Прогнозата за слънчогледа у нас е с 25% над средната, а оперативните данни на МЗХ за прибраната царевица и слънчоглед почти съвпадат с тези на JRC, макар площите с царевица за реколтиране да са с 21,4% по-малко от миналогодишните. Октомврийските дъждове подобриха условията за сеитбата на пшеница и ечемик, а в Северозападна България недостигът на влага затрудни подготовката на почвата, ограничи сеитбата на рапицата и доведе до неравномерно поникване.
Средният добив от царевица за зърно в Европейския съюз тази година ще бъде 642 кг/дка, с 9% под средния за последните пет години (709 кг/дка за 2021–2025 г.), прогнозира Съвместният изследователски център (JRC) на Европейската комисия. За България JRC очаква 576 кг/дка, с 34% над средното за страната, а при слънчогледа – 251 кг/дка, с 25% над средното. Българският добив от царевица остава с около 10% под средния за ЕС, но разликата е много по-малка от обичайната: за последните пет години царевицата в България е давала средно 429 кг/дка при 709 кг/дка в ЕС, или с около 40% по-малко.
Прогнозите са от октомврийския бюлетин MARS (Мониторинг на земеделските ресурси), издаден на 26 октомври. В него JRC почти не е коригирал числата от септемврийския брой. При царевицата в България прогнозата е същата, при слънчогледа е вдигната с 5%, а за ЕС корекциите са до 2% надолу, с изключение на баклата, където прогнозата е намалена с 6%. Това е и последният бюлетин за годината с прогнози за добивите от пролетниците, защото в ноемврийския брой (23 ноември) JRC ще разглежда само времето и сеитбата.
Другата голяма тема на бюлетина е новата стопанска година. В отделен раздел JRC разглежда подробно условията, при които се засяват пшеницата, ечемикът и рапицата за реколта 2027 г., и Европа е разделена на две. В широк пояс от Франция до Румъния почвата е твърде суха и рапицата пониква неравномерно, а в балтийските държави и във Финландия е преовлажнена и сеитбата на места изостава с повече от месец. Северозападна България е в сухия пояс.
Пролетниците в ЕС
Заради лятната суша и жегите в Западна и Централна Европа средните добиви в ЕС са под петгодишните при всички осем пролетни култури, за които JRC дава прогноза. Най-голям е спадът при соята и царевицата за силаж (по 15%), при захарното цвекло (12%) и при царевицата за зърно (9%). При слънчогледа намалението е само 3%, а в сравнение с 2025 г. добивът дори е с 6% по-висок. В таблицата по държави се вижда, че във Франция и Унгария прогнозите за слънчогледа са с около една трета под средните, а в България и Румъния – съответно с 25% и 23% над тях. По-добрите добиви в двете държави отчасти компенсират загубите другаде, но колко точно, не може да се прецени без площите, а JRC не прави такава сметка.
Според JRC валежите през септември са облекчили посевите, но са паднали твърде късно, за да се върне загубеният добив. В няколко от най-засегнатите райони, като Франция, Южна Германия, Австрия, Словакия, Словения и Хърватия, посевите са продължили да се влошават и през септември заради недостига на влага в почвата.
Таблица 1. Прогноза на JRC за средните добиви от пролетниците в ЕС през 2026 г., кг/дка
| Култура | Средно 2021–2025 г. | Прогноза 2026 г. | Разлика от средното | Корекция от септември |
| Царевица за зърно | 709 | 642 | –9% | –1% |
| Царевица за силаж | 4 280 | 3 640 | –15% | –2% |
| Захарно цвекло | 7 610 | 6 720 | –12% | 0 |
| Картофи | 3 700 | 3 420 | –8% | 0 |
| Слънчоглед | 198 | 193 | –3% | –2% |
| Соя | 265 | 224 | –15% | –1% |
| Бакла | 272 | 254 | –7% | –6% |
| Полски грах | 227 | 219 | –4% | –2% |
Източник: JRC MARS Bulletin, Vol. 34 No. 9, 26.10.2026; т/ха, преизчислени в кг/дка от zemedeleca.bg.
