Пшеницата на Euronext поскъпна с 56 евро на тон за година, а изкупната цена в България с 12 евро: летният скок почти не стигна до стопанствата

През лятото руските и украинските черноморски пристанища почти не товареха, а в началото на септември контрактът за доставка на пшеница през декември на Euronext стигна в хода на търговията 259 евро за тон. През юли от България бе изнесена с 10,6% повече пшеница, отколкото година по-рано. Изкупната цена на хлебната пшеница в стопанствата в края на август беше 184 евро, с 6 евро над миналогодишната. По данни на производители от средата на октомври има първи откази на кораби за Варна и Бургас, а търговците на Euronext свалят военната премия заради разговорите за мир. Стопаните междувременно засяват реколта 2027 г.

186 евро за тон без ДДС е средната изкупна цена на хлебната пшеница в България към 14 октомври, с 3 евро по-ниска от седмица по-рано, показва оперативният анализ на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), публикуван в сряда. С толкова е поевтиняла и фуражната пшеница, до 174 евро. От края на лятото досега хлебната пшеница не е поевтинявала толкова за една седмица, а данните са от седмицата, в която край Крапец потъна поредният търговски кораб, ударен от дрон. В сряда, 21 октомври, контрактът за доставка на пшеница през декември на парижката борса Euronext приключи на 232,75 евро, с 8,75 евро под окончателната цена от вторник. Според Bloomberg търговците свалят премията за военен риск, откакто президентът Доналд Тръмп притиска Украйна да сключи мир с Русия, и срочните контракти за пшеница в Чикаго паднаха до най-ниското си ниво от 5 август.

Есенната сеитба междувременно върви по-бързо от миналата година. Към 15 октомври са засети 196 498 хектара пшеница за реколта 2027 г., почти три пъти повече от 71 332 хектара по същото време на 2025 г., и 39 514 хектара ечемик при 16 834 хектара година по-рано. Тритикалето е засято на 952 хектара при 411, маслодайната рапица на 118 020 хектара, с 9% повече от миналата есен, а изостава само ръжта, с 398 хектара при 479. Според МЗХ сеитбата се е ускорила през последната седмица. Тези числа показват темпа, но не и окончателните площи: засятата досега пшеница е около 17% от 1 181 599 хектара, от които беше прибрана тазгодишната реколта, а самото министерство уточнява, че оперативните му данни нямат статистически характер. Зърното, което се сее сега, вече има цена и на борсата: контрактът за доставка през септември 2027 г., най-близкият до следващата жътва, приключи в сряда на 223 евро за тон, с около 10 евро под декемврийския.

Цената в Париж и цената в стопанството

Котировката на Euronext е цена на договор за 50 тона мелничарска пшеница, която трябва да бъде доставена в определен месец в одобрен силоз във френско пристанище, например в Руан или Дюнкерк. По нея се ориентира цялата европейска търговия със зърно, но стопанинът в Добруджа или в Тракия продава на изкупвач в България. Неговата цена е изкупната цена, която МЗХ публикува всяка седмица по данни на „Система за агропазарна информация“ (САПИ) като средна за страната. Разликата между двете цени включва превоза до пристанището, морския превоз до купувача, застраховката, пристанищните разходи, разликата в качеството и печалбата на търговеца, но също и срока, защото контрактът е за доставка в бъдещ месец, а изкупната цена е за зърно, продадено сега, както и положението на местния пазар. Затова, когато разликата се разширява, това показва, че българската цена не следва европейския ориентир, но само по себе си не казва колко от това се дължи на морето и колко на останалите фактори.

Преди година тя беше около 14 евро на тон. На 16 октомври 2025 г. контрактът за декември 2025 г. приключи на 187,75 евро, а изкупната цена на хлебната пшеница към 15 октомври беше 174 евро. Сега разликата е четири пъти по-голяма, а в края на август беше почти пет пъти по-голяма.

Таблица 1. Цената в Париж и цената в българското стопанство, евро за тон

Euronext: окончателни цени на 16.10.2025, 28.08.2026 и 16.10.2026 г.; изкупна цена: средноседмична към 15.10.2025, 26.08.2026 и 14.10.2026 г. Източници: МЗХ (по данни на САПИ), SovEcon; изчисления на zemedeleca.bg.

