Държавен фонд „Земеделие“ отчита 17% изплатени европейски пари за селските райони за 2023–2027 г., а за инвестиции в стопанствата кандидатите поискаха два и половина пъти повече, отколкото има в бюджета – 582 срещу 234 млн. евро

До края на 2025 г. проектите в стопанствата се плащаха по предишната Програма за развитие на селските райони, а от договорените досега по новия план 699 млн. евро около 82% са за общински проекти и за „Напоителни системи“ ЕАД, докато по големите приеми за инвестиции в стопанствата още няма нито един договор.

По 3 014 проекта за инвестиции в земеделски стопанства, подадени в приема от 20 ноември 2025 г. до 11 март 2026 г., кандидатите са поискали 581,75 млн. евро субсидия, докато бюджетът на приема е 233,76 млн. евро, което означава, че от всеки 100 поискани евро в касата има около 40. В същите данни, които Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) представи на осмото заседание на Комитета по наблюдение на плана на 2 септември 2026 г. и които показват опашката пред това гише, стои и числото, с което институциите отчитат напредъка си: от европейските пари за развитие на селските райони за периода 2023–2027 г. досега са изплатени 16,92%. На пръв поглед двете числа нямат нищо общо, но описват една и съща машина, погледната от двата ѝ края – от касата, от която парите излизат, и от стопанството, което ги чака.

Един план и три гледни точки

Парите са част от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. – единния документ, с който България прилага Общата селскостопанска политика в този период. Планът има два стълба. Първият са директните плащания и пазарните мерки. Вторият събира мерките за развитие на селските райони (инвестиции в стопанства и в преработка, помощ за млади фермери, напояване, общинска инфраструктура, екологични и площни плащания), които мнозина по навик от предишния период продължават да наричат „Селската програма“. В плана тези мерки официално се наричат интервенции: всяка интервенция е отделен вид подпомагане със собствени условия, бюджет и буквено-цифров код (инвестициите в земеделските стопанства например са интервенция II.Г.1), а в текста по-нататък думата „мярка“ се използва в същия смисъл.

За Втория стълб Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони дава на България 1,412 млрд. евро за петте години, а държавата добавя собствени пари, и то повече от европейските. Според изменението на плана, одобрено от Европейската комисия на 27 февруари 2026 г., през 2026 и 2027 г. за селските райони всяка година се дават 705,4 млн. евро публични средства, от които 282,2 млн. от ЕС и 423,2 млн. от националния бюджет. Същото съотношение личи и в отделната справка на фонда за обработените заявки за плащане, които подават получателите по проектите: от изплатените по тях 226,62 млн. евро европейските са 86,56 млн., а националните 140,06 млн. Тази справка е по-тясна от таблицата по-долу, която брои само европейската част, но за всички мерки, включително годишните плащания на хектар.

Около тези пари стоят три гледни точки и всяка задава свой въпрос. Министерството на земеделието и храните (като управляващ орган на плана) и ДФЗ (като разплащателна агенция) отчитат пред Комитета по наблюдение и пред Брюксел колко от европейските пари вече са излезли от касата, и това е процентът на усвояване. Европейската комисия гледа същото число по друг начин: тя проверява дали всяка годишна вноска е усвоена в срок, защото частта, която не е, вече не може да бъде платена по плана (за това правило – по-долу). Стопанинът пита дали проектът му ще бъде одобрен, кога ще подпише договор и кога парите ще стигнат до сметката му. Процентът на усвояване отговаря добре на първия въпрос, отчасти на втория и почти никак на третия, а голяма част от неразбирането около подобни отчети идва от навика едно административно число да се чете като отговор на въпроса на фермера.

Защо изплатеното е толкова малко

Първата причина е календарна. Предишната Програма за развитие на селските райони 2014–2020 г. беше удължена с две години, а срокът за плащанията по нея – до 31 декември 2025 г. (с Регламент (ЕС) 2020/2220, приет през декември 2020 г., когато стана ясно, че новата политика няма да започне навреме). През 2023, 2024 и 2025 г. фондът изплащаше паралелно две програми: договорените по старата програма проекти в стопанствата се плащаха от нея, а новият план отвори големите си приеми за инвестиции в стопанства и в преработка едва в края на 2025 и началото на 2026 г. Затова 0,26% изплатени по инвестициите в стопанствата по новия план показват, че новият план още не е стигнал до тези плащания, докато през последните три години парите за инвестиции идваха от другата каса, която в тази таблица не се вижда.

