Рекордният дълг на американските фермери от 605 млрд. долара вероятно е занижен, защото кредитът се мести от банките към доставчиците. В България за дълга към доставчиците няма официална статистика

Семейство от Айова има 42 отделни кредитни линии, а анкетата, от която американското министерство на земеделието разбира колко дължат фермерите на доставчиците си, вече я попълва едва един от трима. У нас торовете, препаратите и семената също се купуват на разсрочено до жътва, но колко струва това „до жътва“, не излиза в нито една официална таблица.

Едно семейство от Айова, което отглежда полски култури в търговски мащаб, обслужва 42 отделни кредитни линии. Повечето от тях са се натрупали по един и същ начин: всеки път, когато стопанството купува или взема на лизинг нова машина, дилърът открива отделна линия, и така, без никой да го е планирал, стопанството се е оказало длъжник на десетки кредитори едновременно. В разследването, което Ройтерс публикува на 8 октомври, този случай е крайният, но картината около него е сходна. От над 52-мата фермери в седем щата от Средния запад и Юга, с които е разговаряла репортерката П. Дж. Хъфстътър, повечето поддържат между 7 и 10 кредитни линии, а някои имат над 30.

Числото, с което американското министерство на земеделието (USDA) отчита дълга на сектора, е рекордно и без това. По септемврийската прогноза на Службата за икономически изследвания към министерството (ERS) земеделските стопанства в САЩ ще завършат 2026 г. с дълг от 605,1 млрд. долара, или около 541 млрд. евро, с 4,6% повече от миналата година. Пресметнат в днешни долари, дългът е над два пъти по-голям, отколкото през 2000 г., когато е бил около 300 млрд. Тезата на Ройтерс е, че и това число не обхваща всичко, което фермерите дължат, а служители на самото министерство признават пред агенцията, че растящият кредит от доставчици и небанкови кредитори е оставил празноти в способността на федералната власт да го измерва и проследява.

Колко подвижна е и официалната оценка, личи от собствените прогнози на ERS. През февруари службата очакваше дългът да стигне 624,7 млрд. долара (около 558 млрд. евро), а през септември свали прогнозата с почти 20 млрд. Подобни корекции са нормална част от работата на всяка статистика, но те напомнят, че числото за дълга е оценка, сглобена от определени източници. Въпросът кои са тези източници и какво остава извън тях е в основата на цялата история.

Откъде идва рекордът

Самият рекорд е следствие. Американските зърнопроизводители живеят от няколко години със свити маржове, при ниски изкупни цени и скъпи вложения, а напоследък към това се прибавиха търговските спорове на Вашингтон с най-големите купувачи, сред които и Китай, както и войната на САЩ и Израел с Иран, която според Ройтерс оскъпи торовете и горивата. Механизмът е същият, който описваме от месеци за българското земеделие като криза на маржа: цената на продукцията не покрива разходите и разликата се финансира с дълг. По септемврийската прогноза на ERS дългът, обезпечен със земя, ще стигне 399 млрд. долара (около 357 млрд. евро), а останалият дълг, в който влизат оборотните кредити и кредитите за техника, 206,1 млрд. долара (около 184 млрд. евро).

Септемврийската прогноза на ERS показва това разминаване в цифри. Нетният доход на сектора ще падне до 158,4 млрд. долара (около 142 млрд. евро), производствените разходи ще нараснат с 4,5% до близо 493 млрд. долара (около 441 млрд. евро), главно заради торовете, горивото и купуваните животни, а преките държавни плащания ще стигнат 47,4 млрд. долара (около 42 млрд. евро), почти с 20 млрд. повече от миналата година. Държавата плаща на фермерите повече, а дългът им продължава да расте. Картината не е еднаква за всички, защото по оценката на ERS дори след спада нетният доход остава над средния за последните двадесет години, пресметнат в днешни долари, и натискът е най-силен при зърнопроизводителите. Фалитите, които в земеделието обикновено идват със закъснение след финансовия натиск, също тръгнаха нагоре. По данни на Американската федерация на земеделските бюра през 2025 г. в съдилищата са подадени 315 молби по глава 12 от закона за несъстоятелността (специалната процедура за семейни ферми, приета от Конгреса през 1986 г., в разгара на голямата фермерска криза), с 46% повече от година по-рано. Числото показва само част от картината, защото процедурата не е достъпна за всички: семействата, които получават повечето си доходи извън фермата, не могат да я ползват.

