Таванът на плащанията на площ да стане доброволен и да се вдигне от 100 000 на 300 000 евро на стопанство, а стъпките на намаление да започват над 100 000 евро вместо над 20 000 е предложението на ирландското председателство

Това е първият документ на Съвета, който изоставя числата на комисаря Хансен, макар те, като почти всички суми в кутията, да са в квадратни скоби, а министрите на земеделието да ги обсъждат на 26 и 27 октомври. В същия документ председателството запазва минимума за доходите на стопаните, от който на България се полагат 6,2 милиарда евро, намалява с 30 на сто европейските пари за пазарни кризи и обвързва плащанията по националните планове с изпълнени етапи и цели.

Получихме и прочетохме внимателно оригинала на преговорната кутия, документа на Съвета 13922/26, който ирландското председателство разпрати на столиците в събота сутринта. Точка 60 съдържа изречението, което засяга най-големите получатели на директни плащания: „Таван на общото годишно подпомагане на доходите на площ за големите получатели ще бъде въведен [на доброволна основа] в размер на [300 000] евро.“ Изречението означава, че председателството предлага горна граница на плащанията на площ за едно стопанство, която е три пъти по-висока от 100-те хиляди евро, предложени от Европейската комисия през юли 2025 г., и че всяка държава ще решава сама дали изобщо да я прилага. Квадратните скоби около думите „на доброволна основа“ и около сумата показват, че по тях държавите още не са постигнали съгласие. Самият документ подчертава, че е съставен на отговорността на председателството и не обвързва нито една делегация (точка 11).

Сумата от 300 000 евро не фигурира в кипърската кутия от юни (документ 10058/26), единствената предишна кутия с числа. Тя пазеше тавана на Комисията от 100 000 евро и само поставяше в скоби възможността той да бъде доброволен. Ирландската е първата, която променя самите числа, и то в посоката, която от година искат Германия, Унгария, Италия и Словакия. Комисарят по земеделието Кристоф Хансен стои зад 100-те хиляди, откакто Комисията внесе предложението, и от пролетта насам повтаря, че те не засягат 96 на сто от стопанствата в Съюза. През юни той допусна, че намаляването и таванът могат да бъдат предоговорени, но срещу реформи в замяна.

Какво пише в точки 59–62

Механизмът има две части, които в публичния спор често се сливат. Таванът отрязва всичко над определена сума: при таван от 100 000 евро стопанство, на което се полагат 140 000 евро, получава 100 000. Дегресията (стъпаловидно намаляване на плащането с нарастването на сумата) започва да действа много под тавана и намалява плащането постепенно, по логиката на прогресивния подоходен данък: първата част от плащането се изплаща изцяло, а всяка следваща част се намалява със ставката на стъпката, в която попада. В предложението на Комисията първите 20 000 евро се изплащат изцяло, частта между 20 000 и 50 000 евро се намалява с 25 на сто, частта между 50 000 и 75 000 евро с 50 на сто, а частта над 75 000 евро със 75 на сто, а таванът от 100 000 евро ограничава сбора. Ирландското председателство запазва трите стъпки, но ги премества по-нагоре и намалява ставките им.

Таблица на редакцията по предложенията на Комисията COM(2025) 565 (член 6) и COM(2025) 560, документ на Съвета 10058/26 (точки 56–58) и документ на Съвета 13922/26 (точки 58–60).

За стопанствата с плащане на площ между 20 000 и 100 000 евро разликата между двата текста е най-голяма. По предложението на Комисията всяко от тях губи част от плащането над 20 000 евро. По ирландския текст задължителното намаление започва едва над 100 000 евро, а под тази сума плащането се намалява само ако държавата реши така. Последното изречение на точка 59 гласи: „Държавите членки могат да въведат допълнителни стъпки в дегресивната скала под [100 000] евро.“ Долна граница за тези стъпки текстът не поставя, така че българското правителство ще може да започне намалението и от 20 000 евро, но няма да е длъжно. Днес плащанията в този диапазон не се намаляват, защото действащият таван от 100 000 евро се прилага след приспадане на разходите за труд. Остава и уговорката за скобите: целият абзац със стъпките е в квадратни скоби, затова вариантът на Комисията с намаление над 20 000 евро формално не е отпаднал, докато държавите не се договорят.