Същото личи и от средните месечни цени. През юли, когато Русия удряше кораби в одеските пристанища, хлебната пшеница в България се изкупуваше средно по 179,80 евро за тон, със 7 евроцента по-евтино, отколкото през юли 2025 г. През август средната цена е 182,75 евро, през септември 187,60 евро, а през първата половина на октомври 187,50 евро. Докато за година контрактът на Euronext поскъпна с над 50 евро, изкупната цена изпревари миналогодишната с 5 евро през август и с около 13 евро през първата половина на октомври.

Таблица 2. Средни месечни изкупни цени на хлебната пшеница в България, евро за тон

Източник: МЗХ, Обзор за състоянието на зърнения пазар, 09.10–16.10.2026 г., по данни на САПИ; разликата е изчислена от zemedeleca.bg. *За 2026 г. средната е до 16 октомври, за 2025 г. е за целия месец.

Френската пшеница с доставка в Руан, чиято цена МЗХ също следи всяка седмица, поскъпна от 232 евро в края на август до 244,83 евро в седмицата до 16 октомври, с близо 13 евро. Изкупната цена на хлебната пшеница в България за същото време се качи с 2 евро. Купувачите, които не искат да разчитат на черноморско зърно, търсят друг произход. Египетският държавен купувач Mostakbal Misr е купил тази седмица около пет кораба пшеница на преки преговори, без международен търг, като се очаква зърното да е европейско, най-вече френско и румънско. През първото полугодие на 2026 г. над 82% от пшеницата, внесена в Египет, е била от Украйна и Русия.

Съветът от септември

В началото на септември председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов съветваше стопаните в интервю за zemedeleca.bg да договорят продажби на количества, дори без да ги изнасят веднага. „Има цена около 205–210 евро на тон за стока, закарана на пристанище; вчера чух и за 215“, каза той тогава и предупреди, че в деня, в който Москва и Киев се разберат, „на следващата сутрин цената ще е с 40 евро по-ниска“.

Споразумение все още няма, но на Euronext цената слезе от 251 евро на 28 август до 232,75 евро в сряда, макар и не по права линия. На 2 септември в хода на търговията контрактът стигна 259,25 евро, в края на септември падна до около 233 евро, а в средата на октомври отново се качи до около 248 евро. Последното поевтиняване съвпада с надеждите за мирни преговори, но търговците посочват и други причини, като по-големия руски износ през Балтийско море и очакваната по-голяма реколта в Австралия. В изкупната цена съветът засега не се вижда нито като печалба, нито като загуба, тъй като изкупната цена на хлебната пшеница беше 185 евро в началото на септември и сега е 186 евро. Дали договорилите тогава са спечелили, ще се разбере от цената с доставка на пристанище, която МЗХ не публикува.

Защо скокът спира по пътя

Механизмът е описан още през 1826 г. от германския стопанин и икономист Йохан Хайнрих фон Тюнен в книгата „Изолираната държава“. Години наред той пресмятал в имението си Телов в Мекленбург кои култури е изгодно да отглежда на различно разстояние от градския пазар и стигнал до извода, че стопанството получава пазарната цена минус разходите за превоз. Затова, когато превозът поскъпне, стопанството на практика се отдалечава от пазара, макар да е на същото място. Купувачите на българската пшеница са в Испания, Италия, Египет и Турция, а пътят до тях минава през Черно море. От 26 юни до 16 октомври страната е изнесла 2,79 млн. тона пшеница, от които 1,24 млн. тона в други страни от ЕС и 1,55 млн. тона за трети страни.

Със списъка от 16 септември, в сила от 19 септември, лондонският застрахователен пазар обяви почти цялото Черно море за зона на военен риск. Изключени са само 12-те морски мили териториални води на Турция, Румъния, България и Грузия, за което писахме подробно в началото на октомври. Кораб, който влиза в зоната, плаща допълнителна военна премия, изчислена като процент от стойността му. След ударите в изключителните икономически зони на Румъния и България премията за преминаване през Черно море се е увеличила за две седмици от 0,1% на 0,5%, казва брокерът и корабособственик Константин Собол. По неговата сметка за кораб от 5000 тона на стойност 1,5 млн. долара премия от 0,5% прави около 1,5 долара (около 1,3 евро) на тон товар, а при 1% стават около 3 долара. Седмица по-късно директорът на BPG Shipping Генадий Иванов съобщи за ставки от 0,6 до 1%. Военната премия добавя към цената на тон пшеница няколко евро.

