Средното съдържание на органична материя в почвите в България е под 2%, а съдържанието на въглерод е около или под 1%. В област Ямбол и районите около Бургас и Айтос обаче, наблюдаваме органична материя в рамките на 3-4% и 2% съдържание на въглерод. Това е 2-3 пъти над средното за страната и е резултат от 7-10 години работа в конкретни стопанства, насочени към алтернативно земеделие.
Тези данни изнесе агроном Христо Николов – основател и съдружник в българската компания за въглеродно земеделие Карбонсейф по време на семинар за земеделци, организиран от фирма Амитица.
Карбонсейф изпълнява първата програма за въглеродно земеделие в България. Съвсем скоро ще представи на пазара първите сертификати за въглеродни кредити за доброволни пазари. В процеса на работата си и изследването на стотици почвени проби от цялата страна, компанията е натрупала огромна база данни за състоянието на почвите в България.
Какво е обяснението на специалиста и какво може да се направи?
Индустриализацията на земеделието през последните 40-50 години е довела до значителни промени, включително и до деградация на почвите, обяснява агр. Христо Николов. От началото на 2022 г. усилено работим на територията на цялата страна и резултатите от агрохимичните изпитвания през последните три години са изненадващи. Установяваме здрави и силни почви на места, където хората не предполагат, че ги има. Тези почви са станали такива буквално по неволя.
В момента най-добрите и най-плодородните почви, с най-голям органичен запас и най-високо съдържание на въглерод, се намират на територията на област Ямбол. Това се случва в стопанства, където алтернативни мерки за почвени обработки като но-тил, стрип-тил и вертикални обработки са внедрени по неволя. Технологията на производство е променена преди 7-10 години и в момента тези земеделци виждат резултатите.
Най-важното е да мислим как да се грижим за почвата и да я храним, а не да храним само растенията. Индустриалното земеделие прави обратното, използвайки готови и шаблонни технологии за високи добиви. Въпреки че тези добиви се постигат, когато калкулираме себестойността на продукцията и разгледаме дългосрочния ефект върху почвата, става ясно, че този тип производство е пагубен. Ако искаме да продължим да работим земеделие на същата земя и след 10 години, трябва да направим рязък завой и да се върнем към по-устойчиви практики. Земеделието по шаблон вече не е печелившо.
В Карбонсейф насърчаваме системна работа в посока възстановяване на почвата и нейното хранене на първо място, а след това мисъл и грижа за културите. Нашата цел е да нахраним почвата и да я поддържаме здрава, като й помагаме да се възстанови и регенерира. След това се фокусираме върху конкретната култура, която включваме в сеитбооборота. В този контекст, използването на деструктури е основен метод за ускоряване на процеса на разграждане на растителни остатъци и увеличаване на количеството органична материя в почвата. Важно е обаче да разглеждаме това като част от цялостна стратегия за управление на стопанството.
Одитна мисия за верифициране на първите въглеродни сертификати на българската компания Carbonsafe
Терминът “въглеродно земеделие” е по-скоро маркетингов етикет, който се наложи през последните 3-4 години в резултат на интереса на офсетните пазари към въглеродните кредити, генерирани от земеделието. Въглеродното земеделие всъщност представлява чиста форма на регенеративно земеделие. Това е тип управление на производството на селскостопански култури, който насърчава оставянето на максимално количество растителни остатъци в почвата, третирането им с подходящи целулозоразграждащи бактерии и микроорганизми, както и осигуряването на храна за тези бактерии и микроорганизми, за да могат те да “работят”. След това тези растителни остатъци се размесват с почвата.
Когато фокусът е върху секвестирането на въглерод и трайното му улавяне в почвата, конвенционалните обработки с преобръщане на почвените пластове са противопоказни. Това е така, защото всичко, което сме вкарали в почвата като въглерод, оставайки открито на повърхността, се окислява и се връща обратно в атмосферата.
