Изтекли документи, видени от Financial Times и Reuters, показват, че Европейската комисия се готви да предложи дълбока и концептуална реформа в бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2027 г. Наред с обединяването на всички разходни програми в единен бюджетен пакет за всяка страна, Комисията предлага и въвеждане на таван за годишните субсидии, които един земеделски производител може да получава.
Концентриран ресурс – нова логика
Предложението предвижда:
- премахване на класификацията на регионите по ниво на развитие;
- нова формула за изчисление, базирана на площ и ниво на плащане на хектар;
- възможност държавите да преразпределят ресурси към отбрана и външна сигурност.
Особено важен елемент е въвеждането на прогресивно ограничение върху директните плащания:
- над 20 000 евро – намаление с 25%;
- над 50 000 евро – с 50%;
- над 75 000 евро – с 75%;
- таван от 100 000 евро годишно.
Това е първият сериозен опит от страна на Брюксел да ограничи натрупването на субсидии при най-големите получатели – агроиндустриални групи и едрите земевладелци. Предишни предложения в тази посока бяха отхвърлени от държавите членки под натиска на националните аграрни интереси.
Проектът също така потвърждава, че директната подкрепа за доходите на фермерите ще остане „заключена“ – т.е. средствата не могат да бъдат използвани за други цели. Наред с това се предвижда въвеждане на общоевропейски екологични изисквания, които фермерите трябва да изпълняват, за да получават субсидии. Държавите членки ще могат да добавят и свои национални условия.
Предвижда се също сливане на настоящата двустълбова структура на ОСП в една обща рамка – ход, срещу който вече се обяви европейското фермерско лоби COPA-COGECA.
Граничните региони – новата периферия на сигурността
Предложението приоритизира инвестициите към граничните райони със стратегическа роля – държави, граничещи с Русия и Беларус, като Полша, Литва, Латвия, Естония и Финландия. Формулировката „фермери на свободата“, използвана от еврокомисаря Кристоф Хансен, получава конкретно съдържание: производителите в граничните зони се превръщат в част от сигурността на Съюза.
Всяка страна ще получи единен национален „плик“, който може да се движи в рамките на 80% до 105% от досегашното финансиране. Но свободата за вътрешно преразпределение ще бъде значително по-голяма.
Какво означава това за България
България се намира в ситуация, в която новата формула може да ѝ донесе повече средства – заради ниските нива на директни плащания и голямата площ. Но това ще постави и нов тип отговорност върху администрацията: ясни приоритети, стратегическа защита на сектора, политическа воля.
Моделът изглежда справедлив за малките и средни стопанства, но няма да бъде безболезнен за едрите структури, които ще видят пряко отражение от новите тавани.
Реакции и следващи стъпки
Европейският комитет на регионите вече критикува концепцията за премахване на вътрешното програмиране, като предупреждава за риск от концентрация на власт и отслабване на регионалното участие.
Предложението на ЕК ще бъде представено официално утре. Следват политически преговори между страните членки, като одобрението изисква пълно единодушие.
Новата архитектура на бюджета не е просто техническа реформа. Тя отразява смяната на философията: от компенсиране към пренареждане. И от субсидия към геостратегически инструмент.
За българските фермери въпросът вече не е само колко ще получат. А дали ще могат да формулират защо.
