Ирландското председателство предложи бюджет на ЕС за 2028–2034 г., който е със 141 милиарда евро по-малък от предложението на Комисията: общият раздел за земеделие, кохезия и рибарство губи 3 на сто, а най-тежко съкращение понасят помощта за развитие и конкурентоспособността

Според европейските фермерски организации кутията оставя ОСП там, където я постави Комисията: предложеният от Комисията защитен минимум от 6,2 милиарда евро за подпомагане на доходите на българските стопани остава, но не расте, кризисният инструмент за земеделието се свива, а обещаните от фон дер Лайен до 45 милиарда евро допълнително за ОСП остават без гаранция, че ще стигнат до стопаните. Швеция нарече документа неразумен, Копа-Коджека го отхвърля, а лидерите ще го обсъждат на 15 и 16 октомври.

„Тя ни доближава до решаването на така наречената бюджетна трилема.“ С това изречение ирландският държавен министър по европейските въпроси Томас Бърн представи в събота сутринта преговорната кутия, с която председателството на Съвета предлага на двадесет и седемте правителства бюджета на Европейския съюз за 2028–2034 г. Под трилема Бърн разбира три цели, които столиците искат да постигнат едновременно: да платят новите приоритети (отбраната, конкурентоспособността и научните изследвания), да запазят старите политики (земеделието и кохезията) и да задържат общия обем в граници, които нетните вносители са готови да финансират. Като всяка трилема, тази позволява да се постигнат изцяло най-много две от трите цели, а третата плаща за тях.

Думата не е измислена в Дъблин. В международните финанси от 60-те години на миналия век се говори за „невъзможната троица“ на икономистите Робърт Мъндел и Маркъс Флеминг: една държава не може едновременно да поддържа фиксиран валутен курс, свободно движение на капитали и собствена парична политика, и затова зад всяка национална валутна политика стои решение от кое от трите държавата се е отказала. Българският валутен съвет от 1997 г. до приемането на еврото е учебен пример за такъв избор: страната запази фиксирания курс и свободното движение на капитали и се отказа от самостоятелната парична политика. Бюджетната трилема следва същата логика, и ирландската кутия се разбира най-лесно, когато се попита от коя цел се е отказало председателството.

Отговорът е в процентите. Разделът за кохезия, земеделие и рибарство губи 3 на сто в сравнение с предложението на Европейската комисия, общият обем се свива с 8 на сто, а разделът за конкурентоспособност, научни изследвания и отбрана губи 13 на сто. Председателството е дало най-голяма защита на старите политики, отстъпило е на нетните вносители част от обема и е платило за това с новите приоритети. Защитата на земеделието обаче има граница, която процентите не показват: на европейско ниво е гарантиран само долният праг на парите за доходите на стопаните, а всичко над него се прехвърля в националните планове, където трилемата се появява отново, този път в София.

Сметката в два вида цени

Председателството предлага 1 622 милиарда евро за седемте години, или 1,16 на сто от брутния национален доход на Съюза (1,05 на сто без изплащането на общия дълг по плана за възстановяване NextGenerationEU), при 1,26 на сто в предложението на Комисията. Икономията е 141 милиарда евро, или 8 на сто, а бюджетът все пак остава с 30 на сто по-голям от сегашния. И двете числа обаче са в цени от 2025 г., в които предложението на Комисията е 1 763 милиарда, а кипърската кутия от юни е 1 730 милиарда. Затова формулата „от 2 на 1,6 трилиона“, с която част от агенциите съобщиха новината, слага една до друга суми в различни цени: първата включва очакваната инфлация до 2034 г., а втората не я включва.

