Текстът на позицията на Съвета за ОСП след 2027 г.: маслодайната роза получава правно основание за обвързано подпомагане, преходната национална помощ спада до нула през 2033 г., а средното плащане на хектар, намаляването и таванът остават в скоби

Документ 14837/26 от 28 октомври съдържа думите, с които министрите на земеделието одобриха позицията на Съвета по правилата за ОСП 2028–2034 г. Розата и преходната помощ са записани с отделни членове, преразпределителното плащане за първите хектари става възможност за държавите вместо задължение, а числата, от които зависи колко ще получат големите стопанства и колко ще бъде средното плащане на хектар у нас, министрите оставиха в квадратни скоби за преговорите за бюджета

„Подпомагане може да се предоставя и за маслодайна роза. В този случай подпомагането се предоставя като плащане на допустим хектар, засаден с маслодайна роза.“ Двете изречения са на 31-ва страница от текста, с който министрите на земеделието на 27-те държави одобриха на 26 октомври в Люксембург позицията на Съвета на ЕС за регламента за ОСП след 2027 г. Генералният секретариат на Съвета изпрати текста на държавите на 28 октомври като документ 14837/26 и той е публичен. Документът е сто страници, без съображенията (уводните мотиви на регламента), и е написан върху предложението на Комисията от 16 юли 2025 г.: добавеното от Съвета е в получер курсив, заличеното е зачертано. Затова от него се вижда и какво министрите промениха. Цитатите по-долу са в превод на редакцията.

Квадратните скоби имат собствено значение. В бележката си 14480/26 от 22 октомври ирландското председателство обясни, че разпоредбите с ефект върху бюджета са поставени в скоби и не са част от договореното, защото ще бъдат решени в преговорите за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. В скоби са и числата, които най-пряко засягат българските стопанства: коридорът за средното плащане на хектар, намаляването на големите плащания и таванът.

Средното плащане на хектар

Основното плащане на площ след 2027 г. регламентът нарича дегресивно подпомагане на доходите на площ. В него ще се слеят днешните основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), преразпределителното плащане за първите хектари и добавката за младите стопани. Чл. 6, ал. 7а определя, че планираната средна сума на хектар по това плащане „не може да бъде по-малка от [130] евро и повече от [240] евро за всяка държава членка“. И двете числа са в скоби. В края на алинеята е отбелязано, че тя идва от чл. 35, ал. 3 от регламента за националните и регионалните партньорски планове: Комисията беше сложила коридора в общия регламент, а Съветът го премести в регламента за ОСП.

Какво означава коридорът за България, се вижда от днешните ставки. ОПДУ за Кампания 2025 е 102,32 евро на хектар, а преразпределителното плащане добавя 120,72 евро на хектар за първите 30 хектара на стопанствата до 600 хектара. Ако днешните плащания бъдат слети при днешните ставки, средната би била над 102,32 евро, а колко над тях, зависи от това каква част от площите получава преразпределителното плащане. Бъдещата ставка обаче ще зависи и от бюджета, от допустимите площи и от разпределението в българския план. Ако долната граница от 130 евро остане, правителството ще трябва да насочи към слятото плащане толкова пари, че средната му сума на хектар да стигне поне 130 евро. Ако общият български пакет не нарасне, един от възможните начини е тези пари да бъдат пренасочени от други интервенции в плана, например от обвързаното подпомагане или от агроекологичните мерки.

Намаляването и таванът

Чл. 6, ал. 3 и 4 стоят изцяло в скоби и в тях са числата на Комисията. Плащането на площ се намалява с 25% за частта между 20 000 и 50 000 евро, с 50% за частта между 50 000 и 75 000 евро и със 75% за частта над 75 000 евро, а общата сума „не може да бъде по-висока от максимум 100 000 евро на стопанин годишно“. При юридическо лице или група от юридически лица таванът обхваща всички стопанства, контролирани от едно юридическо или физическо лице. Днешният регламент (чл. 17 от Регламент 2021/2115) позволява от сумата да бъдат приспаднати заплатите, преди да бъде приложен таванът, и министър Абровски поиска на заседанието тази възможност да остане. В текста в скоби такова приспадане няма.

