Указанията на ДФЗ за иранската помощ: 44 евроцента на литър газьол само за стопаните от акцизната кампания за 2024 г., а помощта за торове е за всеки с площи по ОПДУ за 2025 г., по ставка от остатъка от 170-те милиона

Управителният съвет на Фонда утвърди правилата на 21 октомври. Те съдържат формулата за торовете, но не и нормите за торене, от които зависи колко ще вземе всеки стопанин, нито дата за прием. Остават десет седмици, в които трябва да се приемат заявленията, да се изчисли газьолът, да се реши колко остава за торовете и да се плати, защото след 31 декември документът не допуска плащане.

През последните два дни пощата на редакцията се пълни с един и същ въпрос, зададен с различни думи: вярно ли е, че иранската помощ е само за стопаните, които получават отстъпка от акциза върху газьола, и че малките стопанства остават извън нея. Отговорът е в указанията, които министърът на земеделието и храните Пламен Абровски утвърди на 21 октомври като председател на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), и е по-точен от паниката. Помощта има две части с различни условия за допустимост. Частта за газьола наистина е само за стопаните от акцизната схема, и то по заявленията им от есента на 2025 г. Частта за торовете не изисква акцизно заявление. За нея може да кандидатства всеки, който отговаря на общите условия и има установени площи по основното подпомагане на доходите за 2025 г. с някоя от културите в списъка, включително стопанинът с пет хектара пшеница, който никога не е събирал фактури за гориво.

Че газьолът ще бъде изчислен върху акцизните квоти, zemedeleca.bg написа още на 18 септември, в деня, в който министерството обяви как ще раздели 170-те милиона. Тогава броят на получателите на помощта за газьол, 14 861, почти съвпадаше с броя на стопаните, които през май получиха допълнителната отстъпка от акциза (14 835). Указанията вече го казват черно на бяло. Новото в тях са точните литри, върху които се смята газьолът, формулата за торовете и редът, в който двете части се изчисляват една след друга от общ бюджет. Този ред прави двете части неравни и по това колко може да знае стопанинът днес. При газьола ставката е фиксирана и всеки може да изчисли сумата си още сега. При торовете сумата зависи от норми за торене, които не са публикувани, и от парите, които ще останат, след като бъде разпределен газьолът. В един и същ бюджет от 170 млн. евро едните получатели знаят колко ще вземат, а другите ще разберат едва след приема.

Откъде идват правилата

Правилата стъпват на временната рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF), която Европейската комисия прие на 29 април 2026 г., два месеца след като войната около Иран на практика затвори Ормузкия проток, през който минава значителна част от световния износ на нефт и азотни торове. Рамката не дава европейски пари. Тя разрешава на държавите да плащат от собствените си бюджети при облекчени условия, а за първичното земеделско производство предлага в един и същ раздел (2.1) два начина за изчисляване. По първия държавата компенсира до 70% от допълнителните разходи за горива и торове над исторически ориентир за цената. По втория, опростения, тя дава до 50 000 евро на предприятие и смята сумата по приблизителни показатели (средни разходни норми, площи, оценка на потреблението в сектора), без да проверява фактурите на всеки стопанин. България избра втория начин и указанията се позовават на т. 63 от рамката.

Европейски пари за същата криза има, но по друг канал. На 17 юли 2026 г. държавите членки одобриха предложението на Комисията за 540 млн. евро извънредна подкрепа от селскостопанския резерв за стопаните, засегнати най-тежко от поскъпването на торовете и енергията. Българският дял е 11 615 100 евро. Държавата може да го допълни с национални средства до 200% и трябва да го изплати до 28 февруари 2027 г. Министерството обяви, че подготвя такава помощ за 34,5 млн. евро с плащане през януари 2027 г., което отговаря на европейския дял с максималното национално доплащане. Тази помощ се урежда отделно от иранската, но не е независима от нея: при отпускането ѝ държавата трябва да отчете полученото по METSAF, за да не бъде компенсиран два пъти един и същ разход.

