Камионът без спирачки и мястото на земеделието в него: какво пише в Бюджет 2027, след като на сцената не беше казано

Правителството представи в УНСС проекта на бюджета за 2027 г. с образа на камион, който трябва да бъде спрян пред пропастта, и в нито едно от изказванията не спомена земеделието. В документите, публикувани същия следобед, субсидиите на Държавен фонд „Земеделие“ остават 230 млн. евро, колкото по бюджета за 2026 г., макар инфлацията да е заложена на 4%. Разходите на фонда падат с 24 млн. евро спрямо бюджета за 2026 г., приходите от такси в Министерството на земеделието растат със 75 млн. евро без обяснение, двете институции попадат в общото правило, по което до 1 ноември 2027 г. може да бъдат изразходвани най-много 90% от разходите им, а описанието на земеделската политика в мотивите е преписано почти дословно от юни.

„Ако ме питате какво е Бюджет 2027, това е един тежък камион с отказали спирачки, който лети към пропастта надолу и ние трябва да го спрем и да го върнем обратно нагоре по склона.“ С този образ министър-председателят Румен Радев откри на 6 ноември в аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство представянето на проекта на държавния бюджет за 2027 г. Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев го нарече „бюджет на вразумяването“. В този образ правителството е шофьорът, който трябва да удържи вече засилената машина: разходите растат по силата на заварени закони, а спирачките тепърва се търсят. Дано да се намерят, защото както отбелязаха справедливо от Фискалния съвет, камионите без спирачки обикновено катастрофират.

Според поканата на Министерството на финансите всеки министър трябваше да представи акцентите в своя сектор. В залата се говори за пенсиите по швейцарското правило, за учителите и майчинството, за съкращенията в МВР, за фалшивите решения на ТЕЛК, за отбраната и инфраструктурата. Думата „земеделие“ не беше произнесена нито веднъж. В залата беше целият Министерски съвет, но в репортажите от представянето министърът на земеделието и храните Пламен Абровски не е цитиран.

Законопроектът и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2027–2029 г., която служи за негови мотиви, се появиха на сайта на МФ същия следобед. В Народното събрание бюджетът още не е внесен, макар законовият срок да изтече на 31 октомври. Донев уточни, че представянето е начало на обществените консултации: „Започваме тези открити обществени консултации по неговите параметри“. В сряда, 11 ноември, проектът ще бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество, след това трябва да бъде одобрен от Министерския съвет и внесен в парламента. Мълчанието продължава и в документите, предназначени за медиите. В прессъобщението на МФ земеделието не се споменава нито веднъж, а в доклада на министъра на финансите думата се появява само в края на изречението за по-високите данъчни оценки: „…сградите, земите, подобренията и земеделските земи“. Какво пише за земеделието в самия законопроект и в мотивите, подредихме перо по перо.

Една шеста по-малко за земеделието и горите

Мотивите разпределят всички разходи на консолидираната фискална програма (сбора от държавния бюджет, бюджетите на общините, осигурителните фондове и сметките за европейски средства) по функции. Редът „Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов“ пада от 1 409,4 млн. евро за 2026 г., на 1 165,4 млн. евро през 2027 г. Това са 244 млн. евро, или 17,3% по-малко, а делът в брутния вътрешен продукт слиза от 1,1 на 0,8%. За 2028 и 2029 г. сумата отново расте, до 1 345,5 и 1 532,1 млн. евро, така че 2027 г. е най-ниската точка в целия период. Числото за 2026 г. е означено в мотивите като очаквано изпълнение, но е същото като в бюджета за 2026 г., така че сравнението е между два плана. В юнската прогноза за 2027 г. бяха предвидени 1 273,4 млн. евро, тоест новият разчет е със 108 млн. по-нисък.

Мотивите не дават разбивка на спада. Около 24 млн. евро от него идват от националните бюджети на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), а още около 65 млн. – от по-малкото национално съфинансиране на европейските мерки. Европейските пари по Общата селскостопанска политика за 2027 г. обаче растат, така че останалото не може да се припише на тях. Възможно е то да идва от приключването на Плана за възстановяване и устойчивост, с което разходите по сметките за средства от ЕС в целия бюджет се свиват от 7,6 на 4,1 млрд. евро, но документите не го казват. Пада и трансферът от държавния бюджет към европейската сметка на ДФЗ, от който се плаща националното съфинансиране на европейските мерки: от 482,7 млн. евро в закона за 2026 г. на 416,7 млн. евро, или с 66 млн. евро. Таблицата за селскостопанската политика в мотивите показва същата посока: националното съфинансиране и авансовите плащания са 409,1 млн. евро за 2027 г. при 474,5 млн., предвидени за 2026 г. в юнската прогноза, а за 2027 г. юнската прогноза предвиждаше 500,9 млн. Двата реда не съвпадат, защото са различни показатели (трансферът по закона и разчетът в мотивите за националното съфинансиране и авансовите плащания по селскостопанската политика), но посоката им е една и съща. Общата сума за 2027 г. в същата таблица също е по-малка, 1 604,3 млн. евро при 1 647,5 млн. през юни, но съставът ѝ е друг: европейските пари в нея растат с 48,6 млн. евро, а националните намаляват с 91,8 млн., и по-голяма част от плащанията за годината се очаква да минат за сметка на ЕС. При рибарството националното съфинансиране за 2027 г. е 7,7 млн. евро, колкото и в юнската прогноза.

