Затрудненият износ през Одеса и Новоросийск засега помага на българското зърно и хлебната пшеница е с 6,9 на сто по-скъпа от миналата година: след ударите край Бяла опасността е застрахователната премия да стигне до Варна и Бургас

Два кораба потънаха в румънската и българската икономическа зона, край Румъния загинаха двама моряци, а екипажът на потъналия край Бяла кораб е в неизвестност. Пазарът обаче има своя сметка: до 1 октомври са прибрани с 35 на сто повече царевица и с 52,5 на сто повече слънчоглед от година по-рано, и тази реколта ще търси пристанище точно когато застрахователите смятат цялото Черно море извън териториалните води за рискова зона. Твърденията за превозвачи, които отказват да возят зърно, не се потвърждават от зърнопроизводителите, а средните изкупни цени на пшеницата, които МЗХ публикува всяка седмица, засега не показват натиск: към 30 септември хлебната пшеница е 188 евро за тон. Първата пълна седмица след ударите ще се види в бюлетина, който министерството ще публикува около 21 октомври.

Сто осемдесет и осем евро за тон без ДДС е средната изкупна цена на хлебната пшеница в България към 30 септември, по седмичните данни на САПИ, които Министерството на земеделието и храните публикува в оперативния си анализ. Година по-рано същата пшеница е струвала 176 евро, тоест цената е с 6,9 на сто по-висока. Фуражната пшеница е с 4,9 на сто над миналогодишната, ечемикът с 5,9, рапицата с 11,9 на сто; само царевицата е практически на миналогодишното ниво. Числата са събрани преди нощта на 6 октомври, когато за първи път бяха ударени кораби в българската изключителна икономическа зона, и затова не казват какво ще стане оттук нататък. Казват обаче откъде тръгваме, а това е важно, защото след ударите в публичното пространство се появиха две твърдения, които рисуват друга картина: че превозвачи вече отказват да возят зърно през Черно море и, без да бъдат представени доказателства, че атакуваните кораби са превозвали военни товари.

В разговор с редакцията на 8 октомври представители на зърнопроизводителите казаха, че отказани сделки няма, а един от тях го написа и по-кратко: „Няма нито един кораб, отказал да дойде.“ Според разговарялите с редакцията представители на бранша към 8 октомври няма известни случаи на отказани рейсове до българските пристанища, а това противоречи пряко на твърдението за отказани превози. Отворен остава въпросът на каква цена, а за него е важно да се разграничат две неща. Сделката е договорът между стопанина или търговеца и купувача на зърното; превозът е договорът между търговеца и корабособственика. Една сделка не се разваля и кораб не отказва да дойде, когато търговецът плати по-високо навло (цената на морския превоз на тон товар) или по-скъпа военна застраховка. Тогава откази няма, но има по-висок разход по веригата, който може да намали цената, предлагана на българския производител, ако купувачът и търговецът не го поемат. Затова въпросът дали износът „се срива“ се решава с числа за цената, застраховката и навлото, и тази статия събира онези от тях, които вече са публични.

Какво стана в морето на 5 и 6 октомври

На 5 октомври в румънската икономическа зона потъна корабът с турски собственик „Рояд Мамедов“, който превозваше украинска царевица от Измаил за Равена; двама души загинаха, единадесет бяха спасени, а румънските власти още не са казали каква е причината. Около 3 часа през нощта на 6 октомври въздушни и морски дронове удариха два кораба на около 128 километра от брега край Бяла. „Алфа Уатан“ (под флага на Того, построен през 1976 г., собственост на компания от Мерсин, на път за румънското пристанище Сулина) получи тежки повреди и потъна почти веднага; издирването на екипажа, по неофициални данни около десет души, беше прекратено, без да бъдат открити оцелели. „Ейбъл“ (под флага на Палау, построен през 1991 г.) превозваше пшеница и се запали; български ферибот евакуира осемнадесетте души от екипажа, двама от тях с тежки наранявания бяха откарани във Варна. Произходът на дроновете не е установен. На 7 октомври, след заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, президентът Илияна Йотова каза, че войната на Русия в Украйна е довела до значително влошаване на сигурността в Черно море, поиска бърза проверка на извършителите и обяви, че България ще покани Румъния и Турция на консултации за сигурността на търговското корабоплаване и ще поиска от съюзниците в НАТО допълнително наблюдение от въздуха и морето. Руското посолство в София заяви, че корабите не са били сред целите на руските въоръжени сили. За товара на „Алфа Уатан“ няма публични данни.

