Русия планира рязко свиване на федералната подкрепа за земеделието през 2027 г.

Най-силно намаляват средствата за преференциални кредити, лизинг, приоритетни направления и агроекспорт – инструменти, които имат пряко значение за разходите и конкурентоспособността на руското земеделие

Русия планира да намали с около 35% федералното финансиране на държавната програма за развитие на агропромишления комплекс през 2027 г. Според документите към проекта за федералния бюджет, цитирани от „Агроинвестор“, от централния бюджет са предвидени над 261,4 млрд. рубли (около 2,76 млрд. евро), при 402,17 млрд. рубли (4,24 млрд. евро) по бюджетната разбивка за 2026 г. към 1 септември.

За българските производители по-важно от общия размер на съкращението е къде се прави то. Русия е сред основните конкуренти на европейското и българското зърно на международните пазари, а част от намалението засяга именно инструментите, чрез които държавата поема част от цената на кредита, подпомага лизинга на техника и финансира аграрния износ. Бюджетът не позволява сам по себе си да се изчисли как това ще се отрази върху себестойността на руското зърно през 2027 г., но показва промяна в условията, при които руските стопанства ще финансират производството и инвестициите си.

Общият ресурс за аграрната програма намалява значително по-слабо от федералния. Заедно със средствата от регионалните бюджети и извънбюджетните източници през 2027 г. той трябва да достигне 424,6 млрд. рубли (4,48 млрд. евро), при 479 млрд. рубли (5,05 млрд. евро) през 2026 г. – спад от около 11%.

Причината за разликата е прехвърлянето на по-голяма част от финансирането извън федералния бюджет. През 2026 г. регионалните бюджети и извънбюджетните източници осигуряват приблизително 76,8 млрд. рубли (810 млн. евро), докато за 2027 г. от тях са разчетени около 163,2 млрд. рубли (1,72 млрд. евро) – повече от два пъти повече.

За 2028 и 2029 г. е предвидено частично възстановяване на федералното финансиране съответно до 304,5 млрд. рубли (3,21 млрд. евро) и 306 млрд. рубли (3,23 млрд. евро).

По-малко държавни средства за евтиния кредит

Една от най-големите позиции в аграрния бюджет остава компенсирането на банките и ВЭБ.РФ за недополучените приходи по преференциалните кредити. Именно чрез този механизъм държавата поема част от цената на финансирането за земеделския сектор.

За 2027 г. са предвидени 113,93 млрд. рубли (1,20 млрд. евро), при 150,08 млрд. рубли (1,58 млрд. евро) по бюджетната разбивка за 2026 г. Намалението е 24,1%.

За 2028 и 2029 г. средствата трябва да се увеличат до 125,27 млрд. рубли годишно (1,32 млрд. евро), но и тогава остават под равнището от 2026 г.

Още по-рязко е съкращението при субсидиите за приоритетните направления в агропромишления комплекс. За тях през 2027 г. са заложени 14,28 млрд. рубли (около 151 млн. евро), при 35,28 млрд. рубли (372 млн. евро) през 2026 г. – близо 60% по-малко.

Почти наполовина по-малко за преференциален лизинг

За преференциалния лизинг чрез „Росагролизинг“ са предвидени 8,21 млрд. рубли (86,5 млн. евро), или с 45,4% по-малко спрямо 2026 г.

Това е вторият инструмент с пряко отношение към разходите на стопанствата. Ако преференциалното кредитиране намалява цената на привлечения капитал, субсидираният лизинг облекчава инвестициите в земеделска техника. И при двата инструмента федералният бюджет за 2027 г. се свива.

При някои от по-малките програми подобно намаление няма. Подкрепата за малкия агробизнес остава около 6,4 млрд. рубли (67,5 млн. евро) годишно. За производството на картофи и зеленчуци са предвидени по 2,5 млрд. рубли (26,3 млн. евро), а за лозарството и винарството – по 2,9 млрд. рубли (30,6 млн. евро).

С 38% по-малко за проекта за аграрен износ

Федералният проект за износ на селскостопанска продукция също е сред направленията с голямо съкращение. За 2027 г. са предвидени 31,3 млрд. рубли (330 млн. евро), при 50,6 млрд. рубли (533 млн. евро) през 2026 г. – намаление от около 38%.

Тук обаче бюджетът прави важно разграничение. Докато общото финансиране на проекта намалява, средствата за преференциално кредитиране в рамките на експортните програми се увеличават – от 15,8 млрд. рубли (166,5 млн. евро) през 2026 г. до 17,3 млрд. рубли (182,3 млн. евро) през 2027 г.

За 2028 г. за този инструмент вече са планирани 41,7 млрд. рубли (439,5 млн. евро), а за 2029 г. – над 43 млрд. рубли (453 млн. евро).

Така Русия намалява общия бюджет за аграрния износ, но не се оттегля от преференциалното кредитиране на експортните програми. За конкурентите на руската продукция това разграничение е по-важно от общия процент на съкращението.

Близо 90 млрд. рубли се очакват от аграрните експортни мита

Докато част от подкрепата за сектора намалява, федералният бюджет продължава да разчита на значителни приходи от износа на земеделска продукция.

От експортните мита върху зърното през 2027 г. се очакват 60,3 млрд. рубли (около 636 млн. евро), а от масла и маслодайни култури – още близо 30 млрд. рубли (316 млн. евро). Общата сума е близо 90 млрд. рубли, или около 950 млн. евро.

Разчетът обаче идва след година, в която очакванията за приходите от зърнените мита се разминават драстично с актуалната оценка. За 2026 г. първоначално са били заложени 135,8 млрд. рубли (1,43 млрд. евро), докато актуалната оценка вече е около 12 млрд. рубли (126 млн. евро) – под една десета от първоначално планираното.

Това е важно и за оценката на бюджета за 2027 г.: предвидените 60,3 млрд. рубли от зърнените мита са бюджетно очакване, а не гарантиран приход.

Земеделието е част от по-голямото пренареждане на руския бюджет

Съкращаването на аграрната подкрепа е част от по-широка промяна във федералния бюджет за 2027 г.

Планираните разходи за отбрана достигат 17,1 трилиона рубли (около 180 млрд. евро), или приблизително 27% над досегашния план за 2027 г. Същевременно се намаляват предварително планираните средства за социална политика, образование, здравеопазване и национална икономика.

При земеделието федералният ресурс не изчезва и съкращенията не са еднакви навсякъде. Но те засягат няколко от механизмите, които имат пряко отношение към конкурентоспособността на производството: субсидиран кредит, лизинг на техника, инвестиционна подкрепа и аграрен износ.

За българските зърнопроизводители точно тази част от руския бюджет има значение. Те продават на пазари, на които руското зърно е пряк конкурент, а ценовото му предимство зависи не само от добивите и курса на рублата, но и от разходите за финансиране, техника, логистика и експорт. Бюджетът за 2027 г. не дава основание да се твърди, че руското зърно непременно ще стане по-скъпо. Дава основание обаче да се следи дали намаляването на държавната подкрепа ще започне да се вижда в себестойността и експортните цени на един от основните конкуренти на българското зърно.