Държавен фонд „Земеделие“: същите 230 милиона в по-скъпа година

От бюджета на фонда се плащат националните помощи за стопаните. За 2027 г. разходите му са 276,6 млн. евро, с 24,4 млн. по-малко от 300,9 млн. евро за 2026 г. Съкращението е заложено още в юнската средносрочна прогноза, в която таванът на фонда за 2027 г. беше 274,3 млн. евро. Почти цялото намаление е в разходите за политиката в областта на земеделието и селските райони, които падат от 281,9 на 257,9 млн. евро.

Редът „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“, тоест парите, които стигат до стопаните, е 230 260,3 хил. евро, точно колкото в закона за 2026 г. При заложените от МФ 4% средна инфлация за 2027 г. реалната стойност на същата сума е с около 8,9 млн. евро по-ниска (сметката е на редакцията). Съкращението пада върху другите текущи разходи на фонда, които се свиват от 33,6 на 7,9 млн. евро, или със 77%. Кои дейности стоят зад тях, мотивите не казват.

Колко от 230-те милиона ще отидат за отделните схеми, законът не определя. Мотивите изреждат за какво са предвидените средства в цялата политика, национални и европейски: държавни помощи, преходна национална помощ за тютюн и за животни, ДДС, пазарни мерки, национални доплащания за минали кампании, лозаро-винарски и пчеларски интервенции, „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Добавят, че „тенденцията е през 2027 г. да се запазят досега действащите държавни помощи“. От националните субсидии за училищните схеми например се плаща само ДДС, а останалото е с европейски пари. Разпределението на 230-те милиона по схеми ще бъде определено по-късно, в рамките на бюджета на фонда. За помощта de minimis (малки помощи, които държавата дава без предварително одобрение от Европейската комисия) мотивите пишат само, че тези помощи „може да се използват при необходимост през периода 2027-2029 г. в качеството им на резервно подпомагане“, без да посочват сума. Фондът продължава да отпуска лихвени заеми на стопаните: 61,4 млн. евро нови заеми при 40,9 млн. евро очаквани погашения, колкото и през 2026 г. Взаимоспомагателният фонд, който по промените в Закона за подпомагане на земеделските производители ще получава и непотърсените ренти от „белите петна“, не се споменава нито в законопроекта, нито в мотивите. От тях не може да се разбере дали държавата ще участва в него с национални пари.

Отчетът в същите мотиви показва колко бавно стигат тези пари. През 2025 г. ДФЗ е изплатил 186,4 млн. евро субсидии: 121,7 млн. държавни помощи, 36,2 млн. преходна помощ за тютюн, 22,9 млн. преходна помощ за животни и 4,7 млн. за ДДС по училищните схеми (изброените пера дават 185,5 млн., а останалите 0,9 млн. мотивите не разписват). Към септември 2026 г. изплатените суми са 91,2 млн. евро: 54,7 млн. държавни помощи, 31,8 млн. за тютюн и 4,3 млн. за ДДС (общо 90,8 млн., без разписване на останалите 0,4 млн.). Преходна помощ за животни в изброяването няма. До септември са изплатени около 40% от заложените 230 млн., а в писмото си до Европейската комисия от 2 ноември финансовият министър обещава да търси икономии в национално финансираните разходи до края на годината.

Земеделието в проектобюджета: 2026 и 2027 г. (млн. евро)

Източник: проектът на закона за държавния бюджет за 2027 г. и проектът на закона за 2026 г. от юни 2026 г. (числата за 2026 г. съвпадат с колоната за 2026 г. в новите мотиви) и мотивите към тях. *Изчисление на zemedeleca.bg.

Кризисните помощи от 2026 г. и тишината за 2027 г.

През 2026 г. държавата обяви няколко извънредни помощи заради поскъпването на горивата и торовете и заради щетите от времето. С постановление № 110 от 20 август правителството отпусна до 170 млн. евро допълнителни разходи по бюджета на ДФЗ за т.нар. иранска помощ за газьол и торове. Тя се дава по временната рамка на Европейската комисия за кризата в Близкия изток (METSAF), която не дава европейски пари, а позволява на държавите да компенсират от собствените си бюджети част от допълнителните разходи, направени между 1 март и 31 декември 2026 г. Указанията на фонда за нея бяха утвърдени на 21 октомври и приемът на заявления започна, но плащане още няма. Приемът по извънредния de minimis за 42,6 млн. евро приключи на 2 октомври. От селскостопанския резерв на ЕС България получава 11,6 млн. евро за торове и енергия, към които държавата може да добави национално доплащане до 200%; плащането е обявено за януари 2027 г., а проектът на наредбата е в обществено обсъждане от 30 октомври. За загубите от сушата, измръзванията и градушките е предвидена кризисна интервенция по Стратегическия план с 33 млн. евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и национално съфинансиране, а проектът на наредба за нея беше публикуван през октомври.