Когато банките затегнат условията след вълна от фалити, фермерите не спират да купуват семена и торове. Те търсят парите другаде: при доставчиците, при кооперациите, при производителите на техника и при финансово-технологичните компании. Оттук идва и въпросът, без който историята не може да се разбере: защо търговецът дава заем точно когато банката отказва.

Защо доставчикът кредитира, когато банката отказва

Отговорът има своя класическа формулировка. През 1997 г. икономистите Мичъл Петерсен и Рагурам Раджан публикуват в списание The Review of Financial Studies изследване на търговския кредит, тоест на отсрочката, която една фирма дава на друга за стока, платена по-късно. Двамата установяват, че малките фирми, чийто достъп до банки е ограничен, ползват повече такъв кредит тогава, когато финансовите институции не им дават, и обясняват защо доставчиците поемат риск, от който банката бяга. Те установяват и още нещо: повече търговски кредит отпускат фирмите с по-добър достъп до банки, така че на практика доставчикът често препредава на клиента си пари, взети от собствената му банка. Причините да поеме този риск са три и всяка от тях може да се види в един земеделски склад.

Първата е информацията. Дистрибуторът на семена и препарати вижда клиента си всеки сезон, знае колко декара обработва, какво е посял, кога е пръскал и дали миналата година е платил, докато банката разполага с годишния отчет и с оценката на обезпечението. Втората е обезпечението. Дилърът на трактори, който трябва да си прибере машината от неплатил клиент, я продава през собствената си мрежа по-бързо и по-изгодно от банка, за която употребяваният трактор е неудобен актив. Третата причина е най-интересна и Петерсен и Раджан я наричат неявно участие в капитала на клиента (implicit equity stake). Доставчикът има интерес стопанството да оцелее, защото то е и неговият клиент за следващата година, и затова се държи по-скоро като съдружник, който предпочита да почака, отколкото като кредитор, който събира вземането си на всяка цена.

Българският стопанин познава това поведение отблизо. „Фирмите не запорират сметки — просто прежалват тези пари и спират да работят с длъжника, с надеждата, че някой ден ще плати. Странно е. Никъде другаде не се прави така бизнес“, разказа в края на август пред zemedeleca.bg агрономът Трендафил Василев от „Агротида“. По теорията на Петерсен и Раджан в това поведение няма нищо странно, защото доставчикът, който запорира сметките на клиента си, губи и бъдещите си продажби, и затова отлага, докато може. Цената на това търпение е, че никой по веригата не тегли чертата и старите просрочия се пренасят в новия сезон.

Търговският кредит има и друга особеност, заради която в учебниците по корпоративни финанси минава за скъп източник на пари. В американската търговия отдавна е разпространено условието „2/10, нето 30“: купувачът получава 2% отстъпка, ако плати до десетия ден, а иначе плаща пълната цена до тридесетия. Двата процента изглеждат дреболия, но който не се възползва от отстъпката, на практика взема назаем за 20 дни срещу 2%, а в годишно изражение това прави около 44,6%. Същата сметка стои и зад българското „плащане след жътва“ и към нея се връщаме в края на текста.

Стопанството, което плаща стар дълг с нов

Втората теория, която помага да се разбере американският рекорд, е по-стара. Икономистът Хайман Мински, починал през 1996 г., чието име стана нарицателно по време на кризата от 2007–2008 г. с израза „момент на Мински“, разделя длъжниците на три вида. Първите изплащат и главницата, и лихвата от текущия си доход. Вторите покриват от дохода само лихвата и разчитат главницата да бъде разсрочвана. Третите не могат да покрият от дохода дори лихвата и обслужват стария дълг с нов, като залагат на това, че стойността на активите им ще продължи да расте. Мински нарича последния вид финансиране „Понци“, по името на прочутия измамник Чарлз Понци, макар че в повечето случаи зад него няма никаква измама. Тезата му е, че след дълги добри години длъжниците и кредиторите се плъзгат постепенно от първия вид към третия, без да го забелязват, докато първият удар не покаже колко голяма част от системата се крепи на нов кредит.

