Сеитбата в оптимални срокове след подходящи предшественици, на обработена и наторена почва, създава условия за залагане на оптимален добив още през есента
В последните години есенните и пролетни засушавания създават екстремни условия за развитие на зимните житни култури в началните фази от вегетацията им. Ниското съдържание на продуктивна влага в периода на сеитбата на зимната пшеница задържа поникването на семената. В такива случаи посевите имат доста шарен вид: наред с растения в начален стадий на братене има места, където семената току-що покълват. Такива посеви невинаги презимуват успешно, поради което техният добив отстъпва на посевите, сеитбата на които е направена при оптимални условия.
Известно е каква важна роля за обезпечаване производителността на посева играе надземната вегетативна маса на пшеницата. Интензивното братене осигурява получаването на оптимален стъблостой, а достатъчно развитият листен апарат – висока интензивност на фотосинтетичните процеси, което в крайна сметка определя производителността на всеки посев. Въпреки това ние не винаги обръщаме внимание на това – какво се случва под земята. Корените на зимните растения са също толкова важни за формиране на бъдещия добив, както и стъблата. Осигурявайки поглъщането и транспортирането на вода и разтворените в нея минерални елементи, кореновата система доставя всички вещества, необходими за фотосинтетичния процес, а обратно към нея постъпват органични вещества. Следователно растителният организъм е сложна система, частите на която не могат да функционират поотделно.
Кореновата система при меката зимна пшеница е от брадест тип, добре разклонена, основната маса от нея се залага в орния почвен слой. В отделни години при достатъчно съдържание на влага в почвата някои корени на пшеницата са способни да проникнат на значителна дълбочина – до 1,5-2,0 м, а понякога и повече. Въпреки това по-голямата част от кореновата система е разположена на дълбочина до 30 см, и именно в тази зона протича най-интензивното поглъщане на почвена влага и минерални елементи.
Кореновата система на меката зимна пшеница и другите житни култури се състои от първични (зародишни или ембрионални) корени, образуващи се в ембрионалния хипокотил на семената, намиращи се в стадий на поникване, и стъблени (вторични, възлови), развиващи се от възела на братене. Количеството първични корени при пшеницата се колебае в границите между три – шест (средно – пет, тяхното количество зависи от сортовите особености). Отнесени към цялата коренова система масата на първичните корени е 1– 14%. В началните етапи на вегетация растенията на пшеницата се хранят само с тяхна помощ. По време на братенето от всяко ново стъбло обикновено израстват по два вторични корена. Тези корени осигуряват храненето на страничните стъбла на растенията. Всъщност интензивността на образуване на вторични корени и братенето на растенията са тясно свързани помежду си. Ролята на първичните корени в този период до известна степен намалява, но въпреки това те не отмират, а функционират до края на вегетацията и осигуряват храненето на главното стъбло. В случая, ако растенията не образуват вторични корени (поради засушаване), първичните вземат основната функция на хранене. Въпреки това основната маса вода и минерални вещества при нормални условия на вегетация се поглъщат именно от вторичните корени, поради това бъдещата производителност на посева в голяма степен зависи именно от тях.
Когато пшеницата се засее в оптималните срокове, в началото на зимата, първичните корени са способни да проникнат в дълбочина до 1 м, а вторичните – на 30 – 60 см. С възстановяване на пролетната вегетация растежът на кореновата система се възобновява и продължава до фаза восъчна зрелост. Най-интензивно кореновата система расте (до 2,5 см/ден) в периода на есенната вегетация. Пролетта скоростта на кореновото нарастване постепенно спада: така във фаза изкласяване тя не превишава 1 – 1,5 см/ден. В различните периоди на органогенеза на пшеничните растения разпределението на корените в почвените хоризонти също не е еднакво. Така, в периода на влизане на културата в изкласяване, основната маса корени (до 60%) е разположена на дълбочина до 20 см, в хоризонта 20 – 40 см се съдържат 25 – 30%, в 40 – 60 см – 6%, в 60 – 80 см – 3% и в 80 – 100 см – 2% от корените на растенията. В периода на цъфтеж на пшеницата относителното им количество в хоризонта 0 – 40 см намалява до 50%, а в хоризонта 40 – 80 см се увеличава до 45%. В най-дълбоките слоеве на почвата броят на корените също се увеличава до известна степен.
Интензивността на развитие на първичната и вторичната коренова система зависи от редица фактори
Установено е, че на преовлажнени почви вследствие нарушения газообмен първичните и вторични корени се развиват слабо и само в повърхностните слоеве почва. При ниска влажност развитието на вторичните корени е затормозено, а в случай на значителен дефицит на влага те въобще не се образуват.