В законопроекта и в мотивите за 2027 г. нито една от тези помощи не се споменава. За тях няма нито ред, нито бележка, че част от плащанията ще бъдат направени през 2027 г., а торовете се появяват само в прогнозата за инфлацията. Ако някоя от тези помощи, включително иранската или националното доплащане по помощта от резерва, бъде изплатена след 31 декември, от документите не може да се разбере от кое перо ще бъде платена. През август иранската помощ беше осигурена с отделно постановление на правителството, извън първоначалния бюджет на фонда. За de minimis остава изречението за „резервното подпомагане“, а резервът в централния бюджет за предотвратяване и преодоляване на последиците от бедствия е 66,5 млн. евро, колкото и през 2026 г., и е общ за всички сектори.

В двата документа няма и дума за здравеопазването на животните. Българската агенция по безопасност на храните, болестите по животните и обезщетенията за унищожени животни при огнища не се споменават. Това не означава, че дейността не се финансира, но от разглежданите документи не се установява отделен резерв за обезщетения при големи огнища.

Министерството, което на хартия се издържа само

При МЗХ разходите почти не се движат: 200,8 млн. евро при 200,3 млн. за 2026 г. Приходите обаче растат рязко. Държавните такси, които министерството събира, са заложени на 141,9 млн. евро при 66,9 млн. тази година, със 75 млн. евро повече. Приходите от собственост, в които влизат наемите от държавния поземлен фонд, остават 58,3 млн. Така собствените приходи на министерството (207,8 млн.) надхвърлят разходите му (200,8 млн.), докато през 2026 г. покриват около две трети от тях.

Откъде идват допълнителните 75 милиона, мотивите не казват. В раздела за неданъчните приходи е обяснено само увеличението на таксите в регионалното министерство, от винетките и тол таксите. Въпросът към МЗХ и МФ е кои такси се увеличават, с колко и на какво основание. От отговора зависи дали министерството наистина ще се издържа със собствени приходи, или числото е само допускане в таблицата.

Обратната страна на приходите от такси са парите, които държавата превежда на министерството. Бюджетното му взаимоотношение с централния бюджет пада от 118,6 на 59,2 млн. евро, наполовина. Останалите приходни редове са повторени до последната цифра от 2026 г.: приходите от собственост (58 279,2 хил. евро), глобите и санкциите (1 022,6 хил.) и другите приходи (6 646,8 хил.). Различен е само редът за таксите, и то с кръгли 75 000,0 хил. евро. Тоест по-високите приходи от такси не допълват субсидията, а заместват отпадналата ѝ половина. От бюджетните редове не следва, че самите тарифи се удвояват: ръстът може да дойде от нови тарифи, от по-голям брой услуги или от друг начин на отчитане. Ако тези приходи не бъдат събрани, а начинът за събирането им никъде не е описан, министерството ще остане без покритие за част от разходите си и разликата ще трябва да дойде с допълнителен трансфер или със съкращения.

В разходната част заплатите и осигуровките на персонала растат от 136,2 на 148,2 млн. евро, или с 8,8%, повече от обявените 5% за бюджетната сфера. Ръстът е на фона на мярка, описана в същите мотиви: от 1 септември 2026 г. разходите за заплати в бюджетната сфера са намалени с 10%, като намалението действа целогодишно през 2027 г. Изключени са общините, служителите в отбраната и сигурността по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, разпоредителите с делегиран бюджет и лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. Министерството на земеделието не е сред тях, а системата му мина през съкращения и преструктуриране, за които zemedeleca.bg писа през октомври. Мотивите дават само общо обяснение за ръста: 5% увеличение на разходите за персонал и компенсиране на заплатите на държавните служители заради промяната в разпределението на осигуровките им от 1 август 2026 г., която през 2027 г. действа цяла година. Разбивка за МЗХ няма. Останалата издръжка се свива от около 47,4 на 32,7 млн. евро, почти с една трета (сметка на редакцията). Разходите за политиката в областта на земеделието и селските райони намаляват със 7,3 млн. евро (от 158,0 на 150,7 млн.), а бюджетната програма „Администрация“ расте с 5,4 млн. (от 12,8 на 18,2 млн.), или с 42%. Трансферът за Селскостопанската академия расте от 43,2 на 46,3 млн. евро. В бюджета на министерството за 2026 г. има и ред за лихвени заеми (12,8 млн. евро нови при 23,0 млн. възстановени), а в бюджета за 2027 г. такъв ред няма.

Напояването: 35 милиона „до“

Сред дружествата, които държавата ще капитализира през 2027 г., е „Напоителни системи“ ЕАД, с „допускания за прогнозни средства в размер до“ 35 млн. евро за проектиране и строителство, реконструкция, модернизация и ново строителство на напоителни обекти. През 2026 г. сумата беше 20 млн. Законопроектът позволява капитализацията да бъде финансирана с дълг: правителството може да поема дълг „за специфични програми за капитализация на търговски дружества с държавно участие в капитала“, включително в земеделието.

