Оценките са от 80 млн. лв. по данни на МЗХ от 2018 г., цитирани от омбудсмана, до около 150 млн. евро по изчисление на Десислава Танева. Одитът на Сметната палата в Софийска област показва, че през 2023 и 2024 г. дирекцията е изплатила на собствениците около една трета от сумата, постъпила по сметката. Самата рента се смята по стария ред, защото наредбата на Министерския съвет, предвидена за 1 октомври, зависи от закон, който още не е приет.
Три месеца имат стопаните, които обработват земя в масиви по споразумение, да внесат парите за „белите петна“ за стопанската 2026/2027 г. Така се наричат имотите на собственици, които не са подали декларация как искат да се ползва земята им и нямат регистриран договор за наем или аренда. Тези имоти се разпределят служебно между ползвателите в масива, а ползвателят плаща за тях сума, равна на средното годишно рентно плащане за землището (числото, което областната дирекция „Земеделие“ определя всяка година като средна рента на декар), по сметка за чужди средства на областната дирекция. Оттам собственикът или наследниците му могат да потърсят парите. Тримесечният срок тече от обявяването на заповедта, с която директорът на областната дирекция одобрява разпределението на масивите. Законът изисква заповедите да бъдат обявени до 10 октомври, а тази година датата се падна в събота. Областна дирекция „Земеделие“ – София-град обяви срок от 12 октомври 2026 г. до 12 януари 2027 г. За всяко друго землище срокът се проверява по датата, на която е обявена съответната заповед.
Процедурата се повтаря от години, но тазгодишното плащане е първото след промяна, която сменя смисъла на внесената сума. С измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители, приети от парламента на 17 септември и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 88 от 25 септември 2026 г., беше пренаписан и чл. 37в, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). От 25 септември сумите, които собствениците не са потърсили в десетгодишния срок, се превеждат на Държавен фонд „Земеделие“ и стават източник на Взаимоспомагателния фонд, инструмента, чрез който ДФЗ ще подпомага стопани при суша, градушка, измръзване и други бедствия. Всяко евро, внесено в тазгодишния срок, влиза в десетгодишния срок вече при новото правило.
Десетте години се броят от обявяването на заповедта за съответната стопанска година, както потвърждава и министерството в отговор на запитване за достъп до обществена информация от 2025 г. Сметките за белите петна бяха преместени от общините към областните дирекции с промените в ЗСПЗЗ от февруари 2015 г. Според изчисления на редакцията това означава, че за сумите по първите заповеди, издадени през есента на 2015 г., срокът е изтекъл още миналата есен, а за тези от есента на 2016 г. изтече тази есен.
Законът определя и кога парите стигат до фонда: сумите с изтекъл срок се превеждат еднократно на ДФ „Земеделие“ до края на януари на годината след изтичането на десетгодишния срок. За сумите, чийто срок е изтекъл през 2026 г., това е 31 януари 2027 г. По-неясно е положението на сумите, чийто срок е изтекъл още през 2025 г., преди новото правило да влезе в сила. Буквално приложено, правилото ги отпраща към януари 2026 г., когато такова задължение още не е съществувало, а редакцията не откри преходна разпоредба, която да урежда този случай. Колко пари има в тези първи групи, министерството не е съобщило.
Новото правило не се отнася само до парите при областните дирекции. Сред източниците на фонда законът изрично посочва и сумите по § 16 от преходните разпоредби на промените в ЗСПЗЗ от 2015 г., т.е. рентите за стопанската 2014/2015 г. и предходните години, внасяни по сметките за чужди средства на общините, за които също е предвиден десетгодишен срок. Каква част от бъдещите постъпления във фонда ще дойде от общинските сметки и каква от областните дирекции, също не е известно.
Числото, което никой не е казал
На 13 септември zemedeleca.bg написа, че съдбата на непотърсените ренти се решава, без да е известно за какви пари става дума. Сумата липсваше в мотивите на законопроекта и в оценката на въздействието, не беше казана и на заседанието на земеделската комисия на 10 септември. Два дни по-късно Десислава Танева, депутат от ГЕРБ-СДС в комисията и бивш министър на земеделието, потвърди в интервю, че официални данни няма, и даде собствена оценка. По нейни „логични разсъждения“ върху информация от отделни областни дирекции събраните за десет години пари са около 150 млн. евро. Тя уточни, че е задала въпроса официално, защото при приемането на текстове трябва да се знае какво е въздействието им. Публикуван отговор на министерството редакцията не откри и до днес. За сравнение, в самия Взаимоспомагателен фонд към края на август бяха натрупани около 36 млн. евро по данните, които zemedeleca.bg публикува на 25 август.
