Зоните бяха разширени през 2024 г. и в тях влязоха цялата Софийска област, Пернишко и Кюстендилско, а в повечето общини вече само проверката на парцела показва дали нивата е в зона. Таванът от 17 кг азот на декар у нас важи за целия азот, макар директивата да ограничава само оборския тор. Установеното нарушение струва по правило 3% от плащанията по ОСП за годината, а по Закона за водите стопанинът може да получи и глоба от около 511 до 2 556 евро.
259 от общо 265 общини в България попадат днес поне с част от територията си в нитратно уязвими зони, тоест в райони, където торенето с азот е ограничено по закон, за да не стигат нитратите до реките и до подпочвените води. Преди 2024 г. бяха 148. Зоните бяха разширени със заповед на министъра на околната среда и водите от 21 октомври 2024 г., а правилата за тях, които дълго познаваха главно стопаните в Добруджа, в Дунавската равнина и в Тракия, вече важат и в цялото Софийско, Пернишко и Кюстендилско, в по-голямата част от Смолянско, Кърджалийско и Габровско и по южното Черноморие.
От 1 ноември във всички тези зони тече зимната забрана за внасяне на азотни торове, органични и минерални. За стопанина, който през февруари ще подхранва пшеницата или ще изкарва оборския тор от торището, въпросите са едни и същи всяка година: попада ли нивата му в зона, от кой ден може да влезе на полето с торачката, колко азот може да внесе, на какво разстояние трябва да спре от канала или реката и какво му струва, ако сбърка. Отговорите са в няколко документа, които се допълват, и в част от тях през последните две години има промени.
Защо зимата и защо водата
Правилата идват от Директива 91/676/ЕИО, приета от Съвета на тогавашните Европейски общности на 12 декември 1991 г. и известна като нитратната директива. Тя задължава всяка държава да определи водите, които са замърсени с нитрати от земеделието или са застрашени от това, да очертае районите, от които тези води се замърсяват, и да въведе за тях задължителни мерки. В България директивата е въведена с Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. По нея водата се смята за замърсена, когато съдържа над 50 милиграма нитрати на литър. Това е същата граница, която Световната здравна организация препоръчва за питейната вода, защото по-високите концентрации са опасни за кърмачетата.
Механизмът, заради който забраната е зимна, е прост. Нитратният йон носи отрицателен заряд, а почвените частици, които задържат хранителните елементи (глинестите минерали и хумусът), също са заредени отрицателно. Затова почвата почти не задържа нитратите и те се движат заедно с водата. През зимата есенниците растат бавно и поемат малко азот, а дъждът и снеготопенето просмукват водата под кореновата зона. Внесеният тогава азот слиза към подпочвените води, преди растението да успее да го поеме. Върху замръзнала почва водата изобщо не попива и отнася тора по повърхността към най-близкия канал. Според оценката на нитратната директива, която Европейската комисия публикува на 15 юли 2026 г., азотното замърсяване от земеделието във всичките му форми струва на обществото в ЕС между 68 и 182 млрд. евро годишно, включително за пречистването на питейната вода. Ползите от директивата Комисията оценява на 10 до 22 млрд. евро годишно, при разходи за прилагането ѝ от 2,8 до 3,1 млрд. евро.
Разпределението на отговорностите също е важно, защото определя кой проверява. Министърът на околната среда и водите определя кои води са замърсени и кои райони са уязвими зони, като се основава на мониторинга на басейновите дирекции. Министърът на земеделието и храните изготвя програмата от мерки, която двамата министри утвърждават заедно. Зоните и програмата се преразглеждат на всеки четири години. Действащата програма е за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2027 г., а зоните по заповедта от октомври 2024 г. са определени за четири години, до октомври 2028 г.
Икономистите описват подпочвената вода като общ ресурс: ползите от още един килограм азот на декар остават в едно стопанство, а вредата от изтичането се разпределя между всички, които черпят вода от същия водоносен хоризонт. Нобеловата лауреатка Елинор Остром изследва в книгата си „Governing the Commons“ (1990 г.) и водоносните басейни в Южна Калифорния, където потребителите сами са създали правила за ползването. Нитратните зони решават същия проблем по друг начин: правилата са едни и същи за всички стопани в зоната, независимо дали получават субсидии.
Къде: как стопанинът разбира дали нивата му е в зона
Зоните са определени със Заповед № РД-900 от 21 октомври 2024 г. на министъра на околната среда и водите. Към нея има три приложения: списък на водните тела, списък на общините и карта. Според файла с границите на зоните, публикуван от Министерството на околната среда и водите, страната е разделена на три зони: Северна (около 36 571 кв. км), Южна (около 25 299 кв. км) и Югозападна (около 5 535 кв. км). Общо това са около 67 400 кв. км, или близо 61% от територията на страната (изчислението е на редакцията).
