Брюксел отваря кутията на Пандора за бюджета: по информация на Politico ирландското председателство ще предложи утре между 100 и 200 милиарда евро по-малко от юнския вариант, почти без да пипа земеделието и кохезията

Седемнадесет държави, сред тях и България, поискаха миналата седмица от ирландския премиер да запази парите за земеделие и кохезия. По думите на дипломати пред Politico председателството ще ги послуша и ще търси съкращенията в научните изследвания, конкурентоспособността и помощта за развитие. Шестте нетни вносители обаче искат съкращения по всички редове, а лидерите ще имат два дни, 15 и 16 октомври, да покажат дали документът може да стане основа на сделка.

„Започва с единица.“ С тези три думи един европейски дипломат отговаря на репортерите на Politico Грегорио Сорджи и Себастиан Старчевич на въпроса с колко милиарда евро ирландското председателство ще намали следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз. Зад гатанката стои точна информация: по думите на дузина дипломати, с които двамата са разговаряли, общият размер на рамката за 2028–2034 г. ще бъде свит с между 100 и 200 милиарда евро в сравнение с компромисния вариант от юни, тоест с трицифрено число, чиято първа цифра е единица. Politico публикува новината в петъчния си бюлетин Brussels Playbook под заглавие, което съчетава мита с жаргона на преговарящите: „кутията на Пандора“.

Документът, за който става дума, ще бъде разпространен между столиците утре сутринта, в събота, в ден, в който Брюксел обикновено не работи, и самият избор на деня показва колко малко време остава. Министрите по европейските въпроси ще го обсъдят на 13 октомври в Люксембург, а държавните и правителствените ръководители – на двудневната среща на Европейския съвет на 15 и 16 октомври. Този текст подрежда какво се знае днес, от изтеклата информация, и какво трябва да се провери утре в самия документ, когато числата престанат да бъдат думи на анонимни дипломати.

Какво е преговорната кутия

Седемгодишният бюджет на Съюза (официално Многогодишна финансова рамка, МФР) се приема единодушно от двадесет и седемте правителства и след това се нуждае от съгласието на Европейския парламент. Единодушието дава на всяко правителство право на вето, затова преговорите не могат да вървят по обичайния за законите ред, при който се внася предложение, после поправки и накрая гласуване. Вместо това държавата, която председателства Съвета, пише документ, наречен преговорна кутия (negotiating box, на брюкселски жаргон „негобокс“), в който са събрани всички спорни места: таваните по раздели, сумите за големите програми, правилата за приходите и отстъпките за отделни държави. В първите версии числата стоят в квадратни скоби или изобщо липсват; с всяка следваща версия скобите намаляват, докато накрая лидерите имат пред себе си няколко страници, по които спорят за последните милиарди. Логиката на кутията е, че пакетът се приема цял, по старото правило на европейските преговори: нищо не е договорено, докато всичко не е договорено.

Защо Пандора не е отворила кутия. В „Дела и дни“ на Хезиод (около 700 г. пр. Хр.) съдът, който Пандора отваря, е питос – голяма глинена делва за вино, зехтин или зърно, висока почти колкото човек и често наполовина заровена в земята. Кутията се появява две хилядолетия по-късно, през 1508 г., когато Еразъм Ротердамски преразказва мита на латински в сборника си с поговорки „Адагии“ и превежда питос като пиксис – малка кутийка за благовония и накити. Грешката оцеля, а заедно с нея и подробността, която обикновено се забравя: когато Пандора затваря капака, вътре остава само Елпида. Думата се превежда като „надежда“, но в старогръцки означава и „очакване“.