Райони с неблагоприятни условия
В началото на бюлетина JRC дава карта на районите, в които времето между 1 септември и 17 октомври създава риск за посевите. Те са три вида: с недостиг на вода, с излишък на вода и със забавена сеитба.
Недостигът на вода обхваща четири зони. Първата е Франция, Южна Белгия, Люксембург и Южна Германия, където сухото време е затруднило поникването на рапицата и посевите са неравномерни, а сеитбата на житните във Франция и Бенелюкс върви по-бавно; в Южна Германия последните валежи са подобрили условията. Втората е Източна Германия и Западна Полша, където влагата в почвата намалява от септември насам. Сеитбата там е минала добре, но JRC се опасява дали посевите ще поникнат и ще укрепнат преди зимния покой.
Третата зона е Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Западна Румъния и Северозападна България. Тук недостигът на вода продължава да пречи на укрепването на есенниците въпреки дъждовете в някои части на региона. Най-силно е засегната рапицата в Унгария, Словакия, Хърватия и съседните райони: тя е поникнала неравномерно и площите с нея може да са по-малки. Сеитбата на житните на места е започнала по-късно от обичайното, но според JRC е в рамките на оптималния срок. Четвъртата зона е Централна и Южна Италия, където сухата почва пречи на подготовката за сеитба, но сроковете там са по-дълги и стопаните имат време.
Излишъкът на вода е на север. В балтийските държави продължителните дъждове са преовлажнили почвата и на места са спрели сеитбата на есенниците. Сроковете вече изтичат, затова JRC очаква площите със зимни култури да намалеят, а част от нивите да бъдат засети с пролетни култури. Във Финландия мократа почва е забавила прибирането на пролетниците и на места не е позволила да бъде завършено. В Турция валежите над нормата и по-слабата слънчева радиация са навредили на царевицата при наливането на зърното и са понижили иначе много добрата ѝ прогноза.
До тази карта бюлетинът дава втора, с щетите по пролетниците, отчетени в предишните броеве. На нея са Северна Испания, Франция, Бенелюкс, Южна Германия, Италия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Западна Румъния и части от Украйна. България не е на нея.
Времето от 1 септември до 17 октомври
Периодът е бил по-топъл от обичайното в широк пояс от Западното и Централното Средиземноморие през Франция, Италия, Австрия и Западните Балкани до Южна Германия, Бенелюкс и Ирландия. Там средните денонощни температури са били до 4 °C над многогодишната норма (1991–2025 г.), а температурната сума (сборът от средните денонощни температури над 0 °C, от който зависи колко бързо растенията минават от една фаза в следващата) – с 90 до 150 °C над обичайната. В Португалия, Испания, по-голямата част от Франция, Италия и Алпийския регион е имало до 15 горещи дни повече от обичайното, а в Словения, Хърватия, Западна Унгария, Югозападна Румъния, Западна България и части от Гърция – с 6 до 10 повече. Горещ ден в бюлетина е денонощие с максимална температура поне 30 °C.
Валежите са били с 50–70% под нормата в Португалия, Северозападна Испания, по-голямата част от Франция, Люксембург, Южна Белгия и Южна Германия, а в отделни райони на Полша, Южна Австрия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, по-голямата част от Румъния и най-югозападната част на Украйна са паднали половината или по-малко от обичайното количество. На обратния полюс са Южна Швеция и Централна Финландия, с 50–100% повече валежи от нормата. Най-мокро е било в Турция, в най-южната част на Гърция, включително Крит, и в Кипър, където валежите са надхвърлили нормата със 150% и повече.
Прогнозата до януари
За 22–31 октомври JRC очаква по-топло от обичайното време около Балтийско море, в Европейска Русия и на юг до Украйна, а в Северна Феноскандия (Скандинавският полуостров, Финландия, Колският полуостров и Карелия) – с над 6 °C над нормата. В Централното Средиземноморие и Северна Африка ще бъде малко по-хладно, до 3 °C под нормата. Валежи между 30 и 90 мм се очакват в Северозападна Европа и в части от Западна, Северна и Югоизточна Европа, с до шест дни с поне 5 мм валеж, а над 90 мм – на места на Британските острови. В части от Южна Европа и Северна Африка ще бъде сухо, с до 3 мм.