Списъкът на общините има нов вид и това е първото, което стопанинът трябва да знае. В предишната заповед от 2019 г. при много общини беше посочена граница по надморска височина: в Пазарджик зоната обхващаше земите до 450 м, във Враца до 300 м, в Айтос до 100 м. Сега при всяка община е посочен само процентът от територията ѝ, който е в зона. Разликите са големи. В Хайредин той е 98,95%, във Вълчедръм 98,87%, в Медковец 97,85%, а във Велинград, Гоце Делчев и Сърница е под 4%. Столична община е с 39,23%. Процентът се отнася до цялата територия на общината, заедно с горите, планините и населените места. Границите на зоните следват водосборите на замърсените реки и подземни води, тоест земите, от които водата се оттича или просмуква към тях, и затова пресичат общинските граници. Нисък процент не означава, че нивите в общината са извън зоната. Във Велинград (3,71%) и в Сандански (7,02%) зоната обхваща малка част от общината, но по файла с границите в нея попадат полета в Чепинската котловина и в долината на Струма край града. При повечето общини от процента не може да се разбере къде точно минава границата, затова единственият сигурен начин е парцелът да се провери по картата на зоните. Министерството на околната среда и водите публикува на страницата си за нитратно уязвимите зони (раздел „Води“ на moew.government.bg) заповедта с приложенията и файла с границите, който агрономите и консултантите, работещи с географски информационни системи, могат да наложат върху парцелите на стопанството.
Извън зоните остават само шест общини, всичките планински: Сатовча и Хаджидимово в Благоевградско, Лъки в Пловдивско и Борино, Девин и Чепеларе в Смолянско. В 25 от 28-те области всички общини са в списъка поне с част от територията си; изключенията са Благоевградска, Пловдивска и Смолянска област.
Таблица 1. Общини в нитратно уязвими зони по области: 2019 г. и 2024 г.
| Област | Срок на забраната | Общини в областта | В зона по заповедта от 2019 г. | В зона по заповедта от 2024 г. | Добавени през 2024 г. |
| Благоевград | до 20 февруари | 14 | 1 | 12 | 11 |
| Бургас | до 20 февруари | 13 | 8 | 13 | 5 |
| Варна | до 25 февруари | 12 | 6 | 12 | 6 |
| Велико Търново | до 25 февруари | 10 | 8 | 10 | 2 |
| Видин | до 25 февруари | 11 | 5 | 11 | 6 |
| Враца | до 25 февруари | 10 | 9 | 10 | 1 |
| Габрово | до 25 февруари | 4 | 1 | 4 | 3 |
| Добрич | до 25 февруари | 8 | 8 | 8 | 0 |
| Кърджали | до 20 февруари | 7 | 1 | 7 | 6 |
| Кюстендил | до 20 февруари | 9 | 0 | 9 | 9 |
| Ловеч | до 25 февруари | 8 | 3 | 8 | 5 |
| Монтана | до 25 февруари | 11 | 7 | 11 | 4 |
| Пазарджик | до 20 февруари | 12 | 5 | 12 | 7 |
| Перник | до 20 февруари | 6 | 0 | 6 | 6 |
| Плевен | до 25 февруари | 11 | 11 | 11 | 0 |
| Пловдив | до 20 февруари | 18 | 14 | 17 | 3 |
| Разград | до 25 февруари | 7 | 7 | 7 | 0 |
| Русе | до 25 февруари | 8 | 8 | 8 | 0 |
| Силистра | до 25 февруари | 7 | 7 | 7 | 0 |
| Сливен | до 20 февруари | 4 | 3 | 4 | 1 |
| Смолян | до 20 февруари | 10 | 0 | 7 | 7 |
| София (област) | до 20 февруари | 22 | 0 | 22 | 22 |
| София (столица) | до 20 февруари | 1 | 0 | 1 | 1 |
| Стара Загора | до 20 февруари | 11 | 7 | 11 | 4 |
| Търговище | до 25 февруари | 5 | 5 | 5 | 0 |
| Хасково | до 20 февруари | 11 | 9 | 11 | 2 |
| Шумен | до 25 февруари | 10 | 10 | 10 | 0 |
| Ямбол | до 20 февруари | 5 | 5 | 5 | 0 |
| Общо | 265 | 148 | 259 | 111 |
Източник: Приложение № 2 към Заповед № РД-660/28.08.2019 г. и Приложение № 2 към Заповед № РД-900/21.10.2024 г. на министъра на околната среда и водите; разпределението по области и сроковете са на редакцията, по програмата от мерки и изменението ѝ от 2025 г. Срокът за есенниците навсякъде е до 5 февруари.