Икономическа зона и териториални води. Териториалните води на една държава стигат до 12 морски мили (около 22 километра) от брега и в тях тя упражнява суверенитет почти като на сушата. Изключителната икономическа зона стига до 200 мили и дава на държавата права върху рибата, газа и дъното, но корабоплаването в нея е свободно като в открито море. Ударите край Бяла са на около 70 морски мили от брега: в българската икономическа зона, далеч извън териториалните води. Тази разлика ще се окаже решаваща и за застрахователите.

Защо българското зърно засега печели

За да се разбере българската цена, трябва да се погледне на север, към двата най-големи износителя на пшеница в Черно море. На 22 юли по данни на украинското издание „Економічна правда“ в пристанищата на „Голяма Одеса“, през които през първото полугодие на 2026 г. са минали 34 от общо 50,7 милиона тона украински износ, не влезе нито един кораб. Контейнерните линии Maersk и CMA CGM спряха да влизат, а застрахователите престанаха да издават нови полици за военен риск. Зърновозът Golden Leo (под флага на Гвинея-Бисау, с турски оператор), ударен на 19 юли при излизане от Черноморск с товар царевица, потъна край Одеса на 26 юли. Пълна блокада няма: в края на август президентът Зеленски каза, че в Одеса влизат и излизат по три-четири кораба на ден, при около девет на ден средно за двете години и половина на украинския коридор, а през септември украинският износ на зърно е бил 1,49 милиона тона, с 36,7 на сто по-малко от година по-рано. На 10 август украинският министър на земеделието Тарас Висоцки свали пред Ройтерс прогнозата за износа на зърно за сезона от 43 на 38–40 милиона тона и предупреди за недостиг на складове за около 11 милиона тона. Украинското зърно тръгна по Дунав, но в края на август край канала Сулина чакаха до 70 кораба; по оценка на служител на корабна агенция, цитиран от Ройтерс, към украинските дунавски пристанища минават по два-три кораба на ден, а по данни на консултантската фирма ASAP Agri – по пет до седем.

Руската страна на морето има същия проблем в огледален вид. На 12 август украински дронове и ракети удариха зърнените терминали в Новоросийск и по данни на S&P Global и Fastmarkets три от тях спряха работа. Ройтерс съобщи в края на септември, че южните руски пристанища са практически затворени от средата на август и че по-голямата част от руската пшеница вече тръгва през балтийските пристанища Уст-Луга и Висоцк; Русия все пак е изнесла около 2,3 милиона тона пшеница през септември. Най-пострадалият терминал се нуждае от ремонт за четири до шест месеца, а другите два са готови да възобновят работа. Адам Бланко от e8Q Technologies пише в анализ за The National Interest, че изкупните цени на пшеницата в Южна Русия са паднали с 20–25 на сто, а цената на хлебната пшеница от втори клас в Централна Украйна е паднала с 31 на сто между 16 юли и 6 август. Той нарича това взаимно загубване на физическия контрол над зърнените потоци „кримски“ и „одески синдром“: всяка от двете държави може да субсидира стопаните си, но не може да гарантира пътя на зърното от полето до кораба.

В това време българските цени остават над миналогодишните, макар че през последните две седмици на септември хлебната пшеница слезе с едно евро, от 189 на 188 евро за тон. Най-простото обяснение за годишното поскъпване е, че купувачите в Средиземноморието и Северна Африка, които обикновено пълнят трюмовете си с руска и украинска пшеница, търсят зърно там, където то може да бъде натоварено, и западният бряг на Черно море, с Констанца, Варна и Бургас, е най-близкото такова място. Това обяснение трябва да се даде с уговорка: цената у нас зависи и от световната котировка, и от собствената ни реколта, а през изминалата пазарна година 2025/26 износът на пшеница е бил 5 275,3 хиляди тона, със 17,3 на сто по-малко от предходната, по предварителни данни на НСИ, преди атаките да стигнат до нашата зона. Бюлетинът на МЗХ не обяснява спада. Онова, което може да се каже със сигурност, е, че цените до 30 септември не показват натиск, а точно натискът би бил първият признак на срив.

Средни изкупни цени за страната, евро/тон без ДДС. Източник: САПИ, изчисления на МЗХ; Оперативен анализ за основни земеделски култури, бюлетини № 24/2026 (23.09.2026 г.) и № 26/2026 (07.10.2026 г.).