И в трите текста остава неясно как точно се съчетават стъпките. Формулировката на Комисията допуска поне три прочита, които редакцията разгледа в поредицата си за праговете през лятото. При прочита по стъпки, по логиката на подоходния данък, всяка част от плащането се намалява със ставката на своята стъпка. При буквалния прочит се намалява само частта над прага на стъпката, в която попада общата сума, и загубата е по-малка. Проф. Алан Матюс от Тринити Колидж в Дъблин след публикувана корекция използва трети, междинен прочит. Ирландската кутия пише със същите думи като кипърската („годишната сума се намалява с 15 на сто“) и не решава въпроса; отговорът ще даде окончателният правен текст. Сметките по-долу са по прочита по стъпки. Те показват ефекта при тази методика за две стопанства с различен размер, а окончателният размер на намалението ще зависи от правната формулировка и от начина, по който държавите ще я приложат.

Изчисления на редакцията по COM(2025) 565, член 6, и документ на Съвета 13922/26, точка 59, при прочит по стъпки; при други прочити на формулировката резултатът е различен. При стопанството с 60 000 евро по ирландския текст загубата е нула, ако държавата не добави свои стъпки под 100 000 евро. Таванът не се достига в нито един от четирите случая.

Точки 61 и 62 смекчават механизма още повече. Държавите могат да извадят добавката за млади фермери от сметката, преди да приложат стъпките и тавана (точка 61). Парите, удържани от големите плащания, остават в националния минимум за подпомагане на доходите и не се връщат в Брюксел (точка 62), така че България ще може да ги пренасочи към по-малките стопанства.

За приспадането на разходите за труд кутията не казва нищо. Днес в България таванът от 100 000 евро се прилага, след като от плащането се извадят изплатените заплати и осигуровки, и затова по данните, които получихме по ЗДОИ, той засяга само 38 стопанства с общо 1,7 милиона евро годишно. Предложението на Комисията не предвижда такова приспадане, Италия и Словакия настояват то да бъде върнато, а ирландският текст изключва от сметката единствено добавката за младите фермери. Въпросът остава за регламента за ОСП, по който председателството иска частичен общ подход на Съвета по земеделие на 26 и 27 октомври, и от отговора му зависи колко стопанства ще засегне доброволният таван от 300 000 евро, ако България го приложи; по днешните данни за ОПДУ над тази сума са 46.

Защо таванът се решава в бюджетния документ

Таванът на директните плащания е правило от регламента за ОСП и на пръв поглед няма място в документ, който определя бюджета на Съюза. Връзката минава през парите, защото от тавана и стъпките зависи колко от минимума за подпомагане на доходите ще отиде при най-големите получатели и колко ще остане за останалите. Затова на 28 септември, след Съвета по земеделие в Брюксел, ирландското председателство записа в официалните резултати, че министрите искат повече гъвкавост за намаляването и тавана на директните плащания и че тези разпоредби „се разглеждат в контекста на преговорната кутия по МФР“. Така решението за тавана се премести от министрите на земеделието при лидерите.

Има и прецедент, при това от времето на предишното ирландско председателство. Когато през февруари 2013 г. държавните и правителствените ръководители договориха рамката за 2014–2020 г., Европейският съвет „реши таванът да бъде по избор на държавите членки“, както обясни тогава в писмен отговор пред ирландския парламент министърът на земеделието. Комисията беше предложила задължителен таван, а лидерите оставиха решението на всяка държава, както предлага и ирландската кутия днес.

Спорът е за философията на подпомагането. Комисията твърди, че плащането на хектар трябва да подпомага доходите на стопаните, които имат нужда от това, а големите стопанства могат да се справят и без пълната сума. На Съвета на 28 септември Хансен свърза намаляването и тавана с амбициозна дефиниция на активния фермер, тоест с въпроса кой изобщо има право на подпомагане. Противниците казват, че по-голямото стопанство не е непременно по-богато, защото обработва повече земя с повече наета работна ръка, и че таванът наказва производството, от което зависи продоволствената сигурност. По Agence Europe германският министър Алоис Райнер отхвърли задължителния таван, Унгария иска механизмът да е доброволен и праговете да се определят национално, Италия и Словакия искат обратно приспадането на разходите за труд, а Белгия подкрепя задължителния таван с широка национална гъвкавост.