Ирландската преговорна кутия за бюджета (документ 13922/26) предлага други числа, също в скоби: намаления с 15, 25 и 50% над 100 000, 125 000 и 150 000 евро и таван от 300 000 евро, който може да бъде доброволен. Разликата се вижда на едно стопанство с право на 150 000 евро годишно, преди каквито и да е приспадания. По числата в регламента то ще получи 73 750 евро, по числата в кутията 140 000 евро. Политическия компромис ще договорят лидерите в Европейския съвет, след това той трябва да бъде записан в регламента, където глас има и Европейският парламент. Неговият докладчик Норберт Линс предлага в проектодоклада си задължителното намаляване да отпадне, таванът да бъде 500 000 евро за физическо лице, а държавите да могат сами да прилагат таван от 100 000 евро на стопанин.

Извън скобите Съветът добави правило, което ще има значение за дружествата и кооперациите. По новата ал. 3d на чл. 5, когато получателят е юридическо лице или група от физически или юридически лица, държавата може да прилага намаленията, ставките, включително тавана, и плащанията на хектар към всеки член поотделно. Условието е националното право да дава на членовете права и задължения, сравними с тези на стопанин, който ръководи собствено стопанство, „по-специално по отношение на икономическия, социалния и данъчния им статус“, и членовете да са допринесли за укрепването на структурата на юридическото лице или групата. Правилото обхваща плащането на площ, агроекологичните мерки и подпомагането за започване на дейност. Франция прилага такъв принцип за своите съвместни стопанства GAEC, при които праговете и таваните на плащанията се прилагат към всеки съдружник. Дали българските дружества и кооперации ще могат да се възползват, ще реши националното право, т.е. правителството и Народното събрание.

Преразпределителното плащане

Днес преразпределителното плащане е задължително и държавите трябва да му отделят поне 10% от пакета за директни плащания (чл. 98 от Регламент 2021/2115). Комисията предлагаше да бъде задължително диференцирането на новото плащане: държавите трябваше да групират стопаните или районите според доходите им от земеделие и да насочат подпомагането към най-нуждаещите се, „по-специално млади и нови стопани, жени, семейни или малки стопанства“, смесени стопанства и райони с природни ограничения. Съветът зачерта този текст.

Задължително в позицията на министрите остава само по-високото плащане за младите стопани: „Държавите членки предвиждат по-високо подпомагане на доходите на площ за допустими хектари на млади стопани.“ Всичко останало е възможност. Държавите „могат също да диференцират“ плащането за други категории стопани, за географски или агрономически райони или за традиционни форми на земеделие с различни нужди от доходи, „както са определени от държавата членка“. И още: държавите „могат да предвидят различна сума на допустим хектар или различни суми за различни диапазони от допустими хектари на стопанин“. Това изречение е правното основание за плащане, което дава повече за първите хектари. Задължителен дял за него в текста няма. Дали България ще запази добавката за първите 30 хектара и колко пари ще отдели за нея, ще реши правителството в плана. В Парламента Линс предлага обратното: 15% от бюджета за подпомагане на доходите да отиват за преразпределително плащане.

Министрите промениха и плащането за малки стопанства. По предложението на Комисията държавите бяха длъжни да го предвидят, по позицията на Съвета (чл. 7) „могат“. За стопанина то остава доброволно, заменя плащането на площ, обвързаното подпомагане и плащането за природни ограничения и не може да надхвърля 3000 евро годишно. По новата ал. 3c на чл. 5 държавата може да реши стопаните, които са навършили пенсионна възраст и получават пенсия, да не получават подпомагане по всяка от интервенциите, като обоснове решението с по-добро насочване на подпомагането или с обновяването на поколенията.

Кой е активен стопанин и кой хектар е допустим

Регламентът оставя на държавите да определят в плановете си кой е активен стопанин, какво е земеделска дейност, земеделска площ, допустим хектар, млад и нов стопанин (чл. 2b). Съветът написа наново определението за активния стопанин. То трябва да гарантира, че подпомагането отива „само при стопани, които извършват поне минимално равнище на земеделска дейност“, като сред тях могат да бъдат и хора с други доходи или стопани на непълно работно време. При определянето държавите „прилагат критерии като тестове за доходите, вложения труд в стопанството, предмета на дейност на дружеството или вписването на земеделската им дейност в национални или регионални регистри“. Критериите могат да бъдат въведени и чрез отрицателен списък, т.е. изброяване на тези, които не могат да бъдат активни стопани. Ако държавата приеме за активни всички, които през предходната година са получили до определена сума, тази сума не може да надхвърля 5000 евро.