Има и един факт от същия бюлетин, който прави есента по-чувствителна от лятото. Към 1 октомври прибраната царевица е с 34,9 на сто, а слънчогледът с 52,5 на сто повече от година по-рано, защото средните добиви са значително по-високи. По-голямата реколта трябва да намери пристанище, а през изминалия сезон износът на царевица от септември до юни е паднал с 67,1 на сто, до 162,3 хиляди тона. Тази есен българското зърно ще има повече нужда от морето отпреди.

Как рискът става цена

На 16 септември Съвместният военен комитет (Joint War Committee), в който лондонските застрахователи определят кои морски райони носят военен риск, разшири черноморската рискова зона до цялото море. Дотогава в нея бяха водите на Русия и Украйна. Извън зоната остават само териториалните води на България, Грузия, Румъния и Турция, до 12 мили от брега. Включването в зоната не забранява рейсовете, но позволява на застрахователя да поиска отделна военна застраховка и допълнителна премия, изчислена за конкретния кораб, маршрут и момент. Решението дойде на фона на статистика на компанията за морска сигурност Ambrey: за 12-те месеца до 21 септември са ударени 45 търговски кораба извън старата рискова зона, 33 от тях през последните три месеца, при нито един година по-рано.

Колко струва това, публично не се казва за всеки рейс. По данни на специализираното издание Beinsure от 23 септември влизането в пристанище в Черно море струва около 1 на сто от стойността на корпуса, а за районите, включени в зоната на 16 септември, брокери дават ранна и непотвърдена оценка за допълнителна премия от 0,10 до 0,20 на сто. За стар кораб на стойност 10 милиона долара, натоварен с 30 хиляди тона пшеница, това са между 10 и 20 хиляди долара на рейс, тоест под един долар на тон; при 1 на сто разходът стига 100 хиляди долара, или над 3 долара на тон. (Сметката е на редакцията и е само илюстрация: премиите се договарят индивидуално, а за рейсовете от Варна и Бургас след 6 октомври публични числа няма.) При тези примерни ставки допълнителният разход изглежда малък в сравнение с цената от 188 евро за тон, но действителните премии за рейсовете от Варна и Бургас след първите удари в българската зона не са публично известни. Премиерът Румен Радев свърза смущенията след 6 октомври с по-високите застрахователни разходи.

Тук е и въпросът, на който засега няма публичен отговор и който определя колко ще плати българският износител. България граничи по море с Турция, затова рейс от Бургас или Варна до Босфора по принцип може да мине изцяло през български и турски териториални води, които са извън рисковата зона. Ударите край Бяла обаче са станали на 70 мили от брега, в зона, през която по всичко личи, че минават корабите между Босфора и румънските и украинските пристанища; „Алфа Уатан“ е пътувал за Сулина. Дали корабите от Варна и Бургас ще се държат до брега и дали застрахователите ще признаят такъв маршрут за безопасен, ще покажат следващите седмици и договорите на брокерите.

Турският план за два коридора

В петък турският вестник „Миллиет“ съобщи, че Анкара е предложила на Москва и Киев два отделни безопасни маршрута към Босфора: за корабите от украинските пристанища покрай Румъния и България, за руското направление покрай Грузия и Турция. Предложението обаче се движи от месеци. Още на 13 декември 2025 г. Фидан предложи ограничено споразумение за спиране на ударите по енергийната инфраструктура и по корабите, по образеца на зърнената сделка от 2022 г. На 17 септември 2026 г. турски дипломат каза пред AFP, че Анкара е изпратила на двете страни проект на меморандум. По думите му украинските кораби вече ползват маршрута покрай румънския и българския бряг и опасната му част е отсечка от четири-пет мили в международни води; за втория маршрут, по източния и южния бряг, Турция иска да използва териториалните води на крайбрежните държави, включително своите, а Грузия ще участва, „ако желае“. Два дни по-късно Фидан каза в интервю за NTV, че и двете страни са отговорили, но исканията им трудно се съвместяват, а на 25 септември говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди, че отговорите са дадени, но същински преговори не са започнали. На 2 октомври Bloomberg съобщи, че Турция и ООН подготвят нов дипломатически процес с посредничеството на женевския Център за хуманитарен диалог. Руският външен министър Сергей Лавров беше нарекъл по-ранното турско предложение за мораториум „нереалистично“ и невъзможно за наблюдение.