Сравнението с Пандора има и по-прозаичен прецедент, при това с участието на същата държава. Кипър е внасял първата кутия с числа и преди юни 2026 г.: през есента на 2012 г. той също председателстваше Съвета и трябваше да подготви преговорната кутия с числа за рамката 2014–2020 г. Документът от 29 октомври 2012 г. предлагаше съкращения от поне 50 милиарда евро в сравнение с предложението на Комисията; по анализа на проф. Алън Матюс от Тринити Колидж в Дъблин земеделските разходи се разминаваха с леки загуби, а по сметката на Европейския център за управление на политиките за развитие (ECDPM) разделът за външна политика понасяше пропорционално най-голямото намаление, 7,3 на сто. Срещата на върха през ноември 2012 г. завърши без съгласие (испанският институт „Елкано“ отбеляза тогава, че нито една бюджетна рамка не е договорена от първия опит), а сделката дойде през февруари 2013 г. и за първи път в историята на Съюза седемгодишният бюджет се оказа по-малък от предишния. Днес ролите са разпределени почти по същия начин, само че кутиите са две: кипърската от юни и ирландската, която идва утре.

Сметката: от почти два трилиона към 1,8

Изходната точка е предложението на Европейската комисия от 16 юли 2025 г.: 1,985 трилиона евро в текущи цени за седемте години, или средно 1,26 на сто от брутния национален доход на Съюза (сегашната рамка за 2021–2027 г. е около 1,2 трилиона). На 11 юни 2026 г. кипърското председателство внесе първата кутия с числа и според данните, публикувани от Agence Europe и от австрийския правителствен портал ERA, предложи около 2 на сто, или 32,8 милиарда евро, по-малко, като подреди съкращенията така, че първият раздел (кохезията, земеделието и рибарството) понася най-малкото намаление, а частта за земеделието остава непроменена. Agence Europe описа тогава документа като явно наклонен към „приятелите на кохезията“. Лидерите на срещата на 18 и 19 юни не го приеха и възложиха на Ирландия да го преработи преди октомврийския Европейски съвет.

Източници: Европейска комисия; Европейски парламент; Agence Europe; Politico, Brussels Playbook, 9.10.2026 г.; съвместно изявление на Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция. Ирландските числа са сметка на редакцията по диапазона, който дават дипломатите.

Ако дипломатите са прави, ирландският документ ще отреже между три и шест пъти повече от кипърския. Общото намаление в сравнение с предложението на Комисията ще бъде между около 133 и 233 милиарда евро, тоест ще се доближи до долния край на искането на шестимата нетни вносители само ако председателството стигне до горната граница на диапазона.

Къде ще падне ножът

Бюджетът прилича на сметка, в която повечето редове са заключени. Почти половината от рамката – 865 милиарда евро, или около 44 на сто – отива за националните и регионалните партньорски планове, в които новата архитектура събира кохезията, земеделието, рибарството, социалния фонд и вътрешната сигурност; петима от дипломатите казват пред Politico, че там съкращенията ще бъдат леки или никакви. Друг ред не зависи от ничия воля: около 149 милиарда евро за изплащане на заемите по плана за възстановяване NextGenerationEU, които трябва да се връщат независимо от политическите приоритети. Още през юни кипърското председателство обясни, че националните пликове и дългът са местата, където по-нататъшни съкращения се правят най-трудно.

Остават три големи пера, които дипломатите назовават като мишени. Администрацията (заплатите, сградите и пенсиите в институциите на ЕС, общо 118 милиарда евро) е най-лесната мишена, но и най-малката, а голяма част от нея са заплати и пенсии, които трудно се свиват. По-големите съкращения ще дойдат от „Глобална Европа“, инструмента за помощ за развитие и външни отношения с 200 милиарда евро (със 75 на сто повече от сегашния), и от Европейския фонд за конкурентоспособност с около 410 милиарда, в който е включена и удвоената рамкова програма за научни изследвания „Хоризонт Европа“. Сметката е проста и затова обяснява тревогата: двата фонда имат заедно 610 милиарда евро и ако цялото съкращение падне върху тях, те ще загубят между една шеста и една трета от парите си. В действителност част от тежестта ще поемат администрацията и по-малките програми, но и половината от горната граница е намаление, което една изследователска програма не може да поеме, без да се откаже от цели направления. Кипърската кутия вече беше свила „Хоризонт Европа“ от 175 на 167,88 милиарда евро.

„Много сме загрижени, че Ирландия може да реши да смаже финансирането за научни изследвания и външна дейност, а това е голям въпрос за развитието, за икономическите ни интереси и за миграцията“, казва един от дипломатите. Изречението показва, че съкращенията в „Глобална Европа“ ще се преговарят като въпрос на сигурност и на границите на Съюза и затова няма да минат тихо.