До днешния документ се стигна на няколко стъпки. С постановление от 20 август (№ 110, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 77) правителството одобри до 170 млн. евро допълнителни разходи по бюджета на ДФЗ, взети от централния бюджет. На 1 септември схемата беше изпратена на Комисията, която я одобри на 2 октомври. Управителният съвет на фонда реши на 14 октомври, а министърът утвърди указанията на 21 октомври. Парите бяха обявявани поне три пъти, преди да имат правила. В края на юни министърът каза, че са осигурени. В средата на август заместник-министър Крум Неделков обеща прием най-късно в края на септември. На 18 септември правителството ги включи в пакета си срещу скъпите горива, а Асен Василев ги нарече в парламента „100 млн. помощи за горивата на 20 земеделски семейства с майбаси“. Сметката не издържа и zemedeleca.bg я разгледа още тогава: за да получат двадесет стопанства сто милиона, всяко трябва да вземе сто пъти повече от тавана.

Опростеният начин обяснява защо в указанията няма нито една фактура от 2026 г. Държавата компенсира разход, който стопаните правят тази година, но не го измерва. Количеството газьол взема от акцизните регистри за 2024 г., площите от заявленията за директни плащания за 2025 г., а цените от средни показатели. Икономистите наричат това „етикетиране“ (tagging). Понятието е въведено от Джордж Акерлоф през 1978 г. за социалните програми и описва положението, в което държавата не може евтино да наблюдава истинската нужда на всеки и затова разпределя помощта по белег, който вече има в регистрите си и който трудно се подправя. Готовите регистри улесняват изчисляването и проверките, но помощта отразява по-грубо действителното положение на всеки стопанин през 2026 г. Стопанин, който е разширил стопанството си след 2024 г., ще бъде компенсиран за старите си литри, а на онзи, който е намалил дейността си, помощта ще бъде изчислена върху повече гориво, отколкото изгаря тази година. През юни министърът публично предпочиташе компенсация по реални разходи. Указанията стъпват на регистрите и така правят възможно всичко да бъде изчислено и платено до края на годината.

Указанията записват и целта на помощта (т. 2): да облекчи стопаните от натиска на внезапното поскъпване на газьола и торовете, „без да се нарушава установеният ритъм на пазара“, и да предотврати изоставянето на производството с последици за продоволствената сигурност. Помощта се дава като преки безвъзмездни средства (т. 3) и по правилата на рамката не може да зависи от цената или количеството на продадената продукция (т. III.3). Затова тя се изчислява на литър газьол и на хектар площ, без връзка с това колко е произвел или продал стопанинът. Всички суми в указанията са брутни, тоест преди данъци и други такси (т. III.5). Администратор на помощта е ДФЗ, а уведомяването и отчитането пред Комисията остават за министъра на земеделието и храните (т. III.10).

Общите условия: кой може да кандидатства

Преди двете части указанията поставят условия, общи за всички кандидати (т. 4.1 и 4.2). Стопанинът трябва да е регистриран като земеделски производител по Наредба № 3 от 1999 г., а при тютюна да е вписан в регистъра на тютюнопроизводителите по Наредба № 22 от 2016 г. Не трябва да е в открито производство по несъстоятелност, да е обявен в несъстоятелност или да е в ликвидация. Помощ не получава и предприятие, което не е изпълнило разпореждане на Комисията да върне по-рано получена неправомерна помощ, нито предприятие, което е било в затруднено положение през счетоводния период преди 28 февруари 2026 г. За стопанство, което води счетоводство по календарна година, това е 2025 г. Затрудненото положение е понятие от европейските правила за държавните помощи: за дружество с ограничена отговорност то означава например, че натрупаните загуби надхвърлят половината от записания му капитал. Това условие стопанинът само декларира.

Тук указанията са по-строги от рамката. Т. 61, буква j от METSAF допуска помощ и за микро- и малки предприятия, които вече са били в затруднено положение, ако не са в колективна процедура по несъстоятелност и не са получавали помощ за оздравяване или преструктуриране. Българските указания не използват това изключение и изключват всяко предприятие в затруднено положение, независимо от размера му. Рамката позволява на държавата да стесни кръга на получателите, така че това е национален избор. Той засяга точно най-малките стопанства с натрупани загуби, които рамката е позволила да бъдат подпомогнати.