Кога: пет срока и забраните без дата
Сроковете са в Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони за периода 2024–2027 г., утвърдена през юли 2024 г. от министрите на земеделието и на околната среда. Те не са се променяли поне от програмата за 2016–2019 г. Програмата забранява внасянето на азотни торове, органични и минерални, при полски и трайни култури, овощни градини, ливади и постоянни пасища в следните периоди:
Таблица 2. Периоди, в които е забранено внасянето на азотни торове в уязвимите зони
| Площи | Забрана |
| Есенници (едногодишни култури, засети през есента), навсякъде в зоните | от 1 ноември до 5 февруари |
| Южна България: областите Благоевград, Бургас, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Пловдив, Сливен, Смолян, София, София-град, Стара Загора, Хасково и Ямбол | от 1 ноември до 20 февруари |
| Северна България: областите Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен | от 1 ноември до 25 февруари |
| Свободни площи, подготвени за сеитба или засаждане | от 1 ноември до 25 февруари |
| Създаване на нови овощни градини | от 15 ноември до 25 февруари |
Източник: Програма от мерки 2024–2027, раздел I, т. 1, с изменението от 2025 г. (заповеди № РД09-564/06.06.2025 г. на министъра на земеделието и храните и № РД-266/17.04.2025 г. на министъра на околната среда и водите).
Списъкът на областите за Южна България беше допълнен с изменение на програмата от пролетта на 2025 г., когато към него бяха добавени Кърджали, Кюстендил, Перник, Смолян, Софийска област и София-град. Изменението затвори празнота: от октомври 2024 г. общините в тези области вече бяха в зони, но в първоначалния текст на програмата нямаше регионален срок за тях. Тъй като списъкът е по области, северните общини на Софийска област, като Ботевград, Правец и Етрополе, следват южния срок до 20 февруари, макар да са отвъд Балкана.
Най-важният срок за зърнопроизводителите е 5 февруари, защото за есенниците забраната свършва по-рано от регионалната. Датата обаче не е разрешение да се тори при всяко време. Програмата забранява азотните торове, независимо от календара, на замръзнала почва, на почва, изцяло или отчасти покрита със сняг, по време на валеж и след него, докато почвата е преовлажнена, както и на естествено преовлажнени и на наводнени почви. Изкушението да се влезе с торачката рано сутрин по замръзналото поле, когато машините не затъват, е голямо, но за проверката е безразлично дали това е станало на 4 или на 14 февруари.
Колко: таванът от 17 килограма и нормите по култури
Програмата ограничава общото количество азот, внесено с органични и минерални торове през годината, до 17 кг на декар за всички култури, ливади и пасища. Числото идва от директивата, която допуска до 170 кг азот на хектар годишно, тоест 17 кг на декар, но само от оборския тор. Същото ограничение за органичния тор има и Наредба № 2. Програмата прилага тавана към целия азот, от оборски и от минерален тор заедно. Българското правило е по-строго от европейския минимум и от собствената ни наредба и това ще има значение, ако България реши да приложи новите европейски правила за торовете от преработен оборски тор.
Нормите за торене се определят по баланс между нуждите на културата и азота, който почвата може да даде, след агрохимичен анализ на почвата и анализ на оборския тор. За изчислението програмата посочва инструмента за балансирано торене на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). Когато няма анализ и софтуер, важат нормите от таблица в програмата, определени за средните добиви в страната и за три групи почви по механичен състав. За основните полски култури те са следните:
Таблица 3. Норми на торене с азот без почвен анализ, кг активно вещество на декар
| Култура | Среден добив, по който е изчислена нормата, кг/дка | Тежки почви | Средни почви | Леки почви |
| Пшеница | 499 | 11,2 | 9,3 | 9,3 |
| Ечемик | 473 | 10,8 | 9,0 | 9,0 |
| Царевица за зърно | 782 | 8,4 | 7 | 7 |
| Царевица за силаж | 2549 | 9,6 | 8 | 8 |
| Слънчоглед | 244 | 8,4 | 7 | 7 |
| Рапица | 257 | 12,0 | 10,0 | 10,0 |
| Картофи | 1918 | 7,4 | 6,2 | 6,2 |
| Домати | 2416 | 9,3 | 7,8 | 7,8 |
| Ябълки | 1263 | 9,6 | 8 | 8 |
| Лозя за вино | 621 | 7,2 | 6 | 6 |
Източник: Програма от мерки 2024–2027, таблица 1 (в оригинала таблицата обхваща 38 култури). Нормите важат заедно и поотделно за минерални и органични торове. При планиран по-висок добив нормата не може да надвиши 17 кг/дка.
При зърнените култури таванът от 17 кг рядко е пречка, защото дори нормата за пшеница на тежки почви е 11,2 кг. По-често приложимо е друго правило: когато минералният азот надхвърля 12 кг активно вещество на декар, нормата се разделя на две части. До една трета се внася преди сеитбата, а останалото при подхранване, като никоя част не може да надвишава 12 кг. На леките, песъчливи почви разделянето на две или три части е задължително при всяка норма, защото там нитратите се просмукват най-бързо.