Самият термин „активен стопанин“ стои в квадратни скоби, както и цялото определение за „стопанин“ в чл. 2a, а текстът не обяснява защо. И двете разпоредби са пренесени от регламента за партньорските планове, по който Съветът прие позицията си отделно на 16 юни. Комисията предлагаше стопанин да бъде лице, чиято основна дейност е земеделието, или лице с друга основна дейност, което извършва поне минимална земеделска дейност. Съветът зачерта критерия за основната дейност: стопанин е всяко лице или група със стопанство, което извършва земеделска дейност, определена от държавата. С други думи, борбата с т.нар. псевдофермери, за която министър Абровски говори от юни, ще се води с критериите, които правителството запише в плана.

Основното изискване за допустим хектар е площта да бъде „на разположение на стопанина“ и на нея да се извършва земеделска дейност „през годината, за която се иска подпомагане“. Регламентът запазва и изключения: допустими остават площите, на които дейността е спряна заради ангажименти по европейското право или по интервенции, които допринасят за целите на ОСП за околната среда и климата, ако за тях е получено плащане на площ или плащане за малки стопанства по новия регламент или основно подпомагане по сегашния. Държавата може да включи и площи, на които дейността е спряна заради ангажименти по национално право или други програми, ако те допринасят за същите цели, както и ландшафтни елементи, които не пречат съществено на земеделската дейност и не преобладават в парцела. Съветът зачерта изискването от предложението на Комисията дейността да се извършва „под контрола на стопанина по отношение на управлението, ползите и финансовите рискове“. Съветът добави и две възможности. По екологични и климатични причини или заради биологичното разнообразие държавата може да приеме за допустими и площи, които се стопанисват само през година. Поддържането на земята може да става и с екстензивна паша, когато другите начини не са възможни и пашата е обоснована с хуманното отношение към животните, с екологични или с топографски причини. За пасищата с разпръснати храсти и други недопустими елементи държавите могат да прилагат фиксирани коефициенти за намаляване на площта, която се смята за допустима. Новият чл. 20m казва кога администрацията е длъжна да проверява дали площта е на разположение на стопанина: когато се заявяват площи, които не са били заявявани през предходните две години (проверката се насочва чрез анализ на риска), и когато една и съща площ е заявена от няколко кандидати в една година, освен ако се обработва съвместно. Във всички останали случаи държавата може да приеме, че площта е на разположение на стопанина, освен ако институциите не бъдат уведомени за противното. За България, където застъпванията на заявени площи са постоянен спор във всяка кампания за директни плащания, това е правилото, по което Държавен фонд „Земеделие“ ще определя кои площи да проверява.

Младите стопани

Млад стопанин ще бъде лице, което за първи път е ръководител на стопанство и е под възрастова граница, която държавата определя между 35 и 40 години включително; държавата може да добави изисквания за обучение или квалификация. Статутът на млад стопанин може да се запази до седем години от първото получено подпомагане, предназначено за млади стопани (чл. 5, ал. 3b). Подпомагането за създаване на стопанство остава задължително за младите стопани, а за новите стопани, за развитието на малките стопанства, за неземеделски дейности и за нови бизнеси в селските райони Съветът го направи възможност (чл. 14). То се дава като еднократна сума, като финансов инструмент или като комбинация от двете, до 300 000 евро на проект. Стратегията за обновяване на поколенията (чл. 15) Съветът промени от стратегия, която държавата трябва да „създаде“, в стратегия, която трябва да „опише“ в плана си; от съдържанието ѝ е зачертано изискването да бъдат предложени национални инициативи и мерки за преодоляване на пречките пред младите стопани, като остава оценката на демографското положение и на тези пречки. Стартовият пакет за млади стопани (чл. 16) трябва да съдържа поне три от изброените интервенции, сред тях по-високото плащане на площ, подпомагането за създаване на стопанство, по-висок интензитет на помощта за инвестиции и сътрудничество за предаване на стопанството от стопанин в пенсионна възраст на млад или нов стопанин.

Околната среда и районите с природни ограничения

Плащането за райони с природни или други специфични ограничения, у нас познато като компенсаторни плащания за планински и други райони, по предложението на Комисията беше задължително. Съветът го направи доброволно: държавите „могат“ да компенсират активните стопани за тези ограничения (чл. 8). Ако държавата въведе плащането, тя трябва да обхване поне една от двете категории райони: определените по чл. 32 от Регламент 1305/2013, т.е. сегашната карта, или нови райони със специфични ограничения, които държавата сама определя, но на не повече от 2% от използваната земеделска площ. Нова е и възможността за фина настройка: държавата може да изключи от определените райони площи, в които ограниченията са документирани, но са преодолени с инвестиции или с икономическа дейност, или в които земята показва нормална производителност. Плащането остава годишно на хектар и компенсира изцяло или отчасти допълнителните разходи и пропуснатия доход в сравнение с районите без ограничения. Дали стопаните в планинските и полупланинските общини ще имат такова плащане след 2027 г., ще реши правителството в плана.