Ирландският министър за международно развитие Нийл Ричмънд, който днес е домакин в Дъблинския замък на първата среща на министрите по развитието от почти две години, свързва помощта с миграцията: „Ако на една държава ѝ отрежеш бюджета за развитие, това ще накара хората да тръгнат. Ако нямат достъп до добро здравеопазване, ако инфраструктурата около тях се руши, те ще се преместят.“ Тезата превръща един външнополитически ред в аргумент на вътрешната политика на всяка европейска столица. По думите на Ричмънд помощта за развитие в света е паднала с над 23 на сто за последната година, и то не само заради съкращенията на САЩ, но и заради много европейски държави, а увеличение са направили единствено Ирландия и Испания. Дипломат от държава, която получава европейски средства, сравнява очакваните съкращения с разпускането на американската агенция за развитие USAID при администрацията на Тръмп и предупреждава, че те ще отворят вратата за Москва и Пекин. Карла Тавареш, съдокладчик на социалистите за бюджета в Европейския парламент, определя евентуално сериозно съкращение там като „лудост“.

В един и същи ден ирландското правителство говори с два гласа: председателството пише кутията, която ще реже „Глобална Европа“, а ирландският министър предупреждава срещу това. Противоречието е само на пръв поглед, защото председателството е длъжно да търси число, под което ще се подпишат двадесет и седем правителства, докато министърът защитава ирландската позиция. Едно уточнение, което ще се провери утре: в предложението на Комисията отделените до 100 милиарда евро за Украйна стоят извън таваните на бюджета, така че съкращение в „Глобална Европа“ не ги засяга пряко, ако ирландският документ запази тази конструкция.

Земеделието в кутията: от какво ниво тръгва „без съкращение“

За българския стопанин новината звучи успокоително, а колко успокоително, зависи от нивото, от което тръгва „без съкращение“. На 2 октомври лидерите на седемнадесет държави – България, Гърция, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия – изпратиха писмо до ирландския премиер Мартин като председател на Съвета с искане земеделието и кохезията да бъдат приоритет при преработката на кутията. Сред подписалите е българският министър-председател Румен Радев. Писмото повтаря аргумента от съвместната им декларация от 26 май: двете политики и без това се свиват в реално изражение по предложението на Комисията, въпреки че общият бюджет расте. Седемнадесетте искат още премахване на отстъпките от вноските, от които днес се ползват част от нетните вносители.

Признанието в писмото е важно, защото показва колко висока е защитата. За ОСП в сегашната рамка са предвидени около 387 милиарда евро. В предложението на Комисията сигурната сума за подпомагане на доходите на стопаните е 293,7 милиарда евро (заедно с 2 милиарда за рибарството – 295,7), заделени като минимум в общия национален плик; Комисията говори за „поне 300 милиарда“, защото брои и кризисната помощ. Двете суми обаче мерят различни неща: 387 милиарда покриват цялата ОСП, с директните плащания, пазарните мерки и развитието на селските райони, докато 293,7 милиарда са само гарантираният минимум за подпомагане на доходите в новата структура. Разликата от около една четвърт показва с колко се свива сигурната част на парите; колко ще получи цялата политика, ще стане ясно едва когато държавите разпределят свободната част на плика. По една от сметките на проф. Матюс, при която държавите отделят за земеделски мерки от свободната част на плика приблизително толкова, колкото днес, минималните разходи за ОСП стигат около 325,7 милиарда, а намалението остава около 15 на сто преди инфлацията. Двете числа са аритметично верни; разликата идва от това дали правителствата ще решат да прехвърлят пари към земеделието.

