Министрите на земеделието от ЕС ще се опитат на 26–27 октомври да договорят правилата на ОСП след 2027 г. без парите – таваните на плащанията и гарантираният минимум остават за бюджетните преговори на лидерите

Ирландското председателство иска до края на октомври Съветът да има позиция по въпроса кои стопани и за какво ще получават подпомагане след 2027 г. Колко най-много може да получи едно стопанство, ще се реши в бюджетната сделка на държавните и правителствените ръководители, за която след срещата на Мерц и Макрон на Европейския съвет отново се говори като за възможна още през декември.

Две алинеи от член 6 ще липсват в текста, който министрите на земеделието от ЕС ще се опитат да приемат на 26 и 27 октомври в Люксембург. В тях Европейската комисия записа през юли 2025 г. най-оспорваното си предложение за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г.: площното подпомагане на доходите на едно стопанство да намалява стъпаловидно, след като надхвърли 20 000 евро, и след намаленията да не надхвърля 100 000 евро. В проекта на Съвета двете алинеи стоят в квадратни скоби, което на езика на брюкселските документи означава, че министрите няма да ги решават. Те са прехвърлени в преговорната кутия за бюджета на ЕС за 2028–2034 г. (документа, в който председателството на Съвета подрежда спорните числа за компромис), т.е. при държавните и правителствените ръководители.

В квадратните скоби обаче вече не стоят само числата на Комисията. В преговорната кутия, внесена на 10 октомври, ирландското председателство предлага намаленията да започват едва над 100 000 евро – с 15% за частта между 100 000 и 125 000 евро, с 25% между 125 000 и 150 000 евро и с 50% над 150 000 евро, а таванът да бъде 300 000 евро и да се прилага доброволно. Държавите ще могат да добавят и свои стъпала под 100 000 евро, а приспадане на разходите за труд текстът не споменава. Всички тези числа, както и самата идея за дегресивност, още са в квадратни скоби, т.е. могат да бъдат променени или да отпаднат. Разликата с предложението на Комисията обаче е голяма. По данните за Кампания 2025 в зоната на намаленията над 20 000 евро попадат 3981 български стопанства, а над 100 000 евро – 628.

Почти всичко останало в регламента за ОСП ирландското председателство на Съвета иска да затвори като частичен общ подход. По проекта това са правилата за това кой е земеделски стопанин, кой хектар е допустим за подпомагане, какви интервенции може да предлага държавата, как се подкрепят младите стопани и при какви условия се дава обвързаното подпомагане. Дали в позицията ще влезе и понятието „активен фермер“, още не е ясно. Частичният общ подход е преговорната позиция, с която Съветът влиза в преговори с Европейския парламент. Текстът беше подготвен от Специалния комитет по селско стопанство (експертите на държавите, които подготвят решенията на министрите) на 12 октомври, а на 19 октомври председателството внесе в него нови промени по видовете интервенции, агроекологичните мерки, обвързаното подпомагане, обмена на знания и иновациите, определенията за „допустим хектар“ и „млад фермер“, както и малки корекции в проверките. Делегациите като цяло подкрепиха целта позицията да бъде приета в Люксембург и по информация на Agence Europe прецениха, че разговорите вървят в правилна посока, но поставиха и въпроси, които председателството трябва да обмисли до заседанието.

Защо правилата се пишат без парите

Комисията внесе предложенията си за ОСП на 16 юли 2025 г. в един пакет с проекта за многогодишния бюджет и с регламента за националните и регионалните партньорски планове, в които след 2027 г. ще влязат и земеделието, и кохезионната политика. Двата вида документи обаче се приемат по различен начин и тук е ключът към Люксембург.

Регламентът за ОСП се приема по обикновената законодателна процедура. Съветът решава с квалифицирано мнозинство (поне 55% от държавите, които представляват поне 65% от населението на ЕС), Парламентът приема своя позиция с мнозинство, а окончателният текст се договаря в тристранни преговори между Съвета, Парламента и Комисията, т.нар. триалози. Многогодишният бюджет се приема от Съвета единодушно, след одобрение от Парламента, по член 312 от Договора за функционирането на ЕС. Когато таванът на плащанията мине от регламента в преговорната кутия, той на практика минава и от правилото на мнозинството в правилото на единодушието. Там всяко правителство може да постави условие за подписа си под целия бюджет, а таванът става разменна монета срещу пари в съвсем друга политика. Формално таванът и след това трябва да бъде записан в регламента за ОСП, по който Европейският парламент остава съзаконодател. Бюджетната сделка ще определи политическия компромис, но сама по себе си няма да го превърне в закон, макар че ще стесни полето за преговорите с Парламента.