На 9 октомври омбудсманът Велислава Делчева използва друго число. В становище, изпратено до председателя на комисията Явор Гечев и в копие до министъра Пламен Абровски и до Националното сдружение на общините, тя цитира данни на Министерството на земеделието от 2018 г., според които сумите за белите петна са били около 80 млн. лв., т.е. около 41 млн. евро. Двете оценки се разминават почти четири пъти и са от различни години, а нито една от тях не е справка колко пари стоят по сметките днес.
Третото число дойде от Сметната палата, но то е за една област. На 15 октомври палатата публикува одит на Областна дирекция „Земеделие“ – София област за 2023 и 2024 г., в който одиторите са проследили колко пари са постъпили по сметката за чужди средства и колко са излезли от нея към собствениците.
| Година | Постъпили от ползвателите | Изплатени на собствениците | Изплатени спрямо постъпилите суми |
| 2023 | 1,16 млн. евро | 263 хил. евро | 23% |
| 2024 | 1,24 млн. евро | 547 хил. евро | 44% |
| Общо | 2,39 млн. евро | 810 хил. евро | 34% |
Сумите са преизчислени от левовите стойности в съобщението на Сметната палата (2,26 и 2,42 млн. лв. внесени, около 515 хил. и 1,07 млн. лв. изплатени) по фиксирания курс 1,95583 лв. за евро; дяловете са изчислени от zemedeleca.bg.
За двете календарни години по сметката са постъпили около 2,39 млн. евро, а към собствениците са излезли около 810 хил. евро, малко над една трета. Постъпленията надвишават плащанията с около 1,58 млн. евро (над 3 млн. лв., както съобщава палатата). Това е разликата между двата парични потока през периода, а не непременно размерът на непотърсените ренти за стопанските 2023/2024 и 2024/2025 г., защото част от изплатените суми може да се отнася и за по-стари години. Палатата сочи две групи причини. Първата е, че голяма част от собствениците и наследниците изобщо не знаят, че имотът им е в масив и че за него е внесена рента. Втората е в самата процедура. Областните дирекции нямат задължение да превеждат парите служебно и плащат само по заявление на собственика (административна услуга с код 3416). За да бъде извършено плащането, общинската служба по земеделие трябва служебно да изпрати на областната дирекция преписката заедно с извлечение от заповедта, а в 14 от 25 проверени преписки общинските служби не са изпратили това извлечение. Във всичките 25 случая парите са изплатени със закъснение спрямо законовия 30-дневен срок, от два месеца до над две години. Половината заявления са приети по остарели образци, а в два случая е платено без задължителното нотариално пълномощно. В софтуера „Ferma WIN“ е открита програмна грешка, заради която в регистъра за стопанската 2023–2024 г. белите петна са записани с нулеви площи, а стойността им е изчислена по декарите с правно основание вместо по самите бели петна.
Одитът показва и другия край на веригата. Директорът не е издал заповеди за тройна рента на 32 ползватели, които не са платили белите петна в срок, за обща сума над 122 хил. лв. (около 62 хил. евро), а ползвател с непогасено задължение за предходната година е допуснат до ново споразумение. Заповедите за одобряване на споразуменията са издавани със закъснение до над шест месеца. Палатата дава 11 препоръки на директора на областната дирекция и две на министъра, с осеммесечен срок за изпълнение.
Софийска област не може да бъде умножена по 28. Областите се различават по броя на белите петна, по размера на рентата и по това колко собственици живеят далеч от имотите си, а съобщението на палатата не дава натрупания остатък по сметката от предишните години. Одитът измерва обаче показател, за който няма публикувани национални данни: колко от парите, постъпили по сметката за белите петна, излизат от нея към собствениците. В Софийско през 2023 г. изплатените суми са под една четвърт от постъпилите, а през 2024 г. са под половината.
Цената на декар се смята по стария ред
Сумата, която ползвателят внася до 12 януари, зависи от средното годишно рентно плащане (СГРП) за землището, а то тази година е определено по същия ред като миналата. Комисия, назначена от директора на всяка областна дирекция, събира от общинските служби данните за регистрираните договори за наем и аренда от предходната година и изчислява средното плащане на декар по методика, утвърдена със Заповед № РД 46-292 от 27 декември 2024 г. на министъра на земеделието. Протоколите със стойностите за стопанската 2026/2027 г. бяха публикувани в края на януари.
Законопроектът за промени в ЗСПЗЗ, внесен на 15 юли 2026 г. от Георги Георгиев от „Прогресивна България“ и група народни представители (№ 52-654-01-90), предвижда този ред да излезе от закона. Според § 14 размерът на средното рентно плащане ще се определя в евро на декар „при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет“, а § 19 дава на правителството срок за наредбата до 1 октомври 2026 г. Законопроектът мина първо гласуване на 24 септември със 126 гласа „за“, без нито един „против“ и с 46 „въздържал се“. Срокът за предложения между двете четения беше удължен до 8 октомври, а на 9 октомври земеделската комисия излезе с проект на доклад за второ гласуване. Към 28 октомври второ гласуване в зала няма, проект на наредбата на Портала за обществени консултации редакцията не откри, а 1 октомври отмина. Датата в § 19 ще трябва да бъде сменена при второто четене, иначе законът ще съдържа срок, изтекъл преди самият закон да е приет.