Таванът от 17 кг е важен основно за стопанствата, които торят с оборски тор. Програмата дава пример с говеждия тор, който съдържа около 5,7 кг азот на тон. Максималната годишна доза е 17 кг азот, а 17 разделено на 5,7 дава около 3 тона тор на декар. Растенията обаче не усвояват целия азот от оборския тор през същата година. По таблицата на програмата през годината растенията усвояват 20% от азота в твърдия говежди тор и 20–35% в течния, а от птичия тор 40–50%. Примерът в програмата е изчислен с 35%: ако стопанинът внесе 3 тона говежди тор на декар, културата получава около 5,9 кг азот. За царевица за силаж на тежка почва, при норма 9,6 кг, той може да добави още 3,7 кг азот с минерален тор. Сметката показва, че в зоната оборският тор се отчита като торене с азот и се събира с минералния.
Край водата и по склона
На равнинни терени азотни торове не се внасят на по-малко от 5 м от река, поток, канал, езеро, язовир или морето, а при течната фракция на оборския тор на по-малко от 10 м. На терени с наклон отстоянието е 10 м за всички азотни торове. При наклон над 6 градуса (около 10%) торенето е забранено на по-малко от 50 м от водата. При наклони от 3 до 6 и от 6 до 12 градуса са задължителни противоерозионни мерки: обработка напречно на склона, затревени ивици, мулчиране, тераси. На склонове над 12 градуса подобряващи почвата вещества се внасят само по схема, изготвена от специалист по торене и специалист по ерозия.
Сходни отстояния се проверяват и по стандарта за добро земеделско и екологично състояние ДЗЕС 4, който важи за всички, получаващи плащания по ОСП, също и извън зоните. По методиката на Министерството на земеделието и храните буферната ивица край водата е 5 м и трябва да има растителност през цялата година. На наклон от 5 до 10% торенето и пръскането са забранени на 10 м, а над 10% на 50 м. Методиката урежда и случая, в който едно нарушение засяга и стандарта, и изискването в уязвимата зона: тогава се налага по-голямата от двете санкции.
При проверката по условността се прилага методиката, а в нея има две изисквания, които в текста на програмата за 2024–2027 г. не се срещат. На склонове над 10% минералната азотна норма се разделя, ако надхвърля 8 кг на декар, и всяка част не може да е по-голяма от 8 кг. На склонове над 12 градуса (20%) азотни торове се внасят само по схема на торене, изготвена от агроном. Стопанинът, който тори наклонени ниви в зона, трябва да спазва и двете изисквания, защото по тях ще бъде проверен.
Оборският тор и складът
За животновъдите програмата има отделна част. Пресен оборски тор не се внася. Твърдият тор отлежава поне 6 месеца, а течният се внася след 4 месеца съхранение. Изключение е остатъкът след производство на биогаз, който може да се внася без срок за съхранение, но също не в забранените периоди. Органичният тор се заорава в деня на разпръскването, освен на постоянно затревени площи.
Съоръжението за тора зависи от броя на условните животински единици (ЖЕ). При 1 или 2 ЖЕ е достатъчна торова площадка с непропусклива основа, която не позволява изтичане на течната фракция. При 3 до 5 ЖЕ такава площадка е достатъчна, ако стопанинът има земя, на която да внесе тора в рамките на 17 кг азот на декар. Над 5 ЖЕ са необходими отделни съоръжения за твърдия и течния тор или съоръжения, изградени без разделяне на фракциите. Капацитетът трябва да стигне за 4 месеца при пасищно и за 6 месеца при оборно отглеждане за твърдия тор и за 6 месеца за течния, включително периода на забраната. Програмата дава и необходимия обем: общото количество оборски тор от една млечна крава за 6 месеца е 7,2 куб. м, а при технология с почистване с вода течният тор достига 14,4 куб. м. Стопанство, в което има регистрирани само животновъдни обекти тип пасище, не е задължено да има такова съоръжение.
Забранено е съхраняването на оборски тор направо върху почвата на полето. Нови торища не се строят на по-малко от 20 м от водни обекти, а торове не се съхраняват на склонове над 6 градуса на по-малко от 20 м от вода. На същото разстояние от водата се държат и балите със силаж в найлон. Минералните торове се съхраняват в склад или под навес с непропусклив покрив и под, насипните и опакованите поотделно. Амониевата селитра се държи само в опаковки, на фигури до 10 реда, поне на 25 см от стените. Насипни минерални торове не се държат на открити площадки.
Кой проверява и колко струва нарушението
Нарушението на програмата има два вида последствия, по два различни закона, и стопанинът трябва да ги различава.