Така се случи и при сегашната ОСП. След бюджетната сделка на лидерите от юли 2020 г. Съветът записа в общия си подход от 21 октомври 2020 г., че държавите „биха могли да решат“ да намаляват директните плащания над 60 000 евро годишно и да ги ограничат до 100 000 евро. Тогава таванът стана доброволен. България е сред държавите, които го прилагат, и преди проверката приспада заплатите и осигуровките на заетите в стопанството, затова днес той засяга малцина.

Над всичко това стои едно правило на европейските преговори, което обяснява защо дори приетата позиция не е окончателна: нищо не е договорено, докато не е договорено всичко. Частичният общ подход дава на председателството мандат да преговаря с Парламента, но щом лидерите затворят бюджета, текстовете за земеделието могат да бъдат отворени отново, за да се съгласуват с парите.

Таблица 1. Кой какво решава за ОСП след 2027 г.

Източници: Съвет на ЕС; Agence Europe, 20.10.2026 г.; Договор за функционирането на ЕС, чл. 294 и 312. Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.

Нов сектор за маслодайните и протеиновите култури

По единия от двата земеделски регламента Съветът вече има позиция. На 19 октомври, седмица преди заседанието на министрите, Съветът одобри частична позиция по втория регламент – този за общата организация на пазарите (ООП), който урежда организациите на производители, пазарните стандарти, договорите и секторните интервенции. Мандатът запазва основната линия на предложението на Комисията, а за България в него най-важен е отделният сектор за протеиновите и маслодайните култури, който ще замени сегашния сектор на сухите фуражи. Държавите ще бъдат насърчавани да признават в него организации на производители за целите на секторните интервенции, а целта е ЕС да произвежда повече у себе си и да внася по-малко. Слънчогледът и рапицата са маслодайни култури, така че за българските зърнопроизводители това е възможност. Признаването на организация обаче само отваря достъпа до секторните интервенции, а размерът на подкрепата зависи от това как държавата ще ги приложи.

Мандатът прави секторните интервенции задължителни за пчеларството и за плодовете и зеленчуците, а при определени обстоятелства и за виното, с възможност за дерогации там, където лозаро-винарският сектор не е развит. Училищната схема за плодове, зеленчуци и мляко продължава, но минава от учебна към календарна година. Съветът допуска пазарни стандарти за протеиновите култури, за говеждото, свинското, овчето и козето месо и за ориза, за да виждат купувачите произхода на продукта. В текста на мандата е предвидена и възможност за пазарни стандарти за сиренето, с които определението и съставът на някои сирена могат да бъдат уеднаквени в ЕС. За конопа Съветът уеднаквява правилата в целия ЕС при запазен праг от 0,3% THC.

Таваните: спорът, оставен на лидерите

На Съвета по земеделие на 28 септември министрите показаха колко далеч са един от друг. Италия поиска дегресивността и таванът да бъдат доброволни и приспадането на разходите за труд да се върне в текста. Унгария ги иска доброволни, с прагове, определяни от всяка държава. Словакия отхвърли задължителния еднакъв модел и също настоя разходите за труд да се приспадат. Германия не приема задължителния таван в сегашния му вид. Сред изказалите се само Белгия подкрепи задължителните правила, при условие за широка национална гъвкавост и за изключване на подкрепата за младите фермери и за биологичното производство от изчислението.

Комисията стои от другата страна. Еврокомисарят по земеделие и храни Кристоф Хансен отхвърли доброволния вариант с аргумента, че той би разрушил общия характер на ОСП, и предупреди, че ако почти всички интервенции станат по избор, политиката ще се превърне в система, от която всяка държава взима каквото ѝ харесва. Това е същият аргумент, с който на конгреса в Стокхолм европейските фермерски организации се обявиха срещу ренационализацията. В спора за тавана фермерските организации и министрите следователно не са непременно на една страна: по думите на Ивелина Папазова, експерт на Българската аграрна камара в работните групи на Copa-Cogeca, организацията приема таваните, при условие че се приспадат разходите за труд.

Българската позиция е известна от пролетта. На Съвета на 23 юни министър Абровски заяви, че праговете за намаляване на плащанията са твърде ниски и ще засегнат производители, които допринасят за продоволствената сигурност, а пред парламентарната комисия по земеделие на 2 юли линията стана искане за субсидиарност (решението да се взема на равнището, най-близко до засегнатите, в случая от държавите): всяка държава сама да определя таваните. Рамката, представяна публично от дирекция „Директни плащания“ в МЗХ, има три опори – решението дали да има таван да е национално, при прилагане на тавани заплатите да се приспадат и да не се изключват пенсионерите от подпомагането.