Тук е и механизмът, който изтичането не описва. Защитеният минимум (ringfence) работи като долна граница: общата сума за подпомагане на доходите в ЕС не може да падне под 293,7 милиарда, без да се промени самият регламент. Над нея обаче стои свободната част на националните планове, около 453 милиарда евро в предложението на Комисията, от които държавите ще финансират всичко останало – подпомагането на доходите над минимума, LEADER, иновациите и обмена на знания, инвестициите в стопанствата и развитието на селските райони – в пряка конкуренция с пътищата, водопроводите и училищата от кохезията. Ако ирландската кутия реже „леко“ в първия раздел, по-вероятно е съкращението да падне върху свободната част, защото минимумът е защитен по конструкция. Минимумът ограничава съкращенията в подпомагането на доходите, но не гарантира, че всяко отделно плащане ще остане същото: колко ще получи конкретен стопанин, ще зависи от това как държавата разпредели сумата по схеми и от праговете за намаляване на плащанията над 20 000 евро, които Комисията предлага. При инвестиционните мерки рискът е по-пряк, защото те ще се състезават с другите политики за свободната част на плика, за която после ще спорят министерствата в София.

За България защитеният минимум за подпомагане на доходите по приложението на Комисията е 6,2 милиарда евро за седемте години в текущи цени, или средно около 886 милиона годишно. Колко ще получи българското земеделие над тази сума, ще реши българското правителство, когато пише националния си план. През май zemedeleca.bg писа, че по сметките на проф. Матюс България може да получи до 40 на сто над минималната сума, ако използва гъвкавостта на новата ОСП; дали тази възможност ще остане реална, зависи от размера на свободната част, който утре ще стане по-ясен.

Кой ще плати за по-малкия бюджет

Колкото по-малък е бюджетът, толкова по-важно става откъде ще дойдат парите за него, и изтичането съдържа две новини. Петте нови собствени ресурса на Комисията (приходи, които влизат направо в бюджета на ЕС, без да минават през националните вноски) ще бъдат включени в кутията. Това са 30 на сто от приходите от търговията с емисии, 75 на сто от приходите от въглеродната такса на границата (CBAM), по 2 евро на килограм несъбрани електронни отпадъци, 15 на сто от приходите по минималния акциз върху тютюневите изделия и годишна вноска от големите компании с нетен оборот над 100 милиона евро (Corporate Resource for Europe, CORE). Дъблин може да предложи промени в CORE, която правителствата приемат особено зле, защото на практика е европейски данък върху бизнеса; Комисията очаква от нея около 6,8 милиарда евро годишно. Предложените от Европейския парламент допълнителни данъци няма да влязат изобщо.

Един от петте ресурса засяга пряко сметката на стопанина. Механизмът за въглеродна корекция на границите задължава вносителите на торове, стомана, цимент, алуминий, водород и електроенергия да плащат за въглерода в тези стоки цена, изчислена по европейските емисионни квоти, като се приспада въглеродната цена, вече платена в страната на произход; при азотните торове разходът стига до фермера през цената. Ако предложението мине, три четвърти от тези приходи ще влизат в бюджета, от който след това се изплащат и директните плащания; Комисията оценява приноса на CBAM на около 1,2 до 1,4 милиарда евро годишно. Затова спорът за таксата върху торовете и спорът за бюджета на ОСП са част от една и съща сметка, макар да се водят в различни зали – противоречие, което разгледахме в статията за сценариите при ренационализация на ОСП, когато ставаше дума за организации, които протестират срещу таксата и едновременно искат повече пари за земеделието.

Седемнадесетте искат отстъпките да изчезнат. Шестимата нетни вносители напомнят в писмото си от 28 септември до ирландското председателство, че само те финансират почти 40 на сто от вноските на всички държави. Двете позиции показват, че спорът за отстъпките е спор за това кой ще носи по-голямата част от вноските през следващите седем години.

Двата лагера и посредникът

На 27 август, в Берлин и по покана на канцлера Фридрих Мерц, Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция приеха общо изявление: „За да се стигне до приемлива зона за приземяване, предложението на Комисията от почти 2 трилиона евро трябва да бъде намалено с няколкостотин милиарда евро по балансиран начин. Всички раздели трябва да допринесат за такива съкращения.“ Образът на „зоната за приземяване“ идва от авиацията, а на езика на преговорите означава диапазона от числа, в който всички страни могат да подпишат. „Всички раздели“ включва и земеделието, затова кутия, която щади първия раздел, ще бъде посрещната в Берлин, Хага и Виена с въпроса, който един дипломат формулира пред Politico: „Къде са рязали и дали са рязали достатъчно?“ Шестимата ще мерят документа не само по общото число, но и по разпределението на съкращенията между редовете.

