За година фермерът получава с 9,8% по-малко за литъра, а потребителят плаща в магазина с 1,2% повече. Маслото и сухото мляко в Европа вече поскъпват и StoneX очаква европейското производство да падне под миналогодишното до пролетта. Въпросът е дали обратът ще стигне до българския производител, преди вносът да е заел мястото на българското мляко.
Четиридесет и шест евроцента за литър плащаха мандрите за суровото краве мляко в края на септември, по седмичните данни на Системата за агропазарна информация (САПИ), които Министерството на земеделието и храните публикува в информационното си табло на 5 октомври. Това е с 9,8% по-малко от година по-рано. Литър прясно мляко в кутия струва в магазина 1,69 евро, с 1,2% повече за същата година. През юни zemedeleca.bg написа, че българската изкупна цена е стигнала дъното си: през януари тя беше 0,51 евро за литър, номинално над средната за Европейския съюз, и по-нататъшно падане изглеждаше невъзможно без масово излизане на фермери от сектора. Числата от лятото показаха, че дъното не удържа.
Как се образува изкупната цена в Европа
Мандрата плаща на фермера толкова, колкото може да получи за продуктите от литъра, а излишъкът от мляко в Европа се превръща в два продукта, които се съхраняват дълго и се търгуват по целия свят: масло, в което отива мазнината, и сухо обезмаслено мляко, в което отива белтъкът. Цените на тези два продукта стигат до изкупната цена с няколко месеца закъснение, защото мандрите първо разпродават натрупаните запаси и едва после договарят нова цена с доставчиците си. През 2025 г. високите цени накараха фермерите в Западна Европа да увеличат стадата и добивите, и през първото полугодие на 2026 г. изкупеното краве мляко в ЕС е с 3,4% повече, а производството на масло с 9,2% и на сухо обезмаслено мляко с 11,1% повече, по данните на Европейската комисия.
Резултатът е в бюлетина на Комисията за пазара на мляко от 17 септември. Средната изкупна цена в ЕС през юли е 42 евроцента за килограм, с 20,4% по-ниска от юли 2025 г. и с 8,7% под средната за последните пет години. Най-много падат държавите, които изнасят масло и сухо мляко на световния пазар: Унгария с 29%, Литва с 28%, Нидерландия и Белгия с по 27%, Чехия и Словакия с по 26%. Само в Малта, Кипър и Гърция фермерите получават повече от година по-рано. През пролетта кризата стигна и до Съвета, когато България и още три държави членки поискаха от Брюксел координиран отговор.
Дъното, което не удържа
Графиката на Комисията в таблото на МЗХ сравнява българската и средната европейска цена в евро за 100 килограма, без ДДС. През цялата 2025 г. българският фермер получаваше с 5 до 6 евро за 100 кг по-малко от средното за Съюза, защото българската цена не се изкачи толкова високо, колкото западноевропейската. Когато европейската цена тръгна надолу в края на годината, българската остана на място, и между декември и март беше над средната за ЕС. От януари до юни обаче българската цена падна от около 47,7 до около 40,4 евро за 100 кг, тоест с около 15%, докато средната за ЕС падна от около 45,2 до около 41,9, тоест с около 7%. От април българската цена отново е под европейската, а през август е около 41,6 евро при 42,2 средно за Съюза.
Таблица 1. Изкупна цена на краве мляко през август 2026 г., евро за 100 кг без ДДС (по графиката на ЕК в таблото на МЗХ)
| Държава | Цена | Разлика спрямо България |
| Гърция | около 58 | около +16 |
| Средно за ЕС | 42,2 | +0,6 |
| България | около 41,6 | — |
| Германия | около 40 | около −1,6 |
| Полша | около 40 | около −1,6 |
| Унгария | около 35,2 | около −6,4 |
| Румъния | около 34,7 | около −6,9 |
Падането след януари има два прочита. Първият е закъснението: българската цена се качи по-късно и по-малко от европейската, задържа се по-дълго и после настигна европейския спад наведнъж. Вторият прочит е конкуренцията на вносното мляко. Когато фермерите в Румъния и Унгария получават около 35 евро за 100 кг, с една шеста по-малко от българските, мандрата отсам границата има по-евтина алтернатива и може да я използва при договарянето на цената с местния доставчик. Двата прочита не се изключват и числата за вноса показват, че вторият има реална основа.