Първото е намаление на плащанията по ОСП. Програмата е включена в условността (предварителните условия, които всеки получател на плащания трябва да спазва) като законово установено изискване за управление № 2 (ЗИУ 2). По Наредба № 3 от 2023 г. контролът се извършва от специализираните контролни органи, а ДФЗ определя санкциите. Проверките на място обхващат най-малко 1% от получателите на плащания и се избират по анализ на риска, като 20 до 25% от минималния брой се избират случайно. Проверката може да се обяви предварително, но не по-рано от 14 дни, и обхваща всички изисквания при едно посещение. Освен проверките на място се използва и спътниковата система за мониторинг на площите.
При повечето изисквания тежестта на нарушението зависи от площта, на която е установено: до 0,2 ха, от 0,2 до 1 ха, от 1 до 2 ха и над 2 ха. Когато нарушението е много леко, ограничено в стопанството и естествено поправимо, санкция не се налага. В останалите случаи намалението се изчислява върху общия размер на плащанията, за които важи условността: директните плащания и годишните плащания по Втория стълб за агроекология и климат, за райони с природни ограничения и за Натура 2000. Намалява се цялата сума, не само подпомагането за парцела с нарушението.
Таблица 4. Намаления на плащанията по ОСП при неспазване на условността
| Случай | Намаление на общата сума на плащанията |
| Общо правило | 3% |
| Неумишлено нарушение, по оценка на контролния орган | 1% |
| Нарушение, установено чрез мониторинга на площите | 2%, а при намаление 0,5% |
| Нарушение със сериозни последици | 10% |
| Същото нарушение, повторено в рамките на три години | 10%, при следващо повторение 15% |
| Умишлено нарушение | най-малко 15%, до 100% |
| Няколко неумишлени нарушения през една година | общо до 5%, а при сериозни последици до 10% |
Източник: Методика за прилагане на предварителните условия, чл. 24–27 (версия от 11.08.2026 г.).
Важно изключение имат стопанствата с декларирана земеделска площ до 10 ха включително. По чл. 6, ал. 5 от методиката, която следва промяната в европейските правила от 2024 г., те са освободени от проверките за спазване на условността и от намаленията по нея. Освобождаването засяга само плащанията. Нитратната програма е задължителна и за тях, а нарушението ѝ може да бъде наказано с глоба по Закона за водите.
Второто последствие е глоба по Закона за водите и тя засяга всеки стопанин в зона, независимо дали получава субсидии. Наредба № 2 възлага на басейновите дирекции да контролират изпълнението на мерките от програмата, а самата програма е част от програмите от мерки в плановете за управление на речните басейни. Законът за водите наказва неизпълнението на мерки от тези програми с глоба от 1 000 до 5 000 лв., тоест около 511 до 2 556 евро. Ако стопанинът е замърсил водите, глобата е от около 2 556 до 7 669 евро, а за всички останали нарушения на закона е от около 256 до 1 023 евро. При повторно нарушение глобата е от около 511 до 25 565 евро. Актовете се съставят от упълномощени от министъра на околната среда и водите служители или от директорите на басейновите дирекции. Наказателните постановления издава министърът, упълномощени от него служители или директорите на басейновите дирекции. Сумите в закона все още са записани в лева и се превалутират по фиксирания курс от 1,95583 лв. за евро. Данни колко такива акта са съставени срещу стопани за нарушения на нитратната програма редакцията не откри публикувани.
Какво се промени в Брюксел
На 9 февруари 2026 г. Европейската комисия прие Директива (ЕС) 2026/288, която изменя приложение III на нитратната директива. Тя се отнася до торовете RENURE (от английското REcovered Nitrogen from manURE, азот, извлечен от оборския тор): соли, получени при улавяне на амоняка, концентрати от обратна осмоза и струвит. По състав и поведение в почвата те са близки до минералните торове. Държавите могат да разрешат внасянето им до 80 кг азот на хектар годишно над лимита от 170 кг за оборския тор. Условията са няколко: броят на животните и количеството оборски тор не трябва да се увеличават заради новото правило, тези торове се отчитат като минерални, нормите на торене се затягат, а държавата докладва на Комисията. „Европа превръща отпадъците в стойност“, каза при приемането еврокомисарят по околната среда, водната устойчивост и кръговата икономика Йесика Розвал.
Правилото не е задължително. Важи само в държавите, които решат да разрешат RENURE, и те трябва да го въведат в законодателството си до 2 март 2028 г. Решение на България по въпроса не е обявено. Ако бъде взето, ще трябва да се промени и програмата от мерки, защото таванът от 17 кг на декар у нас се прилага към целия азот и в него няма място за допълнителните 80 кг на хектар. Комисията вече подготвя следващата стъпка: от 16 октомври до 13 ноември 2026 г. тя проведе обществена консултация за разширяване на правилото към някои течни остатъци от биогаз, съобщи Agence Europe. В оценката на директивата от юли Комисията вижда и място за опростяване: по информация на германската агенция ДПА тя допуска по-гъвкави периоди на забрана и проучва дали някои продукти от преработен оборски тор да се водят като минерални торове. Сроковете тази зима обаче са тези от действащата програма.