Когато едно стопанство покрива миналогодишното си задължение към дистрибутора с нова отсрочка от друг дистрибутор, то е навлязло в третия вид, независимо дали собственикът му го съзнава. В същото интервю Василев описва как изглежда това на българския пазар на земя: фирмите, които не са платили рентите си, предлагат най-високите ренти, а когато собствениците започнат да местят земята си, същите фирми им предлагат отново висока рента. По логиката на Мински така се държи длъжник, който може да задържи актива само като поема нови обещания, без да има с какво да ги изпълни.

Как Америка брои дълга и къде губи следата

За да се разбере колко голяма е празнотата, трябва да се види как се прави американското число. USDA сглобява дълга на сектора главно от отчетите, които банките, системата Farm Credit (мрежата от кооперативни кредитни институции, създадена от Конгреса специално за земеделието) и другите кредитори подават пред регулаторите. Тази част е надеждна, защото всеки заем минава през счетоводството на институция, която се отчита пред надзорен орган. Търговския кредит министерството улавя по друг начин, чрез собствена анкета сред производителите (Agricultural Resource Management Survey, ARMS), която представлява въпросник от около 24 страници. Тук е слабото място. По данни на USDA, цитирани от Ройтерс, през 2009 г. на анкетата са отговаряли около 68% от поканените стопанства, а през 2025 г. делът им е паднал до близо 33%.

Може да се предположи, че стопанство с 42 кредитни линии трудно ще отдели време да ги изброи в 24-страничен въпросник. Когато отговаря само един от трима, министерството на практика приема, че мълчащите две трети приличат на отговорилите, а при длъжниците това допускане е рисковано. Джени Ифт, професор по земеделски финанси в Държавния университет на Канзас, формулира проблема пред Ройтерс като въпрос: как кредиторите, регулаторите и политиците изобщо да преценят обема на дълга и финансовия стрес, когато за много от кредиторите, които обслужват най-затруднените стопани, такива данни не се отчитат.

Ифт е сред авторите на изследване от 2024 г., подготвено от нейния университет, ERS и Националната администрация на кредитните съюзи (NCUA) и публикувано в Agricultural Finance Review. Вместо да разчитат само на анкети, авторите тръгват по следа, която кредиторът оставя, по вписания залог върху машината. По описанието на Ройтерс те проследяват над 4,4 млн. залога върху техника в 14 земеделски щата за периода 2001–2019 г. и установяват, че дългът за техника към небанкови кредитори е бил до четири пъти по-голям от показания в данните на министерството. Резултатът се отнася само за кредитите за техника и не може да се пренася върху целия земеделски дълг. В момента Ифт работи с USDA по проект за небанковите кредитори и оценява, че перото „физически лица и други“ в официалния баланс на сектора, което министерството определя на 45 млрд. долара за 2025 г. (около 40 млрд. евро), може да е два до три пъти по-голямо.

Американският дълг в числа

Превалутирането е по референтния курс на ЕЦБ от 8 октомври 2026 г. (1 евро = 1,1186 долара).

Колко тежи това в общата сметка, може да се прецени само приблизително. Ако горната граница на Ифт се потвърди, перото „физически лица и други“ би било с около 90 млрд. долара по-голямо от отчетените 45 млрд. за 2025 г. Сумата е равна на близо 15% от прогнозирания дълг за 2026 г. на сектор с активи от 4,47 трлн. долара (около 4 трлн. евро), но не може просто да се добави към официалното число. Двете оценки се отнасят за различни години, а част от тези кредити, както ще стане ясно по-долу, може вече да е отчетена чрез банки и други регулирани кредитори. По-важно от точната сума е кой държи този дълг и какво ще стане с кредитора, ако длъжниците му спрат да плащат едновременно.

Най-силното възражение

Срещу тезата за голямото недоотчитане има сериозно възражение и то идва от самото министерство. Джефри Хопкинс, изпълняващ длъжността помощник-администратор на ERS, обяснява пред Ройтерс, че част от кредитите, които фермерът възприема като кредит от дилъра, всъщност са пари на Farm Credit или на търговски банки, които се отчитат пред регулаторите и следователно вече влизат в официалното число. Иначе казано, зад разсроченото плащане, което дилърът предлага под собствената си марка, може да стоят пари на регулиран кредитор. Ако тази част е голяма, празнотата е по-малка, отколкото изглежда от масата на фермер с десетки договори.