Вносът в мандрите
Годишният доклад на отдел „Агростатистика“ за млекопреработвателните предприятия, публикуван на 30 юни, дава единственото разделение на суровината по произход. През 2025 г. мандрите са преработили 676,8 млн. литра краве мляко, с 2,5% повече от 2024 г., но българското краве мляко в тях е 622,7 млн. литра, само с 1,1% повече. Разликата между общото и българското краве мляко, около 54 млн. литра, е сурово мляко, доставено от други държави от ЕС или внесено от трети страни, при около 44 млн. литра година по-рано. Така около 60% от ръста на преработката през 2025 г. е дошъл от вносно мляко, а делът му в преработеното краве мляко се е вдигнал от 6,7% на 8,0%. В същото време производството на краве мляко в страната пада трета поредна година: 705,6 млн. литра през 2023 г., 687,6 млн. през 2024 г. и 681,7 млн. през 2025 г.
За 2026 г. разделението по произход още няма, но посоката е същата. От януари до юли мандрите са преработили 428,7 млн. литра краве мляко, с 6,1% повече, а през първото полугодие вносът на неконцентрирано мляко и сметана е 56 354 тона, с 38% повече. Тази митническа група включва освен суровото мляко за мандрите и пакетираното мляко за магазините, затова 38% показват посоката, без да дават точния дял на суровината. Вносът на сирена и извара расте с 29%, до 26 122 тона за полугодието. През 2025 г. България внесе 44 205 тона сирена и извара, главно от Германия, Нидерландия и Полша, и изнесе 14 410 тона. Търговията тече и в обратна посока: износът на мляко и млечни продукти за полугодието е с 26,9% повече, а този на неконцентрирано мляко е скочил от 456 на 3 700 тона.
От изкупната цена до магазина
Таблица 2. Цени в България на 30 септември 2026 г. и промяна за година (САПИ)
| Цена | 30.09.2026 | Промяна за година |
| Изкупна цена на краве мляко, евро/л без ДДС | 0,46 | −9,8% |
| Прясно мляко в кутия на едро, евро/л | 1,47 | −2,0% |
| Прясно мляко в кутия на дребно, евро/л | 1,69 | +1,2% |
| Краве сирене на едро, евро/кг | 8,07 | −0,2% |
| Краве сирене на дребно, евро/кг | 9,83 | +0,8% |
| Кашкавал „Витоша“ на едро, евро/кг | 11,13 | −0,5% |
| Кашкавал „Витоша“ на дребно, евро/кг | 13,42 | −0,7% |
Преди година литър прясно мляко в магазина струваше около 3,3 пъти колкото литър сурово мляко, а днес струва около 3,7 пъти. В абсолютни числа изкупната цена е паднала с около 5 евроцента на литър, цената на едро на прясното мляко с около 3 евроцента, а цената на дребно се е вдигнала с около 2 евроцента. Така разликата между цената на едро и цената на дребно се е разширила от около 17 на около 22 евроцента на литър. Цените на едро и на дребно са с ДДС, а изкупната е без него, но това не променя посоката, защото данъкът е същият и в двете години. При сиренето картината е подобна, а само при кашкавала цените на едро и на дребно са малко по-ниски от миналогодишните.
Това също има два прочита. Единият е, че търговците плащат по-скъпо труда, енергията и превоза, а суровото мляко е само част от разходите по пътя до рафта. Другият прочит е разликата в силата при договарянето по веригата: хиляди фермери продават на 246 млекопреработвателни предприятия, от които 211 търговски дружества преработват 86% от млякото, а те продават на няколко търговски вериги. Когато цената пада, по-слабата страна в договора поема спада първа. Числата на САПИ не позволяват да се каже колко от разликата е разход и колко е марж, но показват, че поевтиняването на суровото мляко не е стигнало до цената на прясното мляко и на сиренето в магазина.