В долари на тон навлото тежи много повече. Превозът с голям кораб от Констанца до Египет струва 22,50 долара (около 20 евро) на тон, казва румънският зърнен анализатор Цезар Георге, бивш генерален директор на Chimpex, най-големия терминал в Констанца. Според него Констанца приема и изпраща кораби по график, а задръстванията са във вътрешността на Румъния, по железниците, при локомотивите и в складовете, така че войната засяга по различен начин дори съседните пристанища. Според UkrAgroConsult навлото с малки кораби от украинските пристанища на Дунава Рени и Измаил до Александрия е стигнало през октомври 48–58 долара (43–52 евро) на тон, а от Констанца и българските пристанища е по-ниско, но също расте. Застраховката за един рейс до украинско или руско пристанище вече е около 2,5 млн. долара, което по оценка на Електронната зърнена борса на Украйна добавя около 35,7 долара (около 32 евро) към всеки тон зърно. Анонимен морски източник твърди пред Türkiye Today, че за три месеца навлото в Черно море се е увеличило от 30 на 100 долара на тон. Публични котировки за навло от Варна и Бургас няма, затова за българските маршрути може да се съди само по съседните.

Таблица 3. Колко струва пътят: навло и военна застраховка в Черно море, октомври 2026 г.

Доларите са преизчислени в евро по курса от октомври 2026 г., около 1,12 долара за евро. Стойностите са за различни маршрути, пристанища и кораби и не могат да се събират в една цена.

Голяма част от разликата между няколкото евро за застраховката и десетките евро за навлото вероятно е цената, която корабособственикът иска за собствения си риск: за кораба, за екипажа, за дните чакане и за възможността при следващия рейс изобщо да не получи застраховка. Към това се добавят чакането на опашки и превозът с малки кораби по Дунава. По думите на същия анонимен източник пред Türkiye Today някои оператори вече наемат моряци от Индия и Бангладеш вместо турски и европейски. Тези разходи се изваждат от цената, която получава стопанинът, защото изборът му на път до купувача е ограничен: другите маршрути, по суша или по Дунава, са по-скъпи или с малък капацитет. „Фермерите са най-слабото звено в тази верига“, казва Цезар Георге в интервю за украинското издание Latifundist, публикувано на 19 октомври, и добавя, че в Румъния и Украйна при логистични затруднения доходите на стопаните се свиват, а търговците печелят.

Войната обаче не обяснява всичко. Тази есен в България има и много пшеница. Реколтата е 7,48 млн. тона, с 2,2% повече от миналогодишната, а от предишната реколта са останали 772 хил. тона, при 100 хил. тона година по-рано. Общото количество пшеница за сезона е 8,25 млн. тона, а към 16 октомври в страната има 5,02 млн. тона запаси. Вероятно при толкова голямо предлагане изкупвачите нямат нужда да се надпреварват за всяка партида и част от разликата с Париж идва оттук. Колко точно, от наличните данни не може да се изчисли. Износът междувременно не спира. От края на август до 16 октомври от страната излизат средно около 194 хил. тона пшеница седмично, при около 159 хил. тона през първите девет седмици на сезона.

Запасите, които USDA очаква да останат непродадени

Подобно е положението и в света. В доклада WASDE от 9 октомври американското министерство на земеделието (USDA) очаква потреблението на пшеница през сезон 2026/27 г. да надвиши производството с 5,51 млн. тона, при 4,32 млн. тона в септемврийската прогноза. Прогнозните световни крайни запаси са 276 млн. тона, което изглежда много. Над половината от тях обаче, 53,9%, са в Китай (119,2 млн. тона) и Индия (29,5 млн. тона), чиито запаси почти не излизат на световния пазар. Според септемврийския анализ на икономическата служба на USDA осемте големи износители (Аржентина, Австралия, Канада, ЕС, Казахстан, Русия, Украйна и САЩ) имаха 68,6 млн. тона запаси, от които 22,2 млн. тона руски и украински.