Ирландският министър по европейските въпроси Томас Бърн каза пред Европейския парламент, че има „съществен напредък“ към съгласие, но „не можем да удовлетворим всички“, а пред Politico определи кутията като „реалистична основа“ за още преговори. Председателството предварително подготвя столиците за документ, който няма да хареса изцяло на никого, и това е обичайният ход преди компромис. Зигфрид Мурешан, който преговаря за бюджета от името на Европейската народна партия в Парламента, е по-нетърпелив: „Времето изтича. Европейският съвет очевидно беше твърде бавен досега.“ Зад думите му стои графикът – политическо съгласие до края на 2026 г., за да могат законодателните актове да бъдат приети през 2027 г. и рамката да заработи от януари 2028 г., което оставя на лидерите по-малко от три месеца.

Германската позиция има и вътрешнополитически фон. В същия брой Politico пише, че „Алтернатива за Германия“ смекчава обещанието си за излизане от еврото, което изданието чете като знак, че партията се готви сериозно да управлява; в програмата ѝ остава искането земеделската политика да се върне на национално ниво, което разгледахме в статията за четирите сценария при ренационализация на ОСП. Всяка отстъпка на Берлин в Брюксел ще се оценява и на този фон.

Прочитите на утрешния документ вече са известни. Нетните вносители ще го четат като бюджет, който отново пази разходите от миналото за сметка на изследванията, отбраната и конкурентоспособността – същото, което Мерц нарече на 9 септември „бюджет от 20-и век“. Седемнадесетте ще отговорят, че земеделието и кохезията вече са платили своя дял в предложението от юли 2025 г. и че ново съкращение би било второ поред. Председателството ще се представя като посредник, който търси числото, под което могат да се подпишат двадесет и седем правителства. Земеделието ще бъде защитено в ирландската кутия с гласовете на седемнадесет държави, без които единодушие няма, и тази защита ще издържи толкова дълго, колкото издържи коалицията им до декември.

Днес и утре

Днес ирландските съкращения са известни само като диапазон, разказан от дипломати, а земеделието стои в най-защитената част на бюджета, при база, която вече е с около една четвърт по-ниска от сегашната. Затова стопанинът, който планира инвестиция с разчет на мерките след 2028 г., трябва да чете утрешния документ в два отделни реда: защитения минимум, от който зависят директните плащания, и свободната част на националния план, от която ще зависят инвестиционните мерки. Първият ред най-вероятно ще остане; вторият ще се реши в София, след като лидерите се договорят, а това най-рано може да стане през декември.

Ася Василева

Източници

Politico, Brussels Playbook, 9 октомври 2026 г. – Gregorio Sorgi и Sebastian Starcevic, „Pandora’s negobox“, по думи на дузина европейски дипломати; изявления на Thomas Byrne, Siegfried Mureșan, Neale Richmond и Carla Tavares; Johanna Treeck за „Алтернатива за Германия“ и еврото.

A&L Goodbody, „Ireland’s presidency of the Council of the European Union: Competitiveness at the halfway point“, 6 октомври 2026 г. – дата на представяне на проекта на МФР и преговорната кутия (10 октомври).

Съвет на ЕС, CM 4302/26 – дневен ред на Съвета „Общи въпроси“, 13 октомври 2026 г., Люксембург; бележка 11658/26 на председателството от 8 юли 2026 г. за графика до края на 2026 г.

Европейска комисия, предложение за Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г., 16 юли 2025 г.; брошура „The EU budget for the 2028-2034 period will shape a Common Agricultural Policy“ – приложение с минималните суми за подпомагане на доходите по държави (в хил. евро, текущи цени); страница „CAP post-2027 and the next EU budget“ на ГД „Земеделие“; страница „New own resources to match our common ambition“.

Agence Europe, бюлетини № 13886 (11 юни 2026 г., кипърската кутия), № 13925 (27 август 2026 г., изявлението на шестимата), № 13985 (план на ирландското председателство); ERA Portal Austria, 15 юни 2026 г. (2%, 32,8 млрд. евро, „Хоризонт Европа“).