Българската позиция е по-близо до ирландския текст, отколкото до този на Комисията. На 23 юни в Люксембург министърът на земеделието Пламен Абровски заяви, че „праговете за намаляване на плащанията са твърде ниски и това би засегнало производители, които допринасят за продоволствената сигурност“, а на 2 юли пред парламентарната комисия по земеделие поиска всяка държава сама да определя таваните. Ирландската кутия предлага и по-високи прагове, и доброволен таван. По официалния отговор на министерството от 15 юли на заявление на редакцията зад тази позиция не стои собствена сметка колко стопанства би засегнало предложението.

Кои български стопанства влизат в обхвата

Редакцията може да направи сметката по данните, които получи по Закона за достъп до обществена информация през август: разпределението на кандидатите по основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ, днешното базово плащане на хектар) за Кампания 2025. Интервалите в справката на Държавен фонд „Земеделие“ съвпадат почти точно с праговете на ирландската кутия.

По справка на ДФ „Земеделие“, приложена към писмо изх. № ВОП02-141/03.08.2026 г. на МЗХ; групирането и дяловете са изчисления на редакцията.

По схемата на Комисията в зоната на намаленията попадат всички стопанства над 20 000 евро: 3 981 кандидати, или 9 на сто, които получават 271,2 милиона евро, или 71,4 на сто от плащането. По ирландската кутия в нея остават стопанствата над 100 000 евро: 628 кандидати, или 1,4 на сто, със 117,6 милиона евро. Над 300 000 евро по ОПДУ през 2025 г. са получили 46 стопанства. Числото показва мащаба на групата при сегашната схема, но не позволява да се определи колко стопанства ще попаднат под бъдещия таван, ако България реши да го приложи. Към числата има една уговорка. Новото плащане на площ ще слее днешното ОПДУ, преразпределителното плащане за първите хектари и добавката за младите фермери, затова сумите на отделните стопанства ще бъдат по-високи и разпределението ще се промени. Порядъкът все пак е ясен. Ако правителството не добави свои стъпки под 100 000 евро, ирландският текст изважда от обхвата на намаленията около 3 350 български стопанства с плащания между 20 000 и 100 000 евро.

Коридорът на хектар и пликът на България

Точка 58 променя още едно правило за плащанията, което засяга България пряко. Комисията предложи средното плащане на хектар по новото плащане на площ във всяка държава да бъде между 130 и 240 евро, кипърската кутия запази тези граници в скоби, а ирландската сваля долната граница на 90 евро и маха скобите (точка 58). За България границата от 130 евро има конкретно значение. Ставката по ОПДУ за Кампания 2025 е 102,32 евро на хектар, и макар слятото плащане да бъде по-високо (с него се сливат преразпределителното плащане от 120,72 евро на хектар за първите 30 хектара и добавката за младите фермери), долната граница от 130 евро би задължила правителството, ако слятата средна ставка остане под нея, да насочи към плащането на площ толкова от минимума, колкото е нужно, за да я достигне. Колко ще бъде слятата ставка, днешните данни не позволяват да се каже. Моделът на Международния институт за приложен системен анализ, който разгледахме по-рано, нарежда България сред държавите, чиито ставки коридорът вдига. При долна граница от 90 евро този натиск на практика изчезва. Директорката на дирекция „Директни плащания“ Аделина Стоянова каза през февруари пред зърнопроизводителите в Пловдив, че „това, което ние можем да платим като плащане на площ, е 130 евро на хектар“. По ирландския текст правителството само ще реши дали да плаща толкова, или да остави повече от минимума за обвързаната подкрепа на животновъдите.

Самият плик на България остава закрепен за днешния ѝ дял. Точка 69 определя минимума за подпомагане на доходите на всяка държава по сумата ѝ за ОСП през 2027 г., тоест делът на България в общия минимум остава същият като сега. На 23 юни в Люксембург министър Абровски поиска две неща: по-високи прагове за намаляване на плащанията и външна конвергенция, тоест приближаване на плащанията на хектар в България към средните за Съюза. Ирландската кутия отговаря на първото искане. По второто тя не прави нищо, защото пликовете остават в днешните съотношения, а долната граница на коридора пада.

Минимумът и парите за кризи

Документът потвърждава най-голямото число в първия раздел. Минимумът за подпомагане на доходите е 261 013 милиона евро в цени от 2025 г., или 293,7 милиарда в текущи цени, колкото предложи Комисията; в текста на точка 34 сумата е в скоби, а в таблицата накрая е без тях. Сумата за България не е в документа, но тъй като общият минимум не се променя, не се променят и 6,2-та милиарда евро, които по разпределението на Комисията се полагат на България за седемте години. В таблицата на документа същият ред за сегашния период е 282,5 милиарда евро. Сравнението, с което фермерските организации говорят за съкращение с над една пета, сравнява минимума с 387-те милиарда на цялата сегашна ОСП, включително развитието на селските райони.

