От кампания 2025 г. насам от одобрените директни плащания на всеки стопанин се удържат 1,5 на сто за Взаимоспомагателния фонд към ДФ „Земеделие“ — инструментът, който трябва да компенсира щети от градушки, наводнения и други неблагоприятни климатични събития. Средствата са налични; редът за тяхното разходване не е: текстовете, които го уреждат, отпаднаха през февруари при смяната на правителствата и се върнаха в парламента чак в средата на юли, по депутатска пътека. Следват второ гласуване след ваканцията и наредба за прилагане. Хронология по документи — какво е събрано, какво предвиждат проектите и какво остава да се случи, преди фондът да изплати първото обезщетение.
Числата
Към 21 юли 2026 г. по удръжката от 1,5 на сто върху одобрените средства за директни плащания са натрупани 11 043 476 евро — числото е от отговор на Министерството на земеделието и храните на запитване на специализирана медия. Прогнозните постъпления занапред са около 11 млн. евро годишно. „Събрахме над 10 милиона евро“, потвърди в края на юли и заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев — в изявления от изложението „Ден на полета“ край добричкото село Паскалево, публикувани в специализирания печат на 3 август. И добави ключовото изречение: „Към момента акумулираните средства не могат да бъдат изразходвани без законова основа.“
Мащабът на риска, срещу който фондът е замислен, върви успоредно: само за една седмица в края на юли областните комисии са описали щети от градушки върху 1 800 хектара — 18 хиляди декара, по данни, съобщени от самия заместник-министър. „Проблемът се засилва и няма как да бъде сведен до нула“, каза той.
Какво е фондът и защо няма правила
Взаимоспомагателният фонд не е нова хрумка. Законът за подпомагане на земеделските производители отдавна възлага на ДФ „Земеделие“ да изпълнява функциите му, а по Стратегическия план той е българското приложение на инструмента за управление на риска по чл. 76, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/2115 — с индикативен ресурс от порядъка на 25 млн. евро годишно. Удръжката от 1,5 на сто стъпва на чл. 19 от същия регламент, който позволява част от директните плащания да се насочва към инструменти за управление на риска.
Липсва обаче втората половина на конструкцията: разписаните в закона източници, ред и правила, по които събраното да се превръща в обезщетения. Тази половина има своя история, и тя обяснява защо в третата година на Стратегическия план фондът има пари и няма механизъм.
Хронологията: правилата отпаднаха веднъж и се върнаха по друга пътека
Август 2025 г. Министерството на земеделието и храните, тогава при министър Георги Тахов, завършва проект за изменение и допълнение на ЗПЗП, който урежда фонда; проектът минава едномесечно обществено обсъждане.
5 февруари 2026 г. Законопроектът на Министерския съвет е приет единодушно на първо четене от Комисията по земеделие, храни и гори на 51-то Народно събрание.
19–20 февруари 2026 г. Две седмици по-късно комисията приема само орязана версия на промените — техническите текстове, необходими за старта на кампания 2026, включително подаването на заявления без квалифициран електронен подпис. Текстовете за фонда отпадат. Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ излиза с писмена позиция срещу оттеглянето на пълния проект. Следва смяната на правителствата — и уредбата на фонда остава извън дневния ред до лятото.
15 юли 2026 г. Група народни представители от „Прогресивна България“ внася нов законопроект за изменение и допълнение на ЗПЗП (№ 52-654-01-91), който връща уредбата на фонда — този път по депутатска пътека, без обществено обсъждане и междуведомствено съгласуване. Разгледахме проекта подробно в разбора от средата на юли.
21 юли 2026 г. Комисията по земеделие разглежда проекта на извънредно заседание; същия ден са внесени още два законопроекта за същия закон (№ 52-654-01-100 и № 52-654-01-102), а МЗХ оповестява числото 11 043 476 евро.
Краят на юли 2026 г. По думите на заместник-министър Янчев проектът е приет на първо гласуване. „Едно от измененията, които в момента върви през Закона за подпомагане на земеделските производители, цели да бъдат разписани правилата, по които този взаимоспомагателен фонд да функционира“, обясни той.
Предстои: обединяване на проектите и второ гласуване след парламентарната ваканция — Янчев изразява очакване законът да влезе в сила до края на годината — и след това наредба за прилагането му, която самият той посочва като задължителна следваща стъпка: „ще се наложи да подготвим и наредба…, така че да има реален механизъм, по който земеделските стопани да бъдат обезщетявани при природни бедствия“.
От тази последователност следва и фактическата равносметка за стопаните: при закон до края на годината и наредба след него обезщетения от фонда през 2026 г. няма да има. Удръжката междувременно тече втора кампания подред.