Западният маршрут сам по себе си не е нов: от 2023 г., след като Русия излезе от зърнената сделка, корабите за украинските пристанища вървят покрай румънския и българския бряг. Новото в турското предложение е, че фактическият маршрут би станал договорен, с поето от двете воюващи страни задължение да не нападат корабите в него. За българския износ това би означавало по-нисък риск по целия западен бряг. За България като държава би означавало нещо повече: ако коридорът минава през териториалните ни води, страната може да стане част от гаранцията, като обхватът на съгласието, наблюдението и отговорността ѝ като член на НАТО ще зависи от задълженията, които поеме по самото споразумение.

Може ли говоренето да влоши нещата

Може, но по по-тесен път, отколкото обикновено се мисли. Лондонските застрахователи и международните купувачи определят премиите и цените по инцидентите, по данните на компании като Ambrey и по решенията на Съвместния военен комитет; изказване в българско телевизионно студио не влиза в тяхната сметка и котировката в Париж няма да помръдне от него. Самите удари обаче я помръднаха: декемврийският контракт за хлебна пшеница на борсата Euronext в Париж струваше около 236 евро за тон в края на септември, а на 8 октомври затвори на 244,25 евро; френските пазарни коментари свързаха поскъпването с новото напрежение в Черно море. Рискът в морето вдига световната цена, а тя подкрепя и българската. Думите имат ефект на друго място, там, където решенията се вземат у нас.

Първото място е решението на стопанина. Ако производителят повярва, че износът се срива, той или бърза да продаде, преди „да стане по-лошо“, или задържа зърното в очакване. Масовите бързи продажби свалят изкупната цена и така потвърждават прогнозата, от която са тръгнали. (Засега няма данни, че това се случва на българския пазар; описаният механизъм е възможен сценарий.) Американският социолог Робърт Мертън описва този механизъм през 1948 г. под името самосбъдващо се пророчество, с примера на измислена банка, която фалира само защото вложителите ѝ повярват в слуха, че ще фалира, и изтеглят парите си едновременно. Второто място е офертата на купувача: когато рискът е обявен публично, търговецът има готов аргумент да предложи по-ниска цена или по-голяма отстъпка „за пристанището“. Отказани сделки няма да има, но разликата между изкупната цена у нас и котировката в Париж може да се разшири, и това е единственото място, където вредата от думите се измерва в евро.

Твърденията за военни товари са по-опасни от твърденията за срив. Ако се приеме, че корабите по западния бряг возят оръжие, това дава аргумент на нападателя и прави всеки кораб за Варна и Бургас по-вероятна мишена в очите на застрахователя. Затова такова твърдение не бива да се повтаря без фактите до него: извършителят не е установен, а за товара на потъналия кораб няма официални данни.

Най-силният довод от другата страна също трябва да бъде казан. Публичната тревога може да принуди правителството да действа: да осигури охрана от Военноморските сили за рейсовете от българските пристанища, да предложи държавна застрахователна гаранция по образеца на украинската схема, с която Киев поддържаше своя коридор, или да поиска присъствие на НАТО в западната част на морето. Мълчанието също има цена, ако рискът е реален и никой не го назове навреме.

Между 30 септември и 21 октомври

Засега числата показват друга картина от тази в телевизионните студиа. Българската пшеница се продава по-скъпо от миналата година в месеци, в които двамата най-големи конкуренти в Черно море трудно натоварват зърното си. Ударите от 6 октомври показват, че рискът може да се премести на юг, а мярката за него е военната премия и навлото за Варна и Бургас. Ако борсата в Париж остане с около 8 евро над нивото от края на септември, а изкупната цена у нас не последва поскъпването, ще има основание да се провери дали по-високите разходи за превоз и застраховка разширяват разликата между двете цени; тя зависи и от качеството, местното търсене и търговските разходи, затова сама по себе си не доказва застрахователния разход. Стопанин, който получава оферта под средната изкупна цена от бюлетина на МЗХ с обяснението „заради риска в морето“, има право да попита купувача колко точно е застраховката и навлото за неговия рейс и да сравни отговора с цената от бюлетина от 21 октомври, преди да подпише.

Източници

Министерство на земеделието и храните, Оперативен анализ за основни земеделски култури, бюлетин № 24/2026 от 23 септември 2026 г. (цени към 16.09.2026 г.; износ за пазарната 2025/26 г. по предварителни данни на НСИ) и бюлетин № 26/2026 от 7 октомври 2026 г. (цени към 30.09.2026 г.; реколта към 01.10.2026 г.).