Съкращението от 32 милиарда евро в първия раздел засяга други редове. Сутринта, по прессъобщението на Копа-Коджека, допуснахме, че то ще засегне и свободната част на националните планове. Документът показва, че тя расте от 404,9 на 410,1 милиарда евро в цени от 2025 г., защото председателството добавя 5,2 милиарда за държавите, които днес получават пари от Кохезионния фонд, сред които е и България (точка 65). Сумата се разпределя според това колко далеч е всяка държава от 94 на сто от сегашния си плик, с таван от 1,5 милиарда евро на държава, и може да се използва само извън минимумите за ОСП и рибарството. Колко ще получи България, документът не казва.

По приложението към документ на Съвета 13922/26; разликите са изчисления на редакцията.

Съкращават се парите, които Брюксел управлява пряко за кризи и бедствия. Unity Safety Net, инструментът, с който Комисията предложи да удвои днешния земеделски резерв, се свива от 6,3 на 4,4 милиарда евро в текущи цени. Това е с около 40 на сто повече от сегашния резерв от 3,1 милиарда, но далеч от удвояването. Инструментът ще покрива както пазарните сътресения, така и последиците от природни бедствия за фермерите и рибарите, а неизползваните пари ще се прехвърлят от година на година до 2034 г. (точки 52 и 53). От този резерв през 2023 г. бяха платени компенсациите за стопаните от държавите, засегнати най-силно от вноса от Украйна: 56,3 милиона евро за България, Полша и Румъния в първия пакет и още 100 милиона за пет държави във втория, от които 9,77 милиона за България.

Какво идва на мястото на централните пари, казва точка 47: „За природни бедствия и здравни кризи под праговете за действие на ЕС за солидарност, както и за всички други кризи, включително кризисни плащания за фермерите, държавите членки могат да програмират своя гъвкавостен резерв, за да посрещнат последиците от кризата.“ Гъвкавостният резерв е една четвърт от всеки национален план, която не се разпределя в началото на периода. От всеки 100 евро в националния план (без минимума за ОСП) 75 се разпределят в началото на периода, 5 остават за кризи до средносрочния преглед, 15 се програмират след прегледа през 2031 г., а последните 5 са за кризи след него и се освобождават за други цели след юни 2033 г. (точка 45); до две трети от петнадесетте, тоест 10 евро, могат да отидат за ОСП или за селските райони още от 2028 г. При местни бедствия и други кризи под праговете на европейската солидарност националният гъвкавостен резерв ще бъде един от основните източници на пари, а Unity Safety Net ще продължи да помага при определени пазарни сътресения и природни бедствия. При големите бедствия над праговете точка 47 добавя условие: всяко евро, получено от европейския инструмент за солидарност, трябва да бъде съпроводено поне с равна сума от гъвкавостния резерв на националния план, доколкото има средства.

Обещаните от председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен допълнителни пари за ОСП също са в текста, но като възможност. Точка 46 гласи, че държавите „могат“ да използват до две трети от средствата, предвидени за средносрочния преглед, за ОСП или за селските райони от 1 януари 2028 г.; в кипърската кутия двете трети стояха в скоби, в ирландската са без скоби. Ако всички държави използват възможността докрай, ОСП може да получи до 45 милиарда евро над минимума, но сумата не е заделена и зависи от решението на всяко правителство. Директните плащания, обвързаната подкрепа и схемата за малките стопанства остават изцяло европейски само когато се плащат от минимума или от тези две трети. Останалите мерки в минимума изискват 30 на сто национално участие (точка 75). Точка 76 урежда друго: какъв дял от разходите по проекта може да покрие публичната помощ, европейска и национална заедно. За инвестиции в стопанствата той е до 75 на сто, за младите фермери до 85 на сто, а останалото плаща стопанинът. Двете числа не се събират: 75 на сто помощ за инвестиция не означава, че Европейският съюз плаща 75 на сто от проекта.