Задълженията към ДФЗ не изключват кандидата. Т. 4.1 поставя условието „нямат изискуеми задължения“, но веднага след това уточнява, че наличните задължения се прихващат от помощта, тоест стопанинът получава разликата. Фондът проверява задълженията сам в регистъра „Лоши вземания“ в ИСАК, а несъстоятелността и ликвидацията на юридическите лица и кооперациите проверява в Търговския регистър (т. II.2.2). Стопанинът не носи документи за тях.

Газьолът: литрите са от 2024 г.

Помощ за газьол ще получат само стопаните с валидно заявление за Кампания 2025 по схемата за отстъпка от акциза върху газьола (т. 4.3.1). Министерството на земеделието подава на фонда поименна справка с литрите и стопанинът не доказва нищо отново. Тук се объркват повечето разговори: акцизните кампании се наричат по годината, в която се подава заявлението, а горивото в тях е от предходната година. Кампания 2025 е приемът от 1 до 26 септември 2025 г., в който стопаните заявиха фактурите си за газьол от 2024 г. По нея фондът плати първия транш на 18 декември 2025 г. на 14 816 стопани и втория на 5 март 2026 г. Указанията изрично посочват, че литрите са „за календарната 2024 г.“.

На 18 септември посъветвахме стопаните, които не са подали заявление по редовната отстъпка, да го направят до 25 септември, защото „заявлението има значение и за нея“. Тазгодишното заявление обаче е за Кампания 2026, тоест за горивото от 2025 г., и за иранската помощ не се брои.

Ставката е 0,44 евро на литър (т. 8). Фондът я е изчислил, като е сравнил средната цена на литър газьол през април и май 2026 г. със средната цена през същите месеци на 2025 г. В т. III.6.2 указанията уточняват, че 0,44 е „увеличения нетен разход“, от който са извадени акцизът и ДДС. С други думи, ставката покрива цялото измерено поскъпване без данъците. На 18 септември редакцията предположи, че 44 евроцента са 70% от поскъпване с около 63 цента, тоест горният праг по първия начин на рамката. Указанията показват, че по опростения начин такъв процент не е приложен. Изваждането на данъците има своя логика: акцизът е фиксирана сума на литър и не се променя, когато горивото поскъпва, а регистрираният по ДДС стопанин си приспада данъка. За стопанина, който не е регистриран по ДДС и плаща горивото с данъка, ставката покрива по-малко от реалното му поскъпване.

Сметката е проста: литрите от 2024 г., умножени по 0,44. Стопанство с квота 8 000 литра получава 3 520 евро, а стопанство с 50 000 литра получава 22 000 евро. Таванът от 50 000 евро се достига при 113 637 литра (113 636 литра носят 49 999,84 евро) и всеки литър над тях не носи нищо. Помощите над 10 000 евро, при газьола тези над около 22 700 литра, ще бъдат публикувани поименно на сайта на фонда до шест месеца след предоставянето им (т. III.9). Това изисква рамката за всяка помощ над този праг в първичното земеделие. Документацията по всяка помощ се пази десет години от предоставянето ѝ.

Извън частта за газьол остават всички без валидно заявление от есента на 2025 г.: стопаните, които не събират фактури за гориво, онези, които по правилата на акцизната схема не са могли да подадат, защото са имали изискуеми публични задължения (към акцизното заявление се прилага удостоверение за липсата им), и всички, започнали дейност след 2024 г. По данни на министерството в частта за газьол остават 14 861 стопани.

Частта за газьола е с фиксирана ставка и се изчислява първа. За торовете се разпределя остатъкът от бюджета.

Торовете: формулата е известна, ставката още не

Помощта за торове се изчислява върху установените площи по интервенцията за основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) за Кампания 2025, тоест върху площите, които фондът е приел след административните проверки и проверките на място, преди да наложи санкции (т. 4.3.2). Декарите, отрязани при проверката, не влизат в базата. Санкцията, наложена след това, не я намалява. Акцизно заявление не е нужно. Министерството оценява кръга на около 41 000 стопанства, почти три пъти повече от тези в частта за газьол.