През октомври USDA намали руския износ с 3 млн. тона, от 43 на 40 млн. тона, и с толкова увеличи прогнозата за руските запаси в края на сезона, до 19,1 млн. тона. За Украйна прогнозата е 6,1 млн. тона, при 2 млн. тона в края на миналия сезон. Това са очакваните остатъци към края на юни 2027 г., след като се отчетат производството, потреблението и износът за целия сезон, а не зърното, което е в складовете сега. Те показват колко пшеница USDA очаква да не успее да излезе на пазара, ако износът продължи със сегашния темп. Запасите на ЕС пък са намалени от 13,5 на 11,7 млн. тона, защото USDA сваля прогнозата за реколтата на Съюза с 0,8 млн. тона, най-вече заради Германия, и вдига фуражното потребление с 1 млн. тона. Прогнозата за износа на ЕС остава 31 млн. тона.

Таблица 4. Прогнозни крайни запаси от пшеница за сезон 2026/27 г. по USDA, млн. тона

Източници: USDA, WASDE-676, 09.10.2026 г.; USDA FAS, Grain: World Markets and Trade; USDA ERS, Wheat Outlook, септември 2026 г.

Търговците на борсата отчитат тези количества като бъдещо предлагане, защото очакват, че износът може да се възстанови бързо. Според оценки от края на септември при примирие Русия може за кратко време да възстанови до 80% от капацитета на черноморските си зърнени терминали. Затова цената пада, преди морето да е отворено. На 12 октомври писахме за натиска, който руската и украинската пшеница ще окажат върху цената, когато износът се възстанови. Котировките на Euronext от последните седмици показват, че натискът започва още преди това.

Два сценария

Оттук нататък има два основни сценария, макар да е възможно и нещо между тях, например частично възстановяване на превозите при продължаващи ограничения. При всеки от двата българската цена се променя различно. Ако се стигне до примирие, търговците ще свалят и остатъка от военната премия, руската и украинската пшеница ще тръгне към Египет и Турция, където се продава и българската пшеница, а навлото ще поевтинее. Тогава разликата между Париж и българското стопанство вероятно ще се свие, но при по-ниска цена в Париж. През септември Проданов очакваше спад с около 40 евро.

Ако морето остане затворено, борсата може отново да поскъпне, но превозът от Варна и Бургас ще остане скъп. В края на септември консултантската компания Sovecon намали прогнозата си за руския износ на зърно през сезон 2026/27 г. от 49,4 на 44,7 млн. тона и предупреди, че азовските и черноморските пристанища на Русия няма да заработят нормално преди 2027 г. Ден по-късно, на 1 октомври, Владимир Путин отхвърли предложенията за примирие при ударите в Черно море. По думите на председателя на НАЗ има и първи откази на кораби за българските пристанища. На 16 октомври Проданов съобщи на редакцията за шест кораба: два отказаха да товарят на пристанището на ТЕЦ „Варна“, два не идваха до голямото пристанище във Варна, а два за Бургас стояха в южната част на морето. По думите му червената линия с териториалните води е пресечена. Това беше след ударите край Сулина на 14 и 15 октомври, единият от които според АП е в румънските териториални води.

Американският икономист Франк Найт обяснява тази разлика в книгата си „Риск, несигурност и печалба“ от 1921 г. Той отделя риска, чиято вероятност може да се изчисли и затова може да се застрахова и да получи цена, от несигурността, при която такава сметка не може да се направи. Докато ударите бяха в откритото море, рискът можеше да се изчисли и се превръщаше в по-висока премия и по-скъпо навло. Когато ударите стигнаха до ивицата край брега, която застрахователите бяха оставили извън зоната на военен риск, корабособствениците загубиха основа за сметката и някои предпочетоха да не тръгват. Това може да обясни защо първите откази дойдоха след Сулина, повече от седмица след ударите в откритото море край Бяла.

Засега и двата сценария са само възможности, а търговията продължава. От края на август износът е по-бърз, отколкото през първите седмици на сезона, а изкупната цена на хлебната пшеница е с 12 евро над миналогодишната.