Документът поставя и срок, който зависи от София. Авансовото плащане от 4 на сто за 2028 г. се дава само ако Съветът одобри националния план до 30 ноември 2028 г. (вариант в скоби), а неизползваните средства за 2028 г. се прехвърлят равномерно към годините от 2029 до 2032 г. (точки 11 и 72). За случая, в който самите регламенти бъдат приети късно, кутията предвижда в скоби, че „трябва да се вземат мерки“ стопаните да получат подпомагане на доходите от 2028 г. (точка 48). Министерството отговори през юли, че ще направи анализите за националната рамка, след като европейските правила се стабилизират. Ако рамката бъде приета през 2027 г., както предвижда графикът, между приемането ѝ и 30 ноември 2028 г. ще останат по-малко от две години.

Пари срещу изпълнени цели

Най-важната за България промяна в начина, по който европейските пари ще стигат до нея, е записана в едно изречение без скоби. Точка 44 гласи: „Изплащането ще се основава на изпълнението на съответните етапи и цели или на съответните резултати.“ Това е логиката на Механизма за възстановяване и устойчивост, от който се финансира българският План за възстановяване и устойчивост (НПВУ): Брюксел плаща срещу изпълнено обещание, например приет закон, завършена реформа или достигнат брой изградени обекти, и задържа съответната част от плащането, ако обещанието не е изпълнено, колкото и пари да са похарчени дотогава. По точка 38 националните планове трябва да съдържат реформи и инвестиции, които отговарят на препоръките към държавата в Европейския семестър, на доклада за върховенството на закона и на националните препоръки по ОСП. По точка 42 Комисията оценява всеки план в рамките на четири месеца, а Съветът го одобрява, и по същия ред минава всяка негова съществена промяна.

Как работи това правило в България, вече се видя. Второто искане за плащане по НПВУ, за 653 милиона евро срещу 59 етапа и цели, правителството оттегли през април 2025 г. и подаде отново през юли. През ноември Комисията преведе 438,6 милиона евро и задържа разликата от 214,4 милиона заради незавършената реформа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. По четвъртото искане, за 1,1 милиарда евро, Комисията прие през юни 23 от 26 етапа и цели и обяви, че ще спре частта за неизпълнените, сред които законодателството за водоснабдяването и канализацията. Още при първата преработка на плана от него отпадна проектът за около 433 милиона евро за напоителните системи, който трябваше да стъпи на реформа в хидромелиорациите, каквато не беше направена. Срокът за изпълнение на етапите и целите по НПВУ изтече на 31 август 2026 г.

За земеделието правилото ще засегне различните пари по различен начин. Плащането на площ от минимума се изплаща срещу резултат, който се отчита лесно: декларирани и проверени хектари. Инвестициите в стопанствата, напояването, мерките за младите фермери и за селските райони ще бъдат част от общия план, в който плащанията могат да зависят и от реформи извън земеделието, например в правосъдието, водния сектор или обществените поръчки. Ако такава реформа закъснее, задържаната сума намалява парите за целия план, от който се плащат и мерките за стопанствата. Точка 63 добавя хоризонтални условия за върховенството на закона и за Хартата на основните права на ЕС, а по точка 81 средствата, освободени заради неизпълнението им, могат да бъдат пренасочени към програми, които Комисията управлява пряко, включително за подкрепа на гражданското общество и борбата с корупцията. Така стопанинът, който получава плащане на площ, остава в най-защитената част на системата, а онзи, който подготвя инвестиция, ще зависи от изпълнението на цели, върху които няма никакво влияние.

Към това се добавя правилото за автоматично освобождаване на средствата (точка 80). С изключение на някои интервенции по ОСП Комисията ще освобождава всяка част от поет ангажимент по националния план, за която до 31 декември на определена година след годината на поемането му не е използвана за аванс и не е подадено искане за плащане. Колко години ще има държавата, е оставено в квадратни скоби. Днес за развитието на селските райони срокът е две години след годината на поемане на ангажимента, и по това правило България загуби 193,5 милиона евро по Програмата за развитие на селските райони 2014–2022 г. и още 47,5 милиона евро по Стратегическия план за 2025 г., както обяви министерството на 21 май. По данните на ДФЗ, представени на Комитета по наблюдение, които разгледахме тази седмица, усвояването на европейските пари за селските райони по Стратегическия план е 17 на сто. За държава с такова усвояване скобата в точка 80 и изпълнението на етапите и целите по точка 44 ще определят колко от записаните в плана пари ще бъдат реално изплатени.