Указанията изброяват допустимите култури в седем групи: зърнено-житни, зърнено-бобови, фуражни, маслодайни и технически, трайни насаждения, зеленчуци на открито и оранжерийни култури. Списъкът е широк и включва тютюна (затова сред изискванията е и регистърът на тютюнопроизводителите), маслодайната роза, лавандулата, шипката, лозята и почти всички овощни и зеленчукови видове. Има подробности, които ще имат значение при изчислението. Рапицата, слънчогледът, захарното и фуражното цвекло, кориандърът, захарната царевица и царевицата за силаж са поставени в групата на зърнено-житните. Соята е сред маслодайните и техническите култури, не сред зърнено-бобовите. Люцерната, детелината, звезданът и еспарзетата (бобови култури, които сами връзват азот от въздуха) са в групата на фуражните, а колко ще получат, зависи изцяло от нормата, която фондът ще им определи. От оранжерийните култури са включени само ягодите, малините, доматите, пиперът и краставиците, в отопляеми и неотопляеми оранжерии.

Постоянните ливади и пасища ги няма в списъка. Стопанин, чиито животни пасат, получава помощ за торове само за фуражните култури в обработваемата си земя. На 24 септември заместник-министър Неделков прогнозира, че между 25 и 30% от помощта за горива ще отиде в животновъдството и че заедно с помощта за торовете за фуражните култури делът на животновъдите може да стигне 35–40% от цялата помощ. В указанията отделен бюджет за животновъдството няма, така че истинският дял ще зависи от признатите литри газьол на фермите от 2024 г. и от установените им площи с фуражни култури.

Таблица 2. Културите, за които се плаща помощ за торове (т. 4.3.3 от указанията)

Източник: Указания на ДФЗ, утвърдени на 21.10.2026 г., т. 4.3.3; редът „Не са в списъка“ е на редакцията.

Формулата е в т. 9.2. Сумата за всеки стопанин е площта, умножена по ставка, а ставката е произведение от две числа: осреднената разходна норма за торене на културата и ценовия показател. Показателят е 0,251 евро на килограм и отразява колко над базовата стойност за 2024 г. са били вносните цени на азотните торове в ЕС през май и юни 2026 г., по данните от доклада за наблюдение на цените на торовете. Ако нормата за една култура е 100 килограма, ставката е 25,10 евро на хектар, а при норма 200 килограма тя е 50,20 евро (нормите тук са примерни, защото истинските не са публикувани). Всеки десет килограма в нормата носят 2,51 евро на хектар.

Тук свършва това, което може да се изчисли днес. Нормите по култури не са приложени към указанията, а изречението, което трябва да ги посочи, препраща към „т. 4.3.4“, точка, която в документа не съществува (списъкът на културите е в т. 4.3.3). Не е казано и дали 0,251 евро се отнасят за килограм азот (активно вещество) или за килограм тор. Разликата е повече от двойна: карбамидът съдържа 46% азот и за един килограм азот са нужни 2,17 килограма тор. Докато фондът не публикува нормите и мерната единица, никой стопанин не може да пресметне помощта си за торове.

Два избора в показателя заслужават внимание. Първият е, че той следи само азотните торове. Кризата в Ормузкия проток удари и сярата, суровината за фосфорните торове, за което zemedeleca.bg писа през октомври, но фосфорът и калият не влизат в сметката. Вторият е базовата година. При газьола цената от 2026 г. се сравнява с 2025 г., а при торовете с 2024 г., и указанията не обясняват защо двете части имат различна база.

За торовете най-важен е редът, в който се разпределят парите. Бюджетът е до 170 млн. евро и се изчислява последователно (т. 7). Първо се определя сумата за газьола по фиксираната ставка, а за торовете остава остатъкът, разпределен с решение на Управителния съвет. Ако сборът от изчислените суми за торове надхвърли остатъка, фондът ще определи коефициент на редукция на ставките по групи култури и ще преизчисли помощта на всеки. Указанията не уточняват дали коефициентът ще е общ за всички групи, или различен за всяка. Частта за газьола има сигурна ставка, а частта за торовете поема целия риск на схемата. Министерството заяви на 18 септември, че за газьола ще отидат над 100 млн. евро. Ако е така, за торовете на около 41 000 стопанства остават под 70 милиона, средно до около 1 700 евро на стопанство. Това е само условно средно, защото ставките ще са различни по култури, а стопанствата са с различна площ.