Сряда, 21 октомври

Срещите в сряда не дадоха отговор кой от двата сценария е по-близо. Специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф разговаря около три часа с Путин в Константиновския дворец край Санкт Петербург. Според Кремъл те са обсъдили уреждането в Украйна, възможна среща на двамата президенти в Китай, положението в Персийския залив, сделката за дизела и освобождаването на американския гражданин Стивън Хъбард. За Черно море и зърното в съобщението няма нищо. Съветникът на Путин Юрий Ушаков каза, че Русия е по принцип готова да поднови тристранните разговори със САЩ и Украйна около 10 ноември, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че договорка за следващ кръг още няма. През септември Зеленски казваше, че САЩ настояват за три неща: примирие при ударите по енергийната инфраструктура, повторно отваряне на зърнения коридор и тристранна среща. В публичните изявления след срещата в сряда готовност беше заявена само за тристранните разговори, а за енергийното примирие и за зърнения коридор не беше съобщено нищо.

Същия ден премиерът Румен Радев и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се договориха в телефонен разговор двете страни заедно с Румъния да засилят инициативите за свободно корабоплаване в Черно море, съобщи правителството. Двамата смятат, че предложеният от Радев на заседанието на Европейския съвет мораториум върху ударите по търговски кораби е „разумен и възможен изход в интерес на всички държави“. Мораториумът е обещание на воюващите страни да спрат ударите по търговски кораби, затова зависи от съгласието и на Москва, и на Киев. Три дни по-рано Зеленски каза пред Bloomberg, че Турция, Индия и Египет са предложили механизъм за взаимни гаранции за търговските кораби под техните флагове, които плават към украински и руски пристанища, и че Русия го отхвърля. Тристранно сътрудничество между България, Румъния и Турция в Черно море вече има. С меморандум от 11 януари 2024 г. трите държави създадоха обща група за противоминни действия, която от 10 юли 2026 г. се командва от България. Групата е създадена за дрейфуващите мини, през юли задачите ѝ бяха разширени с охраната на подводната инфраструктура, но охрана на търговски кораби не е сред тях.

Пак в сряда руското министерство на отбраната съобщи, че дронове са поразили товарен кораб на път за Одеса, който според Москва е превозвал военен товар. Ден по-рано министерството обяви удари по три товарни кораба в пристанище Рени и по още два, плаващи към Одеса. Тези твърдения не са независимо потвърдени. В нощта срещу 20 октомври потъна и корабът ABLE под флага на Палау, ударен на 6 октомври в българската изключителна икономическа зона.

Договорите за новата стопанска година

В интервюто от септември Проданов предупреди също да не се наддава за земя заради добрата реколта и добрата цена. Голяма част от договорите за аренда за стопанската 2026/27 г., която започна на 1 октомври, са сключвани през лятото и в началото на есента, когато хлебната пшеница се изкупуваше средно по 180–188 евро за тон, а контрактът на Euronext беше близо до двугодишния си връх. Данни за новите плащания за аренда още няма, но от Добруджа идват сигнали, че в някои землища те отново се качват. Ако това се потвърди, част от новите договори ще са сключени по очакванията от лятото, докато изкупната цена на хлебната пшеница е само с 12 евро над миналогодишната.

Към 15 октомври 2025 г. хлебната пшеница се изкупуваше в България по 174 евро за тон, а на 16 октомври контрактът за декември на Euronext беше 187,75 евро. Година по-късно, към 14 октомври 2026 г., изкупната цена е 186 евро, а на 16 октомври контрактът е 243,75 евро. В сряда, 21 октомври, той приключи на 232,75 евро, а изкупната цена след ударите край Сулина ще се види в следващия седмичен бюлетин на МЗХ.

Понятия

Изкупна цена — средната седмична цена, на която изкупвачите купуват зърно от стопаните, без ДДС, по данни на „Система за агропазарна информация“ (САПИ); МЗХ я публикува в оперативния си анализ и в седмичния обзор на зърнения пазар.

Euronext (Париж) — борсата, на която се търгуват срочни контракти за мелничарска пшеница; контрактът е за 50 тона с доставка в одобрен силоз във френско пристанище, а цената му е ориентирът за европейското зърно.

Срочен контракт — договор за доставка в бъдещ месец (септември, декември, март, май) на цена, договорена днес.

Окончателна дневна цена — цената, по която борсата отчита контракта в края на всеки търговски ден.

Навло — цената на морския превоз на тон товар.

Военна премия — допълнителната застраховка за плаване в зона на военен риск, изчислявана като процент от стойността на кораба.

