Министрите на земеделието от ЕС приеха в Люксембург позицията на Съвета за правилата на ОСП след 2027 г.: определението за активен стопанин става задължително, а таванът и намаляването на плащанията остават за бюджетната сделка на лидерите

Тази сутрин Politico съобщи, че Комисията проучва дали да финансира бюджета на ЕС за 2028–2034 г. с част от глобалния минимален данък от 15%. В България този данък носи приходи от дъщерните дружества на големите международни групи, защото страната облага печалбите с 10%. Съветниците на фон дер Лайен пък препоръчват дирекцията за земеделие да остане отделна, макар парите за земеделие и за регионите да се сливат в общ план

Съобщението на Съвета на ЕС излезе в 22:58 българско време, повече от два часа след часа, за който беше обявена пресконференцията в Люксембург. В него министрите на земеделието обявяват, че са приели частичната позиция на Съвета по регламента за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., т.е. текста, с който председателството на Съвета ще преговаря с Европейския парламент за окончателния вид на правилата. Вечерта е била трудна. Agence Europe съобщи, че заради различията, изразени следобед, министрите още са преговаряли, когато изданието е приключвало броя си.

Ирландският министър Мартин Хейдън, който председателства Съвета, нарече решението важен етап за ирландското председателство. Според него позицията дава на стопаните стабилност и предвидимост, а на държавите свобода да отчитат особеностите на своите фермери. Дали стопаните ще усетят тази стабилност, зависи от две неща, които липсват в текста: колко пари ще има за земеделието и колко ще бъдат намалени плащанията на големите стопанства.

Позицията е частична, защото от нея са изключени финансовите и хоризонталните въпроси, които се решават в преговорите за многогодишния бюджет на ЕС. Извън текста остават сумата за земеделието и правилата за намаляване и таван на плащанията на площ за едно стопанство. По предложението на Комисията частта от плащането над 20 000 евро на стопанин годишно ще бъде намалявана с 25%, частта над 50 000 евро с 50%, а частта над 75 000 евро със 75%, като общата сума няма да може да надхвърля 100 000 евро и таванът ще бъде задължителен. Ирландското председателство вече предложи друго в преговорната кутия за бюджета от 10 октомври (т. 59 и 60): намаление с 15% при плащания между 100 000 и 125 000 евро, с 25% между 125 000 и 150 000 евро и с 50% над 150 000 евро, възможност всяка държава да добави свои стъпки под 100 000 евро и таван от 300 000 евро, който може да бъде доброволен. Цялата точка за намаляването, всички числа и думите „на доброволна основа“ са в квадратни скоби, т.е. още не са договорени. Разликата за България е голяма. По данните за Кампания 2025, които редакцията получи по Закона за достъп до обществена информация, в зоната на намаленията по схемата на Комисията попадат 3 981 кандидати по основното подпомагане на доходите, а по ирландската кутия 628, т.е. около 1,4% от всички. Сметката е ориентировъчна, защото новото плащане ще събере няколко от днешните плащания на хектар и сумите на стопанствата ще се променят. Праговете остават в бюджетните преговори на лидерите. Те ще ги обсъждат и на извънредния Европейски съвет на 26–27 ноември, а споразумение търсят до края на годината. Защо правилата на ОСП се приемат с квалифицирано мнозинство, а бюджетът единодушно, писахме подробно на 21 октомври. Последицата е, че правилата за плащанията от 2028 г. вече имат позиция на Съвета, а парите и таванът ще се договарят там, където всяко правителство може да постави условие за подписа си под целия бюджет.

Какво пише в позицията

На мястото на сегашното основно подпомагане на доходите Комисията предложи намаляващо подпомагане на доходите на база площ (DABIS, от degressive area-based income support). Логиката му е записана в името: когато сумата за едно стопанство надхвърли определени прагове, всяко следващо евро над тях се изплаща намалено. Съветът приема тази архитектура и ѝ добавя възможност, която я нямаше в предложението на Комисията. Всяка държава ще може да прилага в рамките на DABIS преразпределителен механизъм, подобен на сегашното допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (CRISS).

За българските стопани това е практически въпрос. Сега по Стратегическия план България плаща преразпределително подпомагане за първите хектари на всяко стопанство и така прехвърля част от парите от по-големите към по-малките и средните стопанства. Новият текст запазва възможността правителството да продължи да го прави и след 2027 г., но не го задължава. Решението ще бъде национално и ще бъде взето при писането на плана.