До края на февруари
Правилата за торенето в уязвимите зони са същите от години. Промени се територията: в зоните влязоха области, където досега тези правила не важаха. За тази зима стопанинът първо проверява парцела си по картата на зоните, защото процентът в списъка на общините не показва къде минава границата. После си записва своя срок: 5 февруари за есенниците, 20 или 25 февруари за другите култури според областта и 25 февруари навсякъде за свободните площи, подготвени за сеитба, и за новите овощни градини. Преди торенето определя нормата с почвен анализ и азотен баланс или, ако няма анализ, по таблицата в програмата, разделя минералната норма, ако тя е над 12 кг на декар, а на склоновете над 10%, ако е над 8 кг, и спира на 5, 10 или 50 м от водата според терена. Оборският тор остава в торището до пролетта. Датата и нормата на всяко торене се вписват в дневника за растителнозащитните мероприятия и торенето, и този дневник е доказателството на стопанина при проверка. Установеното нарушение струва по правило 3% от плащанията по ОСП за годината, а повтореното 10%. Стопанствата до 10 ха са освободени от тези намаления, но не и от глобите по Закона за водите.
Общините в зоните по области
Списъкът е по Приложение № 2 към Заповед № РД-900/21.10.2024 г. До името на всяка община е посочен делът от цялата ѝ територия, заедно с горите и населените места, който е в нитратно уязвима зона; дали конкретна нива е в зона, се проверява по парцела. Със звездичка (*) са отбелязани общините, добавени през 2024 г.; останалите са били в зони и по заповедта от 2019 г. В скоби е срокът на забраната за областта; за есенниците срокът навсякъде е до 5 февруари.
Благоевград (до 20 февруари): Банско* 6,88%; Белица* 10,34%; Благоевград* 29,29%; Гоце Делчев* 3,78%; Гърмен* 7,58%; Кресна* 23,35%; Петрич 47,57%; Разлог* 12,04%; Сандански* 7,02%; Симитли* 16,75%; Струмяни* 39,53%; Якоруда* 7,02%. Извън зоните: Сатовча и Хаджидимово.
Бургас (до 20 февруари): Айтос 73,21%; Бургас 79,99%; Камено 89,12%; Карнобат 90,78%; Малко Търново* 11,08%; Несебър 43,47%; Поморие 73,88%; Приморско* 24,69%; Руен* 46,00%; Созопол* 43,75%; Средец 65,87%; Сунгурларе 53,62%; Царево* 17,21%.
Варна (до 25 февруари): Аврен 61,28%; Аксаково 72,17%; Белослав* 72,06%; Бяла* 36,40%; Варна* 49,10%; Ветрино 90,02%; Вълчи дол 90,09%; Девня* 59,48%; Долни чифлик* 35,07%; Дългопол* 31,35%; Провадия 77,88%; Суворово 84,23%.
Велико Търново (до 25 февруари): Велико Търново 63,94%; Горна Оряховица 79,51%; Елена* 37,49%; Златарица 54,86%; Лясковец* 84,39%; Павликени 90,87%; Полски Тръмбеш 91,55%; Свищов 84,13%; Стражица 71,89%; Сухиндол 79,18%.
Видин (до 25 февруари): Белоградчик* 47,67%; Бойница* 87,13%; Брегово 86,96%; Видин 83,09%; Грамада* 82,37%; Димово 70,16%; Кула* 81,85%; Макреш* 65,62%; Ново село 97,21%; Ружинци 85,24%; Чупрене* 38,29%.
Враца (до 25 февруари): Борован 96,08%; Бяла Слатина 92,45%; Враца 72,31%; Козлодуй 93,96%; Криводол 89,65%; Мездра 66,95%; Мизия 97,12%; Оряхово 95,46%; Роман* 72,08%; Хайредин 98,95%.
Габрово (до 25 февруари): Габрово* 40,99%; Дряново* 70,80%; Севлиево 61,74%; Трявна* 35,52%.
Добрич (до 25 февруари): Балчик 85,49%; Генерал Тошево 94,07%; Добрич-селска 86,68%; Добрич 89,91%; Каварна 93,01%; Крушари 86,87%; Тервел 79,21%; Шабла 94,41%.
Кърджали (до 20 февруари): Ардино* 45,45%; Джебел* 46,37%; Кирково* 52,08%; Крумовград* 54,40%; Кърджали 63,97%; Момчилград* 76,52%; Черноочене* 62,09%.
Кюстендил (до 20 февруари): Бобов дол* 62,04%; Бобошево* 47,84%; Дупница* 53,07%; Кочериново* 62,66%; Кюстендил* 44,76%; Невестино* 42,76%; Рила* 9,38%; Сапарева баня* 20,08%; Трекляно* 25,82%.