Какво предвижда юлският проект
Проектът от 15 юли за пръв път разписва откъде идват парите на фонда. Новите т. 15 и 16 на чл. 14, ал. 1 от ЗПЗП посочват два източника освен удръжката: средствата по чл. 19 от Регламент 2021/2115 и „депозираните и непотърсени от правоимащите лица средства“ по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, за които десетгодишният срок е изтекъл — рентите за „белите петна“, които ползвателите на масиви внасят по общинските сметки за чужди средства и които собствениците не са потърсили в давностния срок. Проектът предвижда тези суми да се превеждат еднократно на ДФ „Земеделие“ до края на януари на следващата година, да се разходват „единствено“ за инструмента за управление на риска и неизразходваното да преминава като преходен остатък.
Два нюанса от разбора ни стоят и тук. Първият: тези пари и по действащия ред не се връщат на собствениците след десетата година — давността ги е отнела; новото не е посягането, а предназначението. Вторият е счетоводен: „сметка за чужди средства“ е сметка за пари, които не са на фонда, а същият закон нарежда те да се разходват; какво става, ако правоимащ се яви след срока при непротивопоставена или прекъсвана давност, проектът не урежда. Колко са изобщо тези средства, никой публично не е казвал — редакцията поиска днес по ЗДОИ данните от МЗХ и от извадка общини и ще публикува отговорите.
Име, което и администрацията бърка
Една подробност от изявленията в края на юли заслужава отбелязване, защото не е заяждане, а измерител. И въпросът, и отговорът на заместник-министъра говорят за „Гаранционния фонд“. Законовото име на инструмента е Взаимоспомагателен фонд — гаранционните фондове са друг институт, познат от застраховането и от банковото дело, с друга функция. Когато удръжката тече втора година, а името на фонда, който тя пълни, се разменя свободно в публичния разговор, това само по себе си описва докъде е стигнало институционалното му изграждане.
Какво остава да се случи, по ред
Обединен доклад на комисията по трите законопроекта; второ гласуване в пленарната зала след ваканцията; обнародване; наредба за прилагане, с обществено обсъждане по Закона за нормативните актове; правила за предявяване и оценка на щетите; и едва тогава — първото обезщетение. Всяко от тези стъпала има свой срок и свой риск от забавяне, а февруарският епизод показа, че приет на първо четене текст не е приет закон. Дотогава фондът остава това, което е към 3 август 2026 г.: 11 043 476 евро, име в закона и удръжка, която продължава да се начислява.
Източници
Отговор на Министерството на земеделието и храните на медийно запитване относно капитализирането на Взаимоспомагателния фонд, оповестен на 21 юли 2026 г. — натрупани 11 043 476 евро, прогнозни постъпления около 11 млн. евро годишно.
Изявления на заместник-министъра на земеделието и храните Янислав Янчев от изложението „Ден на полета“ край с. Паскалево, община Добричка (28–30 юли 2026 г.), публикувани в специализирания печат на 3 август 2026 г.
Законопроект за изменение и допълнение на ЗПЗП № 52-654-01-91 от 15 юли 2026 г. с мотиви и предварителна оценка на въздействието; законопроекти № 52-654-01-100 и № 52-654-01-102 от 21 юли 2026 г.; извънредно заседание на Комисията по земеделие, храни и гори на 21 юли 2026 г.
Съобщения за заседанията на Комисията по земеделие, храни и гори на 51-то Народно събрание от 5 февруари и 19–20 февруари 2026 г.; позиция на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ от 20 февруари 2026 г. срещу оттеглянето на законопроекта на Министерския съвет.
Закон за подпомагане на земеделските производители — чл. 14; Закон за собствеността и ползването на земеделските земи — чл. 37в, ал. 7; Регламент (ЕС) 2021/2115 — чл. 19 и чл. 76, параграф 3, буква „б“; Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от средата на юли 2026 г., материалите за становищата на браншовите организации и за законодателния актив на 52-то Народно събрание.
Понятия
Взаимоспомагателен фонд — инструмент за управление на риска по чл. 76, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/2115, чиито функции по ЗПЗП изпълнява ДФ „Земеделие“; предназначен за компенсации при неблагоприятни климатични събития, с индикативен ресурс по Стратегическия план от около 25 млн. евро годишно.
Удръжка от 1,5 на сто — отчисление от одобрените средства за директни плащания, което захранва фонда; прилага се от кампания 2025 г. на основание чл. 19 от Регламент (ЕС) 2021/2115.
„Бели петна“ — имоти на собственици без декларация и без договор, включвани служебно в масивите за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ; ползвателят внася дължимото рентно плащане по общинска сметка за чужди средства, откъдето собственикът може да го потърси в десетгодишен давностен срок.
Сметка за чужди средства — бюджетна сметка за пари, които институцията съхранява, без да са нейни; юлският проект предвижда непотърсените ренти да се превеждат по такава сметка на ДФ „Земеделие“ и едновременно да се разходват за инструмента за управление на риска.
Депутатска пътека — внасяне на законопроект от народни представители вместо от Министерския съвет; спестява общественото обсъждане и междуведомственото съгласуване, а единственият аналитичен филтър остава предварителната оценка на въздействието.
Наредба за прилагане — подзаконов акт, без който законовата уредба на фонда не може да произведе реални плащания; изготвя се след влизането на закона в сила и минава собствено обществено обсъждане.
