Активната фаза от живота на растенията започва с покълване на семената. Затова първият етап в технологията на отглеждане на земеделските култури са мерките, насочени към повишаване жизнеспособността и полската кълняемост на семената.
Всички едносемеделни растения, в т.ч. зърнените (пшеница, ечемик, овес, царевица и др.), имат само един семедел в семето. За разлика от двусемеделните, семеделът в зърното на пшеницата не съдържа запас от хранителни вещества, необходим за покълване, той се съдържа в ендосперма, под формата на нишесте. Когато семето поглъща вода и набъбва, в него се активизират ензими, които превръщат нишестето в разтворима захар. Семеделът поглъща тези захари и ги предава в бързо растящ корен и кълн.
По този начин активирането на ензимната система е ключов фактор по време на поникване на семената на зърнените култури. Затова именно обеззаразяването на семената с композиция от хранителни елементи и биологично активни вещества благоприятства активирането на ензимите.
Освен това хранителните вещества, нанесени върху повърхността на семената, са леснодостъпни за още слаборазвитата коренова система и осигуряват стартово хранене на този важен етап от развитието на растенията.
МОЩНИЯТ И ЗДРАВ КОРЕН Е ОСНОВА ЗА РАЗВИТИЕТО НА РАСТЕНИЕТО
През последните години агрономическата наука все по-често разглежда въпроса за формиране на мощна коренова система, необходима за осигуряване на растенията с хранителни вещества, влага и формиране на висок добив. Заедно с това оттокът на въглерода за изграждане на кореновата система може да бъде фактор за ограничаване на неговото постъпване в генеративните органи. Затова целта преди всичко е високата активност на кореновата система и баланс между нейното развитие и ефективността от използване на хранителните елементи и влагата. Общите подходи към формиране на кореновата система за високи нива на усвояване на отделните неорганични елементи са посочени в графиката.
Нанасянето на отделните хранителни макроелементи върху семената преди сеитба има съществени ограничения, свързани с отрицателното влияние от увеличаване концентрацията на разтвора за третиране върху кълняемостта на семената. Нанасянето на микроелементи върху семената на зърнените култури е възможно поради значително малките дози (5 – 50 г/т), изключвайки медта. Единственият хранителен макроелемент, чието нанасяне върху семената е целесъобразно, е фосфорът във формата на водоразтворим ортофосфат. За тази цел агропазарът предлага препарати на база монокалиев фосфат (МКФ), които са подходящи за нанасяне върху семената в дози 100 – 500 г/т. При прилагане на тази практика не бива да се забравя, че срокът за съхранение на обработените с фосфор семена трябва да се намали до минимум.
ФОСФОРЪТ Е ПЪРВОСТЕПЕНЕН ЕЛЕМЕНТ
В първоначалния период на растеж (първите две седмици след покълване на семената) растенията имат повишена потребност от фосфор. Той взема участие в процесите на синтез и хидролиза на въглеводорода, а фосфорната киселина – в
синтеза на аминокиселините в растенията.
За целесъобразността на всяка предсеитбена обработка на семената трябва да се отбележи следното. Използването на торове на база МКФ през есента при продължително засушаване през септември-октомври, е в състояние да осигури статистически достоверна добавка към добива на зимна пшеница. Тенденция към ръст в добива от ортофосфата се наблюдава през повечето години. Така прилагането на фосфора във форма МКФ в доза 100 – 500 г/т във физическо тегло и нефитотоксични ; микроторове в доза 5 – 30 г/дка е възможно при едновременна обработка на семената на пшеницата с обеззаразителите и при намаляване срокове на съхранение на семената преди сеитба.
Повишаване концентрацията на разтворите за обеззаразяване при недостатъчна влага в есенния период е нежелателно. Трябва да се избягва нанасянето върху повърхността на семената високи дози амониеви, калиеви и медни катиони, защото е възможно проява на фитотоксичност върху младите поници.