Дългосрочната прогноза за ноември–януари дава висока вероятност за по-топло от средното време в по-голямата част от Европа, с до 2 °C над климатичната медиана за последните 24 години в Южна и Западна Европа (медианата е стойността, под и над която попадат по половината от годините). С по-голяма несигурност JRC очаква и повече валежи от средното навсякъде освен в Южното Средиземноморие, където зимата ще бъде по-суха.
По-топлото време през следващите месеци може да даде допълнително време на късно поникналите посеви, ако има и достатъчно влага, но удължава и периода, в който летят листните въшки. В Дания JRC вече отчита силно нападение от листни въшки по рано засетите зимни житни, в Белгия – по ечемика, а в Ирландия топлото и влажно време е благоприятствало тяхното развитие. Листните въшки пренасят вируса на жълтото вджуджаване по ечемика. В Германия рапицата е засята толкова рано и при толкова топло време, че е по-напреднала от обичайното, и това я прави по-уязвима на зимните студове, особено в южните и западните райони.
Сеитбата на есенниците в Европа
При пшеницата и ечемика JRC отчита затруднена сеитба и поникване в по-голямата част от Европа. В Западна и части от Централна Европа сеитбата на места изостава заради сухата почва след лятото. Във Франция сеитбата на мека пшеница е започнала бавно и малко изостава от миналата година, ечемикът е малко по-напред, а последните дъждове са подобрили почвата и JRC очаква темпът да се ускори през следващите седмици, когато започва и сеитбата на твърдата пшеница. В Германия сеитбата изпреварва графика, защото жътвата на пролетниците е приключила рано, а топлото време е помогнало на поникването. В Полша ечемикът вече е засят, а пшеницата едва започва. В Ирландия кампанията е започнала още в началото на септември и е почти приключила.
В Централна и Южна Европа сухата почва пречи най-много. В Италия сеитбата на ечемика изостава в централните и южните райони, а подготовката за твърдата пшеница още не е започнала. Чехия и Словакия са тежко засегнати от сушата: сеитбата на пшеницата продължава, а ечемикът е поникнал, но е в лошо състояние. В Словения и Хърватия подготовката на почвата е била трудна и се очакват закъснения, особено в източните райони. В Унгария много сухата почва е забавила кампанията, макар условията да са се подобрили след последните дъждове. В Румъния сеитбата в западните и югозападните райони първоначално е закъсняла. Засята е около една трета от планираната площ, ечемикът е малко пред пшеницата, а дъждовете през второто десетдневие на октомври са попълнили част от влагата и JRC очаква кампанията да приключи в срок. В Австрия сеитбата е почти приключила и посевите са поникнали, но влагата е малко.
В балтийските държави сеитбата е изостанала най-много, на места с повече от месец, извън оптималния срок. Той вече е изтекъл, затова площите със зимни култури ще бъдат по-малко, отколкото стопаните са планирали. Във Финландия сеитбата е затруднена от дъждовете и от закъснялото прибиране и JRC очаква площите със зимни култури да бъдат под средните. В Дания и Швеция кампанията е почти приключила при добри условия. В Украйна сеитбата върви бързо: засети са две трети от планираните площи с мека пшеница и половината от тези с ечемик.
Рапицата е засегната повече от житните, защото се сее по-рано. Тя трябва да влезе в зимата с добре развита розетка, затова оптималният ѝ срок за сеитба свършва много преди този на пшеницата и в Унгария и Румъния той е изтекъл още в началото на октомври. В Чехия екстремната суша и августовските жеги са забавили сеитбата и засетата площ е с около 10% по-малка от миналогодишната. В Унгария и в Западна и Югозападна Румъния много сухата почва е довела до слабо и неравномерно поникване, окончателната площ ще бъде по-малка от планираната, а част от рапицата е заменена с пшеница. Дъждовете около 10 октомври може да помогнат на вече поникналите растения.