Втората причина е в начина, по който се плащат различните мерки. Плащането за хектар в район с природни ограничения или в зона от Натура 2000 стига до стопанина всяка година след кампанията, без нищо да се строи, и затова процентът при тези мерки нараства с всяка изплатена кампания: 64,13% за Натура 2000 и 57,42% за районите с природни ограничения. Инвестицията минава през прием, оценка и класиране, договор, изпълнение и проверка на място, и фондът плаща едва след последния етап (освен аванса, когато мярката го позволява). Разликата прилича на тази в отчетите на строителна фирма между портфейла от поръчки и паричния поток: фирма с договори за три години напред може да има слаби постъпления днес, и това казва повече за фазата, в която е работата, отколкото за способността ѝ да я свърши.

Таблица 1. Колко от европейските пари за 2023–2027 г. са изплатени и за какво

Таблицата брои само европейската част, без националното съфинансиране, и не включва плащанията по предишната Програма за развитие на селските райони 2014–2020 г. Показани са основните мерки; редът „Общо“ обхваща всички мерки от Втория стълб.

* Отрицателна нетна сума (−4,63 млн. евро): отчетените възстановени или коригирани суми надвишават плащанията. Данните на фонда не поясняват произхода им.

Източник: Държавен фонд „Земеделие“, данни за изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., представени на заседанието на Комитета по наблюдение на 2 септември 2026 г.; изчисления на zemedeleca.bg.

От изплатените 238,8 млн. евро европейски пари най-малко три пети са годишни плащания на хектар и на животно – само шестте площни мерки, показани в таблицата, събират 145,2 млн. евро. Мерките, при които се строи, са в долната част: подходът ЛИДЕР (Водено от общностите местно развитие) е на 2,15%, оперативните групи за иновации – на 2,21%, преработката – практически на нула (429 евро). В таблицата на фонда има и отрицателни суми, общо −2,61 млн. евро за 2023 г. и нетни −4,63 млн. евро за целия период по неселскостопанските дейности. Плащане под нулата не съществува, а такъв ред най-често означава, че възстановените или коригираните суми надвишават изплатените; данните на фонда не поясняват откъде идват.

Кой подписа договорите

Досега фондът е сключил 3 808 договора за 698,66 млн. евро. Почти две трети от сумата (451,92 млн. евро, 64,7%) са по 744 договора за основни услуги и дребна инфраструктура в селските райони, където получатели са основно общините, а още 121,83 млн. евро (17,4%) – по 35-те проекта на „Напоителни системи“ ЕАД. Заедно това са около 82% от договорените пари. Стопанствата (млади, нови и много малки) са с най-много договори, 2 704 на брой, но с 78,73 млн. евро, или 11,3% от сумата.

Таблица 2. Кой получи договорите: 698,66 млн. евро по 3 808 договора

Групирането по получател е на zemedeleca.bg. Договорите по приемите от 2026 г. за инвестиции в стопанствата и в преработката още не са сключени.

Източник: Държавен фонд „Земеделие“, данни за изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., представени на заседанието на Комитета по наблюдение на 2 септември 2026 г.; изчисления на zemedeleca.bg.

Това съотношение е може би най-показателното число в отчета, по-показателно и от процента на усвояване. Министерството и фондът могат да отчитат близо 700 млн. евро договорени пари, без нито един от инвестиционните проекти на стопаните и на преработвателите от последните приеми да е стигнал до договор, така че договореното засега описва главно общините и държавната напоителна компания. Това не доказва, че администрацията предпочита общините, защото приемите са отворени в различни моменти и са на различен етап. Поредността следва устройството на плана. Общините имат разпределени бюджети по инфраструктурната мярка и подписват договори от няколко приема насам (третият беше отворен на 2 септември 2025 г.), докато големите приеми за стопанствата дойдоха през 2026 г. Договорът обаче още не е плащане, и по общинските проекти парите вървят бавно: през юни 2026 г. заместник-министър Красимир Чакъров съобщи, че 108 от 198 общини тогава още не бяха подали процедурите си по Закона за обществените поръчки, а изплатеното по мярката е 16,53% от европейските ѝ пари.

Пълните и празните приеми

Ако се гледа средното, картината изглежда спокойна: в приемите, които фондът отчита за 2024–2026 г., са подадени 10 810 проекта за 2,461 млрд. евро при общ бюджет 1,649 млрд. евро, тоест желаещите са с около половина повече от парите. Средното обаче събира две противоположни картини. В приемите, които фондът отчита за 2026 г., бюджетът покрива 40,2% от поисканото за инвестиции в стопанствата, 36,4% за инвестициите в стопанствата с екологична насоченост, 68,6% за преработката и 32,4% за преработката с екологична насоченост, а по нито един от тези четири приема още няма сключен договор.