Разговор на редакцията с представители на зърнопроизводителите, 8 октомври 2026 г., и писмено съобщение на един от тях до редакцията.

Insurance Business, „Ship sunk, crew missing after drone strike inside NATO member’s economic zone“, 6 октомври 2026 г. – данни за ударите, решението на Joint War Committee от 16 септември 2026 г., статистиката на Ambrey, изявлението на премиера Румен Радев.

Associated Press, „Bulgaria’s president blames Russia’s war in Ukraine for worsening security environment in Black Sea“, 7 октомври 2026 г. – изявленията на президента Илияна Йотова и на руското посолство в София.

Reuters (през gCaptain), „London’s marine insurers widen Black Sea high-risk zone as shipping attacks surge“, 18 септември 2026 г.; Reuters (през gCaptain), „Up to 70 ships queue off Danube as bottlenecks slow Ukraine grain exports“, 26 август 2026 г.; Reuters (през The Poultry Site), прогнозата на министър Тарас Висоцки, 10 август 2026 г.

Ukrainian News по „Економічна правда“, „Shipowners refuse to enter Odesa ports“, 30 юли 2026 г.

Adam Blanco (e8Q Technologies), анализ за The National Interest, 2026 г. – цените в Южна Русия и Централна Украйна; S&P Global, „Russian grain exports disrupted after Novorossiysk terminals attack“, 12 август 2026 г.; Fastmarkets, 19 август 2026 г.; Reuters, 28 и 29 септември 2026 г. – руският износ през балтийските пристанища и състоянието на терминалите в Новоросийск (през UkrAgroConsult и GBM).

Beinsure, „Black Sea war risk expansion raises shipping insurance costs“, 23 септември 2026 г. – премиите за военен риск; Réussir – седмичният преглед на пазара на зърно, 23–30 септември 2026 г.; Euronext – цена на затваряне на декемврийския контракт за хлебна пшеница на 8 октомври 2026 г.; Terre-net – коментарите за пазара, 30 септември – 8 октомври 2026 г.

Kurs.com.ua, 25 август 2026 г. – изявлението на президента Зеленски за трафика през Одеса; UkrAgroConsult, 1 октомври 2026 г. – украинският износ на зърно през септември; gCaptain и Marine Insight – Golden Leo; Maritime Executive и Marine Insight, 6–8 октомври 2026 г. – „Алфа Уатан“ и „Ейбъл“; Reuters през Agerpres и Euronews, 7 октомври 2026 г. – решенията на КСНС.

AFP (през Malay Mail), 18 септември 2026 г. – проектът на турския меморандум; Arab News Pakistan, 19 септември 2026 г. – интервюто на Хакан Фидан за NTV; Bloomberg (през Foreks), 2 октомври 2026 г.; Daily Sabah, 14 декември 2025 г.; „Миллиет“ (през 1news.az), 9 октомври 2026 г.; Foreks – изявлението на Дмитрий Песков, 25 септември 2026 г.

Robert K. Merton, „The Self-Fulfilling Prophecy“, The Antioch Review, 1948 г.

Архив на zemedeleca.bg: статията за ударите с дронове по кораби в българската икономическа зона край Бяла, 6 октомври 2026 г.

Понятия

Изключителна икономическа зона – морската ивица до 200 морски мили от брега, в която държавата има права върху ресурсите (риба, газ, морско дъно), но корабоплаването е свободно.

Териториални води – морската ивица до 12 морски мили (около 22 км) от брега, в която държавата упражнява суверенитет.

Навло – цената на морския превоз на товар, обикновено в долари или евро на тон.

Военна застраховка (war risk) – отделна застраховка на кораба и товара срещу военни действия, която застрахователите изискват за рейсове в рискови райони; премията се изразява като процент от стойността на корпуса.

Joint War Committee – комитетът на лондонския застрахователен пазар, който определя районите с повишен военен риск (listed areas).

Средна изкупна цена – средната седмична цена, на която търговците купуват зърно от производителите в страната, по данни на САПИ, публикувана от МЗХ в оперативния анализ.

Самосбъдващо се пророчество – понятие на социолога Робърт Мертън (1948 г.) за погрешна представа, която предизвиква поведение, което я прави вярна.