В текущи цени, в които zemedeleca.bg проследява преговорите от юли 2025 г., ирландският бюджет е около 1 825 милиарда евро. По сметка на редакцията това е около 160 милиарда по-малко от предложението на Комисията (1 985 милиарда). Сравнението с кипърската кутия е най-точно в цени от 2025 г., в които са публикувани и двата документа: Кипър режеше 33 милиарда от предложението на Комисията, Ирландия реже над четири пъти повече, а разликата между двете кутии е 108 милиарда, в долния край на диапазона от 100 до 200 милиарда, за който дипломати говореха пред Politico в петък. От искането на Европейския парламент кутията е по-ниска с около 308 милиарда евро в цени от 2025 г.

Сумите по раздели и процентите са по данни на ирландското председателство, публикувани от Euronews и Financial Times на 10.10.2026 г.; дяловете са сметка на редакцията. Сборът на редовете се различава от общата сума с до 1 млрд. евро заради закръгляване. Изплащането на дълга по NextGenerationEU (149,3 млрд. евро) остава без промяна.

Таблицата показва механизма по-ясно от процентите. Първият раздел носи над половината от бюджета, а поема малко под една четвърт от съкращението; конкурентоспособността и научните изследвания носят малко над една четвърт от бюджета, а поемат почти половината от съкращението. Администрацията губи 8,8 на сто, защото много столици сами свиват държавните си служби и искат същото от институциите в Брюксел, а „Глобална Европа“, инструментът за помощ за развитие и външни отношения, губи 17 на сто и понася най-дълбокото съкращение в проценти. Растежът също е разпределен неравномерно: по данни на Financial Times разделът за кохезия, земеделие и рибарство остава с 11 на сто по-голям от сегашния период, а разделът за конкурентоспособност и отбрана е повече от двойно по-голям. Ръстът на първия раздел обаче не казва нищо за ОСП, защото в него новата архитектура събира и миграцията, границите и вътрешната сигурност, които днес се финансират от други раздели, докато гарантираната сума за доходите на стопаните е с над една пета по-ниска от сегашната.

Кой пише кутията

Ирландия е необичаен автор на такъв документ. През ноември 2012 г., когато кипърското председателство внесе първата кутия с числа за рамката 2014–2020 г., тогавашният ирландски министър на земеделието Саймън Кавъни заяви в писмен отговор пред ирландския парламент, че сумите на Комисията за ОСП са минимумът, който Ирландия може да приеме, и че правителството ще се съпротивлява на всяко по-нататъшно съкращение; тогава ОСП носеше над 80 на сто от парите, които страната получава от Съюза. През първото полугодие на 2013 г., след като лидерите се договориха през февруари, ирландското председателство доведе до край преговорите с Европейския парламент за същата рамка (960 милиарда евро в цени от 2011 г., от които около 360 милиарда за ОСП). Сегашният министър на земеделието Мартин Хейдън казва, че три четвърти от парите, които Ирландия получава обратно от ЕС, идват по ОСП, а неговото правителство пише кутия, която намалява раздела на земеделието с 3 на сто.

Разпределението на съкращенията следва картата на съпротивата. Земеделието и кохезията имат седемнадесет защитници от юга и изтока, сред които е и България, водени от италианския премиер Джорджа Мелони, и без техните гласове единодушие няма. Помощта за развитие има защитници в министерствата на външните работи, но рядко решава избори в която и да е столица. Третият ход е най-тънкият: конкурентоспособността и научните изследвания са приоритетите на самите нетни вносители, и когато Берлин, Хага и Стокхолм искат по-малък бюджет, кутията им показва, че по-малкият бюджет ще излезе най-вече от собствените им приоритети.

Шестимата нетни вносители, водени от Германия, искаха съкращение от „няколкостотин милиарда“ и получават 141 милиарда. Шведският министър по европейските въпроси Йесика Розенкранц написа в X, че „новата преговорна кутия е неразумна“, като според нея предложеното увеличение остава непосилно, а съгласието е далеч. Стокхолм ще иска по-голямо съкращение на общия обем, без засега да е посочил от кои раздели. Един дипломат от ЕС определи пред Financial Times предложението като разочарование, „далеч дори от зоната за приземяване“, и упрекна председателството, че облагодетелства политическите приоритети на 20-и век. Изразът повтаря думите на канцлера Фридрих Мерц от 9 септември за „бюджет от 20-и век“: за нетните вносители земеделието и кохезията са разходите на миналото и тяхното запазване е причината кутията да остане твърде голяма. Седемнадесетте искаха обема на кипърската кутия и получават 108 милиарда по-малко в цени от 2025 г.; публична реакция от тях като група, както и от българското правителство, редакцията не откри до обяд в събота.