Министерството обаче не спира дотук. По думите на Хопкинс USDA вече сверява отговорите от анкетите със записите за заемите на собствената си Агенция за земеделските стопанства (Farm Service Agency), финансира изследвания за размера на небанковото кредитиране и се надява на резултати до две години. Пред Ройтерс той казва, че „появяват се нови кредитори“ и министерството трябва да намери начин да стигне до техните данни.

Когато кредиторът е кооперация

Колко бързо расте този пазар, показва един пример. Land O’Lakes, млечната кооперация от Минесота и една от най-големите земеделски кооперации в САЩ, кредитира фермерите за оборотните им разходи. Според главния ѝ изпълнителен директор Бет Форд, която говори пред Икономическия клуб на Ню Йорк на 6 октомври, ангажираните кредити на финансовото ѝ звено са нараснали от около 100 млн. долара миналата есен до над 1 млрд. долара (около 894 млн. евро) за реколта 2027, тоест десетократно за около година. Уесли Дейвис, съдружник във фирмата за земеделски икономически анализи Meridian Agribusiness Advisors, оценява, че през изминалия сезон около половината от американските търговски ферми са разчитали на доставчици или небанкови кредитори за оперативните си разходи, с около 10% повече от година по-рано.

Тук е и рискът, заради който историята излиза от рамките на статистиката. Доставчикът, който кредитира без обезпечение, поема риска, от който банката се е отказала, но без нейните капиталови буфери и без надзора над тях. Дейвис предупреждава, че при такъв сценарий финансовият натиск ще стигне до цялата агробизнес система около фермерите. Хопкинс прави сравнение с ипотечната криза от 2007–2010 г., когато оскъдните данни затрудняваха разграничаването на здравия от проблемния дълг.

Има нещо любопитно в това, че едно от най-известните предупреждения преди онази криза идва от същия Рагурам Раджан, съавтор на теорията за търговския кредит. През 2005 г., като главен икономист на Международния валутен фонд, той изнася на икономическия симпозиум на Федералната резервна банка на Канзас Сити в Джаксън Хоул доклад, в който пита дали финансовото развитие не е направило света по-рисков, и е посрещнат с остра критика, включително от бившия министър на финансите на САЩ Лари Самърс. Раджан по-късно става управител на Резервната банка на Индия, а докладът му от Джаксън Хоул днес се цитира като едно от малкото навременни предупреждения преди 2008 г.

Българската картина: дълг без базово число

В българското земеделие търговският кредит е основният начин, по който стопанствата се финансират от сезон до сезон. Торът за есенната сеитба, взет през септември, се плаща през юли след жътва, семената и препаратите се вземат през есента и пролетта и се плащат след прибиране на реколтата, а зърното се предава на изкупвача и парите идват след извозване. По цялата верига доставчикът изпълнява ролята на банка. Докато цените растяха, това не създаваше проблем, но след три години криза на маржа просрочията започнаха да се трупат.

Колко са те, официално не знае никой. Единствената публична оценка, която ни е известна, направи през април пред zemedeleca.bg председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов: около 1,5 млрд. лева (близо 767 млн. евро), просрочени задължения на стопанствата към търговските фирми за торове, препарати, семена, фуражи и техника. Числото е оценка на браншова организация, методологията ѝ не е публикувана и не е потвърдена от независима статистика, затова трябва да се чете като ориентир. Посоката, която показва, се потвърждава и от другата страна на сделката, макар отделните свидетелства да не могат да заменят измерване за целия сектор. Регионален дистрибутор на торове в Североизточна България, цитиран анонимно в наш материал от май, посочи, че към пролетта над една трета от вземанията му от земеделски клиенти са просрочени с повече от 90 дни, а вносител на техника, също анонимно, разказа, че разсроченото плащане за машини практически е спряно от есента на 2025 г. Трендафил Василев описва кръга на редовните платци още по-тясно: „Само 1% плащаме веднага, а общо около 5% се водят сигурни платци.“ И това е оценка от разговори в бранша, без статистическа основа, но тя показва колко тесен изглежда кръгът на редовните платци по наблюденията на един стопанин, който сам плаща в срок.

