Новият национален план за пестицидите отчита 0,73 кг активно вещество на хектар по продажбите, а за това какво реално се пръска по нивите държавата е изследвала по 27 листни проби годишно

Проектът на МЗХ е на обществено обсъждане до 23 ноември и поставя цели до 2030 г., които по главния показател са изпълнени още от 2020 г. Националната платформа за електронни дневници, която трябва да проследи всяка опаковка до нивата, още се разработва. Базата на европейския показател за риска стъпва на години, в които големите фирми не са подавали данни, а в регистъра за интегрирано производство в края на 2024 г. са вписани първите двама стопани.

Числото 0,73 кг активно вещество на хектар е главният резултат, който България ще изпрати в Брюксел за пестицидите. То идва от проекта на актуализиран Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди, който Министерството на земеделието и храните публикува на 22 октомври за обществено обсъждане до 23 ноември 2026 г. Изчислено е, като количеството активни вещества в продадените през 2024 г. продукти за растителна защита (3,65 млн. кг) се раздели на използваната земеделска площ (малко над 5 млн. ха). Планът поставя цел това съотношение да остане под 1 до 2030 г. и сам отбелязва, че тенденцията е „за трайно намаление“.

Числото е вярно и мери продажбите. Колко от продаденото стига до полето, кога, в каква доза и при коя култура, държавата знае много по-малко, отколкото подсказва един показател, изпълнен още преди планът да бъде приет. Това личи от самия документ, ако се прочете целият, с таблиците в мерките за контрол и за остатъците.

Какво е планът и защо е на масата сега

Националният план изпълнява чл. 4 от Директива 2009/128/ЕО за устойчивата употреба на пестициди. Тя задължава всяка държава да има собствени цели, мерки и срокове за намаляване на рисковете от пестицидите и за насърчаване на интегрираната защита, при която химията идва последна, след наблюдението, праговете на икономическа вредност и нехимичните методи. Директивата иска планът да се преразглежда най-малко на всеки пет години. Първият български план е от 2012 г., първото преразглеждане е прието с Решение № 571 на Министерския съвет от 13 август 2020 г., а сегашното е подготвено от междуведомствена работна група, създадена през септември 2024 г. Петте години от предходния план изтекоха през август 2025 г., а проектът стига до обществено обсъждане през октомври 2026 г.

Новото по думите на доклада на министър Пламен Абровски до Министерския съвет е, че десетте мерки получават измерими числови показатели, по препоръка на Европейската сметна палата и на стратегията „От фермата до трапезата“. Сметната палата пише още през февруари 2020 г., в специален доклад за пестицидите, че първите два европейски показателя за риска „не отчитат как, къде и кога се употребяват пестицидите“ и че статистиката за употребата е недостатъчно подробна, за да е полезна. Стратегията „От фермата до трапезата“ поставя цел употребата и рискът от химичните пестициди, както и употребата на по-опасните от тях, да спаднат с 50% до 2030 г. Регламентът, който трябваше да направи тази цел задължителна, беше отхвърлен от Европейския парламент на 22 ноември 2023 г. и оттеглен от Комисията с решение, обнародвано на 6 май 2024 г. В българския план 50% остават ориентир, а задълженията на държавата идват от директивата от 2009 г.

Планът не предвижда нови пари. Средствата за изпълнението му се осигуряват „от бюджета на съответните министерства, в рамките на техните разходни тавани“, а докладът изрично посочва, че актът не въздейства върху държавния бюджет. В същото време планът предвижда нова лабораторна апаратура, близо три пъти повече проби и уеб платформа за проследимост. Ведомствата подават данните си на БАБХ до 31 март всяка година, а оценка на въздействието се прави най-малко веднъж на пет години. Задължение тези данни да се публикуват всяка година в плана няма.

Числото от продажбите

Данните за пуснатите на пазара продукти събира Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) от фирмите, които ги продават, а МЗХ ги изпраща в Евростат. Таблицата по-долу е подредена от редакцията по таблиците в мярка 2 и мярка 3 на плана.

Продукти за растителна защита, пуснати на пазара в България, в активно вещество

Източник: проект на Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди, МЗХ, октомври 2026 г., табл. 1 в мярка 2 и табл. 1 в мярка 3. Закръгляване на редакцията.