Зона на военен риск — водите, които Съвместният комитет по военните рискове (Joint War Committee) на лондонския застрахователен пазар обявява за високорискови; корабът, който влиза в тях, уведомява застрахователя и плаща военна премия.

Преходен остатък — зърното от предишната реколта, което е в складовете в началото на новата пазарна година; при пшеницата тя започва на 1 юли, а балансът на МЗХ се отчита от 26 юни.

WASDE — месечната прогноза на американското министерство на земеделието (USDA) за производството, търговията и запасите от основните земеделски стоки в света.

Крайни запаси — количеството, което се очаква да остане в складовете в края на пазарната година.

Модел на фон Тюнен — теорията на Йохан Хайнрих фон Тюнен (1826), според която стопанството получава цената на пазара минус разходите за превоз, затова отдалечеността от купувача се мери в пари.

Риск и несигурност — разграничението на Франк Найт (1921): рискът е неизвестност, чиято вероятност може да се изчисли, застрахова и остойности; несигурността е неизвестност, за която такава сметка няма.

Източници

Министерство на земеделието и храните, Оперативен анализ за основни земеделски култури, бюлетини № 21/2026 (02.09.2026), № 22/2026 (10.09.2026), № 23/2026 (16.09.2026), № 24/2026 (23.09.2026), № 27/2026 (14.10.2026) и № 28/2026 (21.10.2026).

Министерство на земеделието и храните, Дирекция „Растениевъдство“, Обзор за състоянието на зърнения пазар и движение на зърното в страната за периодите 21.08–28.08.2026 г. и 09.10–16.10.2026 г.

Euronext, котировки на контрактите за мелничарска пшеница, 21.10.2026 г.

SovEcon, Russian and global grain market news, 17.10.2025 г.

USDA, World Agricultural Supply and Demand Estimates (WASDE-676), 09.10.2026 г., и WASDE-675, септември 2026 г.; USDA FAS, Grain: World Markets and Trade, октомври 2026 г.; USDA ERS, Wheat Outlook, септември 2026 г.

Global Food Security Monitor, по данни на WASDE-676, октомври 2026 г.

Bloomberg, Wheat Hits 11-Week Low as Risk Premiums Ease on Ukraine Talks, 21.10.2026 г.; интервю с Володимир Зеленски, 18.10.2026 г.

UkrAgroConsult, Black Sea vessel insurance costs rise fivefold (К. Собол), 08.10.2026 г.; Grain Exports Under Pressure: Freight, War Insurance and the Danube Bottleneck, 21.10.2026 г.; Egypt buys five wheat cargoes (по Zawya), 21.10.2026 г.

Türkiye Today, Black Sea war quadruples shipping insurance, 14.10.2026 г.

USM, по данни на Електронната зърнена борса на Украйна, 20.10.2026 г.

Latifundist.com, интервю с Цезар Георге, 19.10.2026 г.

Reuters, Wheat jumps on Black Sea disruptions, 05.10.2026 г.; Agronegocios, за прогнозата на Sovecon, 30.09.2026 г.

Trading Economics, Wheat Market Falls as Black Sea Supply Hopes Grow, 28.09.2026 г.; Investing.com, Euronext wheat hits new contract highs, 03.09.2026 г.; Graindecision, котировки на Euronext, октомври 2026 г.

ТАСС, Putin-Witkoff meeting wraps up, 21.10.2026 г.; CNN, 21.10.2026 г.; A News, за изявлението на Юрий Ушаков, 21.10.2026 г.; Axios, 24.09.2026 г.

Министерски съвет на Република България, съобщение за разговора на премиера Румен Радев с президента Реджеп Тайип Ердоган, 21.10.2026 г.

Romania Insider и Agerpres, за групата за противоминни действия в Черно море, 08.07.2026 г.; БТА, 10.07.2026 г.; Odessa Journal, за зоната на военен риск, септември 2026 г.

Министерство на отбраната на Руската федерация, съобщения от 20 и 21.10.2026 г.; Al Jazeera, 13.10.2026 г.; AP, 16.10.2026 г.

Интервюта с Илия Проданов за zemedeleca.bg, 05.09.2026 г. и 16.10.2026 г.

Johann Heinrich von Thünen, Der isolierte Staat, 1826; Frank H. Knight, Risk, Uncertainty and Profit, 1921.