В Словакия и Хърватия сушата е забавила сеитбата и поникването, а във Франция и Белгия растенията са поникнали неравномерно и се развиват слабо, като нападенията от неприятели се увеличават. В Германия сеитбата е приключила още в началото на септември и посевите като цяло са в добро състояние, макар в по-сухите почви да са поникнали неравномерно. Полша, Австрия, Дания и Ирландия са с добри посеви, а в Ирландия площите с рапица дори се очаква да се увеличат.
България
Царевицата и слънчогледът
За България бюлетинът описва добър сезон за пролетниците. Недостигът на валежи от началото на септември до първото десетдневие на октомври е повлиял умерено на добива от слънчоглед и царевица за зърно в последните фази, при наливането и узряването на зърното, а сухото време е улеснило прибирането. Жътвата на слънчогледа е приключила до средата на октомври, а царевицата още се прибира. JRC запазва прогнозата за царевицата за зърно и вдига още малко тази за слънчогледа, като и двете са много над средните за последните пет години.
Таблица 2. Средни добиви в България: прогноза на JRC и оперативни данни на МЗХ, кг/дка
| Култура | Средно 2021–2025 г. | 2025 г. | Прогноза на JRC за 2026 г. | Разлика от средното | Разлика от 2025 г. | МЗХ, към 15.10.2026 г. |
| Царевица за зърно | 429 | 244 | 576 | +34% | +136% | 572 |
| Слънчоглед | 201 | 166 | 251 | +25% | +51% | 259 |
| Царевица за силаж | 1 890 | 1 610 | 2 320 | +23% | +44% | – |
| Полски грах | 187 | 188 | 219 | +17% | +16% | – |
Източници: JRC MARS Bulletin, Vol. 34 No. 9, 26.10.2026; МЗХ, Оперативен анализ, Бюлетин № 28/2026. За соя, захарно цвекло, картофи и бакла JRC не дава прогноза за България, защото прогнозира само култури с над 10 000 ха в съответната държава.
Прогнозите на JRC почти съвпадат с оперативните данни на МЗХ, които се събират по съвсем различен начин: от областните дирекции „Земеделие“, общинските служби и ИСАК, докато JRC изчислява добива с модел за растежа на културите, сателитни снимки и метеорологични данни. Към 15 октомври средният добив от прибраната царевица за зърно е 572 кг/дка, а от слънчогледа – 259 кг/дка. Слънчогледът е прибран от 931 780 ха и продукцията е 2,41 млн. т, с 65% повече от миналата година. Царевицата е прибрана от 263 030 ха, около 82% от площите за реколтиране, и досега са събрани 1,50 млн. т, почти два пъти повече от година по-рано. Този ръст идва при площи за реколтиране с 21,4% по-малки от миналогодишните (320 572 срещу 407 688 ха), тоест тази година по-високият добив е компенсирал по-малката площ.
Есенната сеитба и Северозападна България
При есенниците положението в страната не е еднакво. Заради малкото валежи през септември сеитбата на рапицата е минала нормално в по-голямата част от България, без прекъсвания от дъждове. Същата липса на вода обаче е застрашила развитието на поникналите растения и посевите са се развили неравномерно в отделните райони. В Северозападна България особено сухото време е затруднило подготовката на почвата, намалило е засетите площи и е влошило поникването на рапицата.
Графиката на JRC за Северозападна България показва колко малко е валяло: от 1 септември до 17 октомври там са паднали около 40 мм при около 75 мм за същия период по многогодишната норма, като по-голямата част от валежа е между 11 и 15 октомври. Тези дъждове са дошли след оптималния срок за рапицата, но са подобрили влагата за пшеницата и ечемика.
Сеитбата на пшеница и ечемик е започнала в началото на октомври и сега се ускорява. Последните дъждове са я забавили за кратко, но са подобрили влагата в почвата. Оперативните данни на МЗХ потвърждават ускоряването: към 15 октомври са засети 196 498 ха с пшеница и 39 514 ха с ечемик, над два пъти повече, отколкото по същото време на миналата година.