Прагът под 1 кг на хектар не е изпълнен само през 2018 г. (1,004 кг по незакръглените данни на плана, които в таблицата му са закръглени до 1,00) и през 2019 г., когато продажбите на хербициди подскачат до 4,34 млн. кг. От 2020 г. насам съотношението е между 0,69 и 0,89, като през 2024 г. продажбите са с 6% над тези от 2023 г. Целта за 2030 г. е поставена над постигнатото и не изисква промяна.

Важното е какво точно мери този показател. Продаденото количество не е непременно употребено количество. Част от него остава в складовете за следващия сезон. Част се купува за горите, за пътищата и железниците и за фумигация на складове. Препаратите, внесени извън легалната търговия, по определение не влизат в тази статистика. Самият план, когато обяснява спада на продажбите след 2020 г., пише, че „част от пуснатите на пазара количества ПРЗ може да не се използват през текущата година, и да останат за употреба през следващата година“. Сред причините за спада планът изброява и ограничаването на по-опасните вещества, повече продукти с нисък риск, сушата и високите температури, при които в лозята и овощните градини се пръска по-малко с фунгициди, както и „икономически причини“. Това е конкурентният прочит: спадът може да е реален, защото цените на препаратите се вдигнаха след 2022 г., а редица активни вещества бяха забранени в ЕС. Показателят от продажбите не позволява да се разбере кой от двата прочита е по-близо до полето.

Какво държавата знае за употребата

Данни за реалната употреба има само за пет култури: пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед. По предварителни данни за 2024 г. при тях са употребени 1351 т активно вещество, с 15,1% по-малко от предходното наблюдение, което е за 2018 г. Петте култури заемат 87,6% от обработваемата земя, а отчетената употреба при тях е равна на около 37% от активното вещество, продадено през същата година. Останалата част от продажбите не може да се разпредели по култури и дейности с просто изваждане, защото продаденото и употребеното в една календарна година не съвпадат. За лозята, овощните градини, зеленчуците, тютюна, горите и неземеделските площи планът не дава данни за употреба. Хербицидите са 59,1% от употребеното при петте култури, около 800 т, като 44,2% от тях отиват за слънчогледа. При фунгицидите 82,9% са за пшеницата. За мащаба: само глифозатът, продаден през 2024 г., е повече от всички хербициди, употребени при петте култури.

Всеки стопанин е длъжен да води „Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене“ за всеки блок, с датата, културата, продукта, дозата и техниката, и да го пази три години. Дневникът се води по образец, утвърден от БАБХ, и се проверява от инспекторите при проверка на място. В мярка 8 планът предвижда уеб платформа за електронни дневници и за проследяване на всяка опаковка от пускането ѝ на пазара до крайния потребител, която да позволи и изчисляване на показателите за риска. По текста на плана към октомври 2025 г. тя е „в процес на разработване“, със срок 2030 г. Предстои и законова промяна в Закона за управление на агрохранителната верига и в Закона за защита на растенията, с която използването ѝ ще стане задължително. На друго място планът пише, че в Електронната информационна система в земеделието на МЗХ вече е реализиран модул за употребата на продукти за растителна защита и торове, без да уточни как той се отнася към платформата от мярка 8.

Отделно от националната платформа съществува европейско изискване, което вече тече. От 1 януари 2026 г. се прилага Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/564, според който професионалните потребители водят записите за всяка употреба на продукт за растителна защита в електронен, машинночетим формат. Запис, направен на хартия, се прехвърля в електронен вид до 30 дни след третирането, а за третирания до края на 2029 г. държавите могат да разрешат по-дълъг срок, стига всички записи за годината да са в електронен формат до 31 януари на следващата година. С изменение от октомври 2025 г. (Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/2203) Комисията позволи на държавите да освободят записите за третиранията през 2026 г. от прехвърлянето в електронен формат. Планът посочва, че дневникът се води „в съответствие с изискванията“ на регламента от 2023 г., но не казва дали България е използвала възможността за 2026 г., нито как платформата със срок 2030 г. ще се съчетае с електронните записи, които европейското правило изисква за третиранията от 2027 г. нататък.