Колко стопанства засяга този спор, показаха данните, които МЗХ предостави на редакцията по Закона за достъп до обществена информация. За Кампания 2025 номиналния таван от 100 000 евро по основното подпомагане на доходите за устойчивост минават 665 стопанства, а признатите им разходи за труд са 205,6 млн. евро. При днешното приспадане таванът засяга само 38 от тях. По изчисленията на редакцията върху Кампания 2025, ако стъпалата и таванът от предложението на Комисията се приложат без приспадане, загубата за българските стопанства би била между около 73 и 107 млн. евро годишно според това как се чете формулата в член 6. Горната граница е сметната при допускането, че всичко над първоначалните 100 000 евро отпада, а при прочита, по който таванът се прилага след намаленията, загубата е по-малка.

В Европейския парламент разликите са още по-големи. Към доклада на Норберт Линс от Европейската народна партия са внесени около 3500 изменения, които стигат от таван от 60 000 евро до пълното му премахване, а самият докладчик предлага таванът да бъде вдигнат на 500 000 евро.

Кой ще има право на подпомагане

Плащанията се дават на хектар, а земя държат и хора, които не произвеждат. Затова сегашната ОСП отделя от всички земеделски стопани по-тесен кръг, активните земеделски стопани, и само те получават директни плащания. По член 4, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/2115 активен е стопанинът, който извършва поне минимална земеделска дейност, като не се изключват онези, които съчетават земеделието с друга работа. Как се мери минималната дейност, решава всяка държава с обективни критерии, които регламентът изброява в самия си текст: тест за дохода, вложен труд, предмет на дейност на дружеството, вписване в регистри. Държавата може да признае автоматично за активни всички, получили предходната година плащания под определена сума, която не може да надхвърля 5000 евро. Понятието се прилага за директните плащания, включително обвързаните, за плащанията за райони с природни ограничения и за инструментите за управление на риска.

България избра теста за дохода. Стопанин с регистриран код на основна икономическа дейност „земеделие“ минава автоматично. Който има и друга дейност, при първото прилагане през 2023 г. трябваше да докаже, че доходът му от земеделие е поне една трета от общия и че директните плащания са поне 5% от приходите му от неземеделска дейност. По данни на МЗХ и ДФЗ за Кампания 2023 без директни плащания останаха 264 кандидати, класирани като неактивни, като при 152 от тях причината беше съотношението на доходите. По такъв тест животновъд, който държи и ветеринарна аптека и печели повече от нея, изглежда като човек, за когото земеделието е странично занимание. След първата година МЗХ предложи на Комисията да се добави и производствен праг: активен да е всеки, който обработва поне 10 хектара или отглежда поне 50 едри преживни животни, 100 дребни преживни или 20 пчелни семейства, а при оранжериите – поне 0,5 хектара. Комисията го отхвърли с довода, че би изключил дребните стопани, и за Кампания 2024 праговете бяха разхлабени в рамките на същия тест за дохода.

Предложението на Комисията от юли 2025 г. маха понятието „активен фермер“ от правния текст и вгражда критерия в самото определение за земеделски стопанин в регламента за националните и регионалните партньорски планове. По член 4, параграф 3, буква „в“ от него земеделски стопанин е лице, чиято основна дейност е земеделска по критерии на държавата, а физическо лице или малко дружество с друга основна дейност може да бъде признато, ако извършва поне минимална земеделска дейност. Критериите за основната дейност, сред тях делът на земеделския доход в общия, са преместени в съображение 45, т.е. в мотивите на регламента, които нямат самостоятелна задължителна сила. Регламентът за ОСП добавя в член 6, параграф 5, че площното подпомагане се насочва предимно към стопани, които извършват земеделска дейност в стопанството си и „активно допринасят за продоволствената сигурност“, без да определя какво значи това. Ирландският икономист Алан Матюс определи промяната като стъпка назад по отношение на опростяването, защото държавите ще трябва да определят отделно и „основна“, и „минимална“ дейност. В същата посока е и предупреждението на Българската аграрна камара: по думите на Ивелина Папазова изискването основната дейност да е земеделска би лишило от подпомагане много реални фермери.

