Писмото води Италия, третият по големина нетен платец в ЕС, и то е отговор на групата на Мерц, която иска съкращения със стотици милиарди. В писмото на седемнадесетте няма искане за отделен бюджет за общата селскостопанска политика, какъвто иска Европейският парламент, а бюджетът се приема единодушно.
„Сега не е моментът Европа да намалява амбициите си“, пишат лидерите на 17 държави от ЕС в писмо до ирландския министър-председател Майкъл Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС до края на годината. Зад общата фраза стои конкретно искане: общият обем на бюджета за 2028–2034 г. да остане такъв, какъвто е в преговорната рамка на кипърското председателство от юни, а парите за общата селскостопанска политика (ОСП) и за кохезията да не бъдат намалявани повече. Писмото, за което съобщи Euronews на 3 октомври, е изпратено преди ирландското председателство да преработи преговорната рамка – документа, с който председателството стеснява спора между държавите до числа, които лидерите да договорят. Първи са подписали италианският министър-председател Джорджа Мелони и румънският президент Никушор Дан. Сред подписалите е и България.
Останалите искания показват откъде седемнадесетте предлагат да дойдат парите. Те са готови да обсъждат нови собствени ресурси на ЕС, стига да не натоварват пряко националните бюджети, предлагат по-бавно изплащане на заема по NextGenerationEU (пакета за възстановяване след пандемията, за който ЕС взе общ дълг) и ограничен общ дълг за ясно определени стратегически цели. И настояват, че в следващата рамка няма място за отстъпките от вноските, защото обстоятелствата, които някога са ги оправдавали, „коренно са се променили“.
Откъде идват отстъпките
Отстъпките датират от 1984 г. На Европейския съвет във Фонтенбло през 1984 г. тогавашните десет държави се съгласиха да намалят вноската на Обединеното кралство, което смяташе, че плаща несъразмерно много спрямо икономиката си, а получава малко, защото земеделието му е по-малко от френското или италианското. След британския пример корекции поискаха и други държави. Обединеното кралство излезе от ЕС, но корекциите останаха: в сегашната рамка 2021–2027 г. пет държави получават годишно намаление на вноската си, изчислена по брутния национален доход (БНД).
Таблица 1. Годишни отстъпки от вноските в бюджета на ЕС, 2021–2027 г. (млн. евро, цени от 2020 г.)
| Държава | Годишна отстъпка |
| Германия | 3 671 |
| Нидерландия | 1 921 |
| Швеция | 1 069 |
| Австрия | 565 |
| Дания | 377 |
| Общо | 7 603 |
Източник: Европейска комисия, „Rebates“ (по Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 за системата на собствените ресурси).
Отстъпките не изчезват от бюджета – те се финансират от всички държави членки пропорционално на техния БНД, включително от самите пет държави получатели. Числата в таблицата са в цени от 2020 г. В бюджета на ЕС за 2026 г., след преизчисляването в текущи цени, петте брутни корекции са общо 9,448 млрд. евро, а делът на България във финансирането им е 54,7 млн. евро. Корекциите са определени в решението за собствените ресурси само за периода 2021–2027 г., затова въпросът дали ще продължат след 2027 г. е част от сегашните преговори. Още в съвместната си декларация от 26 май групата, известна като „Приятели на сближаването“, пише, че няма „политическа или икономическа обосновка“ те да бъдат въведени отново.
Двата лагера
На 28 август шест държави – Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция – поискаха следващият бюджет да бъде намален със стотици милиарди евро спрямо предложението на Комисията. Пет от тях са държавите с отстъпки. В брюкселския бюлетин на POLITICO от 2 октомври германският канцлер Фридрих Мерц е описан като лидер на групата, а дипломатите, с които е говорил вестникът, не очакват той или евентуален негов наследник да отстъпи, защото в Германия няма подкрепа за по-големи плащания към ЕС.
Отсреща е групата, която подписа писмото. През май декларацията беше подписана от 16 държави: България, Гърция, Естония, Испания, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия. През октомври към тях се присъедини и Кипър, който до 30 юни председателстваше Съвета.