Какво още пише за земеделието

Секторните програми. Точка 75 ограничава европейското финансиране за интервенциите в секторите с обща организация на пазарите (лозаро-винарския, плодовете и зеленчуците, пчеларството) до 70 на сто, което означава, че останалите 30 на сто ще трябва да дойдат от националния бюджет. Днес българската програма за лозаро-винарския сектор, от която се плащат преструктурирането на лозята и инвестициите във винарските изби, се финансира изцяло от европейския фонд за гарантиране на земеделието, без национално участие. Точка 62 оставя възможност за 100-процентно европейско финансиране на секторните интервенции, но числото там е в скоби. Отделно точка 76 определя каква част от разходите на получателя може да покрие публичната помощ по секторните интервенции: до 75 на сто, с възможност до 95 на сто за поколенческото обновяване, научните изследвания и иновациите, управлението на риска, околната среда и климата и до 100 на сто за компенсиране на загуба на приходи и за изтегляне на продукция от пазара за безплатно разпределение. За винарите и за организациите на производители на плодове и зеленчуци от тази скоба в точка 62 зависи дали ще им трябва национално съфинансиране.

Десетте на сто за селските райони. Поне една десета от националния план, без минимумите за ОСП и рибарството и без Социалния климатичен фонд, трябва да отиде за селските райони (точка 36), и тази цел вече не стои в скоби. По информационния документ на Комисията от юни целевият разход за селските райони в България е 1,41 милиарда евро в цени от 2025 г., приблизително колкото днешния бюджет на Втория стълб. Тъй като свободната част на плановете в ирландската кутия расте, основата, върху която се смятат десетте процента, също расте. Важат и двете уговорки, които разгледахме през юни. Селски район ще се определя по статистическата класификация на Евростат по степен на урбанизация, която е по-тясна от българската дефиниция (232 от 265 общини), а сумата за селските райони и двете трети за ОСП черпят от една и съща свободна част и не се сумират. Десетте процента са цел за територията и не са бюджет за земеделски стопанства: с тях може да се финансира и общинска инфраструктура, каквато днес се плаща по интервенцията за основни услуги и малка инфраструктура в селските райони (II.Г.6), така че изпълнението на целта не означава непременно инвестиции в земеделско производство.

Формулата за плика. Общият национален плик се смята по население, бедност в селските райони и обратно пропорционално на брутния национален доход на глава, с две корекции: за регионите под 75 на сто от средния за Съюза доход и за „земеделската разлика в просперитета“, тоест разстоянието между директните плащания на хектар в държавата и 90 на сто от средните за ЕС (точка 65). Резултатът се ограничава така, че всяка държава да получи между 80 и 105 на сто от дела си в сегашния период, а към него се добавят 5,2-та милиарда за държавите от Кохезионния фонд. Колко дава всеки компонент на България, документът не публикува; разпределението по държави е първото, което ще проверим, когато бъде публикувано.

Научните изследвания. „Хоризонт Европа“ намалява от 154,9 на 140 милиарда евро в цени от 2025 г., или с около 10 на сто, а прозорецът „Здраве, биотехнологии, земеделие и биоикономика“ във фонда за конкурентоспособност губи 13 на сто, от 20 на 17,4 милиарда. Точка 98 добавя условие, което засяга България пряко. От 2030 г. мерките за изграждане на научен капацитет, предназначени за държавите, които изостават по участие в европейските научни програми, ще получават само онези от тях, които са увеличили публичните си разходи за научни изследвания (включително в отбраната) в последната година в сравнение с предходната. България е от тези държави, и достъпът на нейните институти, включително на Селскостопанската академия, до 4,3-та милиарда евро за разширяване на участието ще зависи от държавния бюджет за наука.

От предложение до решение

Кутията е предложение. Документът сам казва, че е съставен на отговорността на ирландското председателство, че не обвързва нито една държава и че преговорите продължават по правилото „нищо не е договорено, докато всичко не е договорено“ (точка 11). Почти всички суми в него са в квадратни скоби. Числата могат да се променят във всяка посока, а таванът от 300 000 евро ще бъде първото място, по което Комисията и държавите, искащи задължителен таван, ще се опитат да ги върнат назад. Пътят до окончателното решение минава през няколко срещи, а на всяка от тях се решава по различни правила.

Таблица на редакцията по документи на Съвета 13922/26 и 11658/26, Договора за функционирането на ЕС (членове 311 и 312) и графика на ирландското председателство.