В предложението има и правило, заради което МЗХ говори за пенсионерите. Според него най-късно до 2032 г. стопаните, които са достигнали националната пенсионна възраст и получават пенсия, престават да получават площно подпомагане на доходите. Българската рамкова позиция е против това изключване, а Националната асоциация на зърнопроизводителите настоява вместо автоматично изключване за модел, който насърчава предаването на стопанството, защото в семейните стопанства достигането на пенсионна възраст не означава край на производството. По информация на ирландското министерство на земеделието проектът, внесен още от кипърското председателство, превръща правилото в избор на всяка държава.

Повечето държави в Съвета не искат съществена промяна на определението. На заседанието на Специалния комитет по селско стопанство на 1 юни държавите изразиха „силни резерви“ и почти единодушно подкрепиха определение, близко до сегашното, а няколко делегации заявиха, че няма да одобрят определението за земеделски стопанин, докато не се договори всичко останало, особено дали ще има „активен фермер“. Кипърското председателство предложи задължително определение за активен фермер, но много държави заявиха, че не биха подкрепили никакво задължително определение. През юли ирландското председателство попита държавите дали приемат рамково определение като сегашното, което всяка да допълни в националния си план, и за кои интервенции да важи. Швеция отговори писмено, че иска определението да е по избор, а ако бъде задължително, да се прилага само за площното подпомагане на доходите и за плащането за малки стопани. На Съвета на 28 септември Франция подкрепи европейска рамка с национални определения, Германия поиска повече гъвкавост, а Белгия предложи смесен модел, при който се отчита и трудът на членовете на семейството. Хансен настоява за амбициозно определение, свързано с таваните, защото според него парите трябва да стигат до онези, „които активно произвеждат, обработват земята и работят с животни“. В публикуваните материали за заседанието на 19 октомври определението за активен фермер не е сред изброените промени, затова не е сигурно дали министрите ще го решат в Люксембург, или то ще остане отворено заедно с таваните.

Какво значи земята да е „на разположение“

Плащане на площ се получава само за хектари, които са на разположение на земеделския стопанин. Изискването е записано в определението за допустим хектар в член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, по който се прилага сегашната ОСП, и остава и в проекта за периода след 2027 г. Регламентът обаче не казва какво значи „на разположение“. Съдържанието на израза е дал Съдът на ЕС в няколко дела.

През 2010 г. по делото C-61/09 (Landkreis Bad Dürkheim) Съдът реши, че за да бъде земята на разположение на стопанина, не е нужен договор за аренда срещу заплащане и тя може да му бъде предоставена и безвъзмездно. Решаващо е стопанинът да може да я използва за земеделската си дейност с достатъчна самостоятелност, т.е. сам да решава какво и как прави на нея. Десет години по-късно, на 17 декември 2020 г., по делото C-216/19 (Land Berlin) Съдът разгледа случая, който стои и в основата на сегашния спор: една и съща площ е заявена от двама. Германски стопанин купил през 2014 г. земя от държавната агенция, която приватизира бившите държавни земеделски земи в Източна Германия, като в договора било записано, че земята не е отдадена под аренда. През 2015 г. друг земеделец я засял и също я заявил за подпомагане. Според Съда в такъв случай администрацията трябва да установи на кого земята е реално на разположение, а когато някой ползва земята без никакво правно основание, за целите на подпомагането тя е на разположение единствено на собственика. Съдът остави на държавите да решат с какви доказателства се установява това и прие, че могат да изискват валидно правно основание, стига изискването да е съразмерно.

България е избрала най-строгия вариант. По член 41, алинея 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители земите в заявлението трябва да са на разположение на стопанина към 31 май на съответната година, а това се доказва с правно основание за ползване, регистрирано в общинската служба по земеделие. Правното основание е документът за собственост или договорът за аренда или наем, а за имотите, получени в масив за ползване, това е споразумението или заповедта за разпределение по член 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Регистрацията трябва да бъде направена, преди да изтече срокът за подаване на заявленията. Системата на Държавен фонд „Земеделие“ сравнява всеки заявен парцел с регистрираните основания и ако заявената площ е по-голяма, издава предупреждение, което стопанинът подписва. След крайния срок фондът проверява тези случаи и не плаща за площите, за които регистрирано основание няма.