Сумата е горна граница. По одитния доклад на Сметната палата за публичните финанси от 23 октомври капиталовите разходи през 2020–2025 г. са изпълнявани средно на 78,1% от плана, а палатата посочва, че те се използват като „неформален балансиращ механизъм“ за постигане на бюджетните параметри в края на годината. Капитализацията на дружеството формално е финансова операция, а не капиталов разход, но логиката е сходна: това е видът разход, който се отлага най-лесно, когато дефицитът трябва да бъде задържан. Колко от тазгодишните 20 млн. реално са стигнали до дружеството, не е публикувано.

Текущата субсидия за „Напоителни системи“ за защитата от вредното въздействие на водите (поддръжката на диги и отводнителни съоръжения) остава 14,98 млн. евро, без промяна. Капиталовите обекти на МЗХ в приложението към закона са малки: 1 млн. евро за НС „Рабиша“ във Видинско, където се ремонтират пълнещите деривации, за да се „увеличи количеството воден ресурс за напояване“, 0,37 млн. за аварийния ремонт на сифонните преливници на язовир „Панчарево“ и 0,11 млн. за ремонт на хидромелиоративна инфраструктура.

Газьолът, газът и токът

Сумата за възстановяване на акциза върху газьола, използван в първичното земеделско производство, е до 51,1 млн. евро. За 2026 г. тя беше до 72,6 млн., защото включваше еднократната допълнителна отстъпка от 21,5 млн. по решение на Министерския съвет от април. Отстъпката не се повтаря, а в мотивите отпадането ѝ е записано като ефект от +21,5 млн. евро в приходите за 2027 г.

От 1 ноември регулираната цена на природния газ, определена от КЕВР, е 58,43 евро за мегаватчас, с 32,52% по-висока от октомврийската. Председателят на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция Марин Генуров заяви публично на 4 ноември, че оранжериите купуват газ на свободния пазар по около 82 евро за мегаватчас без акцизи, такси и ДДС, че отоплението е 45–50% от разходите им и че зимното производство при тези цени „ще остане в историята“. Браншът предлага два варианта: да бъде компенсирана част от акциза върху газа, както при газьола, или да има компенсация за цената над определено ниво, както при тока.

Таблицата с основните допускания към бюджета показва, че първият вариант няма върху какво да стъпи: акцизът върху природния газ, използван за отопление, е нула през всяка от годините 2026–2029. Нула е и ставката за пропан-бутана за отопление. Нулевата ставка на акциза за природния газ и пропан-бутана от 1 октомври до 31 декември 2026 г., която мотивите описват отделно, на практика засяга другите употреби, като моторното гориво, защото за отопление ставката и без това е нула. Вторият вариант има аналог в самия бюджет: чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2027 г. продължават компенсациите за тока за 634,9 млн. евро, включително за небитовите клиенти. За газа подобна програма не е предвидена.

Правилото 90/10: какво може да чака до ноември

На 26 октомври генералният директор на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на Европейската комисия Маартен Верви пише до Министерството на финансите, че по сметките на Комисията нетните разходи (разходите без лихвите и без европейските програми, намалени с ефекта от новите приходни мерки) растат с 10,1% през 2026 г. при препоръчани най-много 4,2%, а през 2027 г. с 1,3% при таван от 3,4%. Планираното натрупано отклонение към 2027 г. спрямо базовата 2025 г. е 1,1% от БВП, а след гъвкавостта за разходите за отбрана е 0,6%. Ако по-късна оценка покаже „липса на ефективни действия“, пише Верви, това ще наложи засилване на процедурата при прекомерен дефицит, която тече срещу България от 10 юли 2026 г.

Отговорът на Донев от 2 ноември съдържа мярка, която вече е член 115 от законопроекта. Първостепенните разпоредители с бюджет (министерствата и институциите със собствен ред в закона) ще могат да харчат до 90% от утвърдените си средства, а остатъкът ще се разходва „след 1 ноември 2027 г. … в случай че не се влошава салдото по държавния бюджет“. Изключени са само разпоредителите, които прилагат делегиран бюджет, и социалните плащания по бюджета на Министерството на труда и социалната политика. МЗХ и ДФЗ не са сред изключенията. Правилото е общ таван за разходите на всеки бюджет, а не задържане на 10% от всяко отделно плащане: законопроектът не казва кои разходи ще бъдат направени в рамките на 90%-те и кои ще чакат; вероятно това ще решават разпоредителите или постановлението за изпълнение на бюджета. За илюстрация, една десета от разходите на ДФЗ за 2027 г. е около 27,7 млн. евро, а на МЗХ – около 20,1 млн. (сметка на редакцията). Ако министерството и фондът поставят националните помощи в рамките на 90%-те, стопаните няма да усетят правилото; ако не, част от плащанията може да се отложи за края на годината. Европейската комисия ще даде становището си по бюджетния план на 24 ноември, а срокът по регламента е 30 ноември.

