Изтекъл документ, видян от Financial Times, показва, че Европейската комисия се готви да предложи кардинални промени в начина, по който се разпределят над 750 милиарда евро от фондовете за земеделие и регионално развитие. Планът, който ще бъде представен официално утре, предвижда обединяване на стотици програми в единна финансова рамка за всяка страна членка и нова формула за изчисление на националните бюджети. Това е промяна, която никой не очакваше в този мащаб, но която беше загатната още в използвания от еврокомисаря Кристоф Хансен израз „фермери на свободата“ – формулировка, която, както предвиждахме в zemedeleca.bg, можеше да означава именно приоритизиране на граничните региони с роля в сигурността на Съюза.
Какво предвижда проектът на Комисията
Предложението включва обединяване на два ключови компонента: 392 милиарда евро за кохезионна политика и 387 милиарда евро за Общата селскостопанска политика (ОСП) в рамките на следващия седемгодишен бюджет на ЕС. Вместо досегашната система от програми, всяка държава ще получава единна бюджетна рамка, наречена „национален плик“, която ще може да разпределя според приоритетите си – включително за отбрана и сигурност.
Според текста, формулата за изчисление ще бъде нова и значително различна от досегашната. Премахва се категоризацията на регионите по ниво на развитие, а се въвеждат нови критерии, сред които площта на земеделската земя и нивото на директните плащания на хектар.
Какво означава това за България
България попада в групата на страните с големи земеделски площи и ниски на хектар плащания – профил, който според анализатори ще бъде сред най-облагодетелстваните от новата формула. Според Роми Ханзум от берлинския мозъчен тръст „Жак Делор“, страните от Източна Европа ще спечелят, докато държави като Франция, Испания и донякъде Германия могат да загубят средства.
Целта на предложението е, според документа, да се намали така наречената „пропаст в агропросперитета“ между старите и новите членки. Това се отнася както до директните плащания на хектар, така и до достъпа до финансиране по други програми. За България това би означавало възможност за по-високи плащания, но и по-голяма отговорност при разпределянето на средствата.
Повече гъвкавост за столиците, по-малко роля за регионите
Едно от най-оспорваните предложения в проекта е концепцията всяка страна членка да управлява единна сума за всички направления – без вътрешно разделение по политики. Това ще позволи на правителствата да пренасочват средства от селско стопанство и регионално развитие към отбрана и други нововъзникващи приоритети.
Документът предвижда и въвеждане на нови приоритети в бюджета, свързани с външната сигурност. Това може да засили позицията на държави, граничещи с Русия и Беларус (Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия). Именно тези гранични държави ще бъдат поставени в нова роля – не просто като получатели, а като ключови зони за сигурност, към които ще се насочват целенасочени инвестиции.
Финансовата рамка ще бъде ограничена от горен и долен праг: всяка държава ще получава между 80% и 105% от предходния си бюджетен обем – мярка, която цели да смекчи ефекта от преразпределението.
Кой се противопоставя
Предложението вече е обект на критика от страна на Комитета на регионите на ЕС. Председателят Ката Тюто коментира, че проектът рискува да превърне общия бюджет в „празен чек“ за националните правителства, ограничавайки влиянието на местните и регионалните власти.
Какво следва
Предложението на Европейската комисия предстои да бъде представено официално и след това подложено на преговори между държавите членки. То трябва да бъде прието с единодушие от всички 27 страни. Ако бъде одобрено, моделът ще означава значителна промяна в начина, по който България получава и управлява средства по линия на ОСП и кохезионната политика.
За българските фермери това може да означава по-високи плащания и по-ясни бюджетни параметри, но и ново предизвикателство: как националната администрация ще формулира приоритетите и ще защити нуждите на сектора, когато ще носи и пълната отговорност за разпределението.