Таблица 3. Приемите, отчетени за 2026 г.: колко поискаха кандидатите и за колко от това стига бюджетът

Бюджетите на приемите включват европейската част и националното съфинансиране. „Остатъчен“ – приемът се провежда с неизразходвания остатък от предишните приеми по същата мярка.

Източник: Държавен фонд „Земеделие“, данни за изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., представени на заседанието на Комитета по наблюдение на 2 септември 2026 г.; изчисления на zemedeleca.bg.

Опашката идва и от това колко пари е получила мярката в самия план. Европейските средства за инвестиции в земеделските стопанства за целия период 2023–2027 г. са 96,76 млн. евро, или 6,9% от 1,412 млрд. евро за Втория стълб. За основните услуги и дребната инфраструктура в селските райони, където получатели са главно общините, европейските пари са 200 млн. евро, два пъти повече, а за подхода ЛИДЕР, за преработката, за районите с природни ограничения и за биологичното растениевъдство – между 108 и 118 млн. евро за всяка от мерките. Тези суми са само европейската част, докато бюджетът на приема от 233,76 млн. евро включва и националното съфинансиране, затова двете числа не се сравняват пряко; колко от ресурса на мярката за петте години остава след този прием, ще покаже едва финансовата таблица на плана за самата мярка. По данни на фонда заявената в приема помощ е 248,87% от наличния бюджет, а средният проект иска около 193 000 евро субсидия.

В приемите, които фондът отчита за 2025 г., по някои мерки картината беше обратна. За стартовата помощ за млади земеделски стопани бюджетът беше 90 млн. евро, а 1 094-мата кандидати поискаха 43,76 млн., или 48,6% от наличните пари; сключени са 959 договора за 38,36 млн. евро, а по същата мярка от 2 октомври до 2 ноември 2026 г. тече втори прием. За сдруженията за напояване от 10 млн. евро бяха поискани 2,45 млн. по три проекта, а за залесяване от 11,7 млн. евро – 1,64 млн. по седем проекта. В същото време за неселскостопански услуги в селата кандидатите поискаха 161,5% от бюджета, а за предотвратяване на щети по горите – 165,6%.

Таблица 4. Приемите, отчетени за 2025 г.: от бюджета до договора

Под 100% в петата колона означава, че кандидатите са поискали по-малко пари, отколкото има в бюджета; над 100% – че желаещите са повече от парите.

Източник: Държавен фонд „Земеделие“, данни за изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., представени на заседанието на Комитета по наблюдение на 2 септември 2026 г.; изчисления на zemedeleca.bg.

Ако мерките се подредят по това каква част от бюджета си са поискали кандидатите, се оформят три групи. С опашка са инвестициите в стопанствата и в преработката, където в три от четирите приема бюджетът стига за по-малко от половината поискано, както и неселскостопанските услуги и предотвратяването на щети по горите, където желаещите поискаха около 160% от парите. Около бюджета са много малките стопанства (95,5%), новите стопани (97,8%), производството в селата (90,8%), горското биоразнообразие (100%) и проектите на „Напоителни системи“ ЕАД (101,6%). С неизползвани пари останаха младите фермери (48,6%), занаятите (19,2%), сдруженията за напояване (24,5%) и залесяването (14,0%). Данните на фонда не обясняват разликите, но показват, че за всеки кандидат важи съотношението в неговия прием, а средното за всички приеми почти нищо не му казва.

Правилото N+2 и вече загубените пари

Тук отчетът на институцията и интересът на стопанина се срещат в едно правило от европейското финансово право. Всяка година Европейската комисия поема задължение за определена сума към българския план, а по член 34 от Регламент (ЕС) 2021/2116 тази сума трябва да бъде покрита с плащания от Комисията (аванс или възстановяване на разходи, които фондът вече е платил и декларирал) до 31 декември на втората година след годината на задължението. Непокритата част Комисията отчислява автоматично (в документите на министерството – „автоматично отчисляване“), което означава, че тези пари вече не могат да бъдат платени по плана, освен в изключенията, които регламентът предвижда, например при съдебни или административни производства със спиращо действие или при непреодолима сила. Това е правилото N+2: вноската за 2024 г. трябва да е усвоена до края на 2026 г. При предишната програма срокът беше с година по-дълъг (N+3), а една година е много за мерки, при които от приема до плащането минават години.