Данъците и осигуровките на стопанина

Данъчните оценки на недвижимите имоти, включително на земеделските земи, растат с 30% през 2027 г., с 35% през 2028 г. и с още 35% през 2029 г., по текста на мотивите „спрямо съответната действаща до края на 2026 г. стойност“. Ако трите стъпки се смятат върху стойността от 2026 г., както подсказва текстът, към 2029 г. оценките ще бъдат около два пъти по-високи от днешните. МФ се позовава на препоръките на ОИСР, по които приходите от данъци върху имотите в България са сред най-ниските в ЕС. Земеделската земя без сгради не се облага с данък върху недвижимите имоти, но данъчната оценка е основата за данъка при придобиване, когато договорената цена е по-ниска от нея, и за данъка върху наследствата. Сделките със земя ще поскъпнат за купувачите, които плащат по оценка.

Въвежда се задължителна регистрация по ДДС за доставките, свързани с нови сгради и прилежащите им терени и с прехвърлянето на урегулирани поземлени имоти (парцели с подробен устройствен план, каквито стават и земеделските земи след промяна на предназначението), с очакван ефект от 120 млн. евро. Данъчното облекчение за земеделските стопани по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане, при което 60% от корпоративния данък остават в стопанството за инвестиции, продължава като държавна помощ по одобрената схема SA.111877. Еднократният данък от 33% върху свръхпечалбите обхваща и търговията с храни при нетни приходи за 2026 г. от поне 5 млн. евро, като до 30% от него може да бъдат насочени към инвестиции и резерви. За основа на данъка мотивите сочат средната годишна данъчна печалба за 2020–2025 г. До 30 юни 2030 г. се удължава и механизмът за обратно начисляване на ДДС при доставките на зърнени и технически култури, при който данъкът се начислява от купувача, а не от продавача. Мярката е въведена срещу измамите с ДДС в търговията със зърно и е единственото друго място в доклада на министъра, което засяга пряко сектора.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се, сред които са и регистрираните земеделски стопани, остава равен на минималната работна заплата, както е от 1 август 2026 г. (620,20 евро), и от 2027 г. става 660 евро, при прогноза 680 и 710 евро за следващите две години. Ставките не се променят, затова месечните осигуровки на стопанин на минимален доход стават 206,58 евро с осигуряване за общо заболяване и майчинство и 183,48 евро без него (сметка на редакцията при 31,3% и 27,8%). Вноската за универсалните пенсионни фондове остава 5% за 2026–2029 г., така че в този документ вторият пенсионен стълб не се засяга. Мотивите отбелязват още, че през първото полугодие на 2026 г. заетостта в аграрния сектор е намаляла, а компенсацията на един нает в селското стопанство е нараснала с 26,3%, най-бързо от всички сектори, при средно 7,1%.

Прогнозата за 2028 и 2029 г. по стария модел

Средносрочната прогноза описва европейските пари за земеделието в редовете на сегашната Обща селскостопанска политика. Директните плащания за сметка на ЕС са 850,5 млн. евро за 2027 г., 860,7 млн. за 2028 г. и 871,0 млн. за 2029 г., а за развитие на селските райони са заложени съответно 846,5, 856,7 и 866,9 млн. евро. Националното съфинансиране и авансовите плащания растат от 409,1 на 541,1 и 639,8 млн. евро, с 56% за две години. За 2027 г. директните плащания и парите за селските райони са същите като в юнската прогноза, а пазарните мерки са намалени от 102,6 на 95,6 млн. евро.

От 2028 г. обаче земеделските пари трябва да бъдат записани в общия План за национално и регионално партньорство за 2028–2034 г., чиято подготовка координира вицепремиерът Атанас Пеканов и за който zemedeleca.bg писа на 4 ноември. Тогава отбелязахме, че средносрочната прогноза, приемана с бюджета за 2027 г., ще покаже дали държавата предвижда национално съфинансиране за първите години на плана; по предложението на Комисията то е най-малко 15% за по-слабо развитите региони. Прогнозата дава суми за съфинансиране за 2028 и 2029 г., 541,1 и 639,8 млн. евро, но ги записва в редовете на сегашната политика, без отделен ред за новия план и без да назовава самия план. Част от плащанията през тези години законно са по сегашния период: директните плащания за кампания 2027 се изплащат до средата на 2028 г., а разходите по сегашната програма за селските райони са допустими до края на 2029 г. Затова защитимото твърдение е по-тясно: за новия план няма отделен ред, а директните плащания за 2029 г., които ще са главно за кампания 2028 по новите правила, са записани като продължение на сегашните.

Има и една асиметрия. Вноската на България в бюджета на ЕС за 2028 и 2029 г., 1 830,5 и 2 016,0 млн. евро, е изчислена при отчитане на предложението на Комисията за многогодишната финансова рамка за 2028–2034 г. от 16 юли 2025 г. Парите, които България ще получава за земеделието в същите години, са записани без отделен ред за нея. Окончателната рамка за 2028–2034 г. още не е приета и МФ няма точни числа за новия модел, но точно затова е показателно, че за вноската е използвано предложението на Комисията, а за парите, които България ще получава, не е.

