЗХ се застрахова един вид с определените приоритети, като припомня на браншовете, че тези критерии за подбор са били представени и одобрени на третото заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план, респективно на ПРСР.
Б.Р. Както е известно, ЕК се възпротиви на пренасочване на средства към бюджета на подмярка 4.1 относно инвестициите за разширяване на напояваните площи и ни препоръча да ограничим целевия прием само в рамките на поливни площи, но не и на нови. Сега остава браншовите организации да се срещат с МОСВ и да пита ще може ли нещо да се направи. А МЗХ се ангажира да проведе допълнителни разговори с ЕК, независимо, че е в ход общественото обсъждане по приема на 4.1. Но звучи малко безнадеждно.