Таблица 1. Двете части на иранската помощ според указанията на ДФЗ

Източник: Указания на ДФЗ, утвърдени на 21.10.2026 г.; МЗХ, позиция от 18.09.2026 г.; сметките за литрите са на редакцията.

Таванът: 50 000 евро общо за двете части

Таванът е 50 000 евро на предприятие за газьола и торовете заедно (т. 6 и т. 9.3). Сумата е брутна, тоест преди данъци и други такси (т. III.5). Който е получил пълните 50 000 евро за газьол, за торове не получава нищо. Който е получил по-малко, получава за торове до индивидуално изчислената сума, но общо не повече от тавана. Стопанство с квота 100 000 литра получава 44 000 евро за газьол и има място за още 6 000 евро за торове. Помощта не се сумира с помощите de minimis, получени през 2025 и 2026 г., и с редовната отстъпка от акциза, защото покрива различни разходи (т. III.6), така че те не намаляват тавана. При прехвърлено стопанство кандидатства новият стопанин (приобретателят), на когото е прехвърлено заявлението по директните плащания за Кампания 2025, ако е регистриран по Наредба № 3 и ако дирекция „Директни плащания“ на фонда потвърди, че прехвърлянето е одобрено. Неговата помощ и помощта на предишния стопанин (прехвърлителя) се събират в общ таван от 50 000 евро (т. 9.4).

Едно място остава неясно, както беше и през септември. Рамката и указанията говорят за таван „на предприятие“, а по правилата за държавните помощи свързаните фирми (с общ собственик или общ контрол) са едно предприятие. В частта за контрола обаче фондът следи тавана „на бенефициер“ (т. II.3.2), а сред декларациите в заявлението няма такава за свързани лица. Указанията не описват как фондът ще установява свързаността и дали група фирми не получава по 50 000 евро на всяка. Това не доказва, че фондът няма друг ред за проверка, но в документа такъв не е посочен.

Как се кандидатства

За двете части се подава едно заявление, в което са и литрите газьол, и площите. Указанията не го казват изрично, но от условията следва, че стопанин без акцизно заявление кандидатства само с площите си, тоест само за торовете. Заявлението се подава в общинската служба по земеделие (ОСЗ) по постоянния адрес на физическото лице или по седалището на едноличния търговец или юридическото лице, лично или чрез човек с нотариално заверено пълномощно по образец на фонда. Стопанин, който живее в София, а обработва земя в Добруджа, подава в София. Служителите на ОСЗ помагат при попълването. Заявлението се разпечатва от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) в два екземпляра, с вече попълнени литри и площи, и получава автоматично генериран номер. Това са „предварително подготвените заявления“, за които говори заместник-министър Янислав Янчев. Датата на разпечатване и подписване е датата на подаване. Единият екземпляр остава у стопанина, а другият заедно с документите отива в областната дирекция на ДФЗ в областта, в която е общинската служба.

Към заявлението юридическите лица прилагат решение на органа си на управление (за едноличните търговци това не се изисква). Ако подава друг човек, се прилага пълномощното. Всички прилагат удостоверение за актуална банкова сметка, което стопанинът трябва да вземе от банката си предварително. В самото заявление той декларира ЕИК, IBAN и BIC, литрите и площите, дали има друго публично финансиране за същите разходи, че няма неизпълнено разпореждане за връщане на неправомерна помощ и че не е бил в затруднено положение през счетоводния период преди 28 февруари 2026 г.

Ако при проверката в областната дирекция се открие непълнота, служител ще се обади на телефона, посочен в заявлението. За обаждането се съставя протокол и то се смята за официално съобщение по чл. 18а от Административнопроцесуалния кодекс, тоест стопанинът не може после да твърди, че не е бил уведомен. Той трябва да се яви в областната дирекция и да отстрани непълнотата до пет работни дни след края на приема, иначе заявлението се смята за неподадено. Срокът тече от края на приема, а не от обаждането, така че стопанин, при когото непълнотата е открита късно, може да има много малко време да я отстрани. След проверката фондът одобрява заявлението или отказва, съобщава на НАП за предстоящите плащания (указанията не обясняват защо) и превежда парите по посочената IBAN сметка. При неверни данни или неистински документи сумата се връща заедно със законната лихва от деня на получаването и се събира като публично вземане по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Сроковете: до 31 декември