Групата се води от Италия, а Италия е третият по големина нетен платец в ЕС: внася повече, отколкото получава, но няма отстъпка. На 11 юни Мелони нарече отстъпките „анахронизъм“ и заяви, че ако не бъдат премахнати, Италия ще поиска „същата привилегия“. Сметката на Рим е проста: Италия плаща нетно, не получава корекция и има големи плащания по ОСП и кохезията за юга си. Затова линията в спора не минава чисто между платци и получатели. Петте държави с отстъпки са в лагера на съкращенията, а нетният платец без отстъпка води другия.
В писмото седемнадесетте не искат нито отделен бюджет за общата селскостопанска политика, нито конкретна сума. Те искат да се запази общият размер на бюджета, а част от сметката да бъде намерена от приходната страна – включително чрез премахване на отстъпките, които днес намаляват вноските на пет държави.
Кой не е подписал
Извън двата лагера остават четири държави. Ирландия председателства Съвета, а председателството посредничи между държавите и по правило не подписва позиции на групи. Белгия и Люксембург не са сред подписалите нито писмото, нито искането на шестте от 28 август. Най-съществено е отсъствието на Франция, която е най-големият получател по ОСП и няма отстъпка. Анализ на Института „Жак Делор“ описва френската дилема още през 2024 г.: Франция е вторият по големина вносител след Германия, но получава големи суми по ОСП, затова трудно може да поиска отстъпка, без да се откаже от исканията за общи европейски пари за отбрана, Украйна и енергийни връзки.
Същият анализ отбелязва, че „Национален сбор“ обещава да намали френската вноска с „два до три милиарда“ евро. Това поставя партията на Жордан Бардела в лагера, който иска да се плаща по-малко, докато Мелони, лидер от същото дясно крило на европейската политика, води лагера, който иска да се плаща повече. Разделението между двете партии следва сметката на собствената им държава в бюджета на ЕС.
Какво писмото не иска
Писмото е в защита на ОСП, но не повтаря исканията на нейните най-гласовити защитници. Европейският парламент прие на 28 април междинен доклад, който иска отделен и защитен бюджет за ОСП от 385,12 млрд. евро в постоянни цени от 2025 г., а Copa-Cogeca, обединението на европейските фермерски организации, протестира срещу сливането на ОСП с кохезията в общ фонд. В писмото седемнадесетте не искат нито отделен фонд, нито конкретна сума. Те пишат, че новата рамка „вече носи фундаментална промяна в структурата, програмирането и разходването“, и използват това като аргумент срещу нови съкращения.
Декларацията от 26 май отива и по-далеч: държавите искат да запазят националния контрол върху програмирането и изпълнението на средствата и благоприятните нива на съфинансиране. В това писмо правителствата, включително българското, не оспорват самия принцип на по-голяма национална роля в програмирането. Спорът, който поставят на масата, е колко европейски пари ще останат зад ОСП и кохезията.
Писмото и българското стопанство
За българското земеделие числото, което се защитава, е предварителният разчет на Комисията: 7,6 млрд. евро за 2028–2034 г., от тях 6,2 млрд. за директни плащания и 1,4 млрд. за развитие на селските райони, по данни, представени от директор Марио Милушев от Генерална дирекция „Земеделие“ в края на 2025 г. Комисията предлага защитен минимум от поне 300 млрд. евро за ЕС за подпомагане на доходите на фермерите и при кризи. Седемнадесетте пишат, че по това предложение ОСП и кохезията вече са намалени в реално изражение, въпреки че общият бюджет расте.
Писмото не променя правилото, по което ще бъде решен спорът. Многогодишната финансова рамка се приема от Съвета единодушно, след съгласието на Европейския парламент (чл. 312, ал. 2 от Договора за функционирането на ЕС). Седемнадесет държави, които искат по-голям бюджет без отстъпки, и шест, които искат по-малък бюджет и вероятно отстъпки, трябва да стигнат до едно число. Ако не стигнат до края на 2027 г., Договорът удължава таваните от последната година на сегашната рамка (чл. 312, ал. 4) – сценарият, който zemedeleca.bg разгледа в анализа си за ренационализацията на ОСП.