Европейските пари за земеделието в средносрочната прогноза (млн. евро)

Източник: Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2027–2029 г., раздел за Общата селскостопанска политика, табл. V-1 и V-2. Блоковете са от различни части на мотивите и не се събират един в друг: сборът от първите три реда за 2027 г. (1 792,6 млн. евро) е по-голям от общите разходи и плащания по табл. V-1, а мотивите не обясняват разликата.

Описанието на земеделието: същият текст, други години

Раздел 2.17 от мотивите, „Политика в областта на селското стопанство“, е основното място, където правителството описва с думи какво иска от земеделието. Сравнихме го дума по дума с раздела от юнската средносрочна прогноза за 2026–2028 г. В текст от около хиляда думи разликите са пет: два пъти „2026-2028“ е станало „2027-2029“, веднъж „2026“ е станало „2027“, сменени са номерата на две бележки под линия и е поправена една правописна грешка („конкурентноспособен“). Всичко останало е същото: изброените предизвикателства („нарастваща нестабилност на цените, все по-видими прояви на екстремни метеорологични явления… развитие на икономически и политически кризи в международен мащаб“), хранителната сигурност, списъкът на схемите, изречението за de minimis, абзаците за рибарството и за горите.

Между юни и ноември обаче точно предизвикателствата, които този текст изброява, престанаха да бъдат общи думи. Макроикономическата част на същите мотиви е пренаписана и го казва сама: след временното успокояване в края на юни и началото на юли „военните действия отново се изостриха“, ефектите от блокирането на Ормузкия проток „се проявяват основно чрез повишените цени на енергийните стоки и някои суровини“, а инфлацията при храните ще се ускори заради „вторичните ефекти от по-високите цени на енергоносителите и торовете през настоящата година“. Междувременно правителството прие иранската помощ за газьол и торове, на 6 октомври търговски кораби бяха ударени с дронове в българската изключителна икономическа зона край Бяла, от 1 ноември регулираната цена на газа се вдигна с една трета, а помощта за щетите от сушата и измръзванията стигна до проект на наредба. Нищо от това не е влязло в раздела за земеделието: той описва ноември със същите думи, с които описваше юни. Общите формули („кризи в международен мащаб“) формално покриват и новите събития, но точно затова не казват нищо за тях.

В преписания текст целта на земеделската политика е формулирана като „развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност на страната – достатъчно количество земеделски продукти с гарантирани качество и безопасност“. Ако тази цел се търси в числата, тя трябва да личи в три реда: държавния резерв, напояването и националните помощи. Редът „Прираст на държавния резерв и изкупуване на земеделска продукция“ в таблицата на консолидираната програма пада от 47,5 на 16 млн. евро годишно (в закона той е „Прираст на държавния резерв (нето)“, а намалението до 16 млн. е заложено още в юнската прогноза). Редът обхваща целия държавен резерв, а не само храните, затова от него не може да се разбере колко от намалението засяга хранителните запаси, но в таблицата той е единственият, в чието наименование присъства изкупуването на земеделска продукция. Националните помощи остават 230 млн. евро при 4% инфлация, докато разходите по националния бюджет като цяло растат с 5,5%. Расте само горната граница за напояването, от 20 на 35 млн. евро, която законопроектът позволява да бъде покрита с дълг. Бюджетът третира земеделието като област, която трябва да се поддържа, а не като приоритет.

Въпросите, на които документите не отговарят

Публична позиция на МЗХ и на браншовите организации на земеделците за проекта до вечерта на 6 ноември не открихме. Законопроектът и мотивите оставят без отговор поне девет въпроса:

1. От какво идват допълнителните 75 млн. евро приходи от държавни такси на МЗХ – от по-високи тарифи, от повече услуги или от друг начин на отчитане – и какво става с бюджета на министерството, ако не бъдат събрани?
2. Какви разходи на ДФЗ покриваха 25,7 млн. евро от другите текущи разходи, които отпадат за 2027 г.?
3. Колко от 230-те млн. евро субсидии са предвидени за държавни помощи, за преходната национална помощ, за de minimis и за национални доплащания?
4. Ще участва ли държавата с национални пари във Взаимоспомагателния фонд от 2027 г. и с колко?
5. От кой ред ще бъдат платени иранската помощ и националното доплащане по помощта от селскостопанския резерв, ако плащанията минат в 2027 г.?
6. Каква част от ръста с 8,8% на разходите за персонал в МЗХ идва от 5-процентното увеличение и от компенсирането на държавните служители и как той се съчетава с десетпроцентното намаление на разходите за заплати от 1 септември 2026 г.?
7. Колко от 20-те млн. евро за капитализация на „Напоителни системи“ през 2026 г. реално са стигнали до дружеството и ще бъдат ли 35-те милиона за 2027 г. финансирани с дълг?
8. Ще бъдат ли националните помощи за земеделието поставени в рамките на 90%-те, които могат да бъдат изразходвани преди 1 ноември 2027 г.?
9. Защо описанието на земеделската политика в мотивите е повторено почти дословно от юни, след като макроикономическата част е пренаписана заради войната и поскъпването на енергията и торовете?