При рапицата данните на МЗХ показват, че за страната като цяло засетите досега площи са повече от миналогодишните: към 15 октомври те са 118 020 ха, с 9% повече от година по-рано (108 301 ха). Заключението на JRC за по-малките площи е за Северозападна България. В общия раздел за сеитбата JRC пише и че последните дъждове са подобрили сухия горен почвен слой, особено в Северозапада. Двете оценки не си противоречат: дъждът е дошъл след сеитбата на рапицата и може да помогне на вече поникналите растения, но не може да върне площите, които не са засети навреме.
Съседите и Черноморският регион
Румъния е разделена. В западната ѝ половина силният недостиг на валежи от лятото е продължил през септември и началото на октомври, изключително сухият горен почвен слой е затруднил есенните обработки и почвата е лошо подготвена за сеитба. Много стопани са отложили началото на сеитбата. JRC очаква площите с рапица да намалеят, защото срокът за сеитбата ѝ е изтекъл в началото на октомври, преди последните дъждове, а на места влагата не е стигнала за нормално поникване. В Източна Румъния рапицата е засята добре благодарение на по-честите валежи. Сеитбата на житните е започнала в края на септември и върви по-леко, с кратки прекъсвания от дъждовете в средата на октомври. Прогнозите на JRC за основните пролетници в Румъния са с 15–20% над средните благодарение на високите добиви в източната част, докато по западната граница остават лоши.
В Унгария есенните обработки са били трудни и с голям разход на гориво заради втвърдената почва, а в Централна и Източна Унгария почвата е лошо подготвена за сеитба. Най-силно е засегната рапицата: срокът за сеитбата ѝ е изтекъл в началото на октомври, докато стопаните напразно са чакали дъжд, затова JRC очаква по-малки площи, неравномерни посеви и на места презасяване. Сеитбата на ечемик и пшеница е започнала късно, но върви по-леко след обилните дъждове около 10 октомври. При пролетниците сухата почва е увеличила загубите при прибирането на захарното цвекло и дела на повредените корени, а прогнозите на JRC за пролетниците са сведени до най-ниските нива от 20–25 години. За царевицата за зърно прогнозата е 312 кг/дка, с 46% под средната, а за слънчогледа – 169 кг/дка, с 33% под нея.
В Гърция топлото и предимно сухо време през септември е помогнало на прибирането на пролетниците, а обилните дъждове в средата на октомври са попълнили влагата преди сеитбата на есенниците, която ще започне в края на октомври или в началото на ноември. Добивите от слънчоглед и царевица са задоволителни и прогнозите са близо до средните.
В Украйна по-влажното от обичайното време в централните и северните области е запазило влагата в почвата и добивния потенциал на пролетниците, а в западните валежите са били под нормата. Прибирането на слънчоглед и соя е напреднало, царевицата е прибрана от около 20% от площите, а първите добиви съответстват на очакванията на JRC – 740 кг/дка, с 4% над средното. Сеитбата на есенниците върви наравно с миналата година или малко пред нея, а рапицата е засята и се развива при добри условия.
В Турция продължава влажното време, характерно за целия сезон. В Западна Анатолия (с Коня) и в Средиземноморския регион (с Хатай и Адана) валежите са били два до четири пъти над обичайните. В Западна Анатолия прекомерната влага, слабата слънчева радиация и температурите под средните при наливането на зърното са понижили очакванията за добива от царевица и са забавили прибирането. JRC е намалил прогнозата, но тя остава на нивото на средната за петте години – 967 кг/дка.
Таблица 3. Прогноза на JRC за добивите от царевица за зърно и слънчоглед в България, съседните държави и големите производители, кг/дка
| Държава | Царевица за зърно | Разлика от средното | Слънчоглед | Разлика от средното |
| България | 576 | +34% | 251 | +25% |
| Румъния | 464 | +15% | 220 | +23% |
| Гърция | 1 100 | +1% | 249 | +3% |
| Хърватия | 616 | –13% | 273 | –6% |
| Унгария | 312 | –46% | 169 | –33% |
| Словакия | 475 | –33% | 210 | –19% |
| Австрия | 730 | –30% | 195 | –27% |
| Франция | 630 | –31% | 158 | –30% |
| Украйна | 740 | +4% | – | – |
| Турция | 967 | +1% | – | – |
| ЕС | 642 | –9% | 193 | –3% |
Източник: JRC MARS Bulletin, Vol. 34 No. 9, 26.10.2026; т/ха, преизчислени в кг/дка от zemedeleca.bg. За Украйна и Турция бюлетинът дава прогноза само за царевица за зърно и соя.