В указанията няма дати. Срокът за прием и срокът за плащане ще бъдат определени със заповед на изпълнителния директор на фонда Владислава Казакова, която ще бъде публикувана на сайта на ДФЗ. Указанията обаче задават реда (т. II.1.5). След края на приема фондът обработва заявленията и изчислява газьола, после уведомява министерството, Управителният съвет определя ставките за торовете и едва тогава следва плащането. Плащане е допустимо и след срока по заповедта, но не по-късно от 31 декември 2026 г. Индикативният график на фонда поставя плащането между 1 и 20 декември. Наскоро в Русе заместник-министър Янчев каза, че горивата ще бъдат платени приоритетно, а торовете през декември. Указанията не уреждат отделно по-ранно плащане за газьола, макар и да не го забраняват.

Таблица 3. Календарът на иранската помощ

Източник: ЕК, Министерски съвет, МЗХ, ДФЗ; указания от 21.10.2026 г.

Бележка 36 към т. 61 от рамката допуска помощ да бъде предоставяна до 31 март 2027 г., ако държавата плаща само след последваща проверка на разходните документи и не плаща аванси. Българската схема не изисква разходни документи и приключва на 31 декември. Националната асоциация на зърнопроизводителите поиска още през септември рамката да бъде удължена, защото парите ще пристигнат, когато горивото за есенната сеитба отдавна е платено.

Кой остава извън помощта

Извън цялата помощ остава стопанинът, който няма нито заявление по акциза от есента на 2025 г., нито установени площи по ОПДУ за 2025 г. с допустима култура. Това са стопанствата, започнали дейност през 2026 г., животновъдите само с пасища, които не са събирали фактури за гориво, и стопаните с култури извън списъка. Извън помощта остават и всички, които не отговарят на общите условия: нерегистрираните по Наредба № 3, стопаните в несъстоятелност или ликвидация и предприятията в затруднено положение. Малкото стопанство без фактури, но с площи по ОПДУ, не получава за газьол, но получава за торове. Голямото стопанство с акцизна квота над 113 636 литра стига тавана само с газьола и за торове не получава нищо.

Стопанин, който иска да разбере на какво има право, може да отговори на два въпроса още преди заповедта. Първият е дали през септември 2025 г. е подал заявление за отстъпка от акциза за горивото от 2024 г. и колко литра са му признати. Ако е подал, сумата му за газьол е тези литри по 0,44 евро. Вторият е какви площи са му установени по ОПДУ за 2025 г. и кои от културите му са в списъка. Ако има такива, ще получи и за торове, но колко, ще разбере едва когато фондът определи ставките от остатъка. Удостоверението от банката може да поиска още сега, а ако ще подава чрез друг човек, и пълномощното. Заповедта за приема още не е издадена.

Въпрос на редакцията към Държавен фонд „Земеделие“: кога ще бъдат публикувани осреднените разходни норми за торене по култури, по които ще се изчислява помощта за торове; за каква мерна единица се отнася ценовият показател от 0,251 евро на килограм, за килограм азот (активно вещество) или за килограм тор; и ще бъдат ли нормите обявени преди началото на приема, така че стопаните да знаят предварително колко ще получат? Отговора на фонда ще публикуваме веднага щом го получим.

Понятия

Временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF) – рамка на Европейската комисия от 29 април 2026 г., в сила до 31 декември 2026 г. Не дава европейски средства и само разрешава национална помощ. За първичното земеделие в раздел 2.1 допуска компенсация до 70% от допълнителните разходи за горива и торове или опростена помощ до 50 000 евро на предприятие, изчислена по приблизителни показатели (т. 63).

„Иранска помощ“ – разговорното име на схемата за държавна помощ „Подкрепа на земеделските стопани, ангажирани в сектора на първичното селскостопанско производство, във връзка с кризата в Близкия изток“, с бюджет до 170 млн. евро по ПМС № 110 от 20 август 2026 г.