Най-прякото измерване на това какво се пръска е листната проба: инспекторът взема растения от нивата или от оранжерията, а лабораторията търси в тях остатъци от активни вещества. Планът нарича тези проби проби „за идентификация на употребените ПРЗ“. Анализът показва кои вещества се откриват в растението към деня на пробовземането и само сред тези, които лабораторията търси (138 за периода 2020–2024 г., с цел 200 до 2030 г.). Той не казва със сигурност с кой търговски продукт, в каква доза и кога е пръскано, а липсата на остатък не доказва, че третиране не е имало. В таблицата на мярка 10 за периода 2020–2024 г. срещу броя на тези проби стои „27 проби годишно“. Целта е 80 за 2025 г. и 130 за 2030 г. Отделна програма са пробите от растителни храни от българско производство, взети на полето при прибиране на реколтата, за да се провери дали остатъците са в допустимите граници. Те са били по 50 годишно, през 2025 г. са 94, а целта за 2030 г. е 140. В тези проби остатъци над максимално допустимите количества има в 2%, а остатъци под тях – в 40%. Планът дава и 56% проби „с повече от един остатък“, с цел 25% до 2030 г. Ако трите дяла са изчислени върху едни и същи проби, числата са несъвместими, защото проби с какъвто и да е остатък са около 42%. Проектът не посочва базата, от която е изчислен делът от 56%, затова не може да се разбере дали става дума за друга група проби, или за грешка.

Тези числа трябва да се четат внимателно. Остатък под максимално допустимото количество не е нарушение. Повече от един остатък в една проба е обичайно при култури, които се пръскат многократно с различни продукти. Сигнал за проблем е остатъкът от вещество, което не е разрешено за тази култура или изобщо не е разрешено. За да се открие такъв остатък, служат листните проби, а техният брой е малък в сравнение с площите.

Контролът на място

Инспекторите по растителна защита в областните дирекции по безопасност на храните са направили 5950 проверки на земеделски стопани през 2024 г. и са съставили 67 акта за установяване на административни нарушения. През предходните четири години проверките са между 5624 и 5926, а актовете – между 21 и 38. Планът нарича съотношението между актовете и проверките „процент нарушения“: между 0,37% и 1,13%, средно 0,68% за петте години, а целта до 2030 г. е под 1%. За 2024 г. това означава около 1,1 акта на 100 проверки. Показателят не казва какъв дял от стопаните нарушават правилата, нито колко от нарушенията са установени с лабораторен анализ. За сравнение, регистрираните земеделски стопани през стопанската 2023/2024 г. са 56 485, т.е. броят на проверките е около една десета от техния брой (един стопанин може да бъде проверен и повече от веднъж). Какво точно проверяват инспекторите (дневника, сертификата, склада, пръскачката или пробите) и за какви нарушения са съставени актовете, планът не разделя.

За нелегалните продукти планът има отделна дейност с четири показателя: случаи на нелегален внос и търговия, задържани количества, предотвратена интернет търговия и наложени санкции. Срещу нито един от тях не е посочено число, нито за минали години, нито като цел. Европейският контекст е известен от операциите „Сребърна брадва“, които Европол координира от 2015 г. В осмата операция през 2023 г., с участието на всички държави от ЕС, включително България, са задържани 2040 т незаконни и фалшиви пестициди, а общо в осемте операции са задържани 6961 т. През 2022 г. Европол отчита ръст на трафика в Южна Европа и Черноморския регион, особено през Турция, а S&P Global съобщава, че същата година българските власти са разбили място за производство на незаконни пестициди и фалшиви опаковки. Тези данни не показват какъв дял от пръсканото у нас идва извън легалния пазар. Показват, че такъв канал съществува, а той по определение не влиза в показателя от продажбите.

Показателите за риска и тяхната база

По-малко продадени килограми сами по себе си не означават по-малък риск. Рискът зависи от свойствата на веществата, от начина и условията на пръскане и от това до кого и до какво достигат те, а показателят от продажбите не отчита нищо от това.