Тук се намесват и белите петна. Когато заповедта за масива разпредели на един стопанин имоти, чиито собственици нямат сключен договор, той трябва да внесе за тях сума, равна на средното годишно рентно плащане за землището, по сметка за чужди средства на областната дирекция „Земеделие“, откъдето собствениците могат да я получат. Ако не внесе сумата, общинската служба не регистрира правното му основание (член 41, алинея 4 от закона за подпомагането), а без регистрирано основание фондът не плаща за тези декари. Ако например на стопанин са разпределени 50 декара бели петна в землище със средно рентно плащане от 60 евро на декар, той трябва да внесе 3000 евро, за да получи площното плащане за тях. Така в България проверката дали земята е на разположение служи и за събирането на рентата за собствениците, които не са се появили.

Проектът за периода след 2027 г. добавя към изискването и второ условие. В текста, внесен от кипърското председателство въз основа на предложението на Комисията, допустимият хектар обхваща само площи, които са на разположение на стопанина и на които земеделската дейност се извършва „под контрола на стопанина по отношение на управлението, ползите и финансовите рискове“. Такава формулировка поставя на преден план въпроса кой носи риска от реколтата. Той не е теоретичен: през 2024 г. по делото C-731/22 Съдът на ЕС прие, че австрийски стопанин, който предоставя парцелите си на други хора срещу твърда сума, но сам извършва основната обработка, сеитбата и напояването, продължава да има земята на свое разположение, макар реколтата да не е негова. Швеция възрази писмено, че новото условие вече се покрива от изискването за „на разположение“, а ирландското председателство попита държавите дали подобни изисквания не е по-добре да бъдат записани в самите интервенции, вместо в определението.

Група от 16 държави, сред които Франция, Германия, Испания, Австрия и Швеция, предлага в неофициален документ (non-paper) до ирландското председателство изискването да остане, но тежестта на доказване да се обърне. Декларираната земя да се смята за предоставена на стопанина, освен в три случая: когато друг земеделец заяви същия парцел, когато собственикът изрично възрази срещу ползването или когато администрацията има доказателства, които поставят правото на ползване под съмнение. Проверките така ще се насочат към реалните рискове, вместо да се изискват документи за всеки парцел. Държавите обясняват, че сегашното прилагане натоварва прекомерно и стопаните, и администрациите, особено там, където договорите са стари или неформални, а собствениците на разпокъсаните парцели трудно се откриват.

За България предложението може да се прочете по два начина и кой от тях ще се окаже верен, зависи от формулировката, която ще влезе в регламента. Ако презумпцията стане задължителна за всички държави, изискването за регистриран документ за всеки парцел ще се смекчи и стопаните, които обработват земя на неоткрити наследници по устна уговорка, вероятно ще могат да я заявяват, докато някой не възрази. Тогава обаче ще отслабне и връзката, с която държавата днес събира рентата за белите петна, защото неплатената сума вече няма да спира плащането автоматично. Ако презумпцията остане възможност, всяка държава ще избере сама и България може да запази сегашния си регистър. Дали България е сред шестнайсетте държави, от публикуваните материали не става ясно.

Обвързаното подпомагане, младите стопани и екологичните правила

Обвързаното подпомагане е плащането, което държавата дава за определен сектор или продукт, например за дойна крава или за декар зеленчуци, за да задържи производство, което иначе би намаляло. По член 96 от Регламент (ЕС) 2021/2115 държавата може да отдели за него до 13% от пакета си за директни плащания и още до 2% за протеинови култури. Предложението на Комисията вдига горната граница до 20%, като позволява още 5% за секторите и районите с най-голяма нужда, и дава за пример животновъдството и граничните райони. България използва пълния сегашен лимит, а министър Абровски обобщи позицията пред парламентарната комисия по земеделие на 2 юли така: „България настоява за запазването на обвързаната подкрепа, няма да правим резки движения“. На Съвета на 28 септември Хансен поиска общи предпазни правила тъкмо за обвързаното подпомагане с аргумента, че прекалената свобода на държавите нарушава равните условия на единния пазар. Председателството внесе нови промени по него на 19 октомври, но съдържанието им не е публикувано.

За младите стопани предложението задължава всяка държава да приеме стратегия за смяна на поколенията и „стартов пакет“ от мерки, които улесняват започването на земеделска дейност. Ирландското председателство работи по методика как да се съставят стартовите пакети и по мерки за предаването на стопанствата, а на 19 октомври предложи и промени в определението за млад фермер, които също не са оповестени.

В екологичната част председателството опростява списъка с приоритетни области за климата и околната среда и дава на държавите повече свобода при т.нар. преходни действия (мерки за постепенно преминаване към по-устойчиви практики). Сегашната условност, т.е. изискванията, които стопанинът трябва да спазва, за да получи каквото и да е плащане, се заменя с правила за управление на стопанството. От проекта отпада социалната условност, по която плащането зависи и от спазването на трудовите права на наетите в стопанството. Италия поиска тя да бъде върната, а Полша, Румъния, Чехия и Люксембург приветстваха премахването ѝ. Испания, подкрепена от Португалия, предложи европейска система за презастраховане на националните схеми за управление на риска.