Че правилото действа, показват числата на министерството. На 21 май 2026 г. министър Пламен Абровски обяви, че по предишната програма са загубени 193,5 млн. евро (без националното съфинансиране), а по новия план – 47,5 млн. евро. Тази сума е неусвоената част от европейската вноска за 2023 г., чийто срок изтече на 31 декември 2025 г.; заедно с нея останаха неизразходвани и 84 млн. евро национално съфинансиране, които по думите на заместник-министър Красимир Чакъров (интервю от 29 август 2026 г.) „се връщат в националния бюджет, просто не се разходват“. Следващият срок е 31 декември 2026 г., когато изтича вноската за 2024 г. През май министерството определи сумата в риск на около 117 млн. евро с националното съфинансиране, а песимистичният разчет на фонда, който Чакъров повтори в началото на септември като актуален към юли, е около 109 млн. евро. Колко от вноската за 2024 г. ще бъде загубено, Комисията ще изчисли и ще съобщи едва в началото на 2027 г. За възможността правилото да бъде временно отменено (дерогация) министърът каза, че „ще се изискват прекалено много действия от страна на европейските институции“. Това означава, че министерството не очаква правилото да бъде променено навреме и че загубите зависят преди всичко от скоростта, с която се плаща у нас.

България вече е искала правилото да бъде облекчено, и то два пъти. На Съвета по земеделие и рибарство на 22 септември 2025 г. Латвия внесе бележка с искане правилото за мерките за развитие на селските райони да стане N+3, подкрепена от България и още дванадесет държави – Чехия, Естония, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания. На 21 май 2026 г., в деня на пресконференцията на министъра, България сама внесе в Съвета искане за изключение от правилото за 2026 г. (документ 9236/26), подкрепено от Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия, и го постави на заседанието на министрите на 26 май. Правилото не беше променено, а на 2 септември 2026 г. Комитетът по наблюдение одобри шестото изменение на плана, с което министерството премества пари от мерки, по които те стоят, към такива, по които могат да бъдат договорени и платени по-бързо.

Натискът на срока носи и опасност, която икономистите описват като закон на Гудхарт. През 1975 г. британският икономист Чарлз Гудхарт формулира наблюдението, че статистически показател, превърнат в цел на политиката, престава надеждно да описва онова, което е мерил, а антроположката Мерилин Стратърн по-късно го свежда до едно изречение: „Когато една мярка стане цел, тя престава да бъде добра мярка“. Приложено към плана, това значи, че щом процентът на усвояване стане главната цел, администрацията е тласкана към пари, които излизат бързо (площни плащания, големи публични проекти, мерки с готови получатели), и в тази надпревара губят мерките с дълъг път от приема до плащането, каквито са инвестициите в стопанствата.

Едни и същи числа позволяват два прочита. Според първия ниският процент и загубите показват бавна администрация, която отвори големите инвестиционни приеми с години закъснение. Според втория те показват преди всичко устройството на прехода: докато старата програма плащаше до края на 2025 г., новата нямаше как да тръгне с пълна сила, без двете да се конкурират за едни и същи проекти и едни и същи служители. Загубените 47,5 млн. евро от вноската за 2023 г. подкрепят първия прочит, календарът на старата програма подкрепя втория, и най-вероятно двете обяснения важат едновременно.

Стопанинът, кандидатствал през 2026 г.

Отчетът на ДФЗ показва план, в който досега са платени главно годишните плащания на хектар и на животно, договорите са отишли предимно при общините и при държавната напоителна компания, а инвестициите на стопаните и на преработвателите тепърва ще бъдат класирани, построени и изплатени, и то в оставащите три години, през които всяка неусвоена навреме годишна вноска по правило се губи. Който е подал проект за инвестиции в стопанството в последния прием, участва в класиране, в което бюджетът стига за около 40 от всеки 100 поискани евро. Бюджетът вече беше увеличен веднъж, от 193,5 млн. евро при отварянето на приема до 233,76 млн., а на 15 август фондът обяви, че след предварителната оценка към следващия етап продължават 1 446 от 3 014-те проекта; ако няма ново увеличение, точките по критериите за подбор ще решат кой ще получи договор. Одобреният проект ще трябва да бъде построен и проверен заедно с хиляди други, а субсидията идва след изпълнението, така че средствата до изплащането (собствени или банков кредит) е добре да бъдат уредени още преди подписването на договора. Последният ден, в който фондът може да плати по този план, е 31 декември 2029 г.

Понятия

Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. — единният документ, с който България прилага Общата селскостопанска политика в периода 2023–2027 г.; обединява директните плащания (Първи стълб) и мерките за развитие на селските райони (Втори стълб).