Затова освен килограмите на хектар планът отчита и хармонизирания показател за риска 1 (HRI1), който ЕС въведе през 2019 г. Той умножава продадените количества по коефициент според опасността на веществото: 1 за веществата с нисък риск, 8 за обикновените одобрени, 16 за кандидатите за замяна и 64 за неодобрените. За България показателят пада от 164 през 2019 г. до 48 през 2023 г. Базата, с която се сравнява (равна на 100), е средното за 2011–2013 г. Самият план обаче пише, че за 2012–2015 г. данните, подадени в Евростат, „са непълни и непредставителни“, защото „фирмите с най-големи продажби не са предоставяли такива, по комерсиални съображения“, и затова „се въздържаме от анализи за този период“. Базата на показателя, с който се мери целта на ЕС до 2030 г., е средното за 2015–2017 г., т.е. включва и една от тези години. Двата показателя, с които България ще отчита напредъка си, се сравняват с години, за които агенцията признава, че данните са непълни. Докладът на министъра пише, че планът гарантира „пълно съответствие“ с целта за 50% по-малко по-опасни пестициди до 2030 г., но в мерките срещу тези показатели стои само „% намаление“, без число.

Най-продаваното активно вещество за периода 2020–2024 г. е глифозатът, средно около 1,14 млн. кг годишно. През 2024 г. той е 1,15 млн. кг, или близо 31% от всички продажби. На второ място е S-метолахлорът, хербицид за царевица, слънчоглед и зеленчуци, който ЕС не поднови с регламент от декември 2023 г. БАБХ отне разрешенията на продуктите с него, с гратисен срок за продажба, съхранение и употреба до 23 юли 2024 г. В таблицата на плана за 2024 г. срещу него стоят 255 т, пуснати на пазара. Колко от тях са употребени до срока и колко са останали за обезвреждане, планът не казва.

По-опасните вещества, т.е. кандидатите за замяна, не следват общия спад. В продуктите, пуснати на пазара, те са 606 т през 2020 г., 711 т през 2021 г., 728 т през 2022 г., 627 т през 2023 г. и 697 т през 2024 г., или около 19% от всички продажби. Текстът на плана пише, че от 2021 г. количеството им „стабилно и плавно намалява“, а собствената му таблица показва ръст през 2022 и 2024 г. Продуктите с нисък риск и с микроорганизми растат, но от много ниска база: заедно около 5 т през 2024 г., под 0,2% от пазара. Сред веществата, които се увеличават, е и алуминиевият фосфид, с който се фумигират складовете за зърно: от 53 т през 2023 г. до 117 т през 2024 г.

Документът, който след одобрението на Министерския съвет ще бъде изпратен на Европейската комисия, съдържа и технически неточности, които могат да бъдат поправени до приемането му. В таблицата с действащите разрешения сборът по видове продукти е 894, а в реда „Общо“ стои 876, като в реда за хербицидите липсва колона. Регламентът за пускането на пазара на продуктите за растителна защита е цитиран на две места като „1107/2011“ вместо 1107/2009. Три различни таблици носят номер 1, текстът препраща към таблица 9, а таблици от 5 до 8 няма. Някои абзаци са повторени дословно, а таблиците с целите съдържат стойности за вече изминалата 2025 г.

Какво идва за стопанина до 2030 г.

Повечето мерки засягат земеделеца пряко. Пръскачките, вкл. щангите над 3 м, монтирани на сеялки и култиватори, се проверяват на всеки три години, а новите – до пет години след покупката. Целта е до 2030 г. да е проверено 100% от регистрираното оборудване и неконтролираното да е под 10%. Колко е проверено днес, планът не посочва. Задължението да се ползва само проверено оборудване е в сила от 26 ноември 2016 г., а целите до 2030 г. допускат, че и днес по нивите има нерегистрирани и непроверени пръскачки. Обучението трябва да обхваща с 5% повече стопани всяка година, докато всички, които ползват продукти от професионална категория, бъдат обучени. Колко са обучени днес, планът не казва. Сертификатът за работа с такива продукти важи 10 години. Въздушното пръскане остава забранено като общо правило. През 2024 г. са издадени 34 разрешения, само 2 от тях за земеделски площи, а целта е третираната площ да падне от 0,2% до 0,1% от използваната земеделска площ. Самият план отбелязва, че „през последните години въздушното пръскане се прилага основно при горите“. Дроновете са изключение от забраната при условията на чл. 109а от Закона за защита на растенията: сертифицирано оборудване, температура на сянка до 25 °C, влажност на въздуха над 50%, вятър от 1 до 5 м/сек, скорост на дрона до 7 м/сек, височина до 2 м над растенията, продукти, одобрени след оценка на риска, оператор с разрешение по законодателството за гражданското въздухоплаване и запис на всяко третиране (с местоположение, дата, час и количество), който се изпраща на областната дирекция до 7 дни. Не се допускат в санитарно-охранителните зони на водоизточниците и в близост до жилищни територии. Колко такива уведомления има, планът не казва.