В Съединените щати спорът е колко да се добави към едно добре измерено число, докато у нас общата задлъжнялост на сектора не се измерва в единна публична статистика. Видими са отделни части. БНБ публикува всяко тримесечие банковите кредити на нефинансовите предприятия по икономически дейности и към края на юни 2026 г. те са 1,557 млрд. евро за селското, горското и рибното стопанство, в 14 750 кредита, с 0,9% по-малко от година по-рано. Това число обаче обхваща само фирмите. По методологията на БНБ за паричната статистика, която следва Европейската система от сметки (ЕСС 2010), едноличните търговци и независимите земеделски стопани попадат в сектор „Домакинства“. Там кредитите се делят само по предназначение, на потребителски, жилищни и други, и заемът на стопанина физическо лице по всяка вероятност попада в последната графа, далеч от кредитите на земеделските фирми. Търговският кредит към стопанствата пък не влиза в банковата статистика и съществува само като вземания в отчетите на стотици доставчици, разпилени по годишните финансови отчети в Търговския регистър. Ако оценката на Проданов е вярна дори приблизително, просрочените задължения към търговските фирми са около половината от целия банков кредит на земеделските, горските и рибарските фирми. Двете числа мерят различни неща, но сравнението показва мащаба.

Американските изследователи намериха следата на небанковия дълг в регистрите на залозите. В България подобен източник съществува: в Централния регистър на особените залози се вписват залозите върху машини и друго движимо имущество. Публикуван анализ на този регистър за земеделската техника, подобен на американския, не ни е известен, а такъв анализ би дал първото измерено число поне за една част от небанковия дълг на сектора.

Предупреждението на Дейвис има по-голяма тежест за България, отколкото за Америка. Щом търговският кредит е основният кредит на сектора, рискът от неплащане е съсредоточен при дистрибуторите на торове, семена и препарати и при вносителите на техника, които кредитират, без да държат изискваните от банките капиталови резерви и без надзор. Дистрибутор, при когото една трета от вземанията са просрочени с над 90 дни (за такова просрочие международният счетоводен стандарт МСФО 9 въвежда оборимата презумпция, че е настъпило неизпълнение), сам започва да закъснява с плащанията към своите доставчици и към банката си, и натискът тръгва нагоре по веригата.

Колко струва „до жътва“

Има една сметка, която всеки стопанин може да направи сам и която отговаря на въпроса колко му струва търговският кредит. Когато дистрибуторът предлага една цена при плащане сега и друга, по-висока, при плащане след жътва, разликата между двете е цената на финансирането, макар в договора да не е записана като лихва. За да се сравни с банковата лихва, тя трябва да се превърне в ефективна годишна цена на отсрочката, която е равна на (1 + надценката), повдигнато на степен 12, разделено на броя на месеците до плащането, минус единица. Таблицата показва какво излиза при няколко примерни комбинации.

Скритата годишна лихва при плащане след жътва

Пресмятане на редакцията. Надценките са примерни; действителните зависят от договора с доставчика.

Двете колони показват защо една и съща надценка може да е евтина или скъпа. Пет процента за девет месеца, от октомври до юли, излизат около 6,7% годишно, а същите пет процента за шест месеца, от януари до юли, вече са над 10%. Затова отсрочката, договорена в края на зимата, при еднаква надценка в офертата излиза по-скъпа от договорената наесен.

Американските фермери трупат рекорден дълг, все по-голяма част от който се води при кредитори без отчетност пред регулатор, и служител на самото USDA сравнява положението с годините преди ипотечната криза. В България същият вид дълг е основният кредит на сектора, а единственото публично известно число за него е оценката на една браншова организация. Затова стопанинът има полза да поиска от доставчика писмено и цената в брой, и цената след жътва, да пресметне скритата лихва по таблицата и да я сравни с лихвата по банковия си кредит. Полезно е и всички отсрочки на стопанството да се водят в един общ списък с падежите им, за да се вижда общата сума, преди да дойде времето за плащане.

USDA се надява да получи първите резултати от новите си проучвания на небанковия кредит в земеделието до две години.

Понятия

Търговски кредит — отсрочка за плащане, която доставчикът дава на купувача за вече получена стока; на практика заем в стока вместо в пари.