Земеделието: три реда в една сума

Трите процента в първия раздел са средна стойност, а за стопанина е важно къде ще попаднат. Разбивката по пера още не е публична, и единственото описание на земеделската част засега идва от Копа-Коджека, обединението на европейските земеделски организации и кооперации, което е заинтересована страна и отхвърля документа. От прессъобщението му, публикувано в деня на внасянето, се четат три реда.

Защитеният минимум. Според Копа-Коджека кутията запазва предложеното от Комисията съкращение на ОСП с над 20 на сто в сравнение със сегашната рамка, без да се отчита инфлацията. Ако организацията е права, гарантираната сума за подпомагане на доходите на стопаните (293,7 милиарда евро за ЕС, от които 6,2 милиарда за България за седемте години, в текущи цени) остава там, където я постави Комисията през юли 2025 г., и не се увеличава, макар седемнадесетте да поискаха земеделието да бъде приоритет. От тази сума зависят директните плащания.

Кризисният инструмент. Копа-Коджека съобщава, че кутията намалява сумите за Unity Safety Net, инструмента, с който Комисията предложи да удвои днешния земеделски резерв до 6,3 милиарда евро за седемте години (около 900 милиона годишно), за да помага при сътресения на пазарите. С колко е намалението, организацията не посочва. Какво означава този инструмент за българския стопанин, се видя през 2023 г., когато компенсациите за земеделците от държавите на първа линия заради вноса от Украйна бяха платени от земеделския резерв в два пакета: 56,3 милиона евро за България, Полша и Румъния и още 100 милиона за пет държави, от които 9,77 милиона за България. По-малкият инструмент означава по-малко европейски пари и повече тежест за националния бюджет при следващата подобна криза.

Обещаните допълнителни пари. На 6 януари 2026 г., когато Италия и други държави заплашваха да блокират търговското споразумение с Меркосур, председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен предложи в писмо до кипърското председателство държавите да могат да програмират още при внасянето на националните си планове до две трети от средствата, предвидени за средносрочния преглед през 2031 г., ако ги насочат към ОСП или към селските райони. Тези средства са част от гъвкавостния резерв, една четвърт от всеки национален плик, която по проекта не може да се разпредели в началото на периода. Ако всички държави използват възможността докрай, ОСП може да получи до 45 милиарда евро над минимума. Сумата не е заделена отделно: тя е горната граница на пренасочване, което всяко правителство може да направи или да не направи, а по сметките на проф. Алан Матюс от Тринити Колидж в Дъблин България е в групата държави с най-голямото възможно увеличение, в която горната граница е около 40 на сто над гарантираната сума. Според Копа-Коджека ирландската кутия не заключва тези суми за земеделие и ги оставя на преценката на държавите. Организацията нарича съкращенията „съзнателен политически избор“. Зад оценката стои механизъм: като не заключва допълнителните суми, председателството оставя на правителствата решението дали да прехвърлят пари към земеделието, без да ги задължава.

Трите реда водят до хипотеза, която разбивката по пера ще потвърди или ще опровергае. Минимумът е защитен по конструкция, затова трите процента съкращение в първия раздел (32 милиарда евро, от 946 на 914 милиарда в цени от 2025 г.) най-вероятно ще паднат върху кризисния инструмент и върху свободната част на националните планове – парите, от които държавите ще финансират всичко над минимума: инвестициите в стопанствата, младите фермери, LEADER и напояването, но също пътищата, водопроводите и училищата от кохезията.