Писмо на лидерите на седемнадесет държави до председателя на Съвета на ЕС, 2 октомври 2026 г. (публикувано от правителството на Словения; Euronews, 3 октомври 2026 г.); съвместна декларация на „приятелите на кохезията“ от 26 май 2026 г. (Министерство на външните работи на Испания).

Изявление на Дания, Германия, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция за МФР 2028–2034 г., Ведомство за печат и информация на федералното правителство, 27 август 2026 г.; писмо на шестимата до ирландското председателство от 28 септември 2026 г. (Euronews).

Alan Matthews, „How big will the CAP budget be in the next MFF?“, capreform.eu; „Cyprus Presidency issues second revised MFF negotiating box“, capreform.eu, октомври 2012 г.

ECDPM, „Budget hawks circling EU development aid“, 2012 г.; Real Instituto Elcano, „Divergence and convergence: a preliminary analysis of the European Council of 22-23 November 2012“.

Bruegel, „Financing the EU budget: an assessment of five proposals for new resources“; EY, анализ на пакета за собствени ресурси, юли 2025 г.; Европейска сметна палата, становище 07/2026 за „Глобална Европа“; The Parliament Magazine, 3 юли 2026 г. (149 млрд. евро за NextGenerationEU).

Хезиод, „Дела и дни“, 53–105; Wikipedia, „Pandora’s box“; OUP Blog, септември 2021 г. (Еразъм, „Адагии“, 1508 г.).

Архив на zemedeleca.bg: статията за изказването на Мерц от 9 септември 2026 г.; статията за четирите сценария при ренационализация на ОСП, 2 октомври 2026 г.; статията за гъвкавостта на новата ОСП и сметките на проф. Матюс за България, май 2026 г.

Понятия

Многогодишна финансова рамка (МФР) – седемгодишният бюджет на ЕС, който определя таваните на разходите по раздели; приема се единодушно от Съвета след съгласие на Европейския парламент.

Преговорна кутия (negotiating box) – документ на председателството на Съвета, който събира всички спорни елементи на МФР и с всяка версия ги стеснява до компромис; приема се като пакет.

Председателство на Съвета на ЕС – шестмесечната ротация, при която една държава води заседанията на Съвета; Ирландия председателства от 1 юли до 31 декември 2026 г.

Национални и регионални партньорски планове – новата архитектура, в която кохезията, ОСП, рибарството, социалният фонд и вътрешната сигурност се събират в общ национален плик (865 млрд. евро в предложението на Комисията).

Защитен минимум (ringfence) – сумата, заделена в националния плик само за подпомагане на доходите на стопаните (293,7 млрд. евро за ЕС, 6,2 млрд. евро за България), под която плащанията не могат да паднат.

Собствени ресурси – приходи, които влизат направо в бюджета на ЕС (мита, част от ДДС, вноска по брутния национален доход и предложените нови източници), за разлика от националните вноски.

CORE (Corporate Resource for Europe) – предложената годишна вноска в бюджета на ЕС от компаниите с нетен оборот над 100 млн. евро.

CBAM – механизмът за въглеродна корекция на границите: вносителят на торове, стомана, цимент, алуминий, водород и електроенергия купува сертификати по цената на европейските емисионни квоти за въглерода, вложен в стоката, като от задължението се приспада въглеродната цена, платена в държавата на произход.

Отстъпки (rebates) – корекции, които намаляват вноските на някои нетни вносители в бюджета на ЕС.

Нетни вносители („пестеливите“) – държавите, които внасят в бюджета повече, отколкото получават; в спора за МФР 2028–2034 г. – Германия, Нидерландия, Австрия, Дания, Финландия и Швеция.

„Приятели на кохезията“ – коалиция на държави от юга и изтока, които настояват за запазване на кохезията и ОСП; писмото от 2 октомври 2026 г. е подписано от седемнадесет държави, сред тях и България.

Текущи цени – суми, които включват очакваната инфлация за периода (Комисията допуска 2 на сто годишно); в цени от 2025 г. същите суми са по-ниски.