Кредитна линия — договорен лимит, до който кредиторът финансира клиента, като той може многократно да тегли и да връща средства в рамките на лимита.

Скрита лихва при отсрочка — ефективната годишна цена на отсрочката, която се получава, когато разликата между цената при плащане сега и цената при отложено плащане се превърне в годишен процент; икономически разход за финансиране, който не е непременно договорна лихва в юридическия смисъл; изчислява се като (1 + надценка)^(12/брой месеци) − 1.

Farm Credit System — мрежа от кооперативни кредитни институции в САЩ, създадена с федерален закон от 1916 г. за финансиране на земеделието; отчита се пред регулатора Farm Credit Administration.

Служба за икономически изследвания (ERS) — звеното на американското министерство на земеделието, което изготвя прогнозите за доходите, активите и дълга на земеделския сектор.

ARMS (Agricultural Resource Management Survey) — годишната анкета на USDA сред земеделските производители за финансите и практиките на стопанствата; чрез нея министерството оценява търговския кредит.

Глава 12 (Chapter 12) — процедура в американския закон за несъстоятелността, приета през 1986 г., която позволява на семейни ферми да преструктурират дълговете си с план за изплащане от три до пет години, като запазят земята и техниката.

Неявно участие в капитала (implicit equity stake) — понятие на Петерсен и Раджан за интереса на доставчика клиентът му да оцелее, защото от това зависят бъдещите му продажби.

Финансиране „Понци“ по Мински — положение, при което длъжникът не може да покрие от дохода си дори лихвата и обслужва стария дълг с нов.

Просрочие над 90 дни — вземане, неплатено повече от 90 дни след падежа; МСФО 9 въвежда оборимата презумпция, че при такова просрочие е настъпило неизпълнение.

Сектор „Домакинства“ (S.14) — институционален сектор по Европейската система от сметки (ЕСС 2010); по методологията на БНБ в него влизат и едноличните търговци, самонаетите лица и независимите земеделски стопани.

Централен регистър на особените залози — публичен регистър в България, в който се вписват залозите върху движимо имущество, включително върху машини.

Използвани източници

— Reuters, P. J. Huffstutter, „Exclusive: US farm debt is at a record. Official data might be undercounting it“, 8 октомври 2026 г. (пълният текст е достъпен и в препечатката на SRN News).

— USDA, Economic Research Service, Farm Income and Wealth Statistics — прогнози за 2026 г. от февруари и септември 2026 г.

— American Farm Bureau Federation, Market Intel, Samantha Ayoub, „Farm Bankruptcies Continued to Climb in 2025“, 2026 г.

— Farm Policy News, University of Illinois, „Many producers fighting for survival in 2026, survey shows“, февруари 2026 г. (разликата между животновъдството и полските култури).

— Petersen, M. A., Rajan, R. G., „Trade Credit: Theories and Evidence“, The Review of Financial Studies, т. 10, бр. 3, 1997 г., с. 661–691.

— Briggeman, B., Byers, L., Ifft, J., Kuhns, R., Miller, N., Yu, J., „Is US farm sector debt underestimated?“, Agricultural Finance Review, т. 84, бр. 2/3, 2024 г., с. 191–207.

— Minsky, H. P., „The Financial Instability Hypothesis“, Levy Economics Institute, Working Paper No. 74, 1992 г.

— Rajan, R. G., „Has Financial Development Made the World Riskier?“, Federal Reserve Bank of Kansas City, Jackson Hole Economic Policy Symposium, 2005 г.

— Българска народна банка, Методологически бележки — Парична статистика (определение на сектор „Домакинства“).

— Българска народна банка, Депозити и кредити по количествени категории и икономически дейности към юни 2026 г., прессъобщение от 7 август 2026 г.

— Регламент (ЕС) № 549/2013 за Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), т. 2.118.

— МСФО 9 „Финансови инструменти“, т. Б5.5.37.

— Европейска централна банка, референтен курс евро/щатски долар към 8 октомври 2026 г.

— zemedeleca.bg: оценка на Илия Проданов, председател на НАЗ, април 2026 г.; материал за финансовото състояние на стопанствата, май 2026 г.; разговор с Трендафил Василев, агроном в „Агротида“ ООД, 26 август 2026 г.