Централните банки вдигнаха лихвите през септември и задържането на зърното до пролетта стана по-скъпо. По американските борсови цени, които следи StoneX, тонът карбамид вече струва 1,9 тона пшеница при 3,7 през април, но от това облекчение печелят само стопаните, които още не са купили тора си.
Цената на пшеницата на Чикагската стокова борса се вдигна с над 20% за третото тримесечие. В последния ден на юни водещият контракт беше около 184 евро на тон (580,75 цента за бушел, при курс около 1,16 долара за евро), а в края на август стигна около 244 евро на тон (близо 770 цента за бушел). Анализаторите на StoneX, една от големите световни групи за търговия и анализ на суровините, обясняват ръста почти изцяло с войната в Черно море. „Невъзможно е да се обсъжда положението на пазара на пшеница в последно време, без да се говори почти изключително за геополитика“, пише Рафаел Буласкоски от зърнения екип в тримесечния доклад Outlook на групата за октомври–декември, публикуван на 8 октомври. Според анализа на StoneX цената днес зависи повече от премията, която купувачите плащат за риска доставката да не стигне до тях, отколкото от размера на световната реколта.
Цената в Европа се движи в същата посока. На Euronext в Париж контрактът за доставка на мелничарска пшеница през декември 2026 г. струваше 210,50 евро за тон на 17 юни, по данните на Agritel, а на 8 октомври търговията приключи с официална цена (сетълмент) от 244,25 евро, с около 16% повече. Контрактът за доставка през март 2027 г. приключи при 246,25 евро. Тези 2 евро разлика са всичко, което стопанинът получава отгоре, ако задържи пшеницата си три месеца и я продаде през март вместо през декември. При годишна лихва от 5% само финансирането на тон зърно на тази цена струва за същите три месеца около 3 евро, без да се смятат складът, фирата и застраховката.
Горивата, лихвите и времето
Уводът на доклада, написан от ръководителя на пазарния анализ в бразилския екип на StoneX Витор Андриоли, подрежда тримесечието в три пласта. Първият е енергията. Успокояването, което енергийните пазари показваха през лятото, се оказва крехко, защото кризата се е преместила от добива на суров петрол към неговата преработка. Износът на готови горива от Персийския залив е малка част от довоенния, а свиването на европейските рафинерии през последните години, съчетано с руските ограничения за износ на горива, вдигна цената на дизела до рекорди от двете страни на Атлантическия океан. В началото на октомври страните от Г-7 пуснаха координирано част от запасите си, а сортът Брент се върна около 100 долара за барел, което прави около 54 евроцента за литър суров петрол. Разликата между цената на дизела в Ню Йорк и цената на Брент за първи път, откакто се водят данни, надмина същата сума, около 54 евроцента на литър. Тоест литър дизел на едро струва около два пъти колкото литър суров петрол, а от разликата рафинериите покриват разходите си за преработка и превоз. За стопанина това е разход във всеки час работа на трактора и комбайна.
Вторият пласт са лихвите. Шокът идва от предлагането и се разлива в цялата икономика, от транспорта до работата на земеделската техника, затова централните банки на развитите икономики не са чакали той да отмине. През септември Европейската централна банка, Федералният резерв на САЩ и Японската централна банка вдигнаха лихвите си в рамките на малко повече от седмица. По-скъпият капитал стига до суровините по два пътя, пише Андриоли: той „оскъпява държането на запаси и финансирането на веригите на доставки“ и „увеличава пропуснатата полза от позициите в реални активи спрямо по-добре плащащите облигации“. Първият път минава през склада на всеки, който държи зърно на кредит. По втория път фондовете, които купуват суровини като инвестиция, изтеглят парите си от борсите, защото облигациите вече им носят повече.
Третият пласт е времето. Ел Ниньо (периодичното затопляне на водата в екваториалната част на Тихия океан, което размества валежите по света) може да стане най-силният, откакто се води запис от 1950 г. В пресечната точка на енергията, лихвите и времето StoneX подрежда прогнозите си за всички суровини.
Пшеницата и черноморските пристанища
Парадоксът, който докладът описва, е, че цените са на тригодишен връх при световен баланс между предлагане и потребление, който самите анализатори наричат сравнително комфортен. Канада, Австралия, Украйна и Аржентина очакват добри реколти, а съотношението между световните запаси и потреблението не е заплаха. Зърното е налично, но трудно се натоварва на кораби. От август износът през Черно море се забави заради ударите по пристанищата в Азовско море и по Новоросийск, както и по граждански кораби в Керченския пролив. Това става в периода, в който Русия, най-големият износител в света, обикновено продава най-много, и според доклада руското зърно остава „затворено“.