Срещу преместването на реда в наредба има две възражения. Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) поиска в становището си от 5 октомври § 14 и § 19 да отпаднат. Омбудсманът писа още в септемврийското си становище, че за правата на дребните собственици, „слабата страна“ в поземлените отношения, размерът на средното рентно плащане е от съществено значение, и поиска, ако редът остане в наредба, поне основните критерии за изчисляването му да бъдат записани в закона. За собственика на бяло петно спорът има пряк паричен израз. Той не е договарял рента с никого, затова средното рентно плащане е цялата сума, която получава за земята си.
Кой какво казва за парите
Мнозинството, което прие правилото за фонда, го защитава като запълване на празнина в закона. На заседанието на комисията на 10 септември председателят ѝ Явор Гечев каза, че законът досега не казваше какво става с непотърсените суми и че без промяна парите ще продължат да стоят „на трупчета“: по сметката, без собственик да ги потърси и без държавата да може да ги използва. Министър Абровски подкрепи текстовете с аргумента, че десетгодишният срок и досега е преклузивен (срок, след който правото се погасява окончателно, за разлика от давността, която спира само принудителното събиране на вземането), т.е. след изтичането му държавата и без промяната нямала право да изплаща парите на собствениците.
Противниците на правилото тръгват от собствеността. ГЕРБ-СДС предложи между двете четения този източник за фонда да отпадне, с мотива, че държавата пази сумите като депозитар и не може да се разпорежда с тях, включително със закон. Предложението не беше прието. „Демократична България“ обяви, че подготвя жалба до Конституционния съд срещу новия текст на чл. 37в, ал. 7, защото според нея с прехвърлянето във фонда собствениците губят окончателно право, защитено от чл. 17 от Конституцията. БАСЗЗ възрази още през август, че фондът трябва да се финансира от други източници.
Становището на омбудсмана не оспорва самото правило. Делчева поставя друг въпрос: как собственикът ще научи, че има пари, преди срокът да е изтекъл. Тя предлага информационна система с публичен достъп, поддържана от министъра, в която всеки да може да провери дали имотът му е бил включен в масив, кога са внесени сумите за него и до кога може да ги получи. Предложението е отправено към законопроекта за ЗСПЗЗ, който предстои да мине второ четене, т.е. към същия текст, от който зависи и наредбата за рентата.
Какво решава правилото по подразбиране
Икономистите наричат такива положения правило по подразбиране: какво става с човека, ако той не направи нищо. В едно от най-цитираните изследвания по темата Бригит Мадриан и Денис Шей проследяват американска компания, която сменя реда за записване в пенсионния спестовен план на служителите си. Преди промяната всеки трябваше да се запише сам, а след нея новите служители се записват автоматично и могат да се откажат. Участието скача от около 37 на около 86 на сто, при сходни хора, същите пари и същата свобода на избор. Ричард Талер и Кас Сънстийн по-късно развиват наблюдението в книгата „Nudge“ (2008, в превод „Побутване“) и извеждат от него, че изборът на правило по подразбиране е решение с последици за хората, дори когато никой нищо не им забранява.
При белите петна правилото по подразбиране е заявлението. Собственикът получава парите си, ако сам ги поиска, а ако не ги поиска десет години, от 25 септември те отиват във фонда. Двата елемента заедно правят размера на фонда зависим от две неща, които законът не урежда: колко собственици знаят, че имат пари, и колко бързо работи веригата между общинската служба и областната дирекция. Одитът в Софийско показва, че и двете водят към по-малко изплатени пари. Тук отново се появява въпросът, който zemedeleca.bg поставя и в предишните текстове от поредицата за земята: дали плащането е право, което човек получава, или благоволение, което трябва сам да издири.
В Обединеното кралство от 2011 г. действа схема за неактивните сметки, създадена със закон от 2008 г. По закона за неактивните сметки в банки и жилищно-спестовни дружества парите от сметки, по които петнадесет години няма движение, се прехвърлят в специален фонд (Reclaim Fund). Той задържа част от тях като резерв (по данни на британското правителство около 40 на сто, като размерът му е решение за управление на риска, а не законова ставка), за да плаща на собствениците, които се появят, а останалото отива за социални и екологични програми. Собственикът запазва правото си да поиска парите по всяко време. Британският модел отделя използването на парите от погасяването на правото: държавата влага непотърсените суми в общ интерес, без собственикът да ги губи окончателно. В българския текст двете вървят заедно, ако срокът се чете като преклузивен, както го чете министерството.