Плащанията за ограниченията, свързани с Натура 2000 и с Рамковата директива за водите (чл. 9), остават доброволни, а Съветът ги определи като годишни. Делът от площите в Натура 2000, до който държавата може да подпомага и други защитени територии с ограничения за земеделието, Съветът вдигна от 5 на 7%.

В агроекологичния член (чл. 10) Съветът зачерта алинеята, по която всяка държава беше длъжна да подпомага сертифицираното биологично земеделие и екстензивното животновъдство. Зачертано е и изброяването, че сред задължителните агроекологични ангажименти са и тези за поддържане на биологичното земеделие. Задължително остава подпомагането за управленски ангажименти, едногодишни или многогодишни, които допринасят за приоритетните области за околна среда и климат. На заседанието комисар Кристоф Хансен настоя целите за биологичното земеделие да останат задължителни, съобщи Agence Europe. Подпомагането за преход на стопанството към по-устойчиво стопанисване става възможност; то се дава като еднократна сума, изчислена по оценка на разходите, до [200 000] евро на стопанин за програмния период, като числото е в скоби, и може да се изплаща на една или няколко вноски. Ангажиментите трябва да надхвърлят задължителните изисквания. Ако тези изисквания се променят и стопанинът не приеме съответната промяна в ангажимента си, ангажиментът прекратява действието си, без стопанинът да връща получените пари.

Чл. 4 задължава държавите да подпомагат стопаните във всяка от петте приоритетни области за околна среда и климат: адаптиране към климатичните промени или устойчивост на водите; смекчаване на климатичните промени, например чрез поглъщане на въглерод или производство на възобновяема енергия в стопанството, включително биогаз; устойчиво управление на природните ресурси; устойчиво животновъдство; развитие на биологичното земеделие. Съветът добави изключение: задължението не важи за област, за която държавата покаже в плана, че има национални разпоредби или инструменти. Зачертано е задължението на държавите с райони, замърсени с нитрати, да подпомагат екстензивното животновъдство или преминаването към други земеделски дейности.

Маслодайната роза

Обвързаното подпомагане (чл. 11) е плащане на хектар или на животно за сектори, които „изпитват затруднения и са важни по социално-икономически или екологични причини“. Двете изречения за розата са в получер курсив, т.е. са добавени от Съвета. Те стоят веднага след изречението, че подпомагане „не се предоставя за секторите на тютюна и виното“, и преди изречението, което ограничава плащанията на животно до говедата, млякото, овцете и козите, пчеларството и копринените буби. По същия член подпомагането трябва да отговаря на допълнителните нужди от доходи, свързани със затрудненията на сектора, а Съветът добави, че държавите могат да ги докажат, като обновят анализа от сегашните си стратегически планове. Ако България включи розата в плана си, ще трябва да обоснове затрудненията на розопроизводителите с данни.

Парите за розата ще дойдат от пакета за обвързано подпомагане, а неговия размер определя новата ал. 4а. Държавата избира една от три възможности: таван до 6 млн. евро годишно (в документа числото е в къдрави скоби на мястото на зачертаното 4); до 20% от европейския принос за интервенциите за подпомагане на доходите в плана, с още до 5 процентни пункта, ако допълнителната сума отива за протеинови култури, за стопани, които съчетават растениевъдство и животновъдство, или за райони с риск от изоставяне на земеделието, „по-специално в източните гранични региони“; или годишна сума, равна на парите за обвързано подпомагане в стратегическия план за 2026 г. В по-ранен вариант на текста третата възможност беше само за държавите, които днес дават над 13% от тавана си за обвързано подпомагане; в окончателния това условие е зачертано и тя е отворена за всички. Днес България дава 13% плюс 2% за протеинови култури. Регламентът дава на розата правно основание, а колко пари ще получи, ще реши правителството, когато раздели пакета между нея, плодовете и зеленчуците, животновъдството и протеиновите култури.