Отстъпка от акциза върху газьола – национална държавна помощ, с която стопанинът си връща част от платения акциз за газьола, използван в първичното производство, година по-късно и срещу фактури.

Кампания по акцизната схема – приемът, наречен по годината на заявяването: Кампания 2025 е приемът през септември 2025 г. за горивото от 2024 г.

Годишна квота за газьол – литрите, за които стопанинът има право на отстъпка: по-малкото от количеството по нормите за площите и животните му и количеството по фактурите.

ОПДУ – основно подпомагане на доходите за устойчивост, основното директно плащане на хектар по Стратегическия план. Установени площи са тези, които ДФЗ е приел след проверките.

Осреднена разходна норма за торене – средното количество тор на хектар за дадена култура, по което се изчислява ставката за торове. Нормите не са публикувани в указанията.

Ценови показател – в указанията 0,251 евро на килограм: отклонението на вносните цени на азотните торове в ЕС през май–юни 2026 г. от базовата стойност за 2024 г.

Коефициент на редукция – множител, по-малък от единица, с който се намаляват ставките, когато изчислените суми надхвърлят бюджета.

Етикетиране (tagging) – понятие на Джордж Акерлоф от 1978 г. за разпределяне на помощ по белег, който държавата вече има в регистрите си, вместо по пряко измерена нужда.

Свързани предприятия – фирми с общ собственик или общ контрол, които правилата за държавните помощи третират като едно предприятие при прилагането на тавана.

Затруднено положение – финансово състояние по смисъла на Регламент (ЕС) № 651/2014, например загуба на повече от половината от записания капитал при дружествата с ограничена отговорност. Предприятията, които са били в такова положение през счетоводния период преди 28 февруари 2026 г., нямат право на помощта.

Прихващане – погасяване на задължение на стопанина към фонда със сумата, която фондът му дължи.

Източници

Държавен фонд „Земеделие“ – Указания за прилагане на схема за държавна помощ „Подкрепа на земеделските стопани, ангажирани в сектора на първичното селскостопанско производство, във връзка с кризата в Близкия изток“, утвърдени на 21.10.2026 г.; решение на Управителния съвет, Протокол № 262 от 14.10.2026 г.; индикативен график на плащанията до края на 2026 г. (октомври 2026 г.); съобщения за плащанията по отстъпката от акциза (18.12.2025 г. и 5.03.2026 г.) и по еднократната допълнителна отстъпка (29.05.2026 г.).

Европейска комисия – Съобщение относно временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF), C(2026) 2947 final, 29.04.2026 г., т. 61–63 и бележка 36; съобщение от 17.07.2026 г. за 540 млн. евро от селскостопанския резерв (България – 11 615 100 евро).

Постановление № 110 на Министерския съвет от 20.08.2026 г., ДВ, бр. 77 от 25.08.2026 г.; Решение № 305 на Министерския съвет от 17.04.2026 г.

Закон за подпомагане на земеделските производители, чл. 11, ал. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 2 (правно основание на указанията); Закон за държавните помощи, чл. 8, ал. 2, т. 3 и 4 и чл. 10; Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители; Наредба № 22 от 21.12.2016 г. за регистъра на тютюнопроизводителите; Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, изменен с Регламент (ЕС) 2023/1315; Административнопроцесуален кодекс, чл. 18а.

Министерство на земеделието и храните – съобщение „България получи одобрение от ЕК за „иранската помощ“, 2.10.2026 г.; позиция от 18.09.2026 г. за разпределението на помощта.

Изявления на заместник-министър Крум Неделков (14.08.2026 г. и 24.09.2026 г.) и на заместник-министър Янислав Янчев (Русе, октомври 2026 г.).

Crowell & Moring – „New Temporary State Aid Framework Throws a Lifeline to Sectors Hit by the Middle East Crisis“, 2026 г.

George A. Akerlof – „The Economics of „Tagging“ as Applied to the Optimal Income Tax, Welfare Programs, and Manpower Planning“, American Economic Review, 68 (1), 1978 г.

Архив на zemedeleca.bg – статиите от 18.09.2026 г. за разделянето на 170-те милиона и от 22.09.2026 г. за трите отстъпки за газьол; материалът за износа на торове през Ормузкия проток (октомври 2026 г.).