Определението за активен земеделски стопанин става задължително за всяка държава, но всяка ще може да го пригоди към своите условия. Това е компромисът между две позиции, които се сблъскваха цяла година. Комисарят Кристоф Хансен настояваше парите да стигат до онези, които наистина обработват земята и отглеждат животни, а много държави не искаха никакво задължително определение. Общото изискване остава в регламента, а какво точно означава, ще решава всяка държава. В съобщението си Съветът описва активния стопанин като стопанин, който извършва минимално ниво на земеделска дейност, т.е. говори за праг на дейността. Изискване земеделието да е основното занимание на стопанина в съобщението не се споменава. В компромисния текст от 21 октомври (документ на Съвета 14484/26), внесен за одобрение в Люксембург, е записано изрично, че определението може да обхваща и стопани, които съчетават земеделието с друга дейност или работят в стопанството на непълно време (чл. 2б, пар. 2). Държавите определят минималното ниво на дейност с критерии по свой избор, например доходи, вложен труд в стопанството или предмет на дейност на дружеството. Ако използват праг по размера на плащанията, той не може да надхвърля 5000 евро.

Това отговаря на притеснението на Българската аграрна камара, за което писахме на 21 октомври: че изискването земеделието да бъде основна дейност би оставило без подпомагане много реални фермери. Компромисният текст отговаря и на втория въпрос, който засяга пряко България. Комисията предлагаше най-късно до 2032 г. стопаните, навършили пенсионна възраст и получаващи пенсия, да престанат да получават площно подпомагане. Българската рамкова позиция е против, а по информация на ирландското министерство на земеделието проектът превръщаше правилото в избор на всяка държава. Документът от 21 октомври го потвърждава (чл. 5, пар. 3в). Държавата може да реши да изключи стопаните в пенсионна възраст, които получават пенсия, но трябва да обоснове решението с по-доброто насочване на подпомагането или със смяната на поколенията и да спази принципите на равно третиране и недискриминация. Дали двата текста са останали непроменени и в одобрената позиция, ще проверим в окончателната редакция.

Конкретни задължения за държавите позицията записва при младите фермери. Държавите ще трябва да им дават по-високо подпомагане по DABIS и подкрепа за създаване на стопанство, да приемат стратегия за смяната на поколенията и да предложат стартов пакет с мерки за започващите. Към тях се добавят достъп до знания, обучение и съвети, както и мерки, които правят селските райони по-привлекателни за живот и работа. По компромисния текст от 21 октомври горната възрастова граница за млад фермер ще се определя от всяка държава между 35 и 40 години, а стопанинът ще може да запази статута си най-много седем години. Според Agence Europe те ще се броят от първата подкрепа, получена специално за създаване на стопанство. Темата продължава и днес: по програмата, публикувана от Politico, Хансен участва в работна група на Европейския съвет на младите фермери (CEJA) за смяната на поколенията.

Изискванията за опазване на околната среда се подреждат в рамка за грижа за стопанството (farm stewardship framework). Тя съдържа общи условия, които трябва да спазва всеки, който получава подпомагане, и стимули за онези, които прилагат защитни практики, например в полза на биологичното разнообразие или за опазване на водните течения. Според Съвета позицията търси баланс между общо ниво на екологичните изисквания и гъвкавост за различните системи на земеделие и за местните условия.

Позицията предвижда подкрепа за застраховането и за другите инструменти за управление на риска, както и за инвестиции, с които стопанствата се приспособяват към климатичните промени или ги смекчават. Държавите ще могат да изплащат кризисни плащания на стопаните, засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични събития и катастрофални събития, включително болести по животните и растенията. В България такива плащания по сегашния план се уреждат с наредбата за интервенцията „Плащания за земеделски стопани при кризи“, по чийто проект писахме на 14 октомври.

Едно от новите неща е възможността (не задължението) държавата да създаде служби за заместване на стопанина, които осигуряват човек да поеме работата в стопанството, докато фермерът е болен или в отпуск за раждане и отглеждане на дете. В Ирландия, която председателства Съвета, такава мрежа работи от 1980 г. Тя започва от групи, в които стопаните се заместват при доенето, създадени с помощта на младежката фермерска организация Macra na Feirme, а днес кооперацията FRS има около 2000 служители. За животновъд, чиито крави се доят по два пъти на ден, такава служба решава въпроса кой ще работи във фермата, докато стопанинът е болен.