Инвестициите, групите на производители и съветите

Подпомагането за инвестиции (чл. 13) Съветът направи задължително само за стопаните. За горските стопани и сдруженията на стопани то е възможност, както и за предприятията, които преработват или търгуват земеделски продукти, и за други получатели, когато инвестициите им са непроизводствени и служат на околната среда. Инвестиции за възстановяване след природно бедствие, неблагоприятно климатично събитие или болест по животните и растенията се подпомагат само ако е унищожен поне 30% от земеделския или 20% от горския производствен потенциал. Покупката на земя е допустима до 10% от допустимите разходи по проекта, с изключение на покупката на земя за опазване на околната среда и на почвите с високо съдържание на въглерод, а покупката на животни само в изброени случаи, сред тях възстановяване след бедствие, защита на стадата от големи хищници и отглеждане на говеда, овце и кози с висока генетична стойност. Тези ограничения за правата за производство, земята и животните не важат, когато подпомагането е чрез финансови инструменти. Когато европейското законодателство въведе нови изисквания, инвестициите за спазването им могат да бъдат подпомагани до 36 месеца, след като изискванията станат задължителни за стопанството, а Съветът уточни, че допустими са само разходите за новите изисквания. Младите стопани могат да получат такава подкрепа до 36 месеца от създаването на стопанството.

Подпомагането за създаване на групи и организации на производители (чл. 17а) се ограничава до 10% от оборота им и до 200 000 евро годишно; Комисията предлагаше 100 000 евро. Съветът добави същото правило и за междубраншовите организации, до 10% от годишните им разходи и до 200 000 евро. И в двата случая подпомагането намалява с годините и се дава само за първите пет години след признаването или след началото на съвместната дейност. Подпомагането на службите за заместване на стопанина при болест, раждане, грижа за деца или близки, отпуск и обучение (чл. 17) остава възможност.

Подпомагането по подхода LEADER (чл. 18) остава задължително, поне в селските райони, които държавата определи в плана си, за проекти като нови бизнеси в селските райони, преработка в стопанството, разнообразяване на дейността, включително агротуризъм, директни продажби, иновации и дигитализация. Подпомагането за споделяне на знания и иновации (чл. 19) остава задължително за проектите на оперативните групи на Европейското партньорство за иновации (EIP-AGRI) и за дейности като консултиране, обучение и развитие на умения. Съветът добави изключение за втория вид: държава, която покаже, че има частни или публични системи за споделяне на знания, не е длъжна да ги подпомага по плана. Проекти, в които участват само научни организации, не могат да бъдат подпомагани като проекти на оперативни групи. Системата за съвети към стопаните (чл. 20) трябва да включва и информация за наличната социална подкрепа, „включително услуги за психично здраве“.

Преходната национална помощ

Преходната национална помощ се плаща изцяло от националния бюджет, у нас за тютюн и за животни, а ОСП определя докога и до каква сума е разрешена. В предложението на Комисията такава разпоредба нямаше. Съветът добави два нови члена, 21c и 21d, изцяло в получер курсив. Държавите, които са плащали помощта през 2023–2027 г. по чл. 147 от Регламент 2021/2115, „могат да продължат да предоставят преходна национална помощ на стопаните“, при условия, идентични с днешните. Ако условията са свързани с референтен период, т.е. с годините, по които се определя кой и за какво получава помощта, държавата може да го премести, но не по-късно от 2025 г.

Общата сума на помощта за всеки сектор се ограничава като процент от плащанията по секторните пликове, които Комисията е разрешила за 2013 г. Процентите продължават надолу стълбицата на сегашния регламент:

Таван на преходната национална помощ като процент от секторния плик за 2013 г.

Източник: Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 147, ал. 3 (2026–2027 г.); Съвет на ЕС, док. 14837/26, чл. 21c, ал. 3 (2028–2034 г.). Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.

На практика помощта е разрешена до 2032 г., а за 2033 и 2034 г. таванът е нула. На 28 септември шест държави, сред тях България, поискаха с документ на Съвета 13473/26 помощта да остане за целия период до 2034 г. Тютюнът е изрично изключен от обвързаното подпомагане, затова преходната помощ остава единственото плащане по правилата на ОСП, насочено специално към тютюнопроизводителите; у нас тя се плаща необвързано с текущото производство, по исторически референтен период. Новият чл. 21d задължава държавите да докладват на Комисията всяка година от 15 февруари 2030 г. до 2035 г. броя на получателите, общата изплатена сума и броя на хектарите, животните или другите единици, за които е платено. По новия текст на чл. 21b за преходната национална помощ не се прилагат членовете от Договора за функционирането на ЕС, които уреждат държавните помощи. Регламентът забранява на държавата да добавя национални пари към плащането на площ, обвързаното подпомагане, плащането за памук и плащането за малки стопанства.