Общата рамка: дефицит, дълг, инфлация и спорът за посоката

Касовият дефицит по консолидираната фискална програма е заложен на 4,9 млрд. евро, или 3,5% от БВП, при приходи от 51,1 млрд. евро и разходи с вноската в бюджета на ЕС от 56,0 млрд. евро. По европейската методология, на начислена основа, дефицитът е 4,2%, колкото е посочен и в писмото до Комисията. Под 3% той трябва да слезе през 2029 г. (2,4% касово и 2,8% начислено).

Общите разходи намаляват от 56,8 на 56,0 млрд. евро заради свиването на разходите по европейските сметки с края на Плана за възстановяване. Разходите по националния бюджет растат с 2,7 млрд. евро, или с 5,5%, а приходите в него с 4,0 млрд. евро. Корекцията на дефицита идва главно от приходите: данъка върху свръхпечалбите, по-високия максимален осигурителен доход, винетките и тол таксите, концесиите и имотните оценки. Лихвите растат от 1,06 млрд. евро през 2026 г. на 1,43 млрд. през 2027 г. и 2,30 млрд. през 2029 г., а дългът на сектор „Държавно управление“ – от 31,1 на 33,3% от БВП за една година.

Тенденцията личи по-ясно в петгодишен ред. Дългът беше 23,7% от БВП в края на 2024 г., 29,9% в края на 2025 г., а по прогнозата стига 37,0% през 2029 г. Лихвите се утрояват – от 737 млн. евро през 2025 г. на 2,3 млрд. през 2029 г. Дефицитът по европейската методология намалява от 5,0% тази година до 2,8% през 2029 г., така че под прага от 3% слиза едва в последната година на прогнозата. Растежът се забавя от 3,1% през 2025 г. до 2,4% през 2028 и 2029 г. Средногодишната инфлация е 4,8% тази година и 4,0% през 2027 г., а до 2,6% слиза едва през 2028 г. Разходите падат от 43,5 на 39,6% от БВП, но падат и приходите, от 38,0 на 36,1%, защото с края на Плана за възстановяване намаляват и европейските безвъзмездни средства.

Основните показатели на бюджета, 2025–2029 г.

Източник: Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2027–2029 г., табл. I-2 и II-1 и данните за сектор „Държавно управление“; 2025 г. – отчет, 2026 г. – очаквано изпълнение.

Европейската комисия гледа на същите числа през процедурата при прекомерен дефицит. В писмото от 26 октомври, описано по-горе, проблемът не е 2027 г., в която нетните разходи по сметките на Комисията растат с 1,3% при таван от 3,4%, а 2026 г., в която растат с 10,1% при 4,2%, и натрупаното от 2025 г. отклонение. Затова Комисията предупреждава, че може да направи цялостна оценка на предприетите действия и при „липса на ефективни действия“ да засили процедурата. Собствената ѝ пролетна прогноза от 21 май е по-предпазлива от тази на МФ: за 2027 г. Комисията очаква растеж от 2,2% при 2,5% по прогнозата на министерството, дефицит от 4,3% при 4,2% и лихви от 1,3% от БВП при 1,1%. Окончателната оценка ще дойде със становището по бюджетния план на 24 ноември.

Правителството обяснява посоката с наследството. Донев се позова на трите одитни доклада на Сметната палата – за публичните финанси, за Агенция „Пътна инфраструктура“ и за социалните плащания. По одита на агенцията тя е поела ангажименти за 18,2 млрд. лв. при разходна база от 11,4 млрд. лв. Министърът посочи още, че корекцията в отчета на регионалното министерство за 2025 г. е 769,3 млн. евро неосчетоводени и неразплатени разходи, а от общинската инвестиционна програма остават 1,8 млрд. евро за разплащане, които се пренасят към бюджета за 2028 г. Като мерки кабинетът изтъква съкращаването на 5 042 щатни бройки и свиването на административните структури от 260 на 220. По думите на Пеканов заплатите в отбраната и МВР се замразяват, минималната заплата се отвързва от автоматичния механизъм, а консолидацията е „плавна“ и запазва социалната политика.

Критиките са насочени към същото. Фискалният съвет отговори на образа на премиера, че „обикновено такива камиони катастрофират“. Институтът за пазарна икономика представи на 3 ноември свой алтернативен бюджет с таван на разходите от 38% от БВП, а икономисти изчисляват, че на всеки 100 евро приходи държавата планира да харчи около 112, и пита откъде ще дойдат парите, след като данъкът върху свръхпечалбите е еднократен. Божидар Божанов от „Демократична България“ напомня, че 3,5% е касовият дефицит, а по европейската мярка той е над 4%. Икономистът Георги Ганев отбеляза, че в часовете на представянето бюджетът е „представен“, но още не е публикуван. Синдикатите от КНСБ смятат, че 5% увеличение на заплатите в бюджетната сфера няма да покрие инфлацията. Паралелно бюджетната комисия на парламента прие на първо гласуване промени в Закона за публичните финанси, които премахват националните тавани на структурния дефицит, от 0,5% и при определени условия до 1% от БВП. ДСБ възразява, че европейските правила не задължават страната да се отказва от тях.