Насърчават се обработки като но-тил, стрип-тил и различни вертикални обработки. Един стърнищен култиватор или обикновен продълбочител работи много по-ефективно от плуга при подготовката на почвата за създаване на добри условия за посева. В същото време тези методи предпазват от ветрова и водна ерозия, окисляване на въглерода и загуба на органична материя.
Не сме съгласни с намаляването на минералното торене. Това е дълъг процес, който не може да бъде спрян от раз. Основната задача на земеделеца е да произвежда и да генерира печалба. Трябва да постигнем добив и да спечелим от производството. Когато почвите са изтощени и трябва да ги възстановяваме, докато продължаваме да произвеждаме, трябва първо да помислим как ще вкараме храна в почвата и как да осигурим енергия на микроорганизмите, които ще превърнат растителните остатъци в органична материя. След това, разбира се, трябва да осигурим достатъчно храна за растенията.
С участниците в програмата на Карбонсейф задължително правим подробни почвени проби на всеки 12-14 месеца. Картираме стопанствата на клетки и полета, които ежегодно се пробовземат и изпитват, за да можем да направим максимално точна калкулация на необходимото количество храна за постигане на желания добив. Ежегодно се редуцират нормите на торене.
Въглеродни кредити: Как те работят в полза на фермерите и планетата
В конвенционалното зърнопроизводство в региони като Карлово и Пловдив, добивите варират между 450-650 кг/дка от пшеницата, което е средното за Централна Южна България с изключение на някои микрорайони. При такова производство на полето остават 200-250 кг растителни остатъци от слама. Ако по време на жътвата сламата бъде насечена и при подходящи метеорологични условия третирана с деструктури, и размесена с почвата – с дискова брана или друг инвентар за вертикална обработка, е необходимо да осигурим поне 1-1,5 кг азот и същото количество фосфор на микроорганизмите и бактериите, за да имат енергията да разградят растителните остатъци.
На базата на множество научни данни и опити, проведени в продължение на повече от 10 години както в България, така и в световен мащаб, е установено, че за 100 кг растителни остатъци, третирани с деструктури, е необходимо да се добавят по 0,5 кг активно вещество азот и фосфор. Това осигурява енергия на бактериите и микроорганизмите, за да могат те да разграждат растителните остатъци и да увеличават съдържанието на органична материя в почвата.
В момента сме свидетели на мъртви почви. Колкото и бактерии и микроорганизми да вкарваме в почвата, ако те нямат условия за развитие и храна, те умират. Ако от мъртва почва се ожъне пшеницата и се изнесе сламата, препаратите и бактериите нямат работа и среда за развитие. Същото важи и за бактериите и гъбите, предназначени за растителна защита. Ако не им създадем подходящи условия и среда, в която да се хранят, те няма къде да живеят.
В почви със съдържание на органично вещество под 1-1,5%, колкото и живи организми да вкараме, ако не им осигурим растителни остатъци и енергия за разграждането им, те умират. Инвестирането в почвата с такива продукти изисква и нашата ангажираност. Торенето с оборски торове е изключително полезно, но е тежко и сложно и може да се прилага само в райони с големи животновъдни обекти. Оставянето на големи количества растителни остатъци е много полезно, а разширяването на сеитбооборота е стратегически важно.
Монокултурното земеделие или въртенето на две култури в продължение на 5-10 години, което е често срещано в България, води до едностранчиво изтощаване на почвата и увеличаване на болести и неприятели. Това създава среда за развитие на вредни бактерии и гъби. Третирането им с химически продукти води до резистентност и постепенно намалява производствения потенциал на площите. Разнообразяването на сеитбооборота и включването на различни видове (смески) от междинни и покривни култури е от огромно значение за по-бързото възстановяване на почвите и създаване на добра среда за развитие на полезни гъби и микроорганизми.
Решения обаче има, но те изискват цялостна стратегия, каквато предлага Карбонсейф на земеделците, с които работи.