Разликата се вижда на две стопанства. Зърнопроизводител с 500 хектара, чийто доход зависи главно от плащането на хектар, е в най-защитената част на бюджета: неговите пари идват от минимума, а рискът за него е в това как България ще разпредели сумата по схеми и дали ще бъде прието предложението плащанията над 20 000 евро да започнат да намаляват. Млекопроизводител, който планира нов обор с помощ по инвестиционна мярка след 2028 г., ще зависи от свободната част, ако инвестиционните интервенции останат извън защитения минимум, както предлага Комисията; за тази част ще се конкурират министерствата, когато правителството пише националния план. За първия проектът на Брюксел вече предлага долна граница, а за втория решението ще бъде взето в София.

Кой ще плати

По-малкият бюджет също трябва да бъде финансиран, и тук кутията прави няколко промени в предложението на Комисията. Председателството запазва петте нови собствени ресурса (нови източници на приходи за бюджета на ЕС, които трябва да намалят тежестта на вноските, изчислявани по брутния национален доход на всяка държава) и очаква от тях около 55 милиарда евро годишно, но ги оставя в квадратни скоби, тоест по тях още няма съгласие. Трите данъка, предложени от Европейския парламент, върху цифровите услуги, онлайн хазарта и криптоактивите, отпадат, макар по някои оценки да могат да носят до 32 милиарда евро годишно. Бърн обясни решението с три проверки, на които трябва да отговаря всеки нов ресурс: за него да има единодушие, да носи значителни суми и да може да заработи от 1 януари 2028 г.; по думите му за данъците на Парламента не е било ясно нито дали ще носят достатъчно, нито дали ще са готови навреме.

Най-голямата от тях засяга и земеделието. Делът от въглеродната такса на границата (CBAM), който отива в бюджета на ЕС, се вдига от 75 на 90 на сто. Вносителите на торове, стомана, цимент, алуминий, водород и електроенергия купуват сертификати за отчетените емисии, вложени в стоката, по цена, обвързана с европейските емисионни квоти, а при азотните торове разходът стига до фермера през цената. Новото разпределение не променя цената на тора, но означава, че девет десети от приходите от продажбата на сертификатите ще влизат в бюджета, от който след това се изплащат и директните плащания, а в държавата на вноса ще остава една десета.

Втората промяна е в полза на държави като България. Делът от приходите от търговията с емисии (30 на сто от продажбата на квотите) ще може да се въвежда постепенно в държавите, подпомагани от Фонда за модернизация, европейския фонд за енергийния преход на държавите с по-нисък доход, сред които е и България. Председателството прави тази отстъпка след съпротивата на столици, които не искаха да се откажат веднага от тези приходи.

Останалите три ресурса запазват параметрите на Комисията: 15 на сто от минималния акциз върху тютюневите изделия, по 2 евро на килограм несъбрани електронни отпадъци и вноската на големите компании (CORE), която и в кутията е фиксирана годишна сума между 100 000 и 750 000 евро според размера на фирмите с нетен оборот над 100 милиона евро. Държавите ще задържат за разходите по събирането на митата 10 на сто вместо сегашните 25 на сто, а разликата ще отива в бюджета на ЕС. За отстъпките от вноските, които седемнадесетте искат да бъдат премахнати, публикуваните досега материали не съобщават нищо.

Календарът на решението

Решението ще мине през две нива. Първото е европейско: посланиците на държавите обсъждат кутията в неделя, министрите по европейските въпроси на 13 октомври в Люксембург, а държавните и правителствените ръководители на Европейския съвет на 15 и 16 октомври, докато през същата седмица в Стокхолм Копа-Коджека събира 12-ия Конгрес на европейските фермери, за да реши какъв да бъде отговорът ѝ. Целта е политическо съгласие до края на 2026 г., за да бъдат приети законодателните актове през 2027 г. и рамката да заработи от януари 2028 г. Държавите бързат да се договорят до края на годината, преди изборите през 2027 г. във Франция, Италия и Полша, които по оценка на Financial Times могат да провалят по-нататъшните преговори. Графикът носи и по-близък риск, защото испанският премиер Педро Санчес насрочи предсрочни избори за 29 ноември, в разгара на преговорите, а Испания е сред седемнадесетте.