Останалите държави от ЕС
Във Франция температурите през целия период са били над многогодишната норма, в първата половина на септември на места над 30 °C, а валежите под нормата, като най-голям е недостигът в централните и източните райони. Това е ускорило развитието на късно засетите посеви и е задълбочило и без това тежкото влошаване на пролетниците, на картофите и на захарното цвекло. Прибирането изпреварва графика и ще приключи в последното десетдневие на октомври. JRC е намалил отново прогнозите, които остават далеч под средните: царевицата за зърно е с 31% под средното, слънчогледът и соята – с по 30%. Рапицата е засята, но на места е поникнала слабо, а за житните JRC пише, че спешно е нужен дъжд, за да се попълни влагата в горния почвен слой.
В Германия прибирането на пролетниците е потвърдило големите регионални загуби. Най-силно е засегната царевицата в южните и западните райони, където преждевременното изсъхване на растенията и слабото образуване на кочани са довели до много ранно прибиране и рязко по-нисък добив. Част от царевицата за зърно е прибрана за силаж, за да се покрие недостигът на фураж. В Северна Германия добивите са различни, с големи загуби на песъчливите почви и по-задоволителни на по-тежките. Прогнозите на JRC са до 20% под средните, при царевицата за зърно – с 19%. Сеитбата на есенниците трябва да приключи до края на октомври, но сухата почва може да затрудни укрепването на посевите.
В Италия сезонът завършва със суха почва. На север валежите от септември насам са 60–80% от нормата и при високото изпарение не стигат да покрият недостига от лятото. Царевицата за зърно и за силаж е прибрана основно до края на септември, с 10–20 дни по-рано от обичайното, а при соята се потвърждават ниските очаквания. Прогнозите са 15% под средното за царевицата за зърно, 12% за царевицата за силаж и 17% за соята. Сеитбата на житните в цялата страна закъснява значително.
В Чехия, Австрия и Словакия недостигът на валежи продължава и задълбочава загубите, най-тежки в Южна Моравия и Дунавската низина. Прибирането на царевицата приключва, а първите оценки за картофите и захарното цвекло сочат лоши добиви. Прогнозите на JRC са намалени до 35% под средните. Сеитбата на есенниците върви в срок, но поникването е неравномерно, а в най-засегнатите източни низини растежът е силно забавен. В Словения и Хърватия прибирането на пролетниците е започнало почти месец по-рано от обичайното. Добивите от царевица са много различни, по-добри на по-тежките почви, а на места, засегнати и от градушки в началото на лятото, посевите са пропаднали. Прогнозите за царевицата са до 23% под средните. Сухата и твърда почва е забавила сеитбата на рапицата и на житните, но в Хърватия JRC очаква малко по-големи площи с житни.
В Бенелюкс царевицата е узряла изключително рано, с големи загуби в най-засегнатите райони, картофите са с дребни грудки, особено в Белгия, а прогнозите за всички пролетници са под средните. В Испания и Португалия напояването е запазило царевицата за зърно, картофите и захарното цвекло, докато неполивните слънчоглед и царевица за силаж са понесли жегата и сушата; прогнозите са около средните или малко под тях. В Полша сезонът е минал при добри условия, прогнозите са на нивото на средните или малко под тях, а сеитбата на есенниците върви нормално. В Дания и Швеция посевите са в добро състояние. В Естония валежите са били около два пъти над нормата, а в Латвия и Литва – около 150% от нея; на места полетата са непроходими и прибирането на картофите и захарното цвекло е затруднено. В Ирландия ранното прибиране на пролетниците и мекото време са позволили сеитбата на есенниците да започне още през септември, но топлото и влажно време е благоприятствало плевелите и листните въшки.