Ловеч (до 25 февруари): Априлци* 44,00%; Летница 84,26%; Ловеч 71,91%; Луковит 82,99%; Тетевен* 36,99%; Троян* 45,96%; Угърчин* 59,77%; Ябланица* 76,80%.
Монтана (до 25 февруари): Берковица* 54,60%; Бойчиновци 94,66%; Брусарци 89,22%; Вълчедръм 98,87%; Вършец* 55,18%; Георги Дамяново* 50,73%; Лом 87,65%; Медковец 97,85%; Монтана 79,62%; Чипровци* 50,47%; Якимово 97,37%.
Пазарджик (до 20 февруари): Батак* 4,51%; Белово* 20,25%; Брацигово* 26,37%; Велинград 3,71%; Лесичово* 71,46%; Пазарджик 81,97%; Панагюрище* 48,49%; Пещера 38,75%; Ракитово 10,83%; Септември* 70,72%; Стрелча 63,73%; Сърница* 3,80%.
Перник (до 20 февруари): Брезник* 56,37%; Земен* 6,82%; Ковачевци* 22,72%; Перник* 54,59%; Радомир* 57,87%; Трън* 42,30%.
Плевен (до 25 февруари): Белене 89,08%; Гулянци 92,97%; Долна Митрополия 94,16%; Долни Дъбник 94,59%; Искър 94,31%; Кнежа 96,25%; Левски 94,69%; Никопол 87,22%; Плевен 84,81%; Пордим 94,78%; Червен бряг 89,65%.
Пловдив (до 20 февруари): Асеновград* 48,97%; Брезово 75,65%; Калояново 92,94%; Карлово 55,27%; Кричим 36,64%; Куклен* 27,00%; Марица 96,82%; Перущица* 67,50%; Пловдив 83,73%; Първомай 85,50%; Раковски 96,08%; Родопи 49,28%; Садово 97,31%; Сопот 57,76%; Стамболийски 93,63%; Съединение 95,55%; Хисаря 69,40%. Извън зоните: Лъки.
Разград (до 25 февруари): Завет 68,34%; Исперих 82,07%; Кубрат 81,65%; Лозница 83,80%; Разград 74,44%; Самуил 78,34%; Цар Калоян 77,59%.
Русе (до 25 февруари): Борово 81,98%; Бяла 80,29%; Ветово 77,25%; Две могили 79,86%; Иваново 87,12%; Русе 80,29%; Сливо поле 91,16%; Ценово 89,62%.
Силистра (до 25 февруари): Алфатар 59,98%; Главиница 73,39%; Дулово 76,09%; Кайнарджа 78,45%; Силистра 79,88%; Ситово 86,50%; Тутракан 83,90%.
Сливен (до 20 февруари): Котел* 20,51%; Нова Загора 89,93%; Сливен 57,24%; Твърдица 41,94%.
Смолян (до 20 февруари): Баните* 36,14%; Доспат* 14,40%; Златоград* 38,45%; Мадан* 32,97%; Неделино* 51,23%; Рудозем* 20,38%; Смолян* 14,49%. Извън зоните: Борино, Девин и Чепеларе.
София (област) (до 20 февруари): Антон* 69,34%; Божурище* 93,99%; Ботевград* 39,12%; Годеч* 59,01%; Горна Малина* 43,82%; Долна баня* 44,99%; Драгоман* 74,91%; Елин Пелин* 50,08%; Етрополе* 32,58%; Златица* 49,57%; Ихтиман* 42,96%; Копривщица* 39,83%; Костенец* 32,84%; Костинброд* 71,47%; Мирково* 48,43%; Пирдоп* 39,32%; Правец* 54,27%; Самоков* 14,00%; Своге* 26,38%; Сливница* 87,54%; Чавдар* 31,68%; Челопеч* 61,90%.
София (столица) (до 20 февруари): Столична* 39,23%.
Стара Загора (до 20 февруари): Братя Даскалови 77,94%; Гурково 28,66%; Гълъбово 79,63%; Казанлък* 50,45%; Мъглиж* 43,85%; Николаево* 59,22%; Опан 91,86%; Павел баня* 46,11%; Раднево 77,01%; Стара Загора 69,20%; Чирпан 86,74%.
Търговище (до 25 февруари): Антоново 57,60%; Омуртаг 27,63%; Опака 69,73%; Попово 75,61%; Търговище 60,45%.
Хасково (до 20 февруари): Димитровград 83,91%; Ивайловград* 45,18%; Любимец 76,50%; Маджарово* 48,65%; Минерални бани 67,20%; Свиленград 86,42%; Симеоновград 88,21%; Стамболово 64,74%; Тополовград 74,85%; Харманли 86,03%; Хасково 81,13%.
Шумен (до 25 февруари): Велики Преслав 61,24%; Венец 69,19%; Върбица 10,66%; Каолиново 78,91%; Каспичан 75,94%; Никола Козлево 70,86%; Нови пазар 80,67%; Смядово 45,18%; Хитрино 84,70%; Шумен 74,05%.