Преходната помощ, маслодайната роза и трите декларации

България влиза в Люксембург и със свои искания, които не са свързани с тавана. Заедно с Румъния, Кипър, Унгария, Полша и Словакия тя иска в регламента да бъде записана възможността за преходна национална помощ след 2027 г., от която у нас най-много получават тютюнопроизводителите. На среща в Братислава, за която МЗХ съобщи на 6 октомври, министрите на Вишеградската група, България, Хърватия, Румъния и Словения приеха три общи декларации: за ОСП след 2027 г., за европейски отговор при природни и пазарни кризи и за борбата с нелоялните търговски практики. Заместник-министър Чакъров предложи в бъдещия регламент да влезе интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“ и поиска връщането на правилото N+3, което дава на държавите три години след годината на поетия ангажимент, за да изплатят средствата, преди да ги загубят. Словакия е заявила трите декларации като точки за информация на заседанието в Люксембург, така че те ще бъдат на масата заедно с частичния общ подход.

Парите, за които министрите няма да говорят

Докато министрите обсъждат правилата, бюджетът се движи в друга зала. На Европейския съвет на 15 и 16 октомври лидерите не постигнаха пробив и в заключенията вече не посочиха края на 2026 г. като изричен срок. Председателят на Европейския съвет Антониу Кошта трябва да внесе нов преговорен пакет през следващите седмици, а за 26–27 ноември вече е насрочено извънредно заседание на Европейския съвет.

Politico описа на 20 октомври промяна, която идва от затворените разговори на срещата. По думите на петима дипломати германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон са подкрепили идеята преговорите да приключат до края на годината, а Мерц е застанал зад френското искане за нови собствени приходи на ЕС (данъци и такси, които постъпват направо в бюджета на Съюза и намаляват вноските на държавите), с изключение на непопулярния данък върху корпорациите (CORE). Един дипломат говори за възможна „зона за приземяване“ със съкращения от около 200 млрд. евро, компенсирани с нови приходи. Германски служител отговори, че такава зона не е определена и че значителни съкращения остават необходими във всички области. Ако сделката стане през декември, таванът на плащанията ще бъде решен преди пленарното гласуване на позицията на Европейския парламент.

Календарът

Министрите на земеделието ще гласуват в Люксембург на 26–27 октомври, лидерите ще се съберат на извънредно заседание на 26–27 ноември, комисията по земеделие на Парламента трябва да гласува около 1 декември, бюджетната сделка може да дойде през декември, пленарното гласуване в Парламента е планирано за януари 2027 г., а новата ОСП трябва да започне да се прилага от 1 януари 2028 г. Ако лидерите се споразумеят, таванът на плащанията ще бъде решен на една от средните дати в този календар.

Ася Василева

Понятия

ОСП — Общата селскостопанска политика на ЕС, в сила от 1962 г. В сегашния период 2021–2027 г. има два стълба: директни плащания и пазарни мерки (първи) и развитие на селските райони (втори).

Частичен общ подход — Позицията на Съвета на ЕС по законодателно предложение, с която председателството получава мандат да преговаря с Европейския парламент. Частичен е, когато от него са изключени въпроси, решавани другаде, в случая финансовите и хоризонталните въпроси от бюджетните преговори.

Специален комитет по селско стопанство (СКС) — Комитет от висши служители на държавите членки, който подготвя заседанията на Съвета „Земеделие и рибарство“ по въпросите на ОСП.

Обикновена законодателна процедура — Начинът, по който се приемат повечето закони на ЕС: Комисията предлага, а Съветът с квалифицирано мнозинство и Парламентът с мнозинство приемат еднакъв текст. Квалифицираното мнозинство е поне 55% от държавите, които представляват поне 65% от населението на ЕС (чл. 294 от Договора за функционирането на ЕС).

Триалог — Неформалните тристранни преговори между Съвета, Парламента и Комисията, в които двете институции съгласуват позициите си до общ текст.

Многогодишна финансова рамка — Многогодишният бюджет на ЕС, по Договора поне за пет години, на практика досега за седем. Приема се единодушно от Съвета след одобрение от Европейския парламент (чл. 312 от Договора за функционирането на ЕС).