Срокът за ползвателя и срокът за наследника
Ползвателят, на когото са разпределени бели петна, трябва да внесе сумата по сметката за чужди средства на своята областна дирекция в три месеца от обявяването на заповедта (за София-град до 12 януари 2027 г.). Заповедта се обявява в кметството и в общинската служба по земеделие и се публикува на сайтовете на общината и на областната дирекция, където са и банковите сметки. Неплатените в срок бели петна не са правно основание за подпомагане, директорът е длъжен да издаде заповед за тройния размер на средното рентно плащане, а ползвател с непогасено задължение няма право да участва в споразумението за следващата година.
Собственикът или наследникът, който допуска, че имотът му е бил в масив, може да провери заповедите за всяка стопанска година и да подаде заявление за изплащане до областната дирекция (административна услуга с код 3416, а за пасища, мери и ливади с код 3417). Когато наследниците са много, към заявлението се прилага удостоверение за наследници или нотариално пълномощно за един от тях, а законовият срок за плащане е 30 дни. Според изчисленията на редакцията за сумите по заповедите от 2016 г. десетте години изтекоха тази есен, а за тези от 2017 г. изтичат през есента на 2027 г.
Ася Василева
Понятия
„Бели петна“ – имоти на собственици, които не са подали декларация по чл. 37б от ЗСПЗЗ и нямат регистриран договор за наем или аренда; разпределят се служебно в масивите за ползване, а ползвателят внася за тях средното годишно рентно плащане по сметка за чужди средства на областната дирекция „Земеделие“. Терминът е разговорен и не съществува в закона.
Средно годишно рентно плащане (СГРП) – средният размер на плащането на декар по регистрираните договори за наем и аренда в землището за предходната година; определя се ежегодно от комисия към областната дирекция „Земеделие“ по § 2е от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ и по методика, утвърдена от министъра.
Споразумение за масиви за ползване – ежегодно споразумение между ползвателите в землището по чл. 37в от ЗСПЗЗ, с което обработваните имоти се събират в масиви; одобрява се със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“.
Сметка за чужди средства – банкова сметка, по която институцията пази пари, които не са нейни, до изплащането им на правоимащия.
Взаимоспомагателен фонд – инструмент за управление на риска по чл. 76, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/2115, чиито функции изпълнява ДФ „Земеделие“; от него се изплащат компенсации при неблагоприятни климатични събития, бедствия и болести.
Преклузивен срок – срок, след чието изтичане правото се погасява окончателно и не може да бъде упражнено.
Погасителна давност – срок, след който вземането не може да бъде търсено принудително, но длъжникът може да го плати доброволно.
Правило по подразбиране – резултатът, който настъпва за човека, когато той не предприеме никакво действие.
Използвани източници
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи – чл. 37в, ал. 4 и 7; § 2е от допълнителните разпоредби.
Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, приет на 17 септември 2026 г., обн. ДВ, бр. 88 от 25 септември 2026 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 52-654-01-90, внесен на 15 юли 2026 г. от Георги Георгиев и група народни представители; първо гласуване на 24 септември 2026 г.; проект на доклад на Комисията по земеделието, храните и горите за второ гласуване от 9 октомври 2026 г.
Омбудсман на Република България, становища по законопроекта № 52-654-01-90 от септември 2026 г. и от 9 октомври 2026 г.
Сметна палата, одит за съответствие на Областна дирекция „Земеделие“ – София област за периода 1.01.2023 – 31.12.2024 г.; прессъобщение от 15 октомври 2026 г.
Областна дирекция „Земеделие“ – София-град, съобщение за срока за внасяне на сумите по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, 16 октомври 2026 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обн. ДВ, бр. 14 от 2015 г. – § 16 от преходните и заключителните разпоредби.
Министерство на земеделието и храните, Заповед № РД 46-292 от 27 декември 2024 г. (методика за определяне на средното годишно рентно плащане); отговор по Закона за достъп до обществена информация, 2025 г.
Интегрирана информационна система на държавната администрация – административни услуги с код 3416 и 3417.
Българска асоциация на собствениците на земеделски земи, становища от август 2026 г. и от 5 октомври 2026 г.
Brigitte C. Madrian, Dennis F. Shea, „The Power of Suggestion: Inertia in 401(k) Participation and Savings Behavior“, Quarterly Journal of Economics, vol. 116, no. 4, 2001; Richard Thaler, Cass Sunstein, „Nudge“, 2008.
Dormant Bank and Building Society Accounts Act 2008 (Обединено кралство); правителство на Обединеното кралство, информационни материали за схемата за неактивните активи; Reclaim Fund Ltd.
Архив на zemedeleca.bg – статиите от 25 август, 13 септември, 15 септември, 24 септември и 8 октомври 2026 г.