Фуражът, измерен в мляко
Комбинираният фураж за крави и овце струва през септември около 444 евро за тон с ДДС, почти колкото преди година, когато беше около 446 евро, по месечните цени на САПИ. Изкупната цена обаче е паднала от около 0,51 на 0,46 евро за литър. За да купи тон фураж, фермерът днес трябва да продаде около 965 литра мляко, при около 875 литра преди година, тоест около 10% повече. Това съотношение показва колко тежи покупният фураж спрямо приходите от млякото, и то се е влошило, без фуражът да поскъпне.
Следващата зима може да добави още. Нейт Донай, който води анализа на млечния пазар в StoneX, пише, че кравите в Европа още ядат качествения фураж от миналата година и че ефектът от по-слабия фураж след сушата може да проличи около януари. Дали същото важи за българския силаж след лятото, данните на МЗХ още не показват. Ако важи, фермерът, който сам произвежда фураж, ще има по-ниски добиви от същия брой крави, а онзи, който купува, ще плаща повече за груб фураж през зимата.
Овчето и козето мляко
Таблото на МЗХ не дава изкупна цена на овчето, козето и биволското мляко, затова сравнението с Европа и съседите важи само за кравето. Числата за производството показват, че при дребните преживни животни проблемът е друг. Произведеното овче мляко пада от 50,3 млн. литра през 2023 г. на 48,1 млн. през 2024 г. и на 45,7 млн. през 2025 г., тоест с 5,1% за последната година и с 9,1% за две години. Козето мляко се задържа около 19,3 млн. литра, а биволското е единственото, което расте, с 3,8% до 16,0 млн. литра. Мандрите са преработили през 2025 г. 20,0 млн. литра овче мляко, с 4,0% по-малко, и 8,5 млн. литра козе, с 14,4% по-малко, като почти цялото е българско, защото разликата между общата и българската суровина в доклада на Агростатистика съвпада с вносното краве мляко.
Най-важното число е делът, който стига до мандрата. От произведеното в страната краве мляко в мандрите отиват около 91%, а от овчето и козето по около 44%. Повече от половината овче и козе мляко се продава направо, преработва се във фермата или остава за собствени нужди, и затова изкупната цена на мандрите казва за тези стопанства много по-малко, отколкото за кравефермите. Сиренето от некраве мляко следва посоката на суровината: през 2025 г. мандрите са произвели 4 478 тона овче сирене, с 9,9% по-малко, 1 095 тона козе, с 16,2% по-малко, и 2 646 тона сирене от биволско и смесено мляко, със 7,2% по-малко, общо 8 219 тона. За първите седем месеца на 2026 г. цялата група е с още 1,1% по-малко. Таблото не дава причината за спада на стадата. През 2025 г. БАБХ потвърди огнища на „син език“ от серотип 8 по дребните преживни животни, а МЗХ използва „влошената епизоотична обстановка“ като мотив, за да отпадне изискването за доказан млечен добив при обвързаната подкрепа за овце и кози, но колко от спада се дължи на болестта и колко на маржа, данните не позволяват да се каже.
Излишък отвън, недостиг в Европа
Тримесечният доклад на StoneX от 8 октомври описва световния пазар като теглен в две посоки. Ръстът на производството в ЕС, при мляко, приравнено към 4% масленост и 3,4% белтък, е спаднал от 5,1% през март до 1,9% през юли, и от септември до края на първото тримесечие StoneX очаква европейското производство да е малко под миналогодишното. Срещу това американското стадо е най-голямото от началото на 1992 г.: за две години към него са добавени рекордните 388 000 крави, с 4,3% повече, а Нова Зеландия е започнала сезона с 4,3% повече млечно сухо вещество. Вносът на млечни продукти по света без Китай е с 8,3% повече за година, но част от него е трупане на запаси, особено на масло, и купувачите, които вече са напълнили складовете си, могат бързо да спрат да купуват. Изводът на StoneX е, че пазарът ще остане сравнително балансиран до края на 2026 г., а по-силното от очакваното производство и по-бавното трупане на запаси ограничават възможностите за поскъпване.