Графикът е амбициозен, а прецедентът показва колко лесно се отлага. През ноември 2012 г. кипърската кутия с числа стигна до лидерите и срещата завърши без съгласие; рамката за 2014–2020 г. беше договорена през февруари 2013 г. Този път съпротивата идва от две страни. Шведският министър Йесика Розенкранц определи кутията като неразумна, защото общата сума остава твърде висока, а съдокладчикът на Европейския парламент за бюджета Зигфрид Мурешан заяви на 7 октомври пред ирландския министър, че Парламентът „няма да одобри бюджет със съкращения, които отслабват Европа“. Без съгласието на Парламента рамката не може да бъде приета.

Зад числата обаче вече се вижда посоката на целия документ. Ирландското председателство предлага по-малко задължителни ограничения за големите стопанства и едновременно оставя на националните правителства повече решения за това как да разпределят и управляват парите, а Брюксел ще ги изплаща срещу изпълнени етапи и цели. За България това означава, че разпределението на подкрепата след 2028 г. ще зависи както от договореното в Брюксел, така и от решения, които правителството в София ще трябва да вземе и да защити публично: дали да приложи тавана, дали да добави стъпки на намаление под 100 000 евро и за кои от около 3 350-те стопанства между 20 000 и 100 000 евро, за какво да използва удържаните суми, колко от свободната част на плана да насочи към земеделието и дали да програмира за него двете трети от средствата за средносрочния преглед още от 2028 г. Европейският съвет ще се събере за първи път по кутията на 15 октомври.

Ася Василева

Понятия

Етапи и цели (milestones and targets) – конкретните ангажименти в плана (приет закон, завършена реформа, достигнат брой обекти), срещу чието изпълнение Комисията изплаща средствата; при неизпълнение съответната част от плащането се задържа. Механизмът е въведен с Плана за възстановяване и устойчивост.

Автоматично освобождаване (правило n+2) – загубата на европейски средства, за които до края на определена година след поемането на ангажимента не е подадено искане за плащане; днес за развитието на селските райони срокът е две години, в кутията броят на годините е в скоби.

Интензитет на помощта – делът от разходите по проекта, който може да покрие публичната помощ (европейска и национална заедно); различава се от процента на европейското съфинансиране, който показва каква част от публичната помощ плаща ЕС.

Преговорна кутия (negotiating box) – документ на председателството на Съвета, който събира спорните елементи на Многогодишната финансова рамка и с всяка версия ги стеснява до компромис; не е задължителен за държавите и се приема като пакет.

Квадратни скоби – в преговорната кутия означават текст или число, по които още няма съгласие между държавите.

Плащане (подпомагане на доходите) на площ – бъдещата базова площна интервенция в ОСП 2028–2034 г. (degressive area-based income support), която слива днешните основно подпомагане на доходите за устойчивост, преразпределително плащане и добавка за млади фермери.

Дегресия – стъпаловидно намаление на плащането на площ с нарастването на сумата, която получава едно стопанство.

Коридор на плащанията – долната и горната граница на средното плащане на хектар по новото плащане на площ във всяка държава: 130–240 евро в предложението на Комисията, 90–240 евро в ирландската кутия.

Външна конвергенция – приближаването на плащанията на хектар в различните държави членки, прилагано от 2013 г. насам.

Секторни интервенции – подпомагането в секторите с обща организация на пазарите (лозаро-винарски, плодове и зеленчуци, пчеларство и др.), което днес се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

Държави за разширяване на участието (widening countries) – държавите с по-слабо участие в европейските научни програми, за които „Хоризонт Европа“ предвижда мерки за изграждане на капацитет; сред тях е България.

Таван (capping) – горната граница на плащането на площ за едно стопанство годишно; при юридически лица се смята върху всички стопанства под общ контрол.

ОПДУ – основно подпомагане на доходите за устойчивост, базовото плащане на хектар в Стратегическия план 2023–2027 г.; в България върху него действа таван от 100 000 евро след приспадане на разходите за труд.

Защитен минимум за подпомагане на доходите – сумата, която предложението заделя в националния план само за подпомагане на доходите на стопаните: 261,0 млрд. евро в цени от 2025 г. (293,7 млрд. в текущи цени) за ЕС, 6,2 млрд. евро за България.

Свободна част на националните планове – средствата в националния и регионалния партньорски план над минимумите за ОСП, рибарството и вътрешните работи, от които държавите финансират кохезията, инвестициите в земеделието и развитието на селските райони.