Цените и следващият бюлетин
Изкупните цени засега се движат различно при двете култури. Към 14 октомври средната изкупна цена на царевицата в страната е 194 евро/т без ДДС, с 1,4% по-ниска от година по-рано, а на слънчогледа – 485 евро/т, с 1% по-висока, по данни на САПИ, обработени от МЗХ. През единадесетте месеца от септември 2025 до юли 2026 г., при слабата миналогодишна реколта, България е изнесла едва 169 хил. т царевица, с 66,9% по-малко от година по-рано, и е внесла 324,4 хил. т. Тази година събраната царевица вече е 1,5 млн. т, при близо една пета от площите още неприбрани. Търговските данни са за миналия пазарен сезон и от тях не следва колко ще бъде изнесено от новата реколта. В същото време JRC отчита големи загуби при царевицата в редица централноевропейски държави, а в Германия част от царевицата за зърно е прибрана за силаж заради недостиг на фураж. Следващата оценка на JRC е на 23 ноември и ще даде нова оценка на времето и на състоянието на посевите, включително на рапицата в Северозападна България преди зимата. Дотогава стопаните с неравномерно поникнали посеви преценяват на място дали да ги запазят, или да засеят нивата с пшеница, както правят част от съседите им в Унгария и Румъния, а при топлото време проверяват есенниците за листни въшки.
Понятия
JRC (Съвместен изследователски център) – научната служба на Европейската комисия; бюлетинът MARS (Monitoring Agricultural Resources – мониторинг на земеделските ресурси) се изготвя от групата AGRI4CAST в отдел „Продоволствена сигурност“ в Испра, Италия.
Средно за последните пет години – средният добив за 2021–2025 г., с който JRC сравнява прогнозата за 2026 г.; данните са на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК и на Евростат.
Многогодишна норма – средните метеорологични стойности за периода 1991–2025 г., с които JRC сравнява времето през годината (в бюлетина LTA).
Райони с неблагоприятни условия – районите, които JRC отбелязва на картата в началото на бюлетина, защото времето през отчетния период създава риск за посевите: с недостиг на вода, с излишък на вода или със забавена сеитба.
Северозападна България – в данните на JRC статистическият Северозападен район (ниво NUTS 2), който обхваща областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен.
Температурна сума – сборът от средните денонощни температури над 0 °C за даден период; от нея зависи кога растението навлиза в следващата фаза на развитие.
Горещ ден – денонощие с максимална температура поне 30 °C.
Ден с валеж – в бюлетина денонощие с поне 5 мм валеж.
Климатична медиана – стойността, под и над която попадат по половината от годините в сравнявания период; в дългосрочната прогноза на JRC периодът е 24 години.
Оптимален срок за сеитба – периодът, в който засятата култура има най-добри условия да поникне и да укрепне преди зимата; при рапицата той свършва по-рано, отколкото при пшеницата и ечемика.
Царевица за силаж – по дефиницията на Евростат всички форми на царевица, отглеждани главно за силаж (цял кочан, части от растението или цялото растение), която не се прибира за зърно.
Оперативни данни на МЗХ – данни от областните дирекции „Земеделие“, общинските служби по земеделие и ИСАК, които нямат статистически характер и служат като ориентир за текущото състояние.
Площи за реколтиране – по МЗХ засетите площи без пропадналите и без прибраните като цяло растение за фураж.
WOFOST – симулационен модел за растежа на културите, разработен в Нидерландия (Вагенинген), който JRC използва, за да изчисли фазите на развитие и добивите.
Източници
Европейска комисия, Съвместен изследователски център – JRC MARS Bulletin, Crop monitoring in Europe, Vol. 34 No. 9, „Summer crop season closes with below-average yield prospects“, 26.10.2026, doi:10.2760/2311065, JRC146192.
Европейска комисия, Съвместен изследователски център – информационен бюлетин JRC MARS Bulletin Newsletter, октомври 2026, 26.10.2026.
Европейска комисия, Съвместен изследователски център – „Summer crop season closes with below-average yield prospects“, публикация на сайта на JRC, 23.10.2026.
Министерство на земеделието и храните – Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 28/2026, 21.10.2026 (оперативни данни към 15.10.2026 г.; изкупни цени по данни на САПИ към 14.10.2026 г.; външна търговия по предварителни данни на НСИ).