Кризите

Чл. 20a позволява на държавите да изплащат кризисни плащания на стопани, засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични събития или катастрофични събития, а Съветът добави изрично и тези, „причинени от болести по животните и растенията“. Прагът остава 30%: щетата трябва да надхвърля 30% от средното годишно производство на стопанина за предходните три години или за три от предходните пет, без най-високата и най-ниската. Плащането е възможно само ако компетентният национален орган официално признае, че бедствието или събитието е настъпило и че то или мерките, взети срещу болестта по растенията или животните, са причинили пряко щетите. Двадесетте процента, които осем държави, сред тях България, поискаха в декларацията от Братислава (документ 14252/26), в позицията не са влезли. Загубите могат да се смятат за цялото стопанство, за дейността му в засегнатия сектор или за отделна площ. Държавата може да плаща по-висока ставка на стопаните, които прилагат превантивни мерки, и да използва индекси, включително за нови и млади стопани, които нямат тригодишна история за културата или сектора. Отделно от кризисните плащания чл. 12 задължава държавите да подпомагат участието в инструменти за управление на риска, т.е. в застраховки и взаимоспомагателни фондове, за загуби над 20% от средното производство или доход. За трайните насаждения и в други обосновани случаи загубите могат да се смятат по средното производство или доход за период до осем години, без най-високата и най-ниската година, а за младите и новите стопани държавата може да приложи друг подходящ метод. Съветът разшири изключението: държава не е длъжна да включи такава интервенция, ако покаже, че у нея има частни или публични системи за управление на риска или че стопаните имат достъп по плана до доброволно подпомагане за превенция, подготовка за кризи или адаптиране към климата. Държавите могат и да плащат вместо стопаните тяхната вноска в застрахователните схеми и взаимоспомагателните фондове.

Условията и санкциите

Съветът зачерта социалната условност. По предложението на Комисията, както и по сегашния регламент, плащанията бяха свързани и със спазването на три европейски директиви за работниците: за прозрачните и предвидими условия на труд (2019/1152), за безопасността и здравето при работа (89/391) и за безопасното използване на работното оборудване (2009/104). В позицията на министрите и частта от чл. 3, и цялата част B от приложение I, в която са изброени тези изисквания, са зачертани. Самите изисквания на трудовото право и за безопасността при работа остават в сила по европейското и националното право; отпада връзката между спазването им и плащанията по ОСП. Остават задължителните изисквания на европейските правила за водите, биоразнообразието, безопасността на храните, продуктите за растителна защита и хуманното отношение към животните, както и защитните практики, които всяка държава определя в плана си. Плащането за малки стопанства не е сред интервенциите, обвързани с тези условия, а сертифицираните биологични стопанства са освободени от част от защитните практики за биологичните си площи.

Защитните практики са наследникът на днешните стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС). Приложение I ги подрежда в осем: опазване на торфищата и влажните зони; опазване на ландшафтните елементи, като минимум тяхното запазване; опазване на екологично чувствителните постоянни пасища в Натура 2000; защита на почвата от ерозия според условията на мястото; опазване на здравето на почвата, като минимум в най-чувствителните периоди; поддържане на органичното вещество в почвата чрез управление на растителните остатъци, като минимум забрана за палене на стърнища освен по фитосанитарни причини; сеитбооборот или разнообразяване на културите; буферни ивици край водните течения. Държавата може да определи практиките така, че да съвпадат с действащите национални задължителни изисквания и да не отиват отвъд тях, ако тези изисквания отговарят на целите в приложението. Може да предвиди и постоянни изключения според културите, почвите, системите на стопанисване, географските или климатичните условия или щетите по пасищата от диви животни и инвазивни видове. Съветът добави временни дерогации: когато неблагоприятно време, болести по растенията или вредители пречат на стопаните да спазват практиките, държавата може временно да ги освободи, като за това не е нужно да изменя плана. Подобна възможност държавите получиха и в сегашния период, с опростяването на правилата през 2024 г.

При санкциите Съветът добави праг, под който държавата може да не налага административна санкция: когато тя не надхвърля 20 евро за интервенция или плащане (чл. 20k, ал. 4b). Остават и праговете от 150 евро, както и между 150 и 250 евро, ако националното право прилага сходен праг за сходни санкции. Стопанинът все пак трябва да бъде уведомен за нарушението и за задължението да го отстрани. Общото правило за намалението остава 3% от плащанията, а при умишлено нарушение поне 15%. Съветът добави и още един случай без санкция: когато нарушението няма последици или те са незначителни за целта на изискването. Държавата може да задържи 25% от сумите от намаленията и изключванията. Годишната оценка на системата за администриране и контрол, която държавата изпраща на Комисията до 15 март, вече не може да бъде основание за спиране на плащания или за финансови корекции, текст, добавен от Съвета. Проверките на място могат да се правят дистанционно, с технологии, а там, където условията се следят чрез системата за мониторинг на площите, държавата може да не ги прави.

