Фалити, дефицит на ликвидност и натиск върху фермерските баланси: агрокредиторите в САЩ описват тревожна картина, която е все по-разпознаваема и в България. Броят на фалитите на ферми по специалния земеделски режим (Глава 12) в САЩ вече надвишава общия за цялата 2024 г. – и сме едва в средата на годината.
Повече фермери се отказват, без да сменят банката
Агрокредитори от Ag Resource Management споделят, че в разговори с клиенти, прекратили отношенията с тях, става ясно: фермерите не търсят други кредитори – просто спират да се занимават със земеделие. „Това е най-голямата вълна на откази, която съм виждала“, казва Ашли Арингтън от ARM.
Разходите надхвърлят доходите
Причината е ясна: високите разходи за торове, горива, техника и лизинги, в комбинация със слаби пазарни цени. Работният капитал вече е изчерпан, а кешовите буфери – стопени. „Това беше първата защита при ценови колебания, а вече я няма. И сега дори не можем да им помогнем – прекалено късно е“, казва Арингтън. Наблюденията ѝ се потвърждават от статистиката: само до юли 2025 г. са отчетени 259 фалита по Глава 12, спрямо 216 за цялата 2024 г.
През последното десетилетие пикът на фермерските фалити е бил през 2019 г. – с 599 случая, след търговската война между САЩ и Китай. След този период фалитите намаляваха, но от началото на 2025 г. отново тръгват нагоре.
Несигурността е новата константа
Според агробанки от Средния Запад на САЩ, най-често фермерите не говорят за растеж, а за оцеляване. „Обсъждаме как да се пригодят към сезона, не как да разширяват площите“, коментира Криста Принц от Citizens State Bank. Тя допълва, че в последните няколко години се наблюдава масово източване на ликвидност от сектора. „Сега говорим не за инвестиции, а за пренареждане на баланси. Въпросът вече не е ‘какво ще купиш’, а ‘какво можеш да удържиш’.“
Нарастващи фалити – и географска концентрация
Най-засегнат щат до април е Айова. В Арканзас е отчетена над една четвърт от всички фалити за региона, според Райън Лой, преподавател и икономист в Университета на Арканзас. Това показва и важен модел: макар и кризата да е обща, интензитетът ѝ зависи от местната структура на стопанствата, наличието на диверсификация и кредитната експозиция.
В България липсват официални публични данни за фалити по земеделски стопанства, но тенденцията на отпадане на производители е осезаема – особено в зърнопроизводството, където спадовете в цените вече не могат да се покрият от натрупани буфери или обем.
Финансово оцеляване чрез преструктуриране
Агрокредиторите посочват, че фермерите, които ще оцелеят, са тези, които вече са предприели действия – преструктуриране, разсрочване, консолидиране на задължения. „Много от фалитите вече се случиха. Който остане, ще трябва да мисли различно“, казват от ARM.
Назад към диверсификацията
Кредитните институции отчитат ръст в разговорите за допълнителни доходи извън фермата. Връщаме се към модели от преди 6–7 години, където извънземеделският доход е част от баланса. Темата е отново на масата – включително и в България, където нестабилността при борсовите цени вече изяжда дори добре структурирани стопанства.
Изходите – и пределът
Финансовият натиск в земеделието в САЩ – и по много признаци и у нас – вече не е въпрос на конюнктура, а на модел. Производителите, които оцеляват, не търсят кредити. Те търсят начини да сменят архитектурата на бизнеса си, преди тя да ги смачка.
За едни надеждата е стратегия. За други – последен актив.