В писмото няма нито едно число за ОСП и нито едно число за България. Числата ще дойдат с преработената преговорна рамка на ирландското председателство, която лидерите ще обсъдят на Европейския съвет през октомври, с целево споразумение до края на годината. За стопанина въпросът е дали предварителният разчет от 7,6 млрд. евро ще остане долна граница на преговорите, или ще стане отправна точка за ново съкращение. България е заела страна в този спор с подписа си, а плащането ѝ за отстъпките на петте държави – 54,7 млн. евро през 2026 г. – е част от сметката, която седемнадесетте искат да бъде затворена.
Понятия
Многогодишна финансова рамка (МФР) – седемгодишният бюджет на ЕС; приема се от Съвета единодушно след съгласието на Европейския парламент. Сегашната обхваща 2021–2027 г., следващата – 2028–2034 г.
Преговорна рамка (negotiating box) – документът, с който председателството на Съвета подрежда спорните въпроси по бюджета и постепенно ги свежда до числа за решение от лидерите.
Председателство на Съвета на ЕС – ротационно шестмесечно ръководство на Съвета: Кипър – първата половина на 2026 г., Ирландия – втората половина на 2026 г.
Отстъпки (корекции) – годишни намаления на вноската на определени държави в бюджета на ЕС, изчислена по брутния национален доход; в периода 2021–2027 г. ги получават Германия, Нидерландия, Швеция, Австрия и Дания, а ги финансират всички държави членки.
Нетен платец – държава, която внася в бюджета на ЕС повече, отколкото получава от него.
Собствени ресурси – приходите на бюджета на ЕС: мита, част от ДДС, вноски по брутния национален доход и нови източници, които се предлагат за следващата рамка.
NextGenerationEU – пакетът за възстановяване след пандемията, финансиран с общ дълг на ЕС; изплащането му започва в следващата рамка.
„Приятели на сближаването“ – неформална група държави, които защитават финансирането на кохезията и ОСП; през 2026 г. я водят Италия и Румъния.
Кохезионна политика – политиката на ЕС за сближаване на по-слабо развитите региони със средното равнище.
Източници
– Euronews – „Seventeen EU leaders press Irish presidency to protect farm funding in next budget“, 3.10.2026 г.
– Euronews – „Meloni tells Brussels to scrap rebates for some member states or Italy will demand them too“, 11.06.2026 г.
– Съвместна декларация за МФР 2028–2034 г. на „Приятели на сближаването“, 26.05.2026 г.; БТА, 26.05.2026 г.; Eunews, 26.05.2026 г.
– Агерпрес – първа среща на „Приятели на сближаването“ на ниво лидери, 18.06.2026 г.
– bne IntelliNews – „Six net contributors demand hundreds of billions off the EU’s next budget“, 28.08.2026 г.
– POLITICO – Brussels Playbook, 2.10.2026 г.
– EU Perspectives – за преработената преговорна рамка на ирландското председателство, 2026 г.; Matheson – „MFF negotiations enter a critical phase for Ireland’s presidency“, 2026 г.
– Европейска комисия – „Rebates“ (корекции 2021–2027 г.); Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета относно системата на собствените ресурси на ЕС; Общ бюджет на ЕС за финансовата 2026 г. – приходна част, финансиране на брутните намаления.
– Институт „Жак Делор“ – „Negotiating the EU’s post-2027 budget: a first major test for France and Europe“, 3.07.2024 г.
– Европейски парламент, EPRS – междинен доклад за МФР 2028–2034 г., приет на 28.04.2026 г.
– Европейска комисия – предложение за МФР 2028–2034 г., COM(2025) 565, 16.07.2025 г.; предварителен разчет за България, представен от Марио Милушев, ГД „Земеделие“, София, края на 2025 г.
– Договор за функционирането на Европейския съюз – чл. 312.
– Архив на zemedeleca.bg – „Ако общата селскостопанска политика бъде ренационализирана…“ (октомври 2026 г.).