Второто ниво е национално. След като регламентите бъдат приети, всяко правителство ще напише своя национален и регионален партньорски план и в него ще реши колко от свободната част ще отиде за земеделие и колко от гъвкавостния резерв ще програмира още от първата година. По тези въпроси ирландската кутия не решава нищо, а от тях ще зависи колко ще получи българското земеделие над минимума.

Брюксел и София

Кутията е предложение и може да се промени на всяка следваща среща, но лявата колона вече очертава рамката, в която ще се води спорът, и показва, че бюджетът на Съюза може да бъде договорен, без да е решено колко пари ще получи българското земеделие. Стопанинът, чийто доход зависи от директните плащания, може да смята минимума от предложението за най-вероятната долна граница, докато рамката не бъде приета, а стопанинът, който подготвя инвестиция с европейска помощ след 2028 г., ще разбере колко пари има за нея едва когато правителството напише националния си план, и за него позицията на министерството на земеделието в преговорите за плана ще тежи повече от решението на Европейския съвет на 15 октомври. Ако лидерите се договорят до декември, както предвижда графикът на председателството, новите правила трябва да заработят от 1 януари 2028 г.

Ася Василева

Понятия

Преговорна кутия (negotiating box) – документ на председателството на Съвета, който събира всички спорни елементи на Многогодишната финансова рамка и с всяка версия ги стеснява до компромис; приема се като пакет.

Бюджетна трилема – невъзможността един бюджет едновременно да финансира новите приоритети, да запази старите политики и да остане в обем, приемлив за нетните вносители.

Невъзможна троица (Мъндел–Флеминг) – принципът в международните финанси, според който държава не може едновременно да има фиксиран валутен курс, свободно движение на капитали и самостоятелна парична политика.

Текущи цени и цени от 2025 г. – текущите цени включват очакваната инфлация за периода (Комисията допуска 2 на сто годишно); в цени от 2025 г. същите суми са по-ниски. Ирландската кутия е съставена в цени от 2025 г.

Защитен минимум (ringfence) – сумата, която предложението на Комисията заделя в националния план само за подпомагане на доходите на стопаните (293,7 млрд. евро за ЕС, 6,2 млрд. евро за България в текущи цени) и под която тези плащания не могат да паднат; окончателната сума ще бъде известна след приемането на рамката.

Свободна част на националните планове – средствата в националния и регионалния партньорски план над защитения минимум (453 млрд. евро в предложението на Комисията), от които държавите финансират останалите мерки на ОСП и кохезията.

Гъвкавостен резерв – една четвърт от националния плик, която по проекта не се разпределя в началото на периода и се отпуска главно при средносрочния преглед през 2031 г.; писмото на фон дер Лайен от 6 януари 2026 г. предлага до две трети от средствата за средносрочния преглед да се програмират още от началото, ако отидат за ОСП или селските райони.

Unity Safety Net – предложеният европейски инструмент за пазарни сътресения в земеделието (6,3 млрд. евро в предложението на Комисията), който заменя и удвоява сегашния земеделски резерв.

Собствени ресурси – приходите, от които се финансира бюджетът на ЕС: мита, ресурс на база ДДС, вноска по брутния национален доход на всяка държава и предложените нови източници; новите ресурси трябва да намалят тежестта на вноските по брутния национален доход.

CBAM – механизмът за въглеродна корекция на границите: вносителят на торове, стомана, цимент, алуминий, водород и електроенергия купува сертификати за отчетените емисии, вложени в стоката, по цена, обвързана с европейските емисионни квоти, като се приспада въглеродната цена, платена в държавата на произход.