При интегрираната защита трябва да се различават два режима. Общите ѝ принципи (наблюдение, прогноза, праг на икономическа вредност, предимство на нехимичните методи) са задължителни за всички професионални потребители от 2014 г., когато Законът за защита на растенията ги въвежда по чл. 14 от директивата. Отделно от тях е регистрираното интегрирано производство, при което стопанинът прилага и специфичните принципи от ръководствата за отделните култури и може да обозначава продукцията си с надпис „Интегрирано производство“. Регистрираните консултанти по интегрирано управление на вредителите в цялата страна са 28, почти четири пъти повече, отколкото до 2020 г. В националния регистър на стопаните с интегрирано производство в декември 2024 г. са вписани първите двама, с тритикале, пшеница, слънчоглед, царевица и рапица. Двамата вписани показват колко рядко се използва регистрираният режим. За общите принципи, които важат за всички, такова число няма: планът пише, че прилагането им „доведе до по-целенасочено използване на наличните мерки за контрол на вредителите“, без да посочи как е измерено това. Биологичното земеделие е 3,95% от използваната площ (198 хил. ха), а целта е 7% до 2030 г.

Електронният дневник е мярката, която може да промени най-много. Ако работи по замисъла, той ще позволи употребата да се съпостави с продажбите опаковка по опаковка. Пълни данни обаче ще има само ако всяко третиране бъде вписано вярно, а това зависи и от стопаните, и от контрола. Земеделските организации гледат на него с повече предпазливост. Националната асоциация на зърнопроизводителите пише в позицията си за ОСП след 2027 г., че „данните, събирани от стопанствата, трябва да бъдат защитени, да не се използват за непропорционален контрол и да носят практическа полза за производителите“. Това е въпросът, който ще стои при законовата промяна: дали системата ще служи на стопанина за собствените му решения, например при граници на икономическа вредност и прогнози, или само на контрола.

Почвата и водата

В почвите пестициди се мерят в 397 пункта от мрежа 16 на 16 км върху земеделски земи, веднъж на пет години, и само за устойчивите хлорорганични вещества: ДДТ, линдан, алдрин, хексахлорбензен и още няколко, забранени от десетилетия. Глифозатът, тебуконазолът и останалите вещества от горната част на таблицата с продажбите не са в тази програма. В подземните води пестициди се изследват в 264 от 519 пункта за химичното им състояние през 2024 г. и в 269 от 549 през 2025 г. Новата директива за мониторинг на почвите, която България трябва да въведе до декември 2028 г., предвижда примерен списък на замърсителите на почвата, включително пестициди, който Комисията трябва да изготви, и измервания по него.

2024 г. и целите за 2030 г.

Избрани показатели от проекта на плана

Източник: проект на Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди, МЗХ, октомври 2026 г. Подбор на редакцията. Делът на пробите с повече от един остатък е по данни на плана, без посочена база. Актовете на 100 проверки са изчислени от плана като съотношение между съставените актове и проверките.

Планът сам показва какво държавата мери и колко малко от това е на самото поле: продажбите са отчетени до килограм, а употребата на нивите се проверява с няколко десетки проби годишно и с дневници, които инспекторите преглеждат на място. Затова най-съществените му обещания са близо пет пъти повече листни проби и електронният дневник, който ще свърже продадената опаковка с третираната нива. Стопанинът, който иска да бъде готов за тях, трябва да води дневника редовно по блокове и в електронен вид, да пази фактурите от регистрирани търговци и сертификата на пръскачката, да въвежда третиранията в ЕПОРД и да предлага промени по проекта. Становища се приемат до 23 ноември 2026 г. на портала strategy.bg или на адрес orz@bfsa.bg.