Гъвкавостен резерв – една четвърт от националния план (без минимума за ОСП), която не се разпределя в началото: 5 на сто за кризи преди средносрочния преглед, 15 на сто след него и 5 на сто за кризи след 2031 г.

Unity Safety Net – европейският инструмент за стабилизиране на земеделските пазари и за последиците от природни бедствия за фермерите и рибарите, който заменя днешния земеделски резерв.

Частичен общ подход – позиция на Съвета по част от законодателен акт, с която той влиза в преговори с Европейския парламент, докато бюджетът още не е договорен.

Текущи цени и цени от 2025 г. – текущите цени включват очакваната инфлация до 2034 г.; кутията е съставена в цени от 2025 г.

Източници

Съвет на ЕС, документ 13922/26, „Multiannual Financial Framework (MFF) 2028-2034 – Negotiating Box“, 10 октомври 2026 г. – точки 34, 45–47, 52, 58–62, 65, 69, 72, 75–76 и приложението с таблицата на разходите.

Съвет на ЕС, документ 10058/26, преговорна кутия на кипърското председателство, юни 2026 г. – точки 44, 50, 56–58.

Съвет на ЕС, документ 11658/26, бележка на председателството, 8 юли 2026 г.; Agence Europe, „MFF 2028-2034 – Irish Presidency of EU Council to present its Negotiating Box on 10 October“ (изявление на Siegfried Mureșan, 7 октомври 2026 г.); Euronews, 10 октомври 2026 г. (заседание на посланиците, изявление на Jessica Rosencrantz); Договор за функционирането на ЕС, членове 311 и 312.

Европейска комисия, оценки на второто (октомври–ноември 2025 г.) и четвъртото (19 юни 2026 г.) искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Hristov, J., Frank, S., Krisztin, T., Havlik, P., Haniotis, T., „Assessing the 2028–2034 CAP Reform: A Budget- and Payment-Driven Scenario Analysis Using the GLOBIOM Partial Equilibrium Model“, Studies in Agricultural Economics 128 (2026); Европейска комисия, ГД „Земеделие“, „Europe’s Budget: Building stronger, connected, resilient and prosperous rural communities“, юни 2026 г.; заповеди на министъра на земеделието и храните за ставките по ОПДУ и преразпределителното плащане, Кампания 2025.

Европейска комисия, предложение за регламент за ОСП 2028–2034 г., COM(2025) 565, 16 юли 2025 г., член 6; Alan Matthews, „What impact will degressivity and capping have?“, capreform.eu.

Ирландско председателство на Съвета на ЕС, „Results of the Meeting of Agriculture Ministers, 28 September 2026“; Agence Europe, „European ministers defend red lines ahead of objective of agreement on CAP by end of October“, септември 2026 г.

Dáil Éireann, писмен отговор на министъра на земеделието, 12 февруари 2013 г. – решението на Европейския съвет от февруари 2013 г. за тавана.

Министерство на земеделието и храните, прессъобщение от Съвета по земеделие и рибарство, Люксембург, 23 юни 2026 г.; изслушване на министър Пламен Абровски в Комисията по земеделие и храни, 2 юли 2026 г.

Писма изх. № ВОП02-141/15.07.2026 г. и ВОП02-141/03.08.2026 г. на МЗХ по заявления на zemedeleca.bg по ЗДОИ, със справки на ДФ „Земеделие“ за Кампания 2025.

Публично изказване на Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ в МЗХ, семинар на зърнопроизводителите, Пловдив, февруари 2026 г.

Европейска комисия, ГД „Земеделие“, „€100 million to support farmers in Bulgaria, Hungary, Poland, Romania and Slovakia“, 3 май 2023 г.

Copa-Cogeca, прессъобщение COMM(26)02351, 10 октомври 2026 г.

Архив на zemedeleca.bg: статиите за ирландската преговорна кутия от 9 и 10 октомври 2026 г.; поредицата за праговете и тавана по данните по ЗДОИ (юни–август 2026 г.); „96 на сто от стопанствата не са засегнати от тавана“ (юни 2026 г.); статията за коридора на плащанията (септември 2026 г.); „1,41 милиарда евро и една нова дефиниция“ (юни 2026 г.); статията за загубените по правилото n+2 средства и призива към общините (юни 2026 г.); статията за Стратегията за хидромелиорациите и НПВУ; статията за усвояването на средствата за селските райони (октомври 2026 г.).