Европейските цени вече реагират. За четирите седмици до 13 септември маслото в ЕС е поскъпнало с 5,6% до 4 200 евро за тон, а сухото обезмаслено мляко с 6,6% до 3 080 евро за тон, по данните на Комисията. Сухото мляко е с 33,4% по-скъпо от година по-рано, докато маслото все още е с 28,8% под средното за пет години. Средната изкупна цена в ЕС спря да пада: +0,5% през юли и още +0,4% през август по оценките на държавите членки. Износът на ЕС за пет месеца е с 9,2% повече по количество, но с 2,3% по-малко по стойност, тоест Европа продава повече мляко за по-малко пари. В България седмичната изкупна цена е 0,46 евро вече месец без промяна, а по графиката на Комисията от юнското дъно до август тя се е вдигнала с около 3%.
Между Гърция и Румъния
Българският литър мляко е между гръцкия, за който фермерът получава около 58 евро за 100 кг, и румънския, за който получава около 35, а европейският обрат идва по пътя, по който е дошъл и спадът: първо в цената на маслото и сухото мляко, после с няколко месеца закъснение в изкупната цена. Поскъпването на двата продукта през септември е първият довод, който производителят може да използва, когато договаря с мандрата цената за зимата, а съотношението между литрите мляко и тона фураж показва колко му трябва, за да се върне маржът от миналата година. Мандрите в страната преработиха през 2025 г. около 54 млн. литра вносно сурово мляко.
Понятия
Изкупна цена — цената, която мандрата плаща на фермера за суровото мляко, без ДДС. Различава се от цената на едро, по която мандрата продава на търговеца, и от цената на дребно в магазина.
САПИ — Системата за агропазарна информация, която събира седмични и месечни цени на земеделски и хранителни продукти; данните ѝ влизат в информационните табла на МЗХ.
Сухо обезмаслено мляко — мляко на прах, от което е отделена мазнината; заедно с маслото е основният ориентир за цената на млякото в Европа, защото в тези два продукта се превръща излишъкът от мляко.
Мляко с приравнени показатели — количество мляко, преизчислено към 4% масленост и 3,4% белтък, за да се сравнява производството на различни държави и периоди.
Неконцентрирано мляко и сметана — митническа група, която обхваща суровото и пастьоризираното мляко и сметаната без сгъстяване, включително пакетираното мляко за магазините.
Преработено мляко — млякото, изкупено и преработено от регистрираните млекопреработвателни предприятия, независимо дали е българско или вносно.
Средна за пет години — средната стойност на цената за същия месец през последните пет години; показва дали днешното ниво е високо или ниско за пазара, независимо от миналогодишното.
Трупане на запаси — покупки над текущото потребление, с които вносителите се застраховат срещу бъдещо поскъпване или прекъсване на доставките; след напълване на складовете търсенето спада рязко.
Обвързана подкрепа — плащане по ОСП на глава животно или на хектар от определена култура, с което държавата подкрепя сектори в затруднение; при млечните животни условията се определят ежегодно от МЗХ.
Източници
Министерство на земеделието и храните — Информационно табло „Мляко и млечни продукти“, обновено на 5 октомври 2026 г. (седмични цени на САПИ към 30.09.2026 г.; месечни цени на фуражите; изкупни цени по държави членки за август 2026 г. по данни на ЕК; преработка, внос и износ по данни на Агростатистика и НСИ).
МЗХ, отдел „Агростатистика“ — „Дейност на млекопреработвателните предприятия в България през 2025 г.“, бюлетин № 473, 30 юни 2026 г.
Европейска комисия — Milk Market Situation, September 2026, обновено на 17 септември 2026 г.
StoneX, Market Intelligence — Outlook 2026, Edition 37 (October–December), 8 октомври 2026 г., глава „Dairy“ (Нейт Донай).
Архив на zemedeleca.bg — материалът за условията на обвързаната подкрепа за животни (член 32) и огнищата на „син език“ от серотип 8 през 2025 г.
Архив на zemedeleca.bg — „Светът консумира повече мляко, фермите вземат по-ниска цена за литъра“ (юни 2026 г.).