Понятия

Продукт за растителна защита (ПРЗ) – препаратът във вида, в който се продава на потребителя; пестицид в смисъла на плана.

Активно вещество – веществото в препарата, което действа срещу вредителя; показателите в плана се смятат в килограми активно вещество.

Използвана земеделска площ (ИЗП) – обработваемата земя, трайните насаждения, разсадниците, постоянно затревените площи и семейните градини; около 5 млн. ха.

Пуснати на пазара количества – количествата, които фирмите декларират като продадени в страната за година; не съвпадат непременно с употребените.

Листна проба – растителна проба от нивата или оранжерията, в която лабораторията търси остатъци от определен набор активни вещества; планът я използва за установяване на употребените продукти, но анализът не показва дозата и момента на третирането.

Максимално допустимо количество (МДК, MRL) – нормативната горна граница на остатъка от пестицид в храна. Установеното превишение се оценява, като се отчита и неопределеността на лабораторното измерване, и само по себе си не доказва риск за здравето.

Кандидат за замяна – одобрено активно вещество с особено опасни свойства, което трябва да се замени, когато има по-безопасна алтернатива.

Хармонизиран показател за риска 1 (HRI1) – европейски показател, при който продадените количества се умножават по коефициент 1, 8, 16 или 64 според опасността на веществото; базата 100 е средното за 2011–2013 г.

Интегрирано управление на вредителите – система, при която решението за пръскане се взема след наблюдение, прогноза и праг на икономическа вредност, а нехимичните методи имат предимство; общите му принципи са задължителни за всички професионални потребители от 2014 г.

Праг на икономическа вредност – плътността на вредителя, при която загубата от него надвишава двойните разходи за химична борба.

ЕПОРД – Електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните мероприятия, чрез която стопаните уведомяват пчеларите в радиус 3 км от 3 до 15 дни преди третиране.

Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене – задължителният запис на всяко третиране по блокове, който се пази най-малко три години.

Източници

МЗХ, Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на актуализиран Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди в Република България, проект на плана и доклад на министъра на земеделието и храните, обществена консултация № 12823-K, strategy.bg, 22.10–23.11.2026.

МОСВ, писмо № ЕО-1-2 от 30.01.2026 г. до БАБХ относно екологичната оценка на втория проект на актуализирания план.

Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди; Директива (ЕС) 2019/782 на Комисията от 15 май 2019 г. (хармонизирани показатели за риска).

Европейска сметна палата, Специален доклад 05/2020 „Устойчива употреба на продукти за растителна защита: ограничен напредък в измерването и намаляването на рисковете“, 5.02.2020.

Европейски парламент, Legislative Train Schedule, Proposal for a regulation on the sustainable use of plant protection products (2022/0196(COD)): гласуване на 22.11.2023 и решение за оттегляне C/2024/3117, ОВ, 6.05.2024.

CropLife Europe, „2 040 tonnes of illegal pesticides seized and 21 suspects arrested in global operation“ (Silver Axe VIII), 12.10.2023.

S&P Global, „Europol warns of rising fake pesticide trafficking in EU“, 29.07.2022; Европол, „Production of fake pesticides on the rise in the EU“, 2022.

Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/20 на Комисията от 12 декември 2023 г. за неподновяване на одобрението на активното вещество S-метолахлор.

Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/564 на Комисията от 10 март 2023 г. относно съдържанието и формата на документацията за продуктите за растителна защита, съхранявана от професионалните потребители, ОВ L 74, 13.03.2023; Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/2203 на Комисията от 31 октомври 2025 г. за изменението му.

Закон за защита на растенията, чл. 109а (прилагане на продукти за растителна защита чрез безпилотни летателни системи).

Национална асоциация на зърнопроизводителите, позиция за ОСП 2028–2034 г.

Директива (ЕС) 2025/2360 на Европейския парламент и на Съвета от 12 ноември 2025 г. за мониторинга и устойчивостта на почвата.