Фонд за модернизация – фонд на ЕС, финансиран от търговията с емисии, който подпомага енергийния преход в държавите членки с по-нисък доход, сред тях и България.

Квадратни скоби – в преговорната кутия означават текст или число, по които още няма съгласие между държавите.

Нетни вносители и „приятели на кохезията“ – държавите, които внасят в бюджета повече, отколкото получават (Германия, Нидерландия, Австрия, Дания, Финландия и Швеция), и коалицията на седемнадесет държави от юга и изтока, сред тях и България, която настоява за запазване на кохезията и ОСП.

Източници

Правителство на Ирландия, Министерство на външните работи, „Irish Presidency publishes its Proposal for the EU’s Long-term Budget“, 10 октомври 2026 г.

Euronews, Luca Bertuzzi, „EU budget: Ireland pitches €141bn cuts to appease the ‘frugals’“, 10 октомври 2026 г. – суми по раздели, собствени ресурси, изявления на Thomas Byrne и Jessica Rosencrantz.

Il Sole 24 Ore, „EU budget: the Council Presidency proposes cuts totalling 141 billion“, 10 октомври 2026 г. – NextGenerationEU, параметри на собствените ресурси, мита, разлика с позицията на Европейския парламент.

Reuters, „EU’s Irish presidency wants 8% cut to proposed 2028-2034 budget plan“, 10 октомври 2026 г.

Financial Times, Paola Tamma, „EU joint budget proposal slashed in race to find end-year agreement“, 10 октомври 2026 г. – суми по раздели в предложението на Комисията и в кутията, ръст спрямо 2021–2027 г., изявление на анонимен дипломат, изборите през 2027 г.

Съвет на ЕС, бележка на председателството 12922/26, 14 септември 2026 г. – предложението на Комисията (1 763 млрд. евро) и кипърската кутия (1 730 млрд. евро) в цени от 2025 г.

Copa-Cogeca, прессъобщение COMM(26)02351, „Two years of warnings ignored: Europe’s farming community rejects the Council’s budget proposal“, 10 октомври 2026 г.

Politico, Brussels Playbook, 9 октомври 2026 г. – Gregorio Sorgi и Sebastian Starcevic, „Pandora’s negobox“.

Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, „CAP post-2027 and the next EU budget“ – защитен минимум от 293,7 млрд. евро, Unity Safety Net от 6,3 млрд. евро, свободна част от 453 млрд. евро; ГД „Земеделие“, „€100 million to support farmers in Bulgaria, Hungary, Poland, Romania and Slovakia“, 3 май 2023 г.

Писмо на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен до кипърското председателство на Съвета на ЕС, 6 януари 2026 г.; Agriland, „Von der Leyen promises further €45bn for farm payments in 2028“ и „Proposed CAP reduction ‘a major concern for Ireland’ – Heydon“; Irish Examiner, „What the proposed CAP changes mean for Irish farmers“ (900 млн. евро годишно за Unity Safety Net).

Dáil Éireann, парламентарен въпрос № 127, 6 ноември 2012 г. – отговор на министъра на земеделието Simon Coveney за ОСП и кипърската преговорна кутия; Newstalk, „EU Irish Presidency: Highlights“, 28 юни 2013 г.

Alan Matthews, Trinity College Dublin, capreform.eu – разчети за използването на гъвкавостния резерв по държави, пролет 2026 г.

Писмо на лидерите на седемнадесет държави до председателя на Съвета на ЕС, 2 октомври 2026 г. (правителство на Словения); съвместно изявление на шестимата нетни вносители, 27 август 2026 г.

Архив на zemedeleca.bg: статията за ирландската преговорна кутия от 9 октомври 2026 г.; статията за гъвкавостния резерв и сметките за България; статията за четирите сценария при ренационализация на ОСП, 2 октомври 2026 г.