Памукът, маслодайните култури, спешните мерки и данните

Плащането за памук (чл. 11а) остава задължително за България, Гърция, Испания и Португалия и е без промяна спрямо предложението на Комисията. За България базовата площ е 3342 хектара, а плащането на хектар се смята, като определеният добив от 1,2 тона се умножи по референтна сума от 636,13 евро, т.е. около 763 евро на хектар. Ако заявената площ е по-малка от базовата, плащането може да бъде увеличено, най-много с 25%; ако е по-голяма, се намалява пропорционално. Членовете на признати междубраншови организации получават още 2 евро на хектар.

Остава и ограничението от меморандума за маслодайните култури между тогавашната Европейска икономическа общност и САЩ, договорен в рамките на ГАТТ след споразумението от Блеър Хаус от 1992 г. (чл. 20j). Общата подпомагана площ с маслодайни култури по плановете на държавите не може да надхвърля общоевропейския максимум, а при превишение Комисията определя коефициенти за намаляване. Слънчогледът за ядки е изключен от тези интервенции.

Чл. 22 дава на Комисията право при спешни ситуации да приема актове за изпълнение, които временно отклоняват прилагането на регламента „доколкото и за срок, колкото е строго необходимо“, например при сроковете или при изискванията, които стопаните трябва да спазват. Мерките важат до 12 месеца. Съветът добави, че ако проблемите продължават или вероятно ще продължат, мерките могат да бъдат подновени още веднъж за до 12 месеца. Разпоредбата дава гъвкавост на правилата; отделни пари за кризи тя не осигурява. Парите при кризи идват по други пътища: от европейския инструмент за кризи Unity Safety Net, от извънредните мерки по регламента за общата организация на пазарите и от държавните помощи по временни рамки на Комисията, каквато е рамката METSAF, по която от националния бюджет се отпуска т.нар. иранска помощ за газьол и торове.

Всяка държава определя орган, отговорен за свързването на информационните системи за ОСП, и изпраща на Комисията пътна карта до 16 май 2029 г., с доклади за изпълнението ѝ през 2032 и 2035 г.; принципът е данните да се събират веднъж и да се използват повторно. Зачертано е изцяло приложение II, в което Комисията беше определила коефициенти за превръщане на животните в животински единици при обвързаното подпомагане, например 0,4 за говедата под шест месеца.

Общата посока

Подредени една до друга, промените показват една посока: Съветът превръща редица задължения в национални възможности. Преразпределителното плащане за първите хектари, плащането за малки стопанства, компенсаторните плащания, подкрепата за биологично земеделие и социалната условност могат да останат в плановете, но Съветът не изисква от всички държави да ги прилагат. Правителствата, включително българското, защитават това като право на всяка държава да нагласи подпомагането към собствената си структура на стопанствата; министър Абровски поиска на заседанието дори намаляването и таванът да бъдат доброволни. Другият прочит е, че по-малко европейски задължения означават по-малко гаранции за определени групи стопани, които досега се опираха на общата рамка, например за малките стопанства или за тези в планинските райони. И при двата прочита резултатът е един: следващият български план ще реши не само колко пари ще получи едно стопанство, но и дали изобщо ще има достъп до някои видове подпомагане.

Какво остава в квадратни скоби

Източник: Съвет на ЕС, док. 14837/26, 28.10.2026 г. Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.

Какво е договорено в позицията на Съвета

Източник: Съвет на ЕС, док. 14837/26, 28.10.2026 г. „Договорено“ означава част от позицията на Съвета, по която предстоят преговори с Европейския парламент. Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.

Докъде стигна текстът

Документът 14837/26 е мандатът, с който ирландското, а от 1 януари литовското председателство ще преговаря с Европейския парламент. Гласуването на доклада на Линс в комисията по земеделие е предвидено около 1 декември, в пленарна зала е предвидено за януари 2027 г., а числата в скоби чакат сделката на лидерите за бюджета на Европейските съвети на 26–27 ноември и 17–18 декември. За розопроизводителите текстът вече съдържа правно основание за плащане на хектар, а размерът му ще бъде решен в българския план, в рамките на пакета за обвързано подпомагане. За тютюнопроизводителите и животновъдите с преходна помощ стълбицата е 25% от плика за 2013 г. през 2028 г. и 5% през 2032 г. За стопанствата с големи плащания все още нищо не е решено: в скобите стоят числата на Комисията, в кутията за бюджета други, а в Парламента трети.