Остава и подкрепата за развитие на селските райони, особено на тези в неблагоприятно положение: за разнообразяване на дейността в стопанството, например с агротуризъм, за иновации и дигитализация.

Какво решава позицията на Съвета и какво остава за лидерите

Източник: съобщение на Съвета на ЕС от 26.10.2026 г.; предложения на Европейската комисия от 16.07.2025 г.; преговорна кутия на ирландското председателство от 10.10.2026 г. (док. 13922/26). Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.

В съобщението си Съветът припомня, че Комисията предлага да бъдат защитени около 300 млрд. евро за подпомагане на доходите и за кризисни мерки. Това е сборът от последните два реда на таблицата: 293,7 млрд. евро минимум за доходите и 6,3 млрд. евро за Unity Safety Net. Окончателната сума ще бъде договорена в преговорите за бюджета.

Спорът в залата

Различията, за които пише Agence Europe, личаха още в публичната част на заседанието. Словашкият министър Рихард Такач повтори исканията от съвместните декларации на Вишеградската група и на още няколко държави: по-добре финансирана и по-предвидима ОСП, по-малко административна тежест и по-бърза европейска реакция при кризи. Една от тези декларации е подписана и от България. На 6 октомври в Братислава министрите на земеделието на Унгария, Полша, Словакия и Чехия, към които се присъединиха колегите им от България, Хърватия и Румъния, приеха обща декларация за силен бюджет на ОСП за 2028–2034 г.

Хансен каза, че позицията на Съвета е нужна, за да започнат преговорите с Парламента и за да могат националните администрации да се подготвят за новата политика. Той призова държавите да запазят като задължителни инструментите за управление на риска, обмена на знания и социалната условност. Социалната условност обвързва плащанията със спазването на правилата за труд и заетост: стопанин, който е нарушил трудовото законодателство или изискванията за безопасност на работниците, получава по-малко. В сегашната ОСП тя е задължителна от 2025 г.

Италианският министър Франческо Лолобриджида оспори тази връзка и поиска гаранции за работата в земеделието, както и достатъчно пари за Unity Safety Net. Германското правителство пък записа в протокола, че по негова преценка принципът на социалната условност е възможен път към добри условия на труд и към безопасност и здраве при работа. Още на заседанието на 28 септември Полша, Румъния, Чехия и Люксембург приветстваха отпадането на тези разпоредби от компромисния текст. В компромисния текст от 21 октомври системата за социална условност обаче е запазена като част от рамката за грижа за стопанството (чл. 3). Дали е останала и в одобрената позиция, съобщението на Съвета не казва.

Какво ще проверим в текста

Текстът на позицията още не е публикуван. При позицията по общата организация на пазарите, приета на 19 октомври, Съветът публикува текста на следващия ден. Българската позиция ще добавим, когато министерството я съобщи.

Окончателният текст ще покаже още няколко неща, които засягат българските стопани. Най-важното е как ще се проверява правото на ползване на земята. На заседанието на Специалния комитет по селско стопанство (експертите на държавите, които подготвят решенията на министрите) на 19 октомври няколко държави не предлагаха да отпадне изискването стопанинът да докаже на какво основание обработва земята, но смятаха, че сегашното му прилагане е прекомерна тежест за стопаните и за администрациите. Тежестта е най-голяма при стари или неформални договори и при разпокъсани парцели със собственици, които трудно се откриват. Затова предложиха проверките да се съсредоточат върху случаите с реален риск, вместо да се изискват документи за всеки парцел. Проверката по риск не премахва изискването земята законно да е на разположение на стопанина; тя променя само кога и колко често то се проверява. За страна, в която земята е раздробена на много малки парцели и голяма част от нея се обработва по споразумения за ползване, това е една от най-важните точки в целия регламент, а тя пряко се свързва с промените в поземленото законодателство, които следим в поредицата си.

Компромисният текст от 21 октомври съдържаше и две облекчения, чиято съдба също ще проверим. Първото позволява на държавата да не налага санкции, когато те не надхвърлят 20 евро на интервенция за календарна година. Второто засяга обвързаното подпомагане. По текста от 21 октомври (чл. 11, пар. 4а) държавите, които са насочвали към него повече от 13% от годишния си национален таван, ще могат да определят максимален годишен таван за обвързаното подпомагане, който не надхвърля сумата за него в Стратегическия план за 2026 г. България е сред тези държави, защото днес използва максимума, който сегашният регламент разрешава (13% плюс 2% за протеиновите култури). Как точно разпоредбата ще действа заедно с общия таван за обвързаното подпомагане, ще стане ясно от окончателния текст.