За земеделието Бюджет 2027 означава национални субсидии, замразени в година с 4% инфлация, фонд с 24 млн. евро по-малко, по-голяма горна граница за напояването, която законопроектът позволява да бъде покрита с дълг и която зависи от изпълнението, приходи от такси в МЗХ, увеличени със 75 млн. евро без обяснение, общо правило, по което до ноември може да бъдат изразходвани най-много 90% от разходите, и описание на политиката, преписано от юни, в което войната, торовете и кризисните помощи не съществуват. Стопанин, който разчита на държавна помощ, преходна помощ или de minimis през 2027 г., ще научи сумите едва когато министърът на земеделието разпредели бюджета на фонда. Тогава има смисъл да сравни реда на своята схема с изплатеното през 2025 г., единствената пълна година в отчета. Дотогава проектът минава през тристранния съвет на 11 ноември, през Министерския съвет и парламента, а на 24 ноември Европейската комисия ще каже дали бюджетният план на България отговаря на препоръката, по която тече процедурата при прекомерен дефицит.

Ася Василева

Понятия

Консолидирана фискална програма (КФП) – сборът от държавния бюджет, бюджетите на общините, осигурителните фондове и сметките за европейски средства; дефицитът по нея се отчита на касова основа.

Касова и начислена основа – при касовата основа се отчитат реално платените и постъпилите суми; при начислената (европейската методология ЕСС 2010) задълженията и вземанията се отнасят към годината, за която се дължат, независимо кога са платени.

Нетни разходи – показателят, по който Европейската комисия следи бюджетите: разходите без лихвите, без програмите, финансирани от ЕС, и без националното съфинансиране по тях, намалени с ефекта от новите приходни мерки.

Процедура при прекомерен дефицит – процедура по чл. 126 от Договора за функционирането на ЕС; срещу България тече от 10 юли 2026 г. с цел дефицитът да слезе под 3% от БВП до 2029 г.

Първостепенен разпоредител с бюджет – министерство или институция със собствен бюджет в закона за държавния бюджет; МЗХ и ДФЗ са такива.

Преходна национална помощ – национални плащания за тютюн и животни, разрешени от ЕС като преходна мярка след присъединяването на България.

De minimis – помощ в малък размер, която държавата може да дава без предварително одобрение от Европейската комисия.

Капитализация – увеличаване на капитала на държавно дружество с пари от бюджета или от дълг.

Минимален осигурителен доход – най-ниската сума, върху която самоосигуряващите се лица плащат осигуровки.

Източници

Министерство на финансите, Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г. и материалите към него (доклад на министъра, проект на решение на Министерския съвет), публикувани на 6.11.2026 г.

Министерство на финансите, Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027–2029 г. (мотиви към законопроекта), ноември 2026 г.

Министерство на финансите, Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г., юни 2026 г.

Министерство на финансите, Проект на бюджетен план на Република България за 2027 г., 15.10.2026 г.

Европейска комисия, ГД „Икономически и финансови въпроси“, писмо на Маартен Верви до заместник-министъра на финансите Методи Методиев, Ares(2026)10059436, 26.10.2026 г.

Министерство на финансите, писмо на Гълъб Донев до Маартен Верви, изх. № 37-01-66/02.11.2026 г.

Сметна палата, Одитен доклад № 1000200226 за управлението на публичните финанси за периода 1.01.2020 – 31.05.2026 г., приет с Решение № 445 от 23.10.2026 г.

Министерство на финансите, прессъобщение за проекта на бюджета за 2027 г., 6.11.2026 г.

Постановление № 110 на Министерския съвет от 20.08.2026 г. (ДВ, бр. 77 от 25.08.2026 г.); Европейска комисия, временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF), 29.04.2026 г.

Фискален съвет на България, публикации от 3 и 6.11.2026 г.

Институт за пазарна икономика, Алтернативен бюджет 2027, 3.11.2026 г.

Изказвания на Румен Радев, Гълъб Донев и Атанас Пеканов при представянето на проектобюджета, УНСС, 6.11.2026 г.

Публично изказване на Марин Генуров, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, 4.11.2026 г.

Комисия за енергийно и водно регулиране, цена на природния газ от 1.11.2026 г.

Архив на zemedeleca.bg: материалите за бюджета за 2026 г. и земеделието (юни 2026 г.), за Проекта на бюджетен план за 2027 г. (16.10.2026 г.) за иранската помощ и указанията на ДФЗ (септември–октомври 2026 г.), за извънредната помощ за торове от селскостопанския резерв (30.10.2026 г.), за кризисните плащания по интервенция II.И.3 (октомври 2026 г.), за ударите с дронове край Бяла (6.10.2026 г.) и за Плана за национално и регионално партньорство (4.11.2026 г.).