Ямбол (до 20 февруари): Болярово 80,52%; Елхово 86,86%; Стралджа 88,01%; Тунджа 91,62%; Ямбол 86,26%.
Понятия
Нитратно уязвима зона – район, от който водите се замърсяват или могат да бъдат замърсени с нитрати от земеделски източници; определя се със заповед на министъра на околната среда и водите за четири години.
Замърсена вода – по Наредба № 2 от 2007 г. вода, която съдържа над 50 милиграма нитрати на литър.
Програма от мерки – документът със задължителните правила за торене и съхранение на торове в уязвимите зони; утвърждава се съвместно от министрите на земеделието и на околната среда за четири години.
Есенници – едногодишни култури, засети през есента (пшеница, ечемик, рапица и др.).
Активно вещество азот – количеството чист азот в тора; при амониевата селитра (34% азот) 100 кг тор съдържат 34 кг активно вещество.
Коефициент на ефективност – делът от азота в оборския тор, който растенията усвояват през годината на внасяне.
Условна животинска единица (ЖЕ) – мерна единица, с която различните видове и категории животни се привеждат към обща база, напр. за изискванията към торищата.
Условност (предварителни условия) – изискванията и стандартите, които всеки получател на плащания по ОСП трябва да спазва; нарушаването им намалява плащанията. Стопанствата с декларирана площ до 10 ха са освободени от проверките и санкциите по нея.
ЗИУ 2 – законово установено изискване за управление № 2: опазване на водите от замърсяване с нитрати; чрез него програмата от мерки е част от условността.
ДЗЕС 4 – стандарт за добро земеделско и екологично състояние № 4: буферни ивици по протежение на водните течения.
Мониторинг на площите – системата, с която ДФЗ следи земеделските площи по спътникови изображения.
Басейнова дирекция – регионалният орган на Министерството на околната среда и водите за управление на водите в един речен басейн.
RENURE – торове от преработен оборски тор, при които азотът е извлечен и преобразуван във форма, близка до минералните торове.
Източници
Съвет на Европейските общности, Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници, 12.12.1991 г.
Европейска комисия, Директива (ЕС) 2026/288 за изменение на Директива 91/676/ЕИО по отношение на използването на някои материали за наторяване от оборски тор, 9.02.2026 г., ОВ L от 10.02.2026 г.
Европейска комисия, ГД „Околна среда“, съобщение „EU reduces farmers’ dependency on imported fertilisers with new rules enabling the use of RENURE“, 9.02.2026 г.
Европейска комисия, Commission Staff Working Document SWD(2026) 235, резюме на оценката на нитратната директива, 15.07.2026 г.
ДПА, „EU Commission: Nitrogen Pollution Costs Billions“, по blue News, 15.07.2026 г.
Agence Europe, „European Commission proposes easing rules on use of liquid digestates“, 19.10.2026 г.
Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието, Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 27 от 2008 г., изм. и доп. бр. 97 от 2011 г.).
Министър на околната среда и водите, Заповед № РД-900/21.10.2024 г. за определяне на водите, които са замърсени и застрашени от замърсяване с нитрати от селскостопански източници, и уязвимите зони, с приложения № 1, 2 и 3 и файл с границите на зоните; страница „Нитратно уязвими зони“: https://www.moew.government.bg/bg/vodi/opazvane-na-vodite-ot-zamursyavane/zoni-za-zastita/nitratno-uyazvimi-zoni/
Министър на околната среда и водите, Заповед № РД-660/28.08.2019 г. (отменена), приложение № 2.
Министър на земеделието и храните и министър на околната среда и водите, Заповеди № РД09-806/25.07.2024 г. и № РД-620/10.07.2024 г. за утвърждаване на Програма от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони за периода 2024–2027 г.
Министър на земеделието и храните и министър на околната среда и водите, Заповеди № РД09-564/06.06.2025 г. и № РД-266/17.04.2025 г. за изменение на програмата от мерки.
Програма от мерки за периода 2016–2019 г., утвърдена със Заповеди № РД09-877/09.11.2017 г. и № РД-791/27.11.2017 г. (за сравнение).
Министерство на земеделието и храните, Методика за прилагане на предварителните условия в Република България във връзка с изпълнението на Стратегическия план 2023–2027 г., версия от 11.08.2026 г., чл. 6, 11, 23–27 и приложение № 1.
Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции, чл. 73–80 и 89.
Закон за водите, чл. 200 и 201 (консолидиран текст към ДВ, бр. 55 от 2026 г.); Закон за въвеждане на еврото в Република България.
Държавен фонд „Земеделие“, „Изисквания към земеделските стопани при прилагане на ЗИУ“, презентация в СЕУ.
- Ostrom, Governing the Commons: The Evolution of Institutions for Collective Action, Cambridge University Press, 1990.