Към това се добавя по-тесният американски баланс. Министерството на земеделието на САЩ (USDA) остави през септември оценката си за реколтата на страната на 41,7 млн. тона, при най-малката засята площ, откакто се водят данни, и крайни запаси от 19,5 млн. тона. САЩ слизат до пето място сред износителите, с най-малкия износ от три сезона. В Европейския съюз есенната сеитба започва след неблагоприятно лято, при валежи под нормата и високи температури, които изсушават почвата. StoneX вижда в това „риск за сеитбата, макар и все още много ранен“.
Най-ясно печели Аржентина. Реколтата ѝ е около 23,4 млн. тона, под рекордните 27,8 млн. тона от предходния сезон, но над ранните оценки, а от май правителството в Буенос Айрес намалява експортните мита (retenciones), което прави аржентинската пшеница по-евтина на борда на кораба (FOB) от тази на конкурентите.
Срещу поскъпването StoneX поставя добрите реколти в Аржентина, Канада и Австралия, по-силния долар при по-високите американски лихви и подобреното съотношение между цената на тора и цената на зърното, което може да насърчи сеитбата за следващата година. Изводът на доклада все пак е, че премията за геополитически риск ще бъде на преден план и че в близкия срок цените могат да се вдигнат още, а краят на конфликта в Черно море „не изглежда да е на хоризонта“.
За българския производител тази премия вече не стои само от другата страна на морето. Ударите с дронове по търговски кораби в българската изключителна икономическа зона край Бяла на 6 октомври поставят въпроса дали и с колко ще поскъпнат застраховката и превозът на зърно от българските пристанища. Тук предполагаме, без да можем да го докажем засега: ако застрахователите вдигнат премията за военен риск за корабите, които товарят на българските пристанища, разликата ще бъде извадена от цената, която изкупвачът предлага франко склад, и световното поскъпване ще стига до българското поле по-слабо. Разликата в цената между Париж и кантара и без това е голяма. През юли тя беше между 60 и 95 евро на тон, а през септември, по офертата, която един зърнопроизводител съобщи на редакцията, се беше свило до около 40 евро.
Царевицата и европейският внос
USDA оценява реколтата от царевица в САЩ на 401,3 млн. тона, с над 30 млн. тона по-малко от миналия сезон, заради много високите температури по време на изметляването. StoneX е по-оптимистичен, с 409,3 млн. тона, но и по неговата сметка американските запаси ще намаляват. Жегите не бяха само американски. Високите температури и сушата в Европа доведоха до „една от най-големите загуби на реколта“ на континента, затова Общността ще трябва да внесе повече царевица.
При нормални условия тази нужда биха покрили Бразилия и Украйна. Според StoneX износът на Украйна през Черно море почти е спрял, защото пристанищата, железниците и дори корабите за насипни товари са станали цел на атаки и от двете страни, а обходните пътища по железниците на запад и по Дунав са по-скъпи и по-бавни. Бразилия пък ще задържи повече царевица у дома, защото заводите ѝ за етанол ще изразходват над 5 млн. тона повече през сезон 2026/27, близо 30 млн. тона общо. Рекордната реколта на Аржентина и намалените от началото на годината експортни мита там смекчават недостига в краткия срок.
За българската царевица механизмът е следният: европейският вносител губи най-евтиния си доставчик в годината, в която собственото му предлагане е паднало, и това подкрепя цената в Общността. StoneX завършва главата с извода, че пазарът на царевица влиза в последното тримесечие „с повишен риск“ и с премия за риск, която ще поддържа цените в краткия срок.
Азотът, измерен в пшеница
Една графика в главата за пшеницата показва колко тона пшеница струва тон карбамид, при цената на карбамида на борда на кораба в Ню Орлиънс и цената на пшеницата в Чикаго. През април съотношението стигна около 3,7, а в последните седмици е около 1,9. През 2025 г. то се движеше приблизително между 1,8 и 2,8, така че днешното ниво е връщане към положението отпреди затварянето на Ормузкия проток, а пролетното беше изключение.
Причината за пролетния скок е описана в главата за царевицата. Затварянето на протока между февруари и март вдигна цената на карбамида в света и стопи маржа на производителите, „които още не бяха купили тора“. В Бразилия, където StoneX следи цените при доставка до пристанище (CFR), тонът карбамид стигна около 790 долара (около 680 евро) през април, падна до около 400 долара (около 345 евро) през юни и в последните седмици е около 480 долара (около 410 евро).
Томас Перниас, който пише главата за торовете, прави уговорка, която важи и за българския стопанин. Евентуалното поевтиняване на фосфорните и калиевите торове ще дойде твърде късно за онези, които от средата на февруари работят с високи разходи и тесни маржове, и „би било в полза само на производителите, които още имат непокрити нужди от торове за 2027 г.“. Зърнопроизводителят, платил азота за пролетното подхранване по пролетните цени, ще усети подобреното съотношение едва при следващата покупка, за подхранването през февруари и март 2027 г.
