Господин Орашъков, от името та Българска асоциация на собствениците на земеделски земи – БАСЗЗ преди десетина дни алармирахте, че арендатори плашат дребни собственици на земи с нов поземлен данък, вследствие на което им предлагат нови договори. Доколко е вярно това и за кого се отнася?
Да, арендатори из страната плашат неосведомени дребни собственици на земи, че предстои въвеждане на данък върху рентите, както и поземлен данък.
Поредица от такива сигнали от малки собственици на земи пристигат при нас, че спрямо тях се прилагат всякакви заблуждаващи практики, с цел да ползват земите им срещу ренти и наемно плащане, далеч под пазарните нива.
От сигналите, които идват личи, че някои арендатори са доста изобретателни, но не и иновативни и предлагат приоми, познати от Средновековието – плащане в натура – т.е. върху процент от стойността на реколтата, под предлог, че така хората щели да избегнат облагането.
Какво отговаряте вие на хората, които се оплакват и жалват при вас? От каква категория са те?
Казваме им, че това е един нескопосан опит за заблуждаване. Обикновеният гражданин, собственик на земеделска земя, не дължи никакъв данък за дохода от рентата.
А плащането в натура в наши дни е невъзможно, нали се сещате, че арендаторите могат да скрият част от продукцията или да я оценят на съвсем различна от пазарната й цена. Кой ще го разбере?
А що се отнася до категорията собственици, в БАСЗЗ сме получили сигнали от от собственици на земеделска земя, повечето от които са физически лица.
Те подават сигнали, че спрямо тях се прилагат множество заблуждаващи практики, с цел да се наеме земята им на нива далеч под пазарните.
Установили сме вече, че предложенията са различни – или плащания в процент от добива, или плащане на рента в натура, било то олио, брашно и т.н.
…Но в това отношение становището на асоциацията винаги е било едно, че плащането на наем или аренда на земеделската земя трябва да е в лева за декар и да
е определено в наемния, респективно рентния договор.
Същото плащане трябва да се извършва в цялост на датата, за която са се споразумели страните в писмения договор между тях.
Трябва да се знае, че много трудно може да се определи рента в процент от произведената продукция, тъй като собственикът на земя не може да контролира добива на ползвателя. Това може да е било практика в Средновековието, когато местният собственик пряко е наблюдавал как земеделецът ползвател обработва земята му и собственикът е можел да следи за количеството на продукцията и да
получи процент от нея.
Другият опит да се уплашат дребните собственици на земи, както казах, е със заплахи за някакъв евентуален
бъдещ данък върху рентите. Това пък представлява отново опит за заблуждаване на неосведомения собственик.
Хората трябва да знаят, че доходите от наем и аренда на физическите лица са освободени от облагане. Те се облагат единствено при фирмите с корпоративен данък.
Ако можем да направим някакъв паралел с времето на българските класици като Елин Пелин, например, както обичат да правят напоследък, изводът е, че някои арендатори, се опитват да отнемат от оскъдния доход на дребния собственик, който чака на рентата от наследствените ниви, за да си плати дървата за огрев през зимата или за лекарствата за болната баба.
За какво друго смятате, че сега трябва да бъдат предупредени собствениците на земя?
Срокът за отдаване на земите под наем или аренда от собствениците е до 31-ти юли, но това е за последно през настоящата 2024 г.
Но ние съветваме всички собственици да сключат договори колкото се може по-рано, за да има време ползвателят на земята да регистрира съответния договор в службата по земеделие.
С промените на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от следващата година – 2025 г., този срок се изтегля един месец по-рано, т.е. става 30-ти юни. Като пак съветваме собствениците да не се чакат последния момент.
Какво правят собствениците на земи, които по една или друга причина не са сключили договор за земеделската си земя?
Всеки собственик, който не е сключил договор за земеделската си земя за предходната година
може да потърси плащането за ползваната му земя в Общинската служба земеделие по местонахождение на имота.
Сумата от средствата може да получи след подаване на заявление, в което се идентифицира, като собственик със съответните документи – представят се удостоверение за наследници, договор за делба или покупко-продажба, и удостоверение за банкова сметка.
Тук бихме искали да добавим също от наше име, че самите фермери често настояват за сключването на наемни договори, които са едногодишни за разлика от арендните, които имат минимален срок от 5 години, защото са безплатни, докато един аренден договор има нотариална такса от около 50 лв. на имот. Освен това е по-лесно да преподпишеш едногодишен договор с нова рента, за да вземеш земята от колегата, отколкото да развалиш аренден договор. И отново не става дума за всички земеделци, разбира се. Но проблемите трябва да се фиксират, защото е странно да слушаме, че се иска минимален срок на арендния договор, при положение, че такъв вече има законово.
Диана Ванчева