Новите приходи за бюджета на ЕС

Сутринта след Съвета Politico съобщи, че Европейската комисия проучва дали да финансира следващия седемгодишен бюджет и с част от приходите от глобалния минимален корпоративен данък. Информацията е от четирима дипломати, запознати с разговорите. Решение няма, а конструкцията не е известна, затова засега става дума за вариант, който се обсъжда, не за предложение.

Бюджетът на ЕС се пълни от т.нар. собствени ресурси: митата, част от ДДС, вноската според количеството нерециклирани пластмасови опаковки и най-голямото перо, вноската на всяка държава според брутния ѝ национален доход. Колкото повече пари влизат от нови собствени ресурси, толкова по-малки са вноските, които министрите на финансите превеждат от националните бюджети. За земеделието връзката е пряка: така по-лесно се защитава по-голям бюджет на ЕС, а натискът върху свободната част на националните планове, от която ще се финансират и мерките на ОСП над минимума, е по-малък. Решението за собствените ресурси се приема единодушно и влиза в сила едва след като го одобрят всички държави по своите конституционни правила, у нас с ратификация от Народното събрание. На 20 октомври Politico писа за възможен компромис със съкращения от около 200 млрд. евро, компенсирани с нови собствени приходи; германски служител отрече такъв компромис да е определен.

Петте нови ресурса, които Комисията включи в пакета от юли 2025 г., са част от приходите от търговията с емисии и от въглеродната такса на границата, вноска според несъбраните електронни отпадъци, част от акциза върху тютюна и CORE. Politico цитира оценка на Комисията за 65 млрд. евро годишно. В справката на Съвета сумата е 58,2 млрд. евро годишно в цени от 2025 г. и включва и промените в съществуващите приходи. За сравнение, гарантираният минимум за подпомагане на доходите на стопаните в целия ЕС е 261 млрд. евро за седем години в същите цени, т.е. около 37 млрд. евро годишно. След повече от година преговори държавите още спорят и за петте. Най-непопулярен се оказва CORE, годишна вноска в твърд размер от всяко дружество или клон в ЕС с нетен оборот над 100 млн. евро. Сумата расте на стъпки от 100 000 до 750 000 евро: дружество с оборот от 300 млн. евро например би плащало 250 000 евро годишно. CORE е особено неприемлив за Германия. Съветниците на председателя на Европейския съвет Антониу Кошта и Комисията обсъждат кои налози да отпаднат или да бъдат променени, а един от вариантите е CORE да бъде заменен с вноска, изчислена от глобалния минимален данък.

Минималният данък е резултат от споразумението, договорено в ОИСР, и от европейската директива от 2022 г. Групите с консолидиран годишен оборот над 750 млн. евро трябва да плащат поне 15% ефективен данък върху печалбата във всяка държава, в която работят. Когато една държава ги облага по-ниско, разликата до 15% се доплаща като допълващ данък, а държавата може да го събере сама, вместо да го оставя на държавата на дружеството майка. България запази общата ставка от 10%, но от 1 януари 2024 г. дружествата в обхвата на минималния данък плащат ефективно поне 15%. Правилото обхваща и големите български групи, но най-често засяга дъщерните дружества на международните. Опростено: ако българско дъщерно дружество на голяма международна група има печалба от 10 млн. евро, то плаща 1 млн. евро корпоративен данък и още около 500 хил. евро допълващ данък, които днес постъпват в българския бюджет. Реалната сметка е по-сложна, защото част от печалбата, свързана със заплатите и с материалните активи, се изключва.

Как ще бъде изчислявана такава вноска, не е известно. Ако тя зависи от събрания допълващ данък, по-голям дял ще внасят държавите, които събират повече такъв данък. Колко събира една държава, зависи от ефективното облагане на групите на нейна територия, от данъчните облекчения и от това коя държава има право да събере данъка, а номиналната ставка е само един от тези фактори. Затова отсега не може да се каже кои ще бъдат най-големите вносители. За България рискът е видим. С номинална ставка от 10% тя е сред малкото държави в ЕС под 15% (сред останалите са Унгария с 9% и Ирландия с 12,5%) и събира допълващ данък от дружествата в обхвата, чието ефективно облагане остава под 15%. Така замяната, която би освободила големите компании от CORE и затова е удобна за Берлин, може да бъде платена отчасти с приходи, които България събира от големите групи на своя територия. По информация на Politico идеята е подкрепена от Макрон на среща на лидерите през октомври; мотивите на Париж изданието не съобщава.