Азотът е и най-трудният за прогноза пазар. Нагоре цената му теглят сезонните покупки на Бразилия преди втората реколта царевица (сафриня), рискът корабоплаването през Ормуз да остане ограничено и да спъва износа на карбамид и амоняк от Залива, и цената на природния газ, основната суровина за азотните торове. Надолу я теглят новата китайска квота за износ на карбамид и Индия, която изглежда е напълнила складовете си преди сезона на зимните култури и има по-малко причини да купува. Преценката на StoneX е, че има „значителен шанс“ понижаващите фактори да надделеят.
Фосфорните торове остават скъпи: по графиката на доклада MAP при доставка в Бразилия е около 840 долара (около 725 евро) за тон. Поевтиняването им ще срещне три ограничения: по-малкото предлагане от Близкия изток, ако преговорите между САЩ и Иран не напреднат, ограниченията на Китай за износ на MAP и DAP и недостигът на сяра, който според доклада ще продължи до края на 2026 г. Сярата свързва торовете с горивата. Фосфорните торове се правят, като фосфоритът се разтваря със сярна киселина, а сярата за нея идва главно от пречистването на нефт и природен газ в рафинериите, така че войната в Залива стига до фосфора и през тях. Калият (калиевият хлорид) остава най-стабилният и най-изгодният тор, без опасения за предлагането и с удобни запаси.
Цената на чакането
Федералният резерв на САЩ вдигна лихвата през септември единодушно и за първи път от 2023 г., а председателят му Кевин Уорш каза, че решението може да е началото на нов цикъл на затягане. Шестнадесет членове на ръководството очакват поне още едно повишение до края на годината, а в края на септември пазарът на лихвени суапове (договори, с които банки и фондове залагат на бъдещата лихва) оценяваше на 80% вероятността за ново повишение с 0,25 процентни пункта през декември. Доходността на десетгодишните американски държавни облигации стигна 5%, най-високата от 2007 г. В еврозоната ЕЦБ вдигна депозитната си лихва на 11 юни до 2,25%, а на 10 септември до 2,50%, при инфлация от 3,2% през август. Годината, която започна с очаквания за две понижения на американската лихва, вероятно ще завърши с две повишения, отбелязват от StoneX.
Кривата на парижките контракти показва какво означава това за онзи, който държи зърно.
Таблица 1. Мелничарска пшеница на Euronext, официални цени при приключване на търговията на 8 октомври 2026 г.
| Контракт за доставка | Цена, евро/т | Разлика спрямо декември 2026 г., евро/т |
| Декември 2026 г. | 244,25 | — |
| Март 2027 г. | 246,25 | +2,00 |
| Май 2027 г. | 246,00 | +1,75 |
| Септември 2027 г. | 235,00 | −9,25 |
| Декември 2027 г. | 239,00 | −5,25 |
Разликата от 2 евро между декември и март е 0,8% от цената на тона за три месеца, или около 3,3% годишно. Ако парите на стопанина струват повече от 3,3% годишно, той губи от задържането на зърното до март още преди да е платил склада. Това важи и за банковия кредит, и за собствените пари, които иначе биха донесли лихва или биха покрили по-скъп дълг към търговеца на торове. Контрактът за май 2027 г. е с 25 евроцента по-евтин от мартенския, така че за чакането от март до май разликата между контрактите не дава нищо.
Таблица 2. Лихвата за три месеца върху тон пшеница при цена 244,25 евро, срещу разликата от 2 евро до март
| Годишна лихва | Лихва за 3 месеца, евро/т | Остатък от разликата, евро/т |
| 2,5% (за сравнение: депозитната лихва на ЕЦБ) | 1,53 | +0,47 |
| 4% | 2,44 | −0,44 |
| 5% | 3,05 | −1,05 |
| 6% | 3,66 | −1,66 |
Плоската крива има два прочита. Първият е, че търговците искат зърно сега. При затворения черноморски износ близките доставки струват повече, а купувач, който търси пшеница веднага, няма причина да плаща на някого да я държи в склад. Вторият прочит е свързан със следващата реколта. Контрактът за септември 2027 г. е с 9,25 евро по-евтин от декемврийския, което показва, че търговците очакват по-голямо предлагане след жътвата, отчасти заради по-евтиния азот, за който StoneX смята, че може да насърчи сеитбата. И при двата прочита съхранението до пролетта остава незаплатено.
През юли разликата между септемврийския и декемврийския контракт се беше разтворила до 5,50 евро на тон, близо до пълната цена на съхранението, както писахме тогава. Три месеца и едно повишение на лихвата на ЕЦБ по-късно разликата между декември и март е 2 евро.