Преговорна кутия — Документ на председателството на Съвета, който подрежда спорните въпроси и числата за компромис в бюджетните преговори. Ирландската кутия е внесена на 10 октомври 2026 г.

Национални и регионални партньорски планове — Архитектурата, предложена от Комисията през юли 2025 г.: един общ пакет за всяка държава, в който влизат ОСП, кохезионната политика и други политики. За подпомагането на доходите в земеделието е гарантиран минимум от 293,7 млрд. евро, а над него решава правителството.

Дегресивност и таван — По предложението на Комисията площното подпомагане на доходите се намалява с 25% за частта между 20 000 и 50 000 евро, с 50% за частта между 50 000 и 75 000 евро и със 75% за частта над 75 000 евро, а сумата след намаленията не може да надхвърля 100 000 евро на стопанство годишно. При този прочит, който преобладава в анализите, таванът започва да действа при първоначално подпомагане от около 255 000 евро, но текстът на член 6 допуска и други прочити. Ирландската преговорна кутия предлага намаления от 15%, 25% и 50% съответно над 100 000, 125 000 и 150 000 евро и доброволен таван от 300 000 евро. Обвързаното подпомагане, агроекологичните плащания и инвестициите не се намаляват.

Приспадане на разходите за труд — Действащият у нас модел по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2021/2115: преди проверката на тавана от плащането се изваждат изплатените заплати и осигуровки на заетите в стопанството. Предложението на Комисията за периода след 2027 г. не го предвижда.

Активен земеделски стопанин — По чл. 4, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/2115 – стопанин, който извършва поне минимална земеделска дейност по обективни критерии на държавата (тест за дохода, вложен труд, предмет на дейност, регистри). Само активните стопани получават директни плащания. В България се прилага тест за дохода. Предложението за периода след 2027 г. маха понятието и изисква земеделието да е основна дейност на стопанина или той да извършва поне минимална земеделска дейност.

Обвързано подпомагане — Плащане за определен сектор или продукт (на животно, на хектар от дадена култура), което държавата може да дава, за да поддържа производство в затруднение. По чл. 96 от Регламент (ЕС) 2021/2115 – до 13% от пакета за директни плащания и още до 2% за протеинови култури; по предложението на Комисията – до 20% и още 5%.

Управление на стопанството — Наборът от задължителни правила за околната среда, климата и здравето, които по предложението за периода след 2027 г. заменят сегашната условност; стопанинът трябва да ги спазва, за да получава подпомагане.

Допустим хектар — Площта, за която стопанинът може да получи плащане за площ: земеделска площ, която се използва за селскостопанска дейност през годината на заявлението и е на разположение на стопанина (чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115).

На разположение на стопанина — Понятие от правото на ЕС, тълкувано от Съда на ЕС: стопанинът може да използва площта за земеделска дейност с достатъчна самостоятелност, без да е нужен договор срещу заплащане (дело C-61/09); при две заявления за една площ администрацията установява на кого е реално на разположение, а държавите могат да изискват валидно правно основание (дело C-216/19).

Правно основание за ползване — Документът, с който в България стопанинът доказва, че земята е на негово разположение: документ за собственост, договор за аренда или наем, споразумение или заповед за масив за ползване. Регистрира се в общинската служба по земеделие преди срока за заявленията (чл. 41, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители).

Споразумения за ползване на масиви — Ежегодни споразумения по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които ползвателите в едно землище разменят ползването на парцелите си, за да обработват цели масиви. Имотите без сключен договор в тях („белите петна“) се разпределят на ползвателите срещу внасяне на рента по сметка на областната дирекция „Земеделие“.

Преходна национална помощ — Помощ от националния бюджет, която някои от държавите, присъединили се през 2004 г. и по-късно, могат да плащат на определени сектори по правилата на ОСП. В България най-голямата част от нея е за тютюна.

Обща организация на пазарите (ООП) — Регламентът, който урежда пазарите на селскостопански продукти в ЕС: организациите на производители, пазарните стандарти, договорите, секторните интервенции и мерките при пазарни сътресения.

Секторни интервенции — Мерки за подкрепа на определени сектори, например плодовете и зеленчуците, пчеларството и виното, които често се прилагат чрез признати организации на производители.

Правило N+3 — Правилото, по което средства, поети като ангажимент в година N, могат да бъдат изплатени до края на третата година след нея. Каквото не е изплатено дотогава, се губи.

Собствени приходи на ЕС — Приходите, които постъпват направо в бюджета на ЕС, като митата или вноската, изчислявана според нерециклираните пластмасови опаковки. Новите собствени приходи биха намалили вноските на държавите.

