Според периодичния бюлетин по растителна защита основните вредители по пшеницата и ечемика за периода са обикновена полевка, листни въшки, житни мухи, мрежести петна по ечемик.
Как трябва да се наблюдават и обследват посевите за тях? И как да се действа?
Обикновената полевка
При проведените маршрутни обследвания на стърнища и новозасети площи с есенници за установяване състоянието на популацията на обикновената полевка е констатирана плътност от единични дупки до 1 колония на дка. В областите Бургас, Перник и Плевен плътността на неприятеля е около ПИВ – 2 активни колонии на дка.
Обикновената полевка е разпространена повсеместно в цялата страна.
При топло време, с температури над обичайните за сезона, се размножава активно. Ако се намножи в големи размери, може да нанесе сериозни поражения на посевите.
В района на колониите неприятелят опасва поникналите растения и пшеницата прилича на подстригана. Оголените петна се виждат отдалече. Внимание! Характерна особеност на този вредител е целогодишната му активност, защото не натрупва хранителни запаси.
При необходимост на площи с установена плътност над прага на икономическа вредност:
– 2 броя активни колонии на декар – да се използват примамки, които се поставят само в обитаемите ходове на гризачите, за да се предпазят птиците и полезния дивеч от отравяне.
Листни въшки – Констатирана е поява на листни въшки в ниска плътност в областите Варна, Видин и Търговище.
В някои години листните въшки се намножават каламитетно и сериозно затормозяват пшеницата. Освен пряката вреда, те са и преносител на вирусни болести като жълтото ечемичено вджуджаване и др.
Проявата на тези вирусни болести за съжаление се открива едва напролет при започване на вегетацията и може да доведе до разораване на полетата. Най-често симптомите се появяват още през есента и обхващат растенията на хармани.
Химична борба да се изведе срещу ларви, нимфи и възрастни при ПИВ във фенофаза
„поникване” – „братене“: – 10% нападнати растения или 10 бр./растение.
За контрол на листните въшки се използват всички агротехнически мероприятия, като добра обработка на почвата, сеитбообръщение с бобови и др. ненападащи се култури, навременна и качествена сеитба, оптимална посевна норма, комбинирано торене N:P:K, използване на по-ранозрели сортове.
Необходимо е обследване на есенниците, особено на по-ранните посеви и тези на „повторки”, и при отчитане на плътност над прага на икономическа вредност – 10% нападнати растения или 10 бр. листни въшки/растение във фенофаза „поникване” – „братене”, да се предприеме химичен контрол с някой от регистрираните продукти за растителна защита. Това обикновено е в началото на колонизиране. Ако се изчака, въшките могат да бъдат унищожени и от студа, но растенията се оказват масово заразени с вируси.
Житни мухи – Отчетен е летеж на неприятелите в областите Велико Търново, Кюстендил, Сливен и Търговище при по-рано поникналите посеви.
Житните мухи са постоянни и икономически важни неприятели по пшеницата за условията на нашата страна. Поради скрития начин на живот на ларвите и разтегнатия период на летеж на възрастните контролът им е много труден.
Как зависят от срока на сеитба?
Със засяването на пшеницата в оптималния срок (от 1 до 25-30.Х) се избягват почти напълно повредите от хесенската и шведската муха, а тези от черната житна муха се свеждат до незначителни.
При ранна (септемврийска) сеитба пшеницата се напада в значителна стенен както от хесенската и шведската муха, така и от черната житна и житнотревната муха.
При късна (ноемврийска) сеитба нападението на мухите е незначително, като изключение прави само пролетното поколение на черната житна муха.
Оптималната посевна норма, която осигурява гъсти посеви, намалява повредите от житните мухи.
Химичната борба с житните мухи се провежда при достигане на ПИВ: във фенофаза „поникване-братене“ – 3-4 възрастни/м2 .
Мрежести петна по ечемик – В отделни полета в област Добрич се наблюдават ранни прояви на болестта, които към момента са без икономическо значение за културата.
Патогенът се пренася със семената или се запазва в растителните остатъци. По листната петура се образуват дребни, тъмнокафяви закръглени до елиптични петна, заградени от по-светъл венец или характерните кафяво-червени петна, прошарени от напречни и надлъжни линийки, които им придават мрежест вид. Листата завяхват от върха към основата и бързо загиват, без да се разкъсват на ленти.
Агротехническите мерки за контрол са употребата на здрав посевен материал, устойчиви сортове, оптимални условия на сеитба, балансирано торене, унищожаване на самосевките и растителните остатъци. ПИВ: във фенофаза „1-ви – 2-ри възел“ – 5% нападната листна маса.
Рапица
Ропицата е във фаза показване на хипокотила с котиледоните на почвената повърхност – 9 или повече листа оформени.
Основни вредители за периода са обикновена полевка, рапична стъблена бълха, рапична листна оса.
Обикновената полевка е 2 бр. акт. колонии/дка в областите: Бургас, Велико Търново,
Добрич, Монтана, Пазарджик, Плевен, Разград, Стара Загора, Търговище и Шумен.
Полевката живее на колонии в система от преплетени дълги ходове с различен брой дупки
на повърхността. Обитаемите колонии се разпознават по изхвърлената пръст до добре изгладения отвор, по екскрементите около отвора и вмъкнатите зелени листа в него, както и с по-добре очертаните отъпкани пътечки, които водят до отвора.
Рапичната стъблена бълха има нападение под ПИВ (2 бр./м2 ) – констатирано в областите: Бургас, Варна и Монтана. В областите Разград и Търговище отчетеното нападение от неприятеля е около и над ПИВ.
Неприятелят се концентрира по рапицата веднага след нейното поникване. Тогава младите растения са най-чувствителни на повредите. Възрастните повреждат кълновете, котиледоните и младите листа. Те нагризват горния или долния епидермис и паренхима във вид на малки отвори. Химичният контрол срещу рапичната стъблена бълха се извежда срещу възрастните преди яйцеснасяне, при ПИВ: във фенофаза „поникване” – 2 бр. възрастни/м2 ; във фенофаза „разтворен трети лист – „9 или повече оформени листа“ – 4 бр. възрастни/м2
При рапичната листна оса е установена плътност под ПИВ в областите Варна и Разград; около и над ПИВ в областите Бургас, Видин и Търговище.
Повреди нанасят младите лъжегъсеници, които се хранят по долната страна на листа, като нагризват първоначално долния епидермис под формата на малки ямички, а по-късно прогризват отвори или правят периферни нагризвания.
При масово нападение нагризват листните дръжки и вегетационния връх. Могат напълно да обезлистят растенията, особено при топла и суха есен. Силно повредените растения загиват още през есента. Към химичен контрол се преминава през есента при достигане на ПИВ: – 2-3 броя лъжегъсеници/м2 .