Втори стълб — мерките за развитие на селските райони в стратегическия план – инвестиции, помощ за млади и малки стопанства, напояване, инфраструктура, екологични и площни плащания; финансира се от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и с национално съфинансиране. Разговорно – „Селската програма“.

Интервенция — официалното наименование в Стратегическия план на отделен вид подпомагане – със собствени условия за допустимост, бюджет и код (напр. II.Г.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“); в предишната програма същото се наричаше „мярка“.

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони — фондът на ЕС, от който се плаща европейската част на Втория стълб; за България за 2023–2027 г. – 1,412 млрд. евро.

Усвояване — делът на изплатените европейски средства от наличните за периода; показва колко пари са излезли от касата, без да казва колко проекти са изпълнени.

Комитет по наблюдение — органът, който следи изпълнението на Стратегическия план и одобрява измененията му преди договарянето им с Европейската комисия; в него участват администрацията, браншовите организации и неправителственият сектор.

Договорена субсидия — сумата, която фондът се е задължил да плати по сключени договори; изплаща се на части или изцяло след изпълнение и проверка на проекта.

Правило N+2 — правилото по член 34 от Регламент (ЕС) 2021/2116: годишното бюджетно задължение на ЕС за развитие на селските райони трябва да бъде покрито с плащания от Комисията (аванс или междинни плащания) до 31 декември на втората година след годината на задължението; непокритата част Комисията отчислява автоматично („автоматично отчисляване“) и тя се губи за плана, освен в предвидените в регламента изключения (съдебни или административни производства със спиращо действие, непреодолима сила). Вноската за 2024 г. изтича на 31 декември 2026 г.

Остатъчен бюджет — приемът се провежда с неизразходвания остатък от предишните приеми по същата мярка.

Закон на Гудхарт — наблюдението на икономиста Чарлз Гудхарт (1975 г.), че показател, превърнат в цел на политиката, престава надеждно да мери онова, което е мерил.

Източници

Държавен фонд „Земеделие“ – данни за изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. (приеми, сключени договори, усвояване на средствата от ЕЗФРСР по интервенции), представени на осмото заседание на Комитета по наблюдение, 2 септември 2026 г.

Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България 2023–2027 г., изменение, одобрено с Решение на ЕК C(2026) 1272 final от 27 февруари 2026 г.

Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, член 34.

Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за определяне на някои преходни разпоредби за подпомагането от ЕЗФРСР и ЕФГЗ през 2021 и 2022 г.

Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за стратегическите планове по ОСП (допустимост на разходите от ЕЗФРСР до 31 декември 2029 г.); Европейска комисия, ръководство SFC2021 за тримесечните декларации за разходи по ЕЗФРСР (от първото тримесечие на 2023 г. до четвъртото тримесечие на 2029 г.).

Съвет на ЕС – бележка на латвийската делегация „Decommitment rule for rural development interventions in the CAP“, ST 12836/1/25 REV 1, Съвет по земеделие и рибарство, 22 септември 2025 г.

Съвет на ЕС – искане на българската делегация за дерогация от правилото N+2 по стратегическите планове за 2026 г., документ 9236/26 от 21 май 2026 г.; Съвет по земеделие и рибарство, 26 май 2026 г. Министерство на земеделието и храните – прессъобщение от 2 септември 2026 г. за осмото заседание на Комитета по наблюдение и шестото изменение на Стратегическия план.

Интервю с Красимир Чакъров, заместник-министър на земеделието и храните, 29 август 2026 г. (отчислените 47,5 млн. евро от вноската за 2023 г. и неизразходваните 84 млн. евро национално съфинансиране); изявления на Чакъров от началото на септември 2026 г. (разчет от около 109 млн. евро за вноската за 2024 г.).

Държавен фонд „Земеделие“ – съобщение от 15 август 2026 г. за резултатите от предварителната оценка по приема за инвестиции в земеделските стопанства.

Министерство на земеделието и храните – прессъобщение и пресконференция на министър Пламен Абровски, 21 май 2026 г.; прессъобщение от 18 юни 2026 г. (изявления на заместник-министър Красимир Чакъров).

Charles Goodhart, „Problems of Monetary Management: The U.K. Experience“, 1975; Marilyn Strathern, „Improving ratings: audit in the British University system“, European Review, 1997.

Архив на zemedeleca.bg – „1,41 милиарда евро и една нова дефиниция“ (юни 2026 г.), „Чакъров: 18 юни“ (юни 2026 г.), статията за двата часовника на ДФ „Земеделие“ (1 септември 2026 г.), статията за шестото изменение на Стратегическия план (2 септември 2026 г.), статията за изменението на Наредба № 4 и приема за млади фермери (28 септември 2026 г.).