Сметката има и друга страна. CORE би бил нова вноска за големите компании, включително за тези, които работят в България, докато вноската от минималния данък не натоварва компаниите с нищо ново, а пренасочва част от данък, който те вече плащат. За бизнеса в България замяната би била облекчение. За бюджета част от приходите, които днес остават в хазната, може да тръгне към Брюксел, но дали това ще бъде нетна загуба, зависи и от това колко ще се намали вноската на България според брутния национален доход, защото всеки нов собствен ресурс намалява тази вноска. Механизмът засега не е известен извън кръга на преговарящите. В спора за новите собствени ресурси се решава и кой ще ги внася, а ниският корпоративен данък, който България пази от 2007 г., вече е част от този спор.

Реформата на Комисията

В същия брой Politico описва и препоръките за реформа на Комисията, изготвени от група под ръководството на Катрин Дей, генерален секретар на Комисията от 2005 до 2015 г. Документът е от 35 страници. Генералните дирекции няма да бъдат сливани, поне засега, защото преустройството им според висш служител би предизвикало ненужни сътресения. За агенциите на ЕС групата предлага мораториум върху създаването на нови и преглед на съществуващите, с възможни сливания и прехвърляне на отговорности, без да посочва кои. Генералният секретариат, който работи под прякото ръководство на председателя, ще получи повече власт да координира дирекциите и да решава споровете между тях. Съкращения на персонал няма, но висшите ръководители ще се сменят на всеки пет години, а изкуственият интелект трябва да помага да се откриват припокриващи се правила и цялото законодателство на ЕС да се преглежда на всеки пет години.

За ОСП това има конкретно значение. Парите за земеделието и за кохезията се сливат в един национален и регионален партньорски план, но администрациите, които ги управляват, остават отделни. Според препоръките засега не се предвижда сливане на генералните дирекции, което запазва самостоятелното положение на генералната дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (ГД AGRI), дирекцията, която пише и защитава политиката вътре в Комисията. В брюкселската си хроника Politico отбелязва, че и генералната дирекция „Регионална и селищна политика“ е извадена от списъка за закриване, поне засега. В науката за публичната администрация това се описва със закона на Майлс, формулиран от американския държавен служител Руфъс Майлс в края на 40-те години: позицията ти зависи от мястото, на което седиш. Всяка администрация защитава политиката, която управлява. Докато ГД AGRI съществува като отделно звено, в Комисията остава служба, чиято работа е да защитава земеделието в спора за парите.

Обратната страна е засилването на Генералния секретариат. Когато ГД AGRI не е съгласна с другите дирекции, например за околната среда, за търговията или за бюджета, споровете все по-често ще се решават при председателя. Синдикатът на служителите Renouveau & Démocratie предупреди, че такава централизация изисква защита срещу злоупотреби с власт. Препоръките не са обвързващи за фон дер Лайен и за комисаря по бюджета Пьотр Серафин, но според служителите, с които е говорило Politico, ще повлияят на окончателния доклад, който се очаква до края на годината. Тази седмица Комисията представя и докладите си за 2026 г. за напредъка по опростяването, прилагането и контрола на правилата в земеделието и рибарството.

Канада, Украйна и програмата на Комисията

Водещата тема в днешния печат е срещата на върха ЕС–Канада в Монреал. Държавите спорят дали в съвместната декларация Канада да бъде наречена „асоцииран член“, както предложи фон дер Лайен през септември. Германия води усилията терминът да отпадне, а Италия предлага формула, с която столиците се дистанцират от него, без да го махат. За нашата тема по-важно е друго изречение: държавите още уточняват текста за финансовата подкрепа за Украйна, защото ЕС търси допълнителни вноски за Киев от Канада и от Великобритания. Вчера писахме, че размерът на новия заем зависи и от това колко ще дадат съюзниците. Всеки външен принос може да намали частта, която трябва да бъде гарантирана с бюджета на ЕС, и да смекчи спора, който германски дипломат отвори за кохезионните пари на държавите, отказващи да участват.