Използвани източници

Agence Europe, „EU Member States make progress on post-2027 CAP regulation“, 20.10.2026 г.; „European ministers defend red lines ahead of objective of agreement on CAP by end of October“, 29.09.2026 г.; „MEPs aim for plenary vote on next CAP in January 2027“, 20.02.2026 г.; „Differences in European Parliament over capping of 2028-2034 aid“, 03.09.2026 г.

Съвет на ЕС, протокол от заседанието на Специалния комитет по селско стопанство от 12.10.2026 г., док. 14293/26; бележка на председателството за напредъка по регламента за ОСП, док. 12978/26 от 10.09.2026 г.; прессъобщение „Council agrees position on the common market organisation for agricultural products“, 19.10.2026 г.

Ирландско председателство на Съвета на ЕС, „Results of the Meeting of Agriculture Ministers, 28 September 2026“.

Съвет на ЕС, доклад на председателството за напредъка по реформата на ОСП след 2020 г., док. 13604/20 от 14.12.2020 г. (общият подход от 21.10.2020 г.).

Agriland, „CAP: Definition of active farmer is a ‘huge challenge’“, 29.09.2026 г. (изявление на Кристоф Хансен).

Министерство на земеделието и храните, „Заместник-министър Чакъров: ЕС трябва да осигури по-силна защита за фермерите и по-бърза реакция при кризи“, 06.10.2026 г.

Politico, Brussels Playbook, 20.10.2026 г.; Европейски съвет, страница на извънредното заседание на 26–27.11.2026 г.

Alan Matthews, „The Irish Presidency Negotiating Box“ и „What impact will degressivity and capping have?“, capreform.eu; Председателство на Съвета на ЕС (Ирландия), преговорна кутия за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., 10.10.2026 г.

Съвет на ЕС, мандат по изменението на регламента за общата организация на пазарите, док. 14647/26 от 19.10.2026 г.

Европейска комисия, предложения за ОСП и за националните и регионалните партньорски планове, 16.07.2025 г.; Договор за функционирането на ЕС, чл. 294 и 312; Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 17.

Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 4, параграф 4; Съд на ЕС, решение от 14.10.2010 г. по дело C-61/09, Landkreis Bad Dürkheim; решение от 17.12.2020 г. по дело C-216/19, Land Berlin.

Съвет на ЕС, документи на председателството по определенията за земеделски стопанин, активен фермер и допустим хектар: дискусионна бележка 9803/26 от 28.05.2026 г.; WK 9074/2026 от 24.06.2026 г.; писмени бележки на Швеция, WK 10570/2026 ADD 17 от 17.07.2026 г.

Agence Europe, „EU Member States put brake on redefining farmer status after 2027“, 04.06.2026 г.; „EU Member States continue discussions on 2028-2034 CAP“, 06.10.2026 г.

Alan Matthews, „The Commission’s proposal to replace the ‘active farmer’ definition appears more bureaucratic“, capreform.eu, 20.05.2026 г.

Agriland, „Could CAP farm payments for pensioners end by 2032?“, 18.07.2025 г.; „‘Optional’ approach on table for pensioner farmers’ direct payments“, 24.09.2026 г.

Европейска комисия, „Questions and answers on the CAP post-2027 proposal“, 23.07.2025 г.; Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 4, параграф 5 и чл. 96; Съд на ЕС, решение от 13.06.2024 г. по дело C-731/22, Agrarmarkt Austria.

Закон за подпомагане на земеделските производители, чл. 41, ал. 3–9; Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 37в, ал. 3, т. 2, ал. 7 и ал. 14; Министерство на земеделието и храните, „Какви са причините за липса на правно основание в заявени площи“.

Министерство на земеделието и храните, отговори по заявление на zemedeleca.bg по ЗДОИ, изх. № ВОП02-141/15.07.2026 г. и изх. № ВОП02-141/03.08.2026 г.

Архив на zemedeleca.bg: материалите за определението за активен фермер (23.05.2026 г.), за изслушването на министър Абровски в парламентарната комисия по земеделие (02.07.2026 г.), за позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите по ОСП 2028–2034 г., за четирите прага на новата ОСП, за споразуменията за масиви по чл. 37в от ЗСПЗЗ (08.10.2026 г.), за преходната национална помощ (28.09.2026 г.), за конгреса на Copa-Cogeca в Стокхолм (16.10.2026 г.) и интервюто с Ивелина Папазова (20.10.2026 г.).