Понятия

Частичен общ подход — позицията на Съвета на ЕС по законодателно предложение, с която председателството преговаря с Европейския парламент; „частичен“, защото не включва разпоредбите, които зависят от бюджета.

Квадратни скоби — в текстовете на Съвета означават неуточнени разпоредби; в 14837/26 така са отбелязани разпоредбите с ефект върху бюджета, които ще бъдат решени в преговорите за многогодишната финансова рамка.

Дегресивно подпомагане на доходите на площ — основното плащане на хектар след 2027 г., в което се сливат ОПДУ, преразпределителното плащане и добавката за младите стопани; дегресивно, защото при големите суми се намалява.

Коридор за средното плащане — долна и горна граница (130 и 240 евро на хектар, в скоби) за планираната средна сума на хектар по основното плащане във всяка държава.

Таван — най-голямата сума, която един стопанин може да получи по основното плащане на площ за година.

Преразпределително плащане — по-високо плащане за първите хектари на стопанството, което прехвърля пари към по-малките стопанства; днес у нас 120,72 евро на хектар за първите 30 хектара.

Обвързано подпомагане — плащане, свързано с отглеждането на определена култура или вид животни, от пакета, който държавата отделя за целта в плана си.

Преходна национална помощ — помощ от националния бюджет за определени сектори (у нас тютюн и животни), разрешена по ОСП като преходна мярка с намаляващ таван.

Кризисни плащания — плащания на стопани с щети от природни бедствия, климатични събития, болести по животните и растенията, при загуба над прага в регламента.

Национален и регионален партньорски план — общият план на всяка държава след 2027 г., в който по предложението на Комисията влизат ОСП, кохезията и други политики.

Активен стопанин — стопанинът, който има право на плащанията; държавата го определя в плана си по критерии като доходите, вложения труд, предмета на дейност или вписването в регистри.

Допустим хектар — площ, която е на разположение на стопанина и на която през годината на заявлението се извършва земеделска дейност; по изключение и площи, на които дейността е спряна заради екологични и климатични ангажименти, при условията в регламента.

Социална условност — обвързването на плащанията със спазването на европейските правила за условията на труд и безопасността на работниците; в сила по сегашния регламент, зачертана в позицията на Съвета.

Стартов пакет за млади стопани — задължителен набор от поне три интервенции за млади стопани в плана на всяка държава.

Компенсаторни плащания — плащанията на хектар за райони с природни или други специфични ограничения (планински и други райони), които компенсират по-високите разходи и по-ниския доход.

Защитни практики — изискванията за опазване на почвата, водите, ландшафта и пасищата, които всяка държава определя по приложение I; наследникът на днешните стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС).

Агроекологични ангажименти — доброволни задължения на стопанина за практики, полезни за околната среда и климата, срещу годишно плащане.

Оперативни групи на EIP-AGRI — партньорства между стопани, учени, съветници и други участници за разработване и прилагане на иновации в земеделието.

Спешни мерки по чл. 22 — актове на Комисията, които при спешни ситуации временно отклоняват прилагането на регламента, за до 12 месеца с възможно подновяване.

Източници

Съвет на ЕС, док. 14837/26, „Regulation establishing the conditions for the implementation of Union support under the CAP – Partial general approach“, 28.10.2026 г., чл. 5, 6, 7, 11, 20a, 21c и 21d.

Съвет на ЕС, док. 14480/26, бележка на председателството, 22.10.2026 г.; док. 13922/26, преговорна кутия за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., т. 59 и 60; док. 13473/26, 23.09.2026 г.; док. 14252/26, декларацията от Братислава за кризите.

Европейска комисия, COM(2025) 560, предложение за регламент за ОСП 2028–2034 г., 16.07.2025 г. (процедура 2025/0241(COD)).

Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 17, 98 и 147; Регламент (ЕС) № 1305/2013, чл. 32.

Agence Europe, „European ministers reach common position on 2028-2034 CAP“, 28.10.2026 г.

Европейски парламент, проектодоклад на Норберт Линс по регламента за ОСП, 12.06.2026 (PE787.635) г.

МЗХ, заповедите за окончателния размер на ОПДУ за Кампания 2025 и Заповед № РД 09-710 от 26.06.2026 г. за преразпределителното плащане; съобщение от 27.10.2026 г. за Съвета по земеделие.

zemedeleca.bg: статиите за коридора на плащанията, за преходната национална помощ (28.09.2026 г.), за ирландската преговорна кутия (11.10.2026 г.) и за позицията на Съвета за ОСП (27.10.2026 г.).