Министрите на отбраната на големите европейски държави и представители на ЕС заявиха, че подкрепата за Киев трябва да продължи въпреки опита на САЩ за преговори с Русия. Освен в работната група на CEJA, днес Хансен приема и представители на земеделските организации от Финландия, Естония, Литва и Латвия; темата на срещата не е обявена. Изпълнителният заместник-председател Рафаеле Фито, отговорен за кохезията, се среща в Рим с Националната асоциация на италианските общини, а изпълнителният заместник-председател Роксана Минзату в Будапеща се среща и с унгарския министър на селското и градското развитие Виктория Льоринц.

От вчера вечерта правилата за ОСП след 2027 г. имат позиция на Съвета: задължително определение за активен стопанин с национално съдържание, по-високо подпомагане и стартов пакет за младите, възможност за преразпределително плащане и кризисни плащания. Парите, таванът и намаляването на плащанията за големите стопанства са на масата на лидерите на 26–27 ноември, а дотогава ще се види и колко от новите собствени ресурси ще оцелеят, защото от тях зависи колко пари ще има за земеделието над минимума. За стопанина, който планира следващите години, от окончателния текст най-важни са правилото за пенсионерите, проверката на правото на ползване на земята и възможността за преразпределително плащане. По компромисния текст първото и третото ще бъдат решение на българското правителство, а второто ще бъде записано в регламента.

Ася Василева

Понятия

Частична позиция на Съвета (частичен общ подход) — позицията на Съвета на ЕС по законодателно предложение, с която председателството получава мандат да преговаря с Европейския парламент; частична е, защото от нея са изключени въпросите, които се решават в бюджетните преговори.

Тристранни преговори (триалози) — преговорите между Съвета, Европейския парламент и Комисията, в които се договаря окончателният текст на регламента.

Намаляващо подпомагане на доходите на база площ (DABIS) — предложеното от Комисията плащане на хектар след 2027 г. на мястото на основното подпомагане на доходите; сумите над определени прагове на стопанство се изплащат намалени, а над горна граница не се изплащат.

Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (CRISS) — сегашното плащане за първите хектари на стопанството, с което част от парите се прехвърлят към по-малките и средните стопанства.

Активен земеделски стопанин — стопанинът, който има право на подпомагане, защото извършва поне определено ниво на земеделска дейност; по позицията на Съвета определението е задължително, а съдържанието му определя всяка държава.

Стартов пакет за младите фермери — наборът от мерки в подкрепа на започващите стопани, който по позицията на Съвета всяка държава ще трябва да предложи.

Рамка за грижа за стопанството (farm stewardship framework) — общите изисквания за опазване на околната среда, които трябва да спазва всеки получател на подпомагане, заедно със стимулите за защитни практики.

Социална условност — обвързването на плащанията по ОСП със спазването на правилата за труд, заетост и безопасност на работниците; при нарушение плащанията се намаляват.

Служби за заместване (farm relief services) — служби, които осигуряват работник да поеме работата в стопанството, докато стопанинът е болен или в отпуск за раждане и отглеждане на дете.

Минимум за подпомагане на доходите — сумата в националния план, заделена само за подпомагане на доходите на стопаните, под която тези плащания не могат да паднат: 293,7 млрд. евро за ЕС и 6,2 млрд. евро за България в текущи цени (261 млрд. евро за ЕС в цени от 2025 г.).

Unity Safety Net — предложеният европейски инструмент за пазарни сътресения в земеделието, който заменя сегашния земеделски резерв.

Национални и регионални партньорски планове — архитектурата, предложена от Комисията на 16 юли 2025 г.: един общ пакет за всяка държава, в който влизат ОСП, кохезионната политика и други политики.

Собствени ресурси — приходите, с които се финансира бюджетът на ЕС: мита, част от ДДС, вноска според нерециклираните пластмасови опаковки и вноска според брутния национален доход на всяка държава.

CORE — предложеният от Комисията нов собствен ресурс: годишна вноска в твърд размер (от 100 000 до 750 000 евро) от всяко дружество или клон в ЕС с нетен годишен оборот над 100 млн. евро.

Глобален минимален данък и допълващ данък — правилото, договорено в ОИСР и въведено в ЕС с Директива (ЕС) 2022/2523, по което групите с консолидиран годишен оборот над 750 млн. евро плащат поне 15% ефективен данък във всяка държава; разликата до 15% се доплаща като допълващ данък. В България се прилага от 1 януари 2024 г.