Времето
Световната метеорологична организация (СМО) потвърди, че Ел Ниньо е установен и ще се засилва, с близо 100% вероятност да продължи до февруари 2027 г. Организацията очаква и положителна фаза на Индоокеанския диполь (разлика в температурата на водата между западната и източната част на Индийския океан), средно около 0,9°C между септември и ноември. Всички конкретни сценарии в доклада са за Бразилия, Аржентина, Югоизточна Азия и Южна Африка, защото там Ел Ниньо отеква най-силно. Връзката му с европейското време е слаба и непостоянна, така че бразилските сценарии не могат да се пренасят върху Добруджа. Картата на СМО за октомври–декември, която докладът публикува, дава висока вероятност за по-топла от нормалното есен над Балканите и не показва ясен сигнал за валежите.
Двете съотношения
Сметката на стопанина тази есен се свежда до две числа, които StoneX и парижката борса дават едно до друго. По американските борсови цени тон карбамид струва около 1,9 тона пшеница при 3,7 през април, и това облекчение стига само до онзи, който още не е купил азота за пролетта. Задържането на тон пшеница от декември до март носи 2 евро, докато лихвата при 5% годишно за същите три месеца е около 3 евро. Преди да откаже офертата на изкупвача, стопанинът може да сравни разликата между декемврийския и мартенския контракт с лихвата по собствения си кредит за три месеца, а преди да купи азота — съотношението между тор и зърно в офертите, които получава, с днешните 1,9. Контрактът за септември 2027 г., срещу който ще се продава следващата реколта, е на 235 евро.
Понятия
Бушел — американска мярка за обем на зърното; за пшеницата един бушел е 27,2 кг, а един тон е около 36,7 бушела. Цената в Чикаго се котира в центове за бушел.
Контракт за доставка (фючърс) — стандартизиран борсов договор за доставка на определено количество зърно с определено качество през определен месец; на Euronext един контракт за мелничарска пшеница е 50 тона.
Сетълмент — официалната дневна цена на борсата, която се изчислява от сделките в последните минути преди края на търговията (18:30 парижко време на Euronext).
Крива на контрактите — цените на контрактите за различни месеци на доставка, подредени по време. Когато по-далечните контракти са по-скъпи, разликата плаща съхранението; когато кривата е плоска или се обръща, купувачите искат стоката сега.
Базис — разликата между борсовата цена и цената на физическото зърно на определено място, например на кантара в България.
Премия за риск — частта от цената, която купувачите плащат над баланса между предлагане и потребление заради опасността доставката да бъде прекъсната.
FOB (на борда на кораба) — цена на стоката, натоварена на кораба в пристанището на износителя, без превоза и застраховката до купувача.
CFR (стойност и навло) — цена на стоката, доставена до пристанището на купувача, с включен морски превоз и без застраховката.
Карбамид — азотен тор с 46% азот, произвеждан от амоняк, който се синтезира с природен газ като суровина и енергия.
MAP и DAP — моноамониев и диамониев фосфат — фосфорни торове с азот, произвеждани от фосфорит, сярна киселина и амоняк.
Ел Ниньо — периодично затопляне на водата в екваториалната част на Тихия океан, което размества валежите и температурите главно в Южна Америка, Азия, Австралия и Африка.
Лихвен суап — договор, с който две страни разменят плащания по фиксирана и плаваща лихва; цените на суаповете показват какво очаква пазарът от централната банка.
Източници
StoneX, Market Intelligence Brazil — Outlook 2026, Edition 37 (October–December), Кампинас, 8 октомври 2026 г.: увод (Витор Андриоли); глави „Wheat“ и „Corn“ (Рафаел Буласкоски); „Fertilizers“ (Томас Перниас); главите за енергията, макроикономиката и времето; данни на USDA (WASDE, септември 2026 г.), CME, Световната метеорологична организация.
Euronext — мелничарска пшеница № 2, цени и сетълмент на контрактите, 8 октомври 2026 г.
Agritel (Argus) — Pre-opening, 18 юни 2026 г. (котировки на Euronext от 17 юни 2026 г.).
Европейска централна банка — решения по паричната политика от 11 юни 2026 г. и 10 септември 2026 г.
Обменен курс около 1,16 долара за евро (ValutaFX, септември 2026 г.); преизчисленията от долари в евро и от центове за бушел в евро на тон са на редакцията.
Архив на zemedeleca.bg — „Непреодолимите 35 евро: данъкът, който българското зърно плаща, преди да е продадено“ (юли 2026 г.); материалът за складовете и изкупните цени със зърнопроизводителя Трендафил Василев (септември 2026 г.); материалът за ударите с дронове по кораби край Бяла (октомври 2026 г.).