Генерална дирекция (ГД) — отдел на Европейската комисия, отговорен за дадена политика; ГД AGRI отговаря за ОСП, а ГД „Регионална и селищна политика“ (REGIO) за регионалната политика.

Генерален секретариат на Комисията — административният център на Комисията под прякото ръководство на председателя, който координира дирекциите.

Закон на Майлс — наблюдението на американския държавен служител Руфъс Майлс, че позицията на една администрация се определя от политиката, която тя управлява („позицията ти зависи от мястото, на което седиш“).

Източници

Съвет на ЕС, „MFF 2028-2034: Council secures negotiating position for a strong and future-oriented common agricultural policy“, съобщение за медиите, 26.10.2026 г.

Съвет на ЕС, „MFF 2028-2034: Council agrees position on the common market organisation for agricultural products“, 19.10.2026 г., актуализирано на 20.10.2026 г.

Съвет на ЕС, Съвет „Земеделие и рибарство“, 26–27.10.2026 г., страница на заседанието.

Съвет на ЕС, проект на регламент за определяне на условията за прилагане на подкрепата от Съюза за ОСП (2025/0241 (COD)), частичен общ подход, док. 14484/26, 21.10.2026 г., чл. 2б (стр. 6), чл. 3, чл. 5 (стр. 19) и чл. 11.

Politico, Brussels Playbook, 27.10.2026 г. (Ник Винокур, Джерардо Фортуна, Грегорио Сорджи, Зоя Шефталович, Себастиан Старчевич); Brussels Playbook, 20.10.2026 г.

Agence Europe, „Difficult debate in EU Council over 2028-2034 CAP provisions“, 26.10.2026 г.; „CAP 2028-2034, trade and energy crisis on agenda for EU Council ministers on Monday 26 October“, 23.10.2026 г.; „New EU Council compromise text on 2028-2034 CAP“, 21.10.2026 г.; „EU Member States make progress on post-2027 CAP regulation“, 19.10.2026 г.; „European ministers defend red lines ahead of objective of agreement on CAP by end of October“, 28.09.2026 г.

Eunews, „Italy is calling for guarantees regarding agricultural work and risk management for producers“, 26.10.2026 г.

dpa, по Bluewin, „EU Agriculture Ministers Agree on a Partial Position on Agricultural Reform“, октомври 2026 г.

Table.Media, Agrifood.Table, „CAP reform: Agriculture ministers agree on a partial negotiating position“, 27.10.2026 г.

The Brussels Bubble, „What’s Bubbling This Week – 26 October 2026“.

Agriland, „FRS story over 40 years recounted in new book“.

Съвет на ЕС, „The EU’s long-term budget 2028–2034“, справочна страница, раздел за собствените ресурси.

Loyens & Loeff, „European Commission proposes financial contribution for EU companies and permanent establishments“ (CORE), юли 2025 г.; Алан Матюс, capreform.eu, анализът на правилата за намаляване и таван на плащанията в предложението на Комисията, юли 2025 г.

Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета за осигуряване на глобално минимално ниво на данъчно облагане на мултинационалните групи предприятия и големите национални групи в Съюза.

PwC, Worldwide Tax Summaries, България, корпоративни данъци; IBFD, „Bulgaria Implements BEPS Pillar Two Rules, Leading to Effective Tax Cost Uplift for MNEs“, European Taxation, 2024, бр. 1.

Европейска комисия, предложения за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., за ОСП, за собствените ресурси и за националните и регионалните партньорски планове, 16.07.2025 г.

Председателство на Съвета на ЕС (Ирландия), преговорна кутия за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., док. на Съвета 13922/26, 10.10.2026 г., т. 60.

МЗХ, писмо изх. № ВОП02-141/03.08.2026 г. с приложена справка на ДФ „Земеделие“ за разпределението на кандидатите по основното подпомагане на доходите за устойчивост, Кампания 2025 (по Закона за достъп до обществена информация).

zemedeleca.bg: статията за Съвета по земеделие в Люксембург и частичния общ подход, 21.10.2026 г.; статията за ирландската преговорна кутия, 11.10.2026 г.; „Парите за земеделие и регионално развитие след 2027 г. влизат в нов политически спор…“, 26.10.2026 г.; статията за проекта на наредба за плащанията при кризи, 14.10.2026 г.; поредицата за